МОТИВИ ПО
НОХД № 383/ 2017 г. по
описа на РС Чирпан
Обвинението е против подсъдимият М.И.А. – 20г., роден на ***г***, български гражданин, с
начално обр., безработен, неженен, неосъждан, ЕГН ********** по чл. 151 ал.1
от НК за това, че на 01.08.2017г. в с. Зетьово, обл.
Ст.Загора се е съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст – А.И.А., ЕГН **********,
доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК.
Подсъдимият се признава за виновен и моли съда, лично
и чрез процесуалния си представител да му бъде наложено наказание в минимален
размер.
Представителят на Районна Прокуратура поддържа
предявеното на подсъдимия обвинение и моли съда да постанови присъда, с която
да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, като моли да му
бъде наложено наказание наложено наказание лишаване от свобода, при условията
на чл.58а, ал.1 от НК и и при приложението на чл. 66, ал. 1 от НК.
Производството се разгледа по реда на глава XXVII от
НПК, в частност по реда на чл. 371, т.2
от НПК.
От събраните по делото и приобщени към
доказателствения материал по реда на 283 от НПК и чл. 372, ал.
4 от НПК доказателства събрани в хода на досъдебното и съдебното
производство: Протокол
за разпит на обвиняем; Декларация за СМИС; Справка за съдимост № 417/21.08.2017г.;
Протоколи за разпит на свидетели; СМЕ № 176/2017г.;Протокол за доброволно
предаване; Сведение от М.А.; Справка за
съдимост № 681/21.09.2017г. и от направените самопризнания на
подсъдимия, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.И.А. не е осъждан за престъпления.
Подсъдимият А. е адресно регистриран и живее постоянно
в гр. Стара Загора, но от няколко години живее и работи в Кралство Испания.
През 2016г. подсъдимият А. *** с малолетната
свидетелка А.И.А. – родена на ***г., която била братовчедка на жената на брат
му – свидетелката ***. Малолетната А. ***, но от няколко години заедно със
семейството си живеела в Република Италия. Докато подсъдимият и малолетната А. ***,
същите се срещали няколко пъти. При срещите си си разменили данни за профил във
„Фейсбук“ и за мобилни телефонни номера и започнали да поддържат връзка,
пишейки си във „Фейсбук“ или чувайки се по телефона. В резултат на
осъществената помежду им връзка, двамата започнали да изпитват чувства на любов
и привързаност един към друг. В началото на 2017г. споделили чувствата си и
решили, че трябва да се срещнат.
В края на месец 07.2017г. малолетната А. се завърнала
заедно със семейството си в Република България. Разбирайки това, подсъдимият й
се обадил по телефона и й казал, че я обича и иска да заживеят като семейство.
Казал й също, че ще се върне в Република България, за да се срещнат.
Два – три дни по-късно подсъдимият се върнал в
Република България и разбрал, че малолетната А. се намира в с. Боздуганово,
общ. Раднево, обл. Стара Загора и няколко дни ще гостува там на баба си. Подсъдимият
се обадил по телефона на свидетелката А. и й казал, че я обича и иска да се
срещнат някъде насаме, за да уредят бъдещото си съжителство. Малолетната му
казала, че също го обича и е съгласна да заживеят като съпрузи. Двамата се
разбрали, че на следващия ден подсъдимият ще отиде до с. Боздуганово, познато
още и с името Грудево, за да вземе малолетната и да я отведе в дома на леля си
в с. Зетьово, обл. Стара Загора.
На 01.08.2017г. подсъдимият помолил жената на брат си
– свидетелката *** да отиде с него до с. Боздуганово, за да се срещне с
малолетната й братовчедка А.А.. Свидетелката *** и свидетелка А. били не само
близки роднини, но и добри приятелки и свидетелката *** била запозната с
чувствата на малолетната и на подсъдимия. Свидетелката *** се съгласила. Подсъдимият
помолил свой познат да ги откара с автомобила си до с. Боздуганово, обл. Стара
Загора.
Когато подсъдимият и свидетелката *** пристигнали с
автомобила в центъра на с. Боздуганово, обл. Стара Загора, видели малолетната А.
