№ 294
гр. гр. Добрич, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500264 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№ 260356/27.01.2022 г., подадена от „ЙЕТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с
ЕИК ********* /предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”/,
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес Парк
София, сграда 6, чрез адв.В. Г., срещу решение № 260619/31.12.2021 г. по
гр.д.№ 3584/2021 г. на ДРС, с което се отхвърля предявените от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
изпълнителните директори ***, срещу А. А. М. с ЕГН ********** от гр.Д.
искове за признаването за установена дължимостта на следните суми (за
които е издадена Заповед за изпълнение № 442/08.06.2020 г. по частно гр.
дело № 1137/2020 г. по описа на ДРС): 1) 62.46 лева (шестдесет и два лева и
четиридесет и шест стотинки), представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения между страните договор за телекомуникационни
услуги от 07.08.2018 г., представляваща трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти без ДДС за ползвания пакет (за което е издадена фактура
№ **********/20.12.2018 г.). 2) 145.33 лева (сто четиридесет и пет лева и
1
тридесет и три стотинки), представляваща неустойка за предоставено за
ползване устройство HONOR 7A 16 GB DUAL BLACK с отстъпка в размер на
200.14 лева съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от 07.08.2018 г.,
което устройство не е върнато след прекратяването на договора.
Въззивникът изразява несъгласие с извода на съда за недължимост на
претендираните неустойки, тъй като процесия договор не е прекратен
надлежно или изобщо не е прекратен. Договорът бил прекратен едностранно
от оператора при условията на чл.75 във вр.с чл.19б от Общите условия,
клаузите на които не предвиждали особена форма на изявлението за
прекратяване, поради което следвало да се приеме, че волеизявлението може
да бъде и конклудентно – с предприети от доставчика действия по
ограничаване на ползваните услуги. Неплащането от страна на ответника на
предоставените мобилни услуги дало основание за едностранно прекратяване
и прекъсване достъпа до мрежата, съответно преустановяване начисляването
на месечна абонаментна такса и начисляване на неустойка от общо 208.13
лева, за което била издадена фактура на 20.12.2018 г. С издаването на
кредитното известие доставчикът недвусмислено заявил волята си да не
предоставя услугата занапред и преустановил начисляването на абонаментни
такси, вместо това начислил неустойка за прекратяване по вина на абоната.
Това поведение било неформален израз на воля за едностранно прекратяване
на договора, а достигането му до насрещната страна било осигурено чрез
самото фактуриране, за което клиента бил уведомен при сключване на
договора. При договорен изричен отказ да получава хартиена фактура,
клиентът поел задължение сам да се информира за издадените такива.
Доказано било и основанието и размера на претенцията. Липсвала
необходимост от назначаване на експертиза за извършване на математическа
операция за 5-ти клас. Първоинстанционният съд не взел предвид всички
факти по делото и постановил неправилен, необоснован, незаконосъобразен
съдебен акт, който иска да се отмени като и се постанови нов за уважаване на
претенциите.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден писмен отговор по жалбата
от насрещната страна А. А. М..
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
съобщено на 12.01.2022г., въззивната жалба, изпратена по куриер на
2
26.01.2022г., се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от
процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на
неизгодното за него първоинстанционно решение, отговаря на изискванията
на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т. 1-4 от ГПК .
Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери
обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено
следното:
Гр.д.№3584/2020г. на РС-Добрич е образувано по искова молба вх.
№267137/04.12.2020г. от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес Парк
София, сграда 6, с която срещу А. А. М. с ЕГН ********** от гр. Д., са
предявени положителни установителни искове по чл.422 вр. чл.415 от ГПК
вр. чл.92 от ЗЗД за установяване съществуването на парични вземания на
ищеца- сумата от 62.46 лева , представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения между страните договор за телекомуникационни
услуги от 07.08.2018 г., равняваща се на трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти без ДДС за ползвания пакет; сумата от 145.33,
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство HONOR
7A 16 GB DUAL BLACK с отстъпка в размер на 200.14 лева съгласно т.7 от
договора за мобилни услуги от 07.08.2018 г., което устройство не е върнато
след прекратяването на договора , за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК №442/08.06.2020 г.. по ч. гр. дело
№1137/2020 г. Добричкият районен съд.
Обосноваващи възникването на претендираното вземане обстоятелства
се свеждат, до твърдения за инициирано заповедно производство,
приключило с издаване в полза на заявителя-ищец на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, произтичащо от облигационни
отношения , породени от сключен на 07.08.2018 г. между „ЙЕТЕЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД /тогава с наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”/, и А. А.
М. с ЕГН ********** договор за ползване на далекосъобщителна услуга за
мобилен номер *** и избран тарифен план „Тотал 24.99 лева“ за срок от
24месеца, считано от 07.08.2018г., с предоставено за ползване мобилно
3
устройство HONOR 7A 16 GB DUAL BLACK с отстъпка от стандартната
цена в размер на 200.14 лева.
Според ищеца абонатът е потребил и за периода на потребление
07.08.2018г.-19.12.2018г. не е заплатил дължимите месечни абонаменти в
размер на 220.83лева. По причина на неизпълнението ищецът едностранно
прекратил договора на основание на т.11 от него във връзка с чл.75 във
връзка с чл.19б, б.“в“ от Общите условия и издал крайна фактура
№**********/20.12.2018г.с начислена неустойка 207.99лева, сбор от
неустойка за предсрочно прекратяване на сключения между страните договор
за мобилни услуги в размер на 62.46лева и от неустойка за предоставено за
ползване и невърнато след прекратяване на договора устройство HONOR 7A
16 GB DUAL BLACK в размер от 145.33лева.
Датата на прекратяване на договорните отношения според ищеца е
датата на деактивация на процесния абонамент - 09.11.2018 г./в последваща
молба-становище вх.№271031/15.12.2021г. сочи дата на деактивация на
абонамента 30.10.2018г./ Излага и, че при наличие на неплатени месечни
вноски, абонатът бил уведомяван по реда на чл.31а от ОУ и след изтичане на
срока за плащане на фактурираните задължения и липса на плащане,
последователно се ограничавали първо изходящите обаждания, а в
последствие и входящите, като операторът няколкократно пращал смс-
напомняния за налична неплатена месечна фактура, след което ползваният
телефон бил двустранно спрян, за което абонатът бил уведомен с поредно
смс-известие. Счита да не е имал задължение да изявява изрично волята си за
прекратяване, израз на същата да са действията му по прекъсване на достъпа
до мрежата си и преустановяване на начисляването на месечни абонаметни
такси и начисляване на неустойка.
Съдебно-установителната претенция на ищеца е за дължимостта
именно на сумата от общо 207.99лева, сбор от неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения между страните договор за мобилни услуги в
размер на 62.46лева и от неустойка за предоставено за ползване и невърнато
след прекратяване на договора устройство HONOR 7A 16 GB DUAL BLACK
в размер от 145.33лева, за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №442/08.06.2020 г.. по ч. гр. дело №1137/2020 г.
Добричкият районен съд.
4
В писмения отговор по исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ,ал.1
от ГПК, назначеният при условията на чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител на ответника е изразил становище за неоснователност на
претенциите на ищеца по причина вземането му за неустойка да не е
възникнало, тъй като клаузата за заплащане на неустойка при предсрочно
прекратяване на договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави;
ищецът е неизправна страна по договора; клаузата е неравноправна и
противоречи на разпоредбите на Закона за защита на потребителите.
Правната квалификация на установителните искове като такива по
чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,вр. с чл.79,ал.1 и чл.86,ал.1 ЗЗД, изхожда
от изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса
от установителен иск и заявения установителен петитум – иск на кредитор
срещу длъжник за установяване съществуване на вземане, предмет на
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК .
Не е спорно, установява се от сбраните по делото доказателства
облигационната обвъзаност между страните по силата на сключен на
07.08.2018г. договор за предоставяне на телекомуникационни услуги за
мобилен номер *** и избран тарифен план „Тотал 24.99 лева“ за срок от
24месеца, считано от 07.08.2018г., с предоставено за ползване мобилно
устройство HONOR 7A 16 GB DUAL BLACK с отстъпка от стандартната
цена в размер на 200.14 лева. Установява се, че от търговското дружество-
ищец е подадено заявление с вх. рег.№1138/01.06.2020г. до РС-Добрич за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за парично вземане от
общо 207.99лева, от които неустойка за предсрочно прекратяване на
сключения между страните договор за мобилни услуги в размер на 62.46лева
и неустойка за предоставено за ползване и невърнато след прекратяване на
договора устройство HONOR 7A 16 GB DUAL BLACK в размер от
145.33лева. Заявлението е уважено като е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №442/08.06.2020 г.. по ч. гр. дело
№1137/2020 г. Добричкият районен съд.
Длъжникът не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес, не е подал
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. При това положение на
04.11.2020г., при преценка за наличие на хипотезата на чл.415, ал.2 от ГПК ,
заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за
5
установяване на вземането си. В едномесечен срок с начало 04.11.2020г. и
край 04.12.2020г. заявителя е депозирало искова молба вх.
№267137/04.12.2020г., чрез изпращането и по пощата на 03.12.2020г.
Установителната исковата претенция е допустима. Заявена е в
едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК,от легитимирано лице-заявителят в
заповедното производство, за установяване съществуването на вземането си,
като продължение на защитата си в заповедното производство. Налице е
идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по
специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване
се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички
индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и активно
задължени лица, размер и период.
Установителната претенция е неоснователна
За предоставените и ползвани мобилни услуги от ответника А. А. М. за
периода от 07.08.2018г.-19.12.2018г. операторът „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ”ЕАД е издал фактури №**********/20.08.2018 за сумата от
39.12лева, задължение за периода 07.08-19.08.2018г.;
№**********/20.09.2018 за сумата от 194.74лева, задължение за периода
20.08-19.09.2018г г.; №**********/20.10.2018 за сумата от 224.71лева,
задължение за периода 20.09-19.10.2018г. На датата 20.12.2018г. е издал
фактура №**********/20.12.2018 г.с начислена неустойка 207.99лева, вноска
за лизинг 99.80лева, задължения за предходен период 220.83лева, или обща
сума за плащане от 528.62лева с ДДС.
Не се твърди и не се сочат доказателства от ответника да е платил за
четирите последователни отчетни месеца стойността на ползваните услуги,
което е породило правото на оператора за едностранно прекратяване/чл.19б,
б.“в“ от ОУ/на договора и да претендира уговорената неустойка за
предсрочно прекратяване/минимум стандартните месечни вноски за периода
от прекратяването до изтичане на уговорения срок на договора, максимум –
трикратния размер на стандартните месечни вноски, а в допълнение към така
определената неустойка и –част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора, както
и разликата между стандарната цена на устройството/в брой, без абонамент/,
съгласно действащата към момента на сключване на договора за ценова
6
листа, и заплатената от него при предоставянето му/в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг/, съответстваща на оставащия срок а
договора/.
Дори и да са се осъществили фактите, пораждащи правото на оператора
да прекрати едностранно договора за мобилни услуги, за да възникнат
последиците от това право-вземането за неустойка, то следва да бъде
упражнено.
Прекратяването на договора е способ за погасяване на цялото
договорно правоотношение .Според разпоредбата на чл.20а ал.2 от ЗЗД
договорите могат да бъдат прекратявани само по взаимно съгласие на
страните или на основания,предвидени в закона. Договорите могат да се
прекратяват и с едностранно волеизявление на една от страните по тях,стига
това да е предвидено в закон или да е налице изрично споразумяване между
страните при сключване на договора-чл.9 от ЗЗД. При прекратяването
договорът преустановява за в бъдеще своето правно действие-прекратяват се
правата и задълженията на страните, без обаче да се заличават тези права и
задължения, които вече са били породени. Във всички случаи прекратяването
на договорите има действие от деня на писменото уведомяване. В случая нито
се твърди, нито са ангажирани доказателства, от които да се извлече извод за
достигнало до ответника писмено изявление от страна на оператора-ищец на
датата 09.11.2018 г. или на 30.10.2018г., и двете сочени от ищеца като дата на
деактивация на абонамента, респ.на изискуемостта на вземането му за
неустойка.
На клаузите от Общите условия, регламентиращи едностранното
прекратяване на индивидуален договор, на които се позовава ищеца/чл.19б, /
не е придадено автоматично действие. Вярно е и, че клаузите на Общите
условия не предвиждат форма, в която изявлението на мобилния оператор за
предсрочно прекратяване на договорните отношения да бъде отправено към
длъжника/нормите на чл.19а, 31а, 36, чл.51 от ОУ уреждат различни форми
на уведомявания в хипотези , различни от хипотезата на едностранно
прекратяване от оператора на срочен договор поради неизпълнение на
задължения от страна на потребителя/. Липсата на предвиждания в договора и
Общите условия по отношение формата на уведомяване на потребителя, не
означава, че същият въобще не следва да бъде уведомяван. В този случая
7
приложимо се явява общото правило-писмения договор подлежи на
прекратяване с изявление в същата форма, доколкото не е уговорено друго в
договора или предвидено в Общите условия. Конклудентните действия, на
които се позовава ищеца /постепенно ограничаване на ползваните услуги,
деактивация/ не съставляват допустим начин за преустановяване на договорна
връзка. Не съставляват такъв и смс-известията за наличие на неплатени
задължения или смс-известието за спиране на телефона. Вън от горното
извършването им не е и доказано.
След като ищецът не е доказал надлежно да е упражнил правото си
предсрочно да прекрати договора, не е доказал и възникването и
съществуването на вземането му за неустойката като последица на
предсрочното му прекратяване по вина на потребителя . При този краен извод
безпредметно се явява обсъждане на доводите за нищожността на
неустойката.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По тия съображения, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260619/31.12.2021 г. по гр.д.№ 3584/2021
г. на Добрички районен съд.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8