Определение по дело №1512/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК.

Образувано е по частна жалба от адв. М. А., в качеството й на процесуален представител на М.Л.Ж. ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ и от М. Л. Ж. срещу определение № 3118/31.10.2022 г. по адм. дело № 1411/2012 г. по описа на Административния съд-Варна, с което е върната исковата му молба срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ град София за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева на основание чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ и е прекратено производството по делото.

Отправено е искане за отмяна на оспореното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В жалбите се излага, че ищецът е изпълнил указанията на съда за отстраняване на нередовности на исковата молба и не са били налице основания за връщането й.

Ответник – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ град София /ГД „ИН“/ изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Административен съд – Варна установява, че частната жалба е подадена от страна по делото, имаща интерес от оспорването, в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. По същество е неоснователна.

М.Л.Ж. е депозирал в Административния съд - Варна искова молба срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" град София, с която е предявен иск по чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лева за неимуществени вреди, причинени вследствие на действия и бездействие на администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ град София.

С разпореждане от №8356/24.06.2022 г. съдът е оставил без движение исковата молба и указал на ищеца отстраняване на нередовности, като посочи какви вреди се претендират – имуществени или неимуществени, от чии действия, бездействия или отменен като незаконосъобразен административен акт са причинени, в кой период за настъпили вредите и каква е причинно следствената връзка между вредите и поведението на ответника.

Във връзка с дадените от съда указания, ищецът е поискал предоставяне на безплатна правна помощ с молба вх.№ 3278/30.06.2022г., каквато му е предоставена с определение №2162/20.07.2022г. В резултат на това с определение №2258/29.07.2022г., като служебен адвокат е назначена М. В. А.-П. посочена в уведомителното писмо на председателя на Варненската адвокатска колегия.

Постъпила е уточняваща молба с вх.№ 13125/01.09.2022г. от М.Л.Ж. чрез адв. М. А., с която частично са изпълнени дадените указания, но изрично заявява, че не е възможно да уточни периода на настъпване на вредите.

С молба с вх. № 14005/20.09.2022г. ищецът заявява, че не му е разрешено на 07.05.2022г. да предаде на сестра си съобщение за подадена жалба срещу определение № 537/27.04.2021г. по НЧХД № 1979/2021г. по описа на ВРС, получено от него на 05.05.2022г.

С разпореждане № 12283/28.09.2022г. първоинстанционния съд отново оставил исковата молба без движение, като е указал на М.Л.Ж., че в седемдневен срок следва да посочи какъв вид неимуществени вреди са настъпили, с какви конкретни действия или бездействия не му е разрешено да предаде документите на сестра си, как е бил осъществен „косвения натиск“ от затворническата администрация и чрез какви действия не е било разрешено на ищеца да предаде документите на сестра си, какво точно съдействие е трябвало да бъде оказано и въз основа на какви нормативни задължения на затворническата администрация, кога са били извършени действията или бездействията, от които се претендират вреди и кога са настъпили самите неимуществени вреди.

С молба от 26.10.2022 г. назначеният от съда служебен защитник на ищеца конкретизирал действията и бездействията, които обуславят предявения иск, както посочил конкретна дата на която са настъпили вредите – 07.05.2022г. – денят, в който е отказано на Ж. разрешение да предаде на сестра си призовката, съдържаща разпореждане за заплащане на държавна такса. В молбата се изложени и твърдения, че всякакви книжа и материали, според затворническата администрация – Варна, включително и призовки и съдебни книжа, могат да бъдат предавани с предварително писмено разрешение, каквото на Ж. не е предоставено своевременно. Допълнително се твърди, че надзорно-охранителния състав не е съобразил инвалидността на сестрата на ищеца и по никакъв начин не е съдействал необходимата информация да достигне до нея в достъпен за същата вид.

С определение № 3118/31.10.2022 г. по адм. дело № 1411/2022 г. Административният съд - Варна е прекратил производството по делото, като отбелязал, че нередовностите на исковата молба не са отстранени. Не били посочени лично претърпени от ищеца неимуществени вреди. Първоинстанционният съд е приел, че във всички представени от ищеца и пълномощника му уточняващи молби се твърди единствено и само неимуществени вреди , претърпени от сестрата на ищеца Г. М. М., но не и от самия ищец. Съдът е счел, че е недопустимо да се претендира обезщетение за вреди, претърпени от друго лице, макар и това да е сестрата на ищеца.

Определението е правилно.

Настоящият състав констатира, че първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от М.Л.Ж. с бланкетно съдържание. Исковата молба съдържа цена на иска и в минимален обем твърдения по фактите. Исковата молба следва да отговаря на изискванията предвидени в по чл. 127 и чл. 128 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, за да е допустима.