заедно с двама свои познати. Подсъдимият и свидетелката *** я извикали и
първият от тях й казал, че е уредил да отидат в дома на леля си в с. Зетьово,
обл. Стара Загора. Свидетелката А. се качила в автомобила, без да дава
обяснения на познатите си от с. Боздуганово и автомобилът потеглил към с.
Зетьово, обл. Стара Загора. От разговора, провеждан между подсъдимия и
малолетната свидетелка А., свидетелката *** разбрала, че двамата имат намерение
да осъществят полов акт, с който да мотивират семействата им да одобрят
съвместното им съжителство. Поради това свидетелката *** заявила, че няма да
ходи с тях до с. Зетьово и иска по пътя да слезе в гр. Стара Загора и да се
прибере в дома си. Малолетната свидетелка А. започнала да я моли и да
настоявала да отиде с тях, поради което свидетелката *** променила намеренията
си.
С автомобила подсъдимият и свидетелките А. и *** отишли
в с. Зетьово, обл. Стара Загора в дома на свидетелката ***– леля на подсъдимия.
Подсъдимият представил на леля си малолетната А., като негова приятелка от гр.
Стара Загора. След запознанството, свидетелката Симеонова им казала да си
починат в дома й, като ги уведомила, че излиза из селото по работа и ще се
върне след един час. Свидетелката *** също излязла от къщата, за да се срещне
със свои роднини от селото.
Когато подсъдимият и свидетелката А. останали насаме,
си казали, че се обичат и искат да живеят като съпрузи. Двамата решили да
осъществят полов акт, който щял да бъде първи за малолетната. Тъй като,
съобразно ромските обичаи трябвало да се запази доказателство за девствеността
й до момента на съвкуплението, подсъдимият постлал на леглото бял чаршаф. След
това той и малолетната свидетелка А. се съблекли и осъществили съвкупление. При
съвкуплението настъпила дефлорация на химена на малолетната и краткото
кръвотечение обагрило петно върху чаршафа. Подсъдимият и свидетелката А. се
облекли, като първият от тях сгънал чаршафа с намерение да го представят на
неговите роднини и на роднините на свидетелката А.. Двамата се обадили на
свидетелката *** и тя се върнала в къщата на свидетелката Симеонова. Малко
по-късно се върнала и свидетелката Симеонова и подсъдимият й казал, че заедно с
малолетната А. са осъществили полов акт. Свидетелката Симеонова се притеснила и
им казала, че трябва веднага да напуснат дома й.
Подсъдимият се обадил по телефона на приятеля си с
автомобила и последният дошъл до селото и ги взел, за да ги откара до гр. Стара
Загора.
Междувременно родителите на малолетната А. –
свидетелите С.Г.К. и И.А.Й. разбрали, че дъщеря им е напуснала с. Боздуганово с
автомобил. Същите се опитали да се свържат с нея по телефона, но тъй като тя не
приела обаждането, решили, че е била отвлечена. След като изминали няколко часа
и малолетната не се прибрала, сигнализирали за случилото се във Второ РУ на
МВР- Стара Загора.
По пътя за гр. Стара Загора подсъдимият предложил на
свидетелката А. да отидат в дома му и да извикат по телефона родителите й, за
да им покажат „нишана“ – чаршафа със следите от девствеността на малолетната и
като им кажат, че се обичат и искат да живеят съпружески, да уговорят бъдещото им съжителство. Когато
слезли от автомобила в гр. Стара Загора и тръгнали към дома на подсъдимия, той
и малолетната свидетелка А. били пресрещнати от родителите на свидетелката ***.
Последните започнали да твърдят, че свидетелката А. е била отвлечена от подсъдимия.
Въпреки желанието й, не й позволили да отиде до дома му, като я прибрали в своя
дом и се свързали с родителите й. Питали я дали е имала полово сношение с подсъдимия
и свидетелката А. потвърдила, като им казала, че „нишана“ е останал у подсъдимия.
Майката на свидетелката *** заявила, че нишана трябва да се пази от тях и като
отишла до дома на подсъдимия, взела чаршафа.
По-късно същата вечер родителите на свидетелката ***
отвели малолетната А. при родителите й и им предали чаршафа с „нишана“.
Малолетната свидетелка А. разказала за случилото се между нея и подсъдимия,
като обяснила, че не е била отвличана и че доброволно, без да е принуждавана по
какъвто и да е било начин, е осъществила
съвкупление с подсъдимия. Казала им също, че с подсъдимия се обичат и
искат да заживеят съпружески. Родителите на малолетната и родителите на подсъдимия
обаче твърдо се обявили против съжителството. Свидетелите К. и Й. отвели
малолетната А. ***, за да разкаже за случилото се.
С протокол от 02.08.2017г. свидетелката К. доброволно
предала на Второ РУ – Стара Загора черна найлонова торба с намиращия се в нея
бял чаршаф с петно - жълтеникаво - кафяво на цвят с размери 11х2 см.
Свидетелката А. била откарана за извършване на
медицински преглед. Видно от заключението на назначената съдебно – медицинска
експертиза на живо лице № 176/2017г., изготвена от вещо лице от списъка на ОС –
Стара Загора, при прегледа на А.И.А. е установено : липса на травматични
увреждания по главата, шията, тялото и крайниците; девствена ципа с
пръстеновидна форма с непълна дефлорационна щърбина и кръвонасядания; кръвонасядане
и повърхностна цепнатина по лигавицата на входа на влагалището. Установената
непълна дефлорационна щърбина и кръвонасяданията, както и повърхностната
цепнатина по лигавицата на входа на влагалището отговарят да са получени при
полово сношение, осъществено по време, посочено в предварителните сведения –
01.08.2017г.
След случая свидетелката А. заминала заедно с
родителите си за Република Италия, а подсъдимият останал в гр. Стара
Загора.
По описания начин от обективна и субективна страна подсъдимият
А. е осъществил престъпния състав на чл. 151, ал. 1 от НК, като на 01.08.2017г. в с. Зетьово, обл. Стара Загора
се е съвкупил с лице, ненавършило 14 – годишна възраст – А.И.А., родена на ***г,
като деянието не осъществява признаците на престъпление по чл. 152 от НК, по
който текст и съдът го признава за виновен.
Подсъдимият е осъществил престъпно съвкупление с
малолетната свидетелка А., тъй като е извършил проникване с половия си член във
влагалището й, което е осъществено със съгласието и желанието на момичето, без
по отношение на него да са били използвани сила или заплашване.
От субективна страна престъпното
деяние е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал
обществено- опасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването
на обществено- опасните последици от престъпното деяние.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателно-
правната ни система, а именно принципа на законоустановеност и принципа на
индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първия принцип на
наказателно- правната ни система в специалния текст на чл. 151 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода в размер от 2 до 6 години.
При индивидуализация
на наложеното наказание, съдът се съобрази с обществената опасност на деянието
и дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и формата на
вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла
на Закона.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе
предвид, съдействието на органите на досъдебното и съдебното производство,
изразената самокритичност, чистото му съдебно минало, особеностите на
социалната среда в което е отглеждан, възпитаван и отрасъл, а като отегчаващи
високата степен на обществена опасност на деянието, като отчита, че
пострадалата е дете в много ранна възраст, поради което счита, че на подсъдимия
следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващи вината
обстоятелства, при условията на чл. 58а ал. 1 от НК поради което наложи на
подсъдимия наказание в размер на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, което след
намалянето му с 1/ 3 става в размер на 1 година и осем месеца, като на осн.
чл. 66 ал. 1 от НК счита, че следва да отложи от изтърпяване така наложеното му
наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 години, считано от
влизане на присъдата в сила, а възпитателната работа с условно осъдения да се
възложи на ПИ при съответното РУ Стара Загора, отговарящ за квартала в който живее същия.
Предвид изхода от настоящото производство и съгласно
нормата на чл. 189 ал. 3 от НПК съдът следва подсъдимия да бъде осъден да
заплати направените по делото разноски.
Съдът счита,
че с така определеното и наложено на подсъдимия наказание ще се постигнат
целите на наказанието визирани в чл. 36, ал. 1 от НК, при строго съблюдаване на
нормата на ал. 2 на чл. 36 от НК.
Причините за
извършване на престъпното деяние се коренят в ниското обществено съзнание на
подсъдимия, незачитане на половата неприкосновеност на пострадалото дете, както
и от явното незачитане на моралните и правни норми на обществото.
Водим от
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: