Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
гр. Перник, 19.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в публично заседание на 22.01.2020
г., в състав:
Съдия:
Кристиан Петров
при секретаря Емилия Павлова, като разгледа търг. д. № 00036 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от малолетната К.З., чрез нейната
майка и законен представител И.П., срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД за
заплащане: 1) на осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата
25 001 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди /болки,
страдания, уплаха и неудобства/ от телесни увреждания /разкъсно -контузни рани
и отоци в областта на лява колянна става, в областта на дясното коляно и в
областта на брадичката/, получени от ищцата като пешеходец в резултат на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 23.02.2018 г., около 17,00 часа в
гр. Перник – около 30 метра след надлез „Иван Вазов“ пред училище „Петър
Берон“, причинено от С.К. при управление на л.а. “Ауди А4”, рег. № ***, чиято
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.07.2018 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
В срока по чл. 367, ал.1 ГПК ответникът оспорва твърденият
механизъм на настъпване на ПТП, причините и обстоятелствата за настъпване на
събитието, които да кореспондират с посочения от ищеца механизъм; ПТП да е
предизвикано от виновно поведение на водача на процесното моторно превозно
средство С.К.. Твърди, че не е бил причинен деликт, тъй като вина за ПТП има
изцяло пострадалата ищца, която без да се огледа внезапно пресича улицата на
необозначено за това място в нарушение на ЗДвП на място с ниска видимост за
преминаващите автомобили, като по никакъв начин не се съобразява с пътната
обстановка – пресича улицата, излизайки от паркинг, пълен с автомобили при
смрачаване. При условията на евентуалност - заявява, че вредоносният резултат
бил съпричинен от пострадалата, защото е създала реална възможност за
настъпване на вредоносния резултат, не е положила необходимата грижа за
опазване на собственосото си здраве и живот, което е довело до посочените в
исковата молба увреждания. - основание за намаляване на обезщетението на осн. чл. 51, ал. 2
от ЗЗД. Оспорва претенцията по размер, като намира същия за завишен
с оглед принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД,
константната съдебна практика и икономическите условия и стандарта на живот в
страната. Поддържа, че платеното на ищеца извънсъдебно обезщетение в размер на
2 000 лв. е съответно на претърпените болки и страдания от ищеца и при
определянето му са взети предвид всички установени увреждания на ищеца. Оспорва
дължимостта на законна лихва върху застрахователното обезщетение, поради
неоснователност на главния иск, евентуално – оспорва началния момент на забава.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищцата оспорва
възражението за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата, тъй като е голословно и бланкетно, като пострадалото дете при
настъпване на процесното ПТП по никакъв начин не е нарушило правилата за
движение по пътищата и не станало причина за настъпване на удара. Оспорва
възражението за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, като твърди, че е справедливо и напълно отговаря на обстоятелствата по
случая, на константната съдебна практика и икономическите условия на живот в
страната.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема от фактическа
и правна страна следното:
В
протокол за ПТП, съставен от служители на „Пътна полиция“ - Перник на 23.02.2018г.
е отразено, че на 23.02.2018г. е посетено ПТП с участници: участник 1 – МПС,
блъска пешеходец на прав участък с надлъжен наклон, сух асфалт при ясно време и
дневна светлина. Платното за движение е двупосочно с три ленти, като едната е
за посока към ул. П. Каравелов /посока на движение на МПС/, разделена от ляво с
двойна непрекъсната маркировка от двете ленти за движение в обратна посока.
Пешеходецът пресича пътното платно от ляво на дясно за посоката на движение на
МПС срещу ОУ „П. Берон“. Установява се, че ответникът към датата на ПТП – 23.02.2018г.
г., е застраховател по валидно възникнала застраховка "гражданска
отговорност на автомобилистите" със застрахователна полица № ***, валидна
от 10.11.2017 г. до 09.11.2018 г., сключена за лек автомобил “Ауди А4”, рег. № ***.
По повод искане вх. № 99-1812/16.04.2018 г. от
малолетната К.З., чрез нейната майка и законен представител И.П. до ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД е образувана щета № *** по описа на застрахователя. Между
пострадалата К.З. и застрахователя ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е сключено
споразумение от 24.08.2018г., според което застрахователят се е задължил да й
изплати сумата от 2000 лева - застрахователно обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди по щета № ***, в срок до 25 работни дни от подписването
му. При доказателствена тежест на застрахователя, доказателства за плащане на
застрахователно обезщетение в уговорения в споразумението срок липсват по
делото, поради което и предвид неговото неизпълнение в уговорения срок е
развалено на осн. чл. 87, ал. 2 ЗЗД с отправено от ищеца до ответника
уведомление вх. № 99-249 от 22.03.2019г. Развалянето на споразумението с обратно действие заличава постигнатото
с него уреждане на отношенията във връзка с дължимото обезщетение – чл. 88, ал.
