№ 164
гр. Сливен, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20212200500385 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №260399/05.07.2021г. по гр.д.
№3370/2020г. на Сливенски районен съд, с което „Е. – Юг“ ЕАД, гр. П. е осъдено да
заплати на „А.Х.“ ООД, гр. Т. сумата от 2668,75 лева, представляваща неоснователно
обогатяване за дължима цена за достъп за периода 10.10.2015г. – 10.05.2016г.,
начислена на ТП Белия дом, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба - 09.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата. С
решението са присъдени разноски на ищцовото дружество в размер на 1411,75лв.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство
„Е. – юг“ АД, гр. П. и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.
В жалбата си „Е. – юг“ АД, гр. П. чрез пълномощника юриск. К.Н. посочва, че
обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, необосновано, постановено
при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Посочва, че
съдът тълкувал доказателствата по делото превратно, единствено в полза на ищеца,
като е пренебрегнал важни обстоятелства и така е достигнал до неправилни правни
изводи. Заявява, че съдът е пропуснал да се произнесе по наведеното от него
1
възражение, че ищецът не е собственик на цялата въздушна кабелна линия 20 kV, тъй
като съгласно чл.4.3 от Договора за присъединяване обект на клиент към
разпределителната мрежа на ЕР Юг ЕАД №4388531/05.11.2019г. границата на
собственост между електрическите съоръжения на ЕР Юг и ищеца е изходящите клеми
на МТМ 20kV след измервателната група, монтиран до ЖР стълб №44/13/7 на
въздушна кабелна линия 20kV /Ж./. Съгласно чл.5.3 от договора не се налага
съществуващите електрически съоръжения да бъдат измествани по реда на чл.64, ал.5
и чл.73 от ЗУТ, което означавало, че няма промяна в границата на собственост на
електрическите съоръжения между страните. Границата на собственост и към
процесния период е стълб №44/13/7 на въздушна кабелна линия 20kV /Ж./ и след тази
точка не са присъединени други потребители освен измервателните точки на клиента.
Това се потвърждавало и от заключението на СТЕ. Поради това бил неверен извода на
съда, че ЕР Юг ЕАД е ползвало мачтов трафопост, собственост на ищеца за доставка
на електрическа енергия на трето лице. За да възникне правото на ищеца за получаване
на обезщетение, то следвало задължително енергийните съоръжения да се използват за
пренос на ел. енергия до други потребители, различни от собственика на съоръженията
– ищеца. Това обстоятелство не било установено по делото. На следващо място съдът
не обсъдил становището на вещото лице, че през процесния период разходите за
обслужване на линията са извършвани от ЕР Юг, поради което цена за достъп не се
дължи. Ищецът не доказал, че е извършвал разходи по обслужването на процесната
въздушна линия 20 kV. Поради това не се изпълвал фактическия състав на чл.3 от
Методиката, предвид липсата на данни за разходите за обслужване на енергийното
съоръжение. Целта на уредбата по чл.117 от ЗЕ е да компенсира разходите на
собственика по поддръжка и обслужване на съоръжението, каквито ищецът не доказал.
За да се изчисли размерът на евентуално дължимата цена по одобрената от КЕВР
методика са необходими данни за разходите за обслужване на съоръженията, наред с
доказателства за правото на собственост и за стойността на ДМА. Поради това счита,
че исковата претенция е неоснователна и недоказана. С оглед изложеното, въззивникът
моли съда да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение като
неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да отхвърли предявения
против него иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на
направените по делото пред двете инстанции разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната
страна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна - „А.Х.“ ООД, гр. Т..
В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
2
С отговора на въззивната жалба, въззиваемото дружество „А.Х.“ ООД, гр. Т.
чрез пълномощника адв. Т. от АК – В.Т. оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Намира обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли съда
да го потвърди. Излага съображения в тази насока. Посочва, че мачтовия трафопост е
собственост на въззиваемото дружество, както и монтираните в него съоръжения. От
границата на собственост до разпределителната уредба на клиента, където е монтирано
СТИ, транспортираното количество ел. енергия се извършва по собствено на клиента
електрическо съоръжения, представляващо електропровод 20 kV. Трасето от
разклонението до трафопоста, разположен в имота му и негова собственост, като в
трафопоста били присъединени и други потребители. Посочва, че въпреки, че е
определена границата на собственост, то неправилно било определено мястото на
измерване от страна на ответното дружество. Границата на собственост е
разклонението на ВЕЛ и там е следвало да се монтира СТИ, неправилно разположено в
трафопост, собственост на ищеца. Цялото ел. съоръжение до трафопоста на клиента е
собственост на клиента. Преноса от разклонението до трафопоста на клиента се
извършва на ниво средно напрежение по кабелната линия на клиента и вътре в
трафопоста се трансформира от средно в ниско напрежение. Ответното дружество е
получило достъп до кабелната линия на ищеца и я използва за целите на преноса на ел.
енергия до други потребители. Посочва, че вещото лице правилно е изчислило
дължимата цена за достъп съгласно Методиката. Претендира присъждане на
направените пред въззивната инстанция разноски.
С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на
доказателства пред въззивната инстанция.
В с.з., дружеството въззивник „Е. – юг“ АД, гр. П., редовно призовано, не се
представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител
по пълномощие юриск. Н., който посочва, че поддържа подадената въззивна жалба на
изложените в нея подробни основания и моли за уважаването й. Претендира
присъждане на разноски пред двете инстанции и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната страна.
В с.з., въззиваемото дружество „А.Х.“ ООД, гр. Т., редовно призовано, не се
представлява. По делото е постъпило становище от процесуален представител по
пълномощие адв. Т., който посочва, че оспорва въззивната жалба като неоснователна и
поддържа подадения отговор. Посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е
правилно и законосъобразно, нестрадащо от изложените в жалбата пороци и моли
същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените пред въззивната
инстанция разноски. Прави възражение за прекомерност относно разноските за
адвокатско възражение на насрещната страна. Представя писмена защита.
3
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното изцяло съдебно решение е валидно, а с оглед
пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въззивният състав споделя правните изводи на районния съд, които са
обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия
спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и
правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е
достигнал до законосъобразни правни изводи.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от „А.Х.“ ООД, гр. Т.
против „Е. – юг“ АД, гр. П. иск за заплащане на обезщетение за ползване без правно
основание на собствена на ищеца електропроводна линия 20 kV за целите на преноса
на ел. енергия до други потребители, за периода 10.10.2015г. – 10.05.2016г. в размер на
2668,75лв., с оглед допуснато от съда с протоколно определение от 09.06.2021г.
изменение на размера, с правно основание чл.59 от ЗЗД.
За основателността на предявения иск, който съда квалифицира като такъв по
чл.59 от ЗЗД, вр. с чл.117, ал.8 от ЗЕ, така, както е дал правилно районния съд правната
квалификация, следва да са налице следните кумулативни предпоставки: ищецът да е
собственик на вещта; вещта да се ползва от ответника; липса на правно основание за
ползването на вещта; настъпило в резултат от ползването обедняване на ищеца и
обогатяване на ответника. При преценката на тези предпоставки следва да бъдат
съобразени всички специални нормативни изисквания или ограничения, когато обектът
4
на ползването е вещ, по отношение собствеността и/или ползването, на която такива
съществуват. С оглед статута си на енергиен обект и част от електроразпределителната
мрежа на страната по смисъла на т. 23 и т. 22 от Допълнителните разпоредби на Закона
за енергетиката, процесния обект – мачтов трафопост и въздушна кабелна линия 20 kV,
представлява именно такъв специфичен обект и по отношение на него е приложима
правната регламентация, съдържаща се в специалните закони.
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства, настоящата
инстанция приема, че ищцовото дружество – въззиваем е собственик на мачтовия
трафопост „ПБ Аглика”, разположен в двора на дружеството, непосредствено до една
от сградите на комплекса, ведно с монтираните в него съоръжения, като ел.
захранването му на страна средно напрежение се осъществява от въздушна линия,
представляваща отклонение от желязо-решетъчен стълб 13, част от въздушна линия
„Ж.” с ниво на напрежение 20 kV. Мачтовия трафопост и ВЕЛ са собственост на „А.Х.“
ООД. Въззивникът – ответник не е ангажирал никакви доказателства за разколебаване
на този извод, базиран на представените по делото писмени доказателства.
Възражението му във въззивната жалба относно собствеността на ВЕЛ 20 kV е
необосновано, неподкрепено с никакви доказателства. Посоченият договор за
присъединяване на обект от 05.11.2019г. е сключен много след исковия период
/10.10.2015г. – 10.05.2016г./ и е неотносим.
От заключението на СТЕ, изслушана от първоинстанционния съд се установява,
че участъкът от ВЛ 20 kV, представляващ отклонение от стълб 3 ва ВЛ „Ж.” до мачтов
трафопост „ПБ Аглика”, представлява по същество частна въздушна линия,
собственост на „А.Х.“ ООД. Към тази линия на ниво 20 kV при ЖР стълб 7,
посредством РОС е реализирано отклонение за захранване на трафопост „Белия дом”.
Следователно през процесния период е налице точка на разпределение на ел.
енергията и към друг потребител на ел. енергия. По този начин и второто възражение
на въззивника за недоказаност, че процесното съоръжение се използва за пренос на ел.
енергия до други потребители се явява неоснователно. От кредитираното и от
настоящата инстанция заключение на вещото лице, се установява категорично, че е
налице отклонение за захранване на друг потребител и този друг потребител е кръстен
„Белия дом” – трансформатора, след който има захранени други потребители на страна
ниско напрежение, като