Определение по дело №586/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 697
Дата: 24 октомври 2022 г. (в сила от 24 октомври 2022 г.)
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20223001000586
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 697
гр. Варна, 24.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова

Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20223001000586 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 3405/25.08.2022г., подадена от „СЕС
КОМЕРС" ООД - в несъстоятелност, ЕИК116575352, представлявано от
постоянния синдик Р. С. Т., чрез адв. Д. П., АК-Варна, срещу решение
№14/22.07.2022г. по ТД32/2021г по описа на ОС-Разград, с което е бил
отхвърлен иск по чл. 135 ТЗ за присъждане на обезщетение за вреди в размер
на 2 012 882.87лв., претендирани като причинени на несъстоятелното
предприятие от ответника С. А. изразяващи се в неотчетени при прекратяване
на функциите по управление на парични наличности, изтеглени от управителя
на несъстоятелното предприятие, както и обезщетение по чл. 84 ал.3 ЗЗД за
забава върху това обезщетение в размер на 1 007 559.70лв. и евентуална
претенция по чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД за присъждане на същата главница,
получена от управителя и задържана без основание от него след
освобождаването му от длъжност. Въззивникът излага оплаквания за
допуснати процесуални нарушения при квалифициране на предявения иск и
попълване на делото с доказателства, като сочи че е било осуетено
доказването на твърденията му и неправилно е приложен неотносим към
претенцията му закон. Направени са искания за събиране на неоснователно
заличената експертиза и несъбраните свидетелски показания.
Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивен двуседмичен
срок, считано от връчване на 25.08.2022г. на обжалваемото решение на
пълномощника на синдика. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 ГПК
реквизити и приложения по чл. 261 ГПК и е редовна.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна, чрез назначен в първата
инстанция особен представител е изразил становище за неоснователност на
оплакванията по жалбата, като е посочил, че не са осигурени авансово
средствата, необходими за възнаграждението му.
1
По допустимостта на обжалването: Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение
по съединени евентуално предявени на две различни основания претенции за
присъждане на вземане на несъстоятелен търговец. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на този подлежащ на обжалване акт. Съдът приема,
че въззивното производството е допустимо.
По предварителните въпроси: Държавна такса за разглеждане на спор
относно установяване и събиране на парично задължение, формиращо маса на
несъстоятелно предприятие не се внася авансово(чл. 649 ал.6 ТЗ).
Пълномощникът на въззивника е надлежно овластен от органа по
управление на масата с изрично разрешение на съда (чл.660 ал.2 вр. чл.658
ал1 т.8 ТЗ). Ответникът е чужденец, гражданин на държава-членка та ЕС,
постоянно пребиваващ в страната, който не е намерен на регистриран по чл. 3
ал.2 ЗГР вр. чл. 23 ал. 6 ЗЧРБ). След изчерпване на опитите за установяване
на друг регистриран адрес или месторабота чрез служебни справи, съдът е
приел да разглежда иск, предявен срещу ответник, чието обичайно
местопребиваване на територията на страната не е установено и е назначил
посочен от Адвокатска колегия особен представител на разноски на ищцовата
страна, които са били депозирани и усвоени чрез изплащането им като
възнаграждение при приключване на съдебното дирене в първата инстанция.
В хода на администриране на въззивната жалба, първоинстанционният
съд е дал указание за авансиране на разноски за представителството на
отсъстващия от регистриран в България адрес въззиваем чужденец, като е
предупредил жалбоподателя, че при пропускане на дадената му възможност
за това сумата ще бъде събрана принудително. Въззивният състав обаче
преценява, че подобно указание противоречи на изискването по чл. 47 ал.6
ГПК. Правилото на чл. 77 ГПК предвижда възстановяване на разходи,
авансирани от бюджета на съда за сметка на задължена страна, за които
страната е освободена от задължение за внасяне (Определение № 15 от
22.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2497/2020 г., II т. о., ТК) или са останали
непокрити поради пропуск на съда. Не е такъв настоящия случай.
Несъстоятелният търговец, търсещ попълване на масата с парично вземане в
значителен размер е освободен само от задължението за първоначално
внасяне на таксите. Правилото на чл. 620 ал. 5 ТЗ обаче не се отнася и до
разноските за водене на делото, каквито са авансите за възнаграждение на
особен представител. Няма никакво основание съдът да осигурява от своя
бюджет разходите, необходими за гарантиране на интересите на ответник,
призован от ищеца пред български съд вместо пред съд в държавата-членка,
където напусналия българския си адрес холандски гражданин вероятно може
да бъде намерен лично. Затова въззивният съд намира за необходимо да
събере предварително разноските за възнаграждение на особения представил,
чието участие в процеса е наложително за покриване на минимални
Европейски общностни стандарти на право на защита на ответник, чието
фактическо обичайно пребиваване в страната на съда е съмнително(макар и
да е било разрешено с административен акт).
Въззивният съд отчита и обстоятелството, че ищец е несъстоятелно
предприятие, чието известно имущество вече се осребрява и разпределя
между кредиторите му. Това налага именно те да потвърдят интерес от
2
поддържане на процеса по попълване на тази маса със спорно парично
вземане, като авансират разноските за настоящото дело, така както са
процедирали за разглеждане на делото в първата инстанция. В противен
случай, дори и съдът да издаде изпълнителен лист срещу въззивника
(задължен да плати възнаграждението на особения представител),
принудителното събиране в рамките на същото производство по
несъстоятелност едва ли ще осигури нужното за възнаграждението
постъпление от поне 20867лв, съответно на половината от минимален
адвокатски хонорар за защита по осъдителни искове със сборен интерес 3 020
442,57лв.( на осн. 47 ал. 6 вр. чл. 7 ал.2 т. 6 НМРАВ).
Едва след стабилизирането на сезирането му с искането за въззивен
контрол на обжалвания акт, съдът ще може да довърши и подготовката си за
разглеждане на делото и исканията на въззивника за събиране на
доказателствата.
По тези съображения и на осн. чл. 267 ГПК съставът на Варненски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на „СЕС КОМЕРС" ООД - в
несъстоятелност, ЕИК116575352, представлявано от постоянния синдик Р. С.
Т., срещу решение №261224/16.11.2020г. по гр.д.9488/19г по описа на ВРС, 19
с-в.
На осн. чл. 100 ГПК УКАЗВА на въззивника, че подадена въззивна
жалба срещу въззиваемо лице-гражданин на държава-членка на ЕС(който не е
намерен на обявен от чужденеца след получено разрешение за постоянно
пребиваване в РБ адрес в регистри на населението) не може да бъде
разгледана без осигуряване на правото му на защита, чрез личното му
уведомяване за настоящата фаза на процеса или чрез назначения по реда на
чл. 47 ал.6 ГПК особен представител, като ЗАДЪЛЖАВА въззивника „СЕС
КОМЕРС" ООД - в несъстоятелност, ЕИК116575352, представлявано от
постоянния синдик Р. С. Т. в седмичен срок от връчване на настоящото
определение с писмена молба:
да представи превод на холандски или английски език на
въззивната си жалба и известни адреси (различни от обявения в
регистъра на населението) на холандския гражданин С. А. за
изпращането на съдебните книжа за лично връчване на въззиваемия по
реда на Регламент (EC) No 1393/2007(приложим за процес, образуван
преди 1.07.2022г.)
или
да представи доказателства за внесени по сметка за депозити на
Варненски апелативен съд на сума от 20867лв, за дължимо
възнаграждение на особен представител на въззиваемата страна.
Предупреждава въззивника, че при неизпълнение на това задължение,
3
въззивният съд ще приеме, че въззивната жалба не е подадена надлежно и ще
прекрати производството по въззивно обжалване на отхвърлителното
решение.
Препис от определението да се изпрати на пълномощника на
въззивника адв. П..
След изтичане на дадения от съда срок делото да се докладва за
довършване на подготовката на разглеждане на делото по същество и
произнасяне по доказателствените искания на въззивника.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4