1, изр. първо ЗЗД. Представеното с отговора на исковата молба платежно
нареждане от 27.03.2019г. установява, че ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е наредил
превод по сметка на ищеца на сумата 2 000 лв. с основание за превод - щета
№ ***, но след развалянето на споразумението от 24.08.2018г. и поради това
следва да бъде зачетено единствено като плащане в хода на настоящото дело
/исковата молба е депозирана в съда на 22.03.2019г./, доколкото не представлява
последващо извънсъдебно споразумение/договор за спогодба нито със
застрахователя, нито с делинквента, с което да уреждат отношенията си във
връзка с дължимото обезщетение, с оглед на което неприложимо е ТР № 1 от
30.01.2016 г. по т. д. № 1/2016 г., ОСГТК. Обстоятелство за извършено плащане от
ответника на ищцата на сумата от 2000 лв. на 27.03.2019г. е обявено за
безспорно и ненуждаещото се от доказване между страните с определение на съда
от 22.11.2019г.
За
установяване на конкретния механизъм на ПТП, съдебно – автотехническата
експертиза /САТЕ/ сочи, че по данни от протокола за ПТП ударът е настъпил при
движение по прав участък, при скорост на МПС не повече от 8 км/ч. Пострадалата
пешеходка е предприела пресичане на пътното платно от ляво на дясно за посоката
на движение на МПС на "бърз ход" при средната стойност на дете /момиче/
от същата възраст /8-10г./, срещу училище „Петър Берон“ – на около 30 метра преди
маркирана пешеходна пътека и втора маркирана пешеходна пътека на по-малко от 30
метра след мястото на удара, като ударът бил реализиран за автомобила с лявата
му предна част. При движение по прав пътен участък, водачът на МПС е разполагал
с видимост към пешеходците на прилежащите тротоари. Водачът на МПС е разполагал
с физическа възможност, при своевременно задействане на спирачната система на
автомобила да спре преди мястото на удара и по този начин да предотврати
настъпването на ПТП – опасната зона е по-малка от разстоянието на движение.
В
резултат на удара между автомобила и пешеходката, последната е получила телесни
увреждания, описани от съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/. Описват се следните
травматични увреждания, стоящи в пряка - причинно следствена връзка с ПТП от 23.02.2018г.:
контузии в областта на брадичката с
охлузна рана, на дясно коляно в областта на главичката на фибулата с охлузна
рана, на ляво коляно с две охлузни рани по предната страна с размери в диаметър
3 и 4 см.
Въз
основа на така установения механизъм на настъпване на произшествието, съдът
намира за доказано противоправно поведение на водача на застрахования лек
автомобил. При управление на МПС, водачът е длъжен да се движи със скорост,
която му позволява да спре в зоната на видимост пред него, независимо дали е
разрешена за този участък от пътя, като при приближаване към място, където на
пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство
е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре. Нещо повече,
такъв водач /на ППС/ е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
"особено към децата" /чл. 20, ал. 2, чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП/. В
случая, водачът на лекия автомобил е нарушил правилата за безопасно движение,
поради което е виновен изцяло за пътнотранспортното произшествие и е налице
причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищцата
неимуществени вреди вследствие получените травматични увреждания. Доколкото
деликтът е причинен от лице, застраховало гражданската си отговорност при
ответника, прекият иск против застрахователя е доказан по основание.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази
следните обстоятелства, установени от заключенията на съдебномедицинската и
психологичната експертизи, свидетелските показания и писмените доказателства по
делото: получени от ищцата четири леки телесни повреди - контузии в областта на брадичката с охлузна
рана, на дясно коляно в областта на главичката на фибулата с охлузна рана, на
ляво коляно с две охлузни рани по предната страна с размери в диаметър 3 и 4
см.; същите са довели до невъзможност за свиване на лявото коляно,
заради раните и е имало болков синдром; възстановителният период за срок около
30 дни; физическите страдания към времето на инцидента и след него –търпяла е
неудобства и страдания в битово и
хигиенно отношение, не е можела да се къпе и мокри местата на раните. Отражението
върху психо - емоционалното състояние на ищцата и претърпения силен стрес,
преминал в шок. Качествената промяна на живота на пострадалата след процесното
ПТП и за в бъдеще след инцидента – възникнал страх от превозни средства, не
смее да се движи сама по улиците, търси по –възрастни хора, които да я
придружават, нестабилно психично състояние; обстоятелството, че СМЕ не
установява към настоящия момент да са породени трайни, необратими негативни
последици за здравето на ищцата; младата възраст на пострадалата към момента на
произшествието - 9 г. Обществено-икономическите условия в страната към
настъпване на застрахователното събитие, намерили отражение и в нивата на
застрахователните лимити, които дори и да нямат самостоятелно значение по
отношение на принципа на справедливост, следва да бъдат съобразени от съда
заедно с всички установени по делото обстоятелства. Отчитайки всички тези
обстоятелства и разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД, съдът приема, че за
увредите в областта на брадичката, дясно
и ляво коляно (и последвалите от тях неблагоприятни последици) следва да
бъде определено обезщетение в размер на 15 000 лв.
Относно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
Принос за настъпване на увреждането ще е налице, когато пострадалото лице
със свое противоправно поведение е създало предпоставки за настъпване на
вредите, или е допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за
установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице
съпричиняване. Съгласно протокол за ПТП от 23.02.2018г. и САТЕ
навлизането от пешеходката на пътното платно е осъществено срещу училище „Петър
Берон“ и с начин на движение "бърз ход", отговарящ на нормално
придвижване на пешеходци - деца на възраст от 8-10 г. Не може да бъде споделено
становището на ответника, че опасността за движението е възникнала от момента
на навлизане на детето пешеходец - в лявата пътна лента. Дете, намиращо се на
пътя, или в близост до пътя, е видима и реална опасност за движението, с която
водачът е длъжен да се съобрази. Поради наличието на дете, опасността за
движението е възникнала още от момента, в който водачът го е възприел. Не се събраха доказателства за специфично и изненадващо за водача
поведение на пешеходеца малолетната ищца /*г./ –
да е изскочила внезапно на платното без
да се огледа или да се е спряла при вече започнало
пресичане и докато се е колебаела да
е удължила ненужно престоя си, така че да се превърне сама в опасност за движението. Напротив пострадалата пешеходка
е предприела пресичане при нормална видимост, пресекла е перпендикулярно на
пътя, не е навлязла внезапно на платното за движение – движила
се е на "бърз ход", но не е бягала, с оглед на което като пешеходец
не е нарушила забраната на чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и чл. 114, т. 1 и т. 2
от ЗДП. Оттогава за водача на МПС се поражда задължението по чл. 117 ЗДП. Ако
водачът се бе съобразил с възникналата и възприета от него опасност за
движението (дете на пътя), той би намалил скоростта си, а при необходимост - и
да спре. Попадането на детето в опасната зона не води до противоправност на
действията или бездействията на пострадалия, тъй като опасността за движението
не е възникнала от този момент, а значително по-рано: от момента, в който
водачът е възприел, че на пътя има дете. Според САТЕ „опасната зона е по-малка
от разстоянието на движение“, а известно е, че колкото по-малка е опасната
зона, толкова по-малка е вероятността за настъпване на удар. Вместо това
предписано от закона отговорно поведение обаче, водачът е извършил въпросната
маневра по един несъобразен с характера и интензивността на движението и с
конкретните условия на видимост условията начин, тъй като, както сочи САТЕ:
"Ударът на детето е в предната част на автомобила, а не в страничната,
така че водачът би трябвало да възприеме детето, без да е нужно много да
отклонява главата си“. Това налага извод, че ирелевантно за настъпване на
процесното ПТП е това дали малолетната ищца /*г./ е пресичала на означена
пешеходна пътека, щом като водачът на последния не е изпълнил нито едно от
вменените му задължения като водач, както те бяха изброени по-горе.
Съпричиняване, основано върху разбирането на т. нар. "достатъчен обективен
каузалитет", по никакъв начин не предпоставя в непосредствена близост до
училище да няма пешеходци, вкл. деца, а още по-малко всички те да не се движат,
респ. да не бързат. Предвид това абсолютно недопустимо в процесния случай е
несъществуващият каузален принос на удареното дете да се преценява в някаква
степен с този на водача за настъпване на ПТП. Безпредметна в тази връзка е и
преценката за необходимото време за реакция на такъв водач. Затова и съдът намира, че действието на пешеходеца не може да се отчита като самостоятелен причинен фактор за пораждането на
самото ПТП, докато несъмнено именно поведението на водача на застрахования
автомобил е поставило началото на опасността и без него пресичането, макар и не
на обозначеното място е можело да завърши без сблъсък. В
заключение, водачът на автомобила се явява единствен причинител на този деликт,
тъй като изцяло във възможностите му е било да предотврати удара на
малолетната, ако не бе игнорирал основното си задължение по чл. 20, ал. 2, чл.
116 и чл. 117 от ЗДвП „При приближаване към място, където на пътя или в близост
до него се намират деца да намали скоростта, а при необходимост - и да спре“. При тези обективни данни, съдът приема, че в причинно-следствената верига
не следва да се включва поведение на самия пострадал. Възражението за
съпричиняване е неоснователно.
От определеното
по правилото на чл. 52 ЗЗД
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева следва да се
приспадне платеното от ответника в хода на настоящия процес в полза на ищеца
обезщетение за репариране на същите вреди от деликта, в размер на 2 000 лева. С
оглед гореизложеното дължимото на ищеца обезщетение при конкретиката на спора е
в размер на 13000 лева (разликата между дължимите 15 000 лева и платените 2 000
лева). В този размер от 13 000 лв. предявеният иск е основателен и
доказан, а за разликата до предявения размер от 25 001 лв. подлежи на
отхвърляне.
По претенцията
за лихви:
Съгласно
чл. 497, ал.
1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение от датата, на която изтича срокът за
произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице като срокът за
произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца (чл. 496, ал. 1 КЗ) от
датата на завеждане на претенцията по реда на чл. 380 КЗ
(опр. № 893 от 20.11.2014 г. по т. д. № 1114/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о.). В
случая ищецът е сезирал ответника-застраховател с искане за заплащане на
обезщетение на 16.04.2018 г. и като взе предвид, че тримесечният срок по чл.
496, ал. 1 КЗ, изтича на 16.07.2018 г., съдът намира, че лихвата за забава
върху уважения размер на обезщетението за неимуществени вреди се дължи считано
от 16.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за който период и ищецът
е предявил претенцията за лихви.
По
разноските
Ищецът
не претендира и не доказва направени разноски (ищецът е освободен от внасянето
на такси и разноски на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, а в представения договор за
правна защита е посочено, че е оказана безплатно адвокатска помощ – чл. 38, ал.
1 ЗА), поради което такива не му се дължат.
При
направено искане, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът на ищеца има право на
възнаграждение, което съдът определя на 1280,03 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4
от НАРЕДБА № 1/2004 г., което му се дължи от ответника съразмерно с уважената
част от исковете /13000/ и пълния претендиран размер /25001/, т.е. има право на
665,59 лв.
Ответникът
претендира разноски за САТЕ и СМЕ от 700 лв. и заплатено адв. възнаграждение в
размер на 1536 лв. с ДДС (съгласно
представените доказателства включително и за това, че възнаграждението е
платено по банков път, удостоверено с приложена фактура и преводно нареждане, и
списък по чл. 80 ГПК). Възражението
на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адв.
възнаграждение от 1280 лв. без ДДС /адвокатът е регистриран по ЗДДС/, при минимален
размер от 1280 лв., съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4,
вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г., т.е. в случая минималният размер е
равен на заплатеното от ответника, е неоснователно.
Доказаните
от ответника разноски общо от 2236 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК му се дължат
от ищеца съразмерно с отхвърлената част от иска /12001/ и общия размер на предявения иск
/25001/, т.е. има право на разноски от 1073,33лв.
Ответникът
трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал.6 ГПК да заплати дължимите
държавни такси в размер общо на 520 лв. (4% върху уважения размер на исковете),
както и възстановяването на разноските, платени от бюджета на съда в общ размер
на 300 лв. – възнаграждения на вещи лица.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на К.Р.З., ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител И.В.П., ЕГН **********, съдебен
адрес: *** /чрез адв. М.Д. от САК/, на осн. чл. 432, ал. 1, вр.
чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата 13 000 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди /болки, страдания,
уплаха и неудобства/ от телесни увреждания /разкъсно -контузни рани и отоци в
областта на лява колянна става, в областта на дясното коляно и в областта на
брадичката/, получени от ищцата като пешеходец в резултат на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 23.02.2018 г., около 17,00 часа в
гр. Перник по ул. „Миньор“ – на около 30 метра след надлез „Иван Вазов“ пред
училище „Петър Берон“ в посока към ул. „П. Каравелов“, причинено от С.К.К. ЕГН **********
при управление на л.а. “Ауди А4”, рег. № ***, чиято "Гражданска отговорност"
на автомобилистите е застрахована при ответника, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 16.07.2018 г. до окончателното изплащане на
обезщетението, на осн. чл. 497, ал.
1, т. 2 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 13000 лв. до предявения размер от 25001 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на адв. М.Д. от САК,
сл. адрес:***, сумата 665,59 лева
– адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца.
ОСЪЖДА К.Р.З., ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител И.В.П., ЕГН **********, съдебен
адрес: ***, да заплати на ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5,
сумата 1073,33 лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 да заплати на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК по сметка на Окръжен съд – Перник сумата 520 лв. – държавна такса върху уважената част на исковете, както и
сумата 300 лв. – разноски за производството, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването на
страните.
Съдия: