Решение по дело №41/2022 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 71
Дата: 31 март 2022 г.
Съдия: Снежина Петкова Чолакова
Дело: 20227270700041
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 31.03.2022г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                               Председател: Росица Цветкова

                                                      Членове: Снежина Чолакова

                                                                      Бистра Бойн

 

при секретаря Р. Хаджидимитрова и с участието на прокурор Данаил Шостак при Окръжна прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Сн.Чолакова КАНД № 41 по описа за 2022г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на С.Д.Ц. с ЕГН ********** ***, депозирана чрез процесуален представител адвокат М.Н.от ВАК, срещу Решение № 299/14.12.2021г. на Районен съд – гр.Шумен, постановено по АНД №1469/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия Г, № 0028067 на ОДМВР – гр. Шумен, с който на С.Д.Ц. е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв., на основание чл.638, ал.1, т.1, във вр.с чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Със същото решение касаторът е осъден да заплати в полза на ОДМВР-гр.Шумен деловодни разноски в размер на 100 лева.

Касационният жалбоподател излага аргументи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Твърди, че не са налице достатъчно доказателства, установяващи по категоричен и несъмнен начин, че е извършител на въпросното административно нарушение, доколкото МПС, с което е осъществено нарушението, се намира във владение на трето лице – Т.А.А., по силата на нотариално заверено пълномощно. Сочи, че е сезирал Районна прокуратура – гр.Варна по повод процесния автомобил, с искане за съдействие за връщането му, като по сигнала има образувано досъдебно производство. Извън горното, релевира доводи за неспазване изискванията на разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН и съответно – чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като твърди, че същите не са отчетени от въззивния съд.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В депозирано писмено становище рег.№ ДА-01-609/11.03.2022г. поддържа искането си за отмяна на обжалваното решение и на потвърдения с него електронен фиш. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна – ОД на МВР - гр. Шумен, представлявана в съдебно заседание от гл. юрисконсулт И.С., изразява становище за неоснователност касационната жалба. Сочи, че правилно с ЕФ е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, в качеството му на собственик на лекия автомобил, с който е извършено нарушението, тъй като няма данни МПС да е обявено за издирване от собственика, който на базата на това обстоятелство може да происка анулиране на фиша по реда на чл.189, ал.6 от ЗДвП. Сочи се, че в случая не е приложена и разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, изискваща подаване от страна на наказаното лице на надлежни документи, в т.ч. копие на СУМПС на водача, управлявал МПС към момента на заснемане. По изложените аргументи отправя искане обжалваното решение да бъде оставено в сила и в полза на ОДМВР-гр.Шумен да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор дава заключение  за неоснователност на жалбата, предвид безспорната установеност на вмененото на касационния жалбоподател нарушение.

Настоящата съдебна инстанция, след като провери допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно съгласно разпоредбата на чл.210 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

От фактическа страна е установено, че на 16.02.2021г. в 14.40 часа, с автоматизирано техническо средство – радарен скоростомер тип „ARH CAM S1” е заснето движението на лек автомобил марка „М.” с ДК № ***, движещ се по път I-2 км 108+500 (П.В.Белокопитово), посока на движение към гр.Шумен, със скорост от 77 км/час при максимално разрешена скорост от 60 км/час. Установено е също, че управляваното МПС е без сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поради това срещу С.Д.Ц. е издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия Г № 0028067, с който му е наложена глоба в размер на 250 лева - на основание чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, във връзка с чл.461, т.1 от КЗ, за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ .

 

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че при издаване на ЕФ са спазени императивните законови изисквания и същият разполага с необходимите реквизити. Съдебният състав е формирал и извод относно безспорната установеност на нарушението, за което е била ангажирана отговорността на дружеството, поради което е потвърдил оспорения фиш.

Настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с доказателствения материал, като решението е постановено при обсъждане на релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите по делото са възведени въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд.

Касационният състав се солидаризира и с решаващото становище на предходната инстанция, обосновало извод за законосъобразност на електронния фиш. Както правилно е посочил и районният съд, чл.638, ал.1, т.1 от КЗ предвижда налагането на глоба в размер на 250 лева на физическо лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 (т.е. собственик на МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение), което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Видно от съдържанието на разпоредбата на  чл. 647, ал. 3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка, при което за собственика възниква задължение да заплати глобата или имуществената санкция в 14-дневен срок от получаването му, без възможност да представи декларация за водача на превозното средство. Редът за налагането на имуществената санкция с ЕФ от своя страна е уреден с правилото на чл. 638, ал. 4 от КЗ. Съобразно посочената разпоредба, при управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, установено с автоматизирано техническо средство или система, на собственика на превозното средство се налага глобата, ако е физическо лице или имуществената санкция, ако е юридическо лице или едноличен търговец, визирани в чл. 638, ал. 1 от КЗ. Задълбоченият прочит на относимата правна уредба налага извод, че Кодексът предпоставя законосъобразното управление от наличие на сключен и действащ застрахователен договор. Освен липсата на сключен и действащ застрахователен договор, санкционното правило изисква управлението на превозното средство, за което не е налице сключен и действащ застрахователен договор, да е установено с автоматизирано техническо средство или система. Безспорно установените факти в казуса сочат, че тези предпоставки са били изпълнени, доколкото на посочените в процесния електронен фиш дата и място, чрез съответното АТСС е засечено управление на превозното средство, собственост на касатора – обстоятелство, което се установява и от приложената по делото снимка. Същата обективира движението на превозното средство на въпросната дата. При извършената последваща проверка е констатирано, че управляваното МПС е без сключен действащ към този момент договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което обстоятелство се установява и от прочита на приобщения доказателствен материал – управлението на превозното средство на жалбоподателя е реализирано на 16.02.2021г., а от приложената справка за наличие на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ се констатира, че за процесния автомобил към тази дата не е била налична изискуемата застраховка. От приобщените доказателства не се установя същият да е бил спрян от движение по надлежния ред. Поради това собственикът на автомобила правилно е привлечен към отговорност по реда на чл. 638, ал. 4 от КЗ посредством издадения от ОД на МВР – гр.Шумен електронен фиш, който, противно на твърденията на касационния жалбоподател, съдържа достатъчно ясно описание на вмененото му правонарушение. Деянието е пределно ясно изписано във фиша, който е изготвен в унисон с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец и събразно правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Атакуваният пред въззивния съд електронен фиш е издаден при стриктното съобразяване с относимата правна уредба и не са налице сочените отменителни основания, като същият разполага със законово регламентираните реквизити. В разпоредбата на  чл. 647, ал. 3 от КЗ изрично е регламентирано, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Следователно законодателят е предвидил възможност административно наказателното санкциониране за допуснати административни нарушения от вида на процесното да се извършва посредством издаването на електронен фиш, а не по общия ред, предвиден в ЗАНН – чрез съставяне на акт за установяването им и издаване на наказателно постановление. В конкретния случай нарушението е установено именно с автоматизирано техническо средство или система. С оглед на спецификите на това производство, неприложими се явяват изискванията на чл. 57 от ЗАНН, в това число и за наличие на индивидуализиране на издателя на фиша.

От събраните по делото доказателства се установява, че нарушението е установено и заснето с годно техническо средство - преносима система за контрол на нарушенията на правилата за движение. Съгласно т. 65 от ДР на ЗДвП „Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган. По настоящото дело са представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г., Протокол от проверка № 815-С-ИСИС/29.10.2020г., както и Протокол за използване на АТСС от 17.02.21г. по Приложение към чл. 10, ал. 1, придружен с дигитална снимка на местонахождението на уреда. Протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е доказателството, посредством което се установява мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контрола, въведените ограничения и мястото, на което е поставено мобилното АТСС, както и началото и края на работа с устройството. В случая са попълнени всички реквизити, а GPS координатите на заснемане на процесния автомобил са видни на приложената негова снимка по въззивното дело.

Съдът намира за неоснователни доводите на касатора за неустановеност на субективния елемент на вмененото му нарушение, въпреки представеното пред настоящата инстанция Постановление за образуване на досъдебно производство от 05.01.2022г. на прокурор при ШРП, ТО – Нови пазар, като в тази насока настоящият състав отчита обстоятелството, че същото е образувано, за това, че през м.септември 2021г. противозаконно е била присвоена чужда движима вещ – лек автомобил „М.“, собственост на С.Д.Ц., а деянието, за което е издаден електронният фиш, предмет на съдебен контрол във въззивната инстанция, е извършено на 16.02.2021г., т.е. преди датата на соченото в прокурорското постановление противозаконно присвояване.

Горните изводи мотивират настоящата касационна инстанция да приеме, че обжалваното решение е постановено при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в унисон с материалния закон. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд – гр. Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и с оглед отправената претенция, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред настоящата инстанция. Съдът, като съобрази характера на спора, намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – град Шумен юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 лв.

Водим от горното Шуменският административен съд

 

 

 

 

Р   Е    Ш    И   :  

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 299/14.12.2021г., постановено по ВАНД № 1469/2021г. по описа на Районен съд – Шумен.

ОСЪЖДА С.Д.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ОД на МВР – град Шумен с адрес гр.Шумен, ул.Сан Стефано № 2 сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.  

Решението е окончателно.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                                   2..........................

 

         ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 31.03.2022 г.