Процедурата по предаването на лични вещи на близките по време на свиждане е уредена в чл.73,ал.7 и ал.8 от ЗИНЗС и изисква писмено заявление до началника на затвора. В исковата молба не се излагат факти за сезиране на началника на Затвора в гр.Варна, съответно няма яснота относно твърдените действия на служителите в администрацията, за отказ за предаване на призовка на сестрата на ищеца, както е изложено в исковата молба. Твърди, че в резултат на действия и бездействия е бил лишен от достъп до правосъдие, но не излага факти, че заведено от него дело е било прекратено поради неизпълнение на указания за плащане на държавна такса. Нито в първоначалната искова молба, нито в допълнителната такава са посочени конкретни неимуществени вреди , не са посочени конкретни действия и бездействия. Не е посочен и моментът на настъпване на неимуществените вреди, съобразно дадените от съда указания.

Производството по иска за обезщетение е свързано, производно и зависимо с производството по оспорването на административния акт, действие или бездействие, независимо дали оспорването е предшествало производството за обезщетение или се гледат в едно дело пред съда.

Посочването, че е отказано на Ж. разрешение да предаде на сестра си призовката, съдържаща разпореждане за заплащане на държавна такса не може по тълкувателен път от съда да бъде приравнено на искане за постановяване на съдебен акт, в който да бъде установена незаконосъобразност на посочените действия и бездействие. Съгласно нормата на чл.204,ал.5 от АПК, за изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс. Това означава, че в исковата молба следва да бъде посочено конкретно от кой акт, действие или бездействие и на кой орган е произлязла вредата и да бъде ясно заявено дали ищецът иска отмяната им, съответно установяването на тяхната незаконосъобразност.

Съдът не може сам да формулира петитум на иска за обезщетение презюмирайки какви са желанията на подателят му, какви актове са му издадени и какви действия и бездействия е осъществил административният орган, както и какви неимуществени вреди са му нанесени. Съдът не може и сам при съобразяване на посочените в иска за обезщетение и в уточняващите молби фрагментарни твърдения да запълни чрез тълкуване и анализи фактическите твърдения на страната относно акта, действието или бездействието, от които са произлезли вредите, кой административен орган е издал акта или извършил действията или бездействията, както и на фактите обосноваващи извод за настъпването на вредите, включително и периода на настъпването им, тъй като водещо в исковото производство е диспозитивното, а не служебното начало.

Не е конкретизиран в достатъчна степен и периода , за който се претендира обезщетение. Исковата молба е бланкетна и в нея се твърди, че от „пет години“/ „години на ред“ ищецът е възпрепятстван по време на свиждане да предаде получени съобщения на близките си по време на свиждане. Твърди се такива случаи са доста и поради тази причина е депозиран и иска. В уточняващите молби се посочва един конкретен случай - 07.05.2022г., в който е отказано на Ж. разрешение да предаде на сестра си призовката, съдържаща разпореждане за заплащане на държавна такса по НЧХД № 1979/2021г. по описа на ВРС, като същевременно отново се твърди системно възпрепятстване на комуникацията на ищеца със съдилищата.

След положени многократни усилия от страна на съда, не е успял да получи уточнение по отношение на твърденията на ищеца за причинени неимуществени вреди във връзка с действия и бездействия на служители в администрация на Затвора в гр.***. Исковата молба трябва да притежава съдържание и приложения, съответстващи на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК във вр. с чл. 203 и сл. от АПК. В случай, че исковата молба не отговаря на тези изисквания, на ищеца се изпраща съобщение да отстрани в седмичен срок нередовностите. Ако нередовностите не бъдат отстранени в законния срок, исковата молба заедно с приложенията се връща (чл. 129, ал. 3 от ГПК). В случая съдът е дал на ищеца и на назначения служебен защитник ясни, подробни и конкретни указания по отстраняване на нередовностите на исковата молба, като изрично е предупреден ищецът за последиците от неизпълнение на разпореждането. Въпреки предоставената възможност за привеждане на ИМ в съответствие със законовите изисквания, ищецът и адв. А.-П. не са отстранил констатираните нередовности.

Нередовната искова молба не поражда задължение на съда да се произнесе по спора, поради което производството подлежи на прекратяване. Не могат да се отделят обстоятелствата, индивидуализиращи ясно и непротиворечиво исковата претенция, което прави производството недопустимо и подлежи на прекратяване.

Предвид изложеното частните жалби са неоснователни и оспореното определение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221,ал.2 във връзка с чл.236 от АПК, Административен съд – Варна, VІ-ти тричленен състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3118/31.10.2022 г. постановено по адм. дело № 1411/2012 г. по описа на Административния съд-Варна.

Определението е окончателно.

Председател:
Членове: