Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №246
гр. ВРАЦА,25.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение, в
публичното заседание на 03.07.2019г.,
в състав:
Председател:Татяна Александрова
Членове:Мирослав Досов
Пенка Т.Петрова
в присъствието на:
прокурора секретар В.Вълкова,
като разгледа докладваното от съдия
П.Петрова
в.гр. дело N` 333 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и
сл.ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от 05.04.2019г.,подадена от И.В.Ш. ***,чрез процесуален
представител адв.Цв.С. от ВрАК,срещу решение на РС гр.Враца от
27.03.2019г.г.,постановено по гр.д.№ 5195/2018г,с което е отхвърлен предявен от
въззивника иск с правно основание чл.357 ал.1 т.1 КТ – за отмяна на наложено
дисциплинарно наказание „забележка“.Поддържа се във въззивната жалба,че
решението е необосновано и неправилно – постановено при неправилно приложение
на материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати процесуални
нарушения от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на съдебния акт ,и решаване на спора по същество от
настоящата инстанция с уважаване на предявения иск.
Противната
страна не е ангажирала становище по въззивната жалба.
Пред въззивната
инстанция не са събирани нови доказателства.
Настоящият
състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално
допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в
процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на
обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява
неоснователна.
Въззивникът И.В.Ш.,е предявил иск против
„Лукойл България”ЕООД,със седалище и адрес на управление гр.София,с правно
основание чл.357 ал.1 т.1 КТ за отмяна
като незаконосъобразна Заповед №423/23.05.2018г. на работодателя, с която му е
наложено дисциплинарно наказание”забележка”.Поддържа се в исковата молба,че
въззивникът не бил извършил твърдяните в заповедта за наказание нарушения,и заповедта
за наказание се явява незаконосъобразна,тъй като при издаването и били нарушени
императивни правни норми – чл.193 ал.1 КТ,чл.195 ал.1 КТ и чл.189 ал.1 КТ.Налице
било противоречие между цифровото изражение на отразените нарушения и мотивировъчната
част на заповедта.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК въззиваемият е
депозирал писмен отговор, с който оспорва исковата претенция .
Установява се от личното трудово досие на
въззивника,че същият е бил в трудово-правни отношения с въззиваемия от 11.07.2007г.по
силата на трудов договор, изменен с допълнително споразумение от 01.09.2017г.,като
последно заемал длъжността”търговски представител” в отдел ”Оперативно управление
на бензиностанциите”, „Дирекция по продажби на дребно”.Със Заповед №83/31.01.2018г.
на работодателя на въззивника му е възложено да отговаря за бензиностанциите в
район Северозападен ,който включва и бензиностанция Б 23 в гр.Правец.За
нарушение на трудови задължения със Заповед №423/23.05.2018г. на работодателя
на основание чл.187 т.3 и т.10 от КТ вр. с чл.188 т.1 КТ на въззивника е
наложено дисциплинарно наказание „забележка” за това,че при извършена проверка на
14.05.2018г.на бензиностанция Б 23 в гр.Правец са констатирани следните
нарушения:неспазване на Инструкция №12/09.01.2014г. и Стандартите на
управление и експлоатация на
бензиностанциите от системата на „Лукойл България”ЕООД, а именно наличие на
повече от 1000 лв. при допустими не –повече от 200 лв.,неспазване на Инструкция
№254/01.06.2015г. за броя изпечени закуски - към 7ч. сутринта са изпечени 6 бр.
закуски при норма от 10 бр.,неокомплектована аптечка,неподредени служебни
помещения,непочистени пистолети и корпуси на колонките,непочистени стелажи в
магазинната част и на територията на външната площадка,занижена хигиена в офиса
на управителя, които дейности са под контрола на регионалния представител.
Заповедта е издадена на база докладни
записки от ръководител отдел „ОПДГН“ и директор по търговските въпроси към
въззиваемия след извършена проверка на обект бензиностанция Б 23 Правец на
14.05.2018г.,за резултатите от която е съставен протокол от същата
дата,подписан от управителя на Бензиностанцията,ръководител отдел „ОПДГН“ и още
един свидетел.Същият не е оспорен от противната страна,и настоящият състав няма
основание да не даде вяра на отразеното в него.
Представен е формуляр Ф 01.02 за разпространение на документи за
управление на първо и второ ниво с подписи на служителите на процесната
бензиностанция„Лукойл” Б 23 – Правец в доказателство за запознаване със
стандартите на управление и експлоатация на бензиностанции от системата на
„Лукойл България”.
Представен е чек лист от 08.05.2018г. за
проверка на състоянието на бензиностанция на „Лукойл” Б 23 – Правец,извършена
от въззивника.Същият е констатирал само няколко нарушения подробно описани в
листа,които не са констатирани в последствие при извършената проверка въз основа
на която е издадена атакуваната заповед.В този чек лист е посочено,че всички
проверени помещения са чисти,че аптечката е в наличност и годност,което при
последващата проверка от контролния орган не е констатирано,напротив,
установена е некомплектована аптечка.При извършената проверка една седмица
преди контролната проверка въззивникът е констатирал ,че няма проблеми във
вътрешната част на бензиностанцията по отношение на хигиената, като контролната
проверка е констатирала сериозни нарушения в тази насока.
Няма
спор между страните,това се установява и от приложената към досието длъжностна
характеристика на въззивника,че същият отговаря за цялостната организация
,контрол и ефективност на работата в поверения му обект ,както за безопасните
условия на труд,така и за събирането,изразходването и отчитането на всички
стоки и услуги по надлежен ред и техните наличности в обекта,отговаря за
производствената и трудовата дисциплина в бензиностанциите.
При така изяснената фактическа обстановка и
събрани доказателства първоинстанционният съд приел предявения иск за
неоснователен и недоказан и го отхвърлил,излагайки подробни съображения,към
които настоящата инстанция се присъединява и препраща на основание чл.272 ГПК.
По
категоричен начин се установява,че в случая въззивникът не е изпълнил вменените
му с длъжностната характеристика трудови задължения,което е довело до
констатираните нарушения при извършване на проверката предмет на делото.Констатираните
нарушения не са извършени пряко от въззивника,но са резултат от недостатъчен и
неефективен контрол от негова страна.
Неоснователни са доводите на въззивника за
немотивираност на издадената заповед за наказание.Видно от съдържанието и,същата
отговаря на изискванията на чл.195 КТ - посочени са извършените нарушения по време
,място и фактическа обстановка.
Неоснователни са и доводите на въззивника за нарушение разп.на чл.193
ал.1 КТ преди издаване на заповедта за наказание. Видно от личното трудово досие
на ищеца спазена е в цялост процедурата по налагане на дисциплинарното
наказани”забележка”,като преди налагането му – на 15.05.2018г. работодателят е
поискал в съответствие с изискванията на чл.193 КТ обяснения от въззивника по
всички нарушения, предмет на докладната записка и протокола за констатирани
нарушения.Константна е практиката на ВКС,че е без значение за спазване разп.на
чл.193 ал.1 КТ,че обясненията не са били искани лично от работодателя ,а от
друг служител,при което и тези възражения на въззивника са неоснователни.
Видно от данните по делото наказанието е
наложено в преклузивния срок по чл.194 ал.1 КТ.
Настоящата инстанция намира,че при издаване
на заповедта за наказание и индивидуализиране на наказанието е спазена и
разп.на чл.189 КТ.Наложеното наказание съответства на тежестта на
нарушението/та/,взети са предвид обстоятелствата,при които е извършено и
поведението на работника.Според настоящата инстанция даже наложеното наказание
е занижено.Задълженията на въззивника не се изчерпват с формално преминаване
през различните бензиностанции в Северозападна България и формално констатиране
или не на определени нарушения,а и със следене дали констатираните нередовности
са отстранени или не.
Не е налице и твърдяното от въззивника
несъответствие между посоченото правно основание за налагане на дисциплинарното
наказание и изложеното фактическо основание за наказанието.В заповедта за
наказание подробно са изложени нарушенията на трудовата дисциплина,за които се
налага дисциплинарното наказание,които по своя характер и същност са именно
нарушения по чл.187 ал.1 т.3 и 10 КТ,както е отразено в заповедта.
При така изяснената фактическа обстановка,с
оглед изложеното предявеният иск за отмяна на заповедта за наказание се явява
неоснователен и недоказан.Като такъв следва да се отхвърли.Като е достигнал до
същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно
решение,което следва да бъде потвърдено.Въззивната жалба е неоснователна,и като
такава следва да се остави без уважение.
При
този изход на спора въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноските
пред въззивната инстанция,но такива не се претендират.
Водим от горното,ВОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Враца от 27.03.2019
година,постановено по гр.д.№ 5195/2018г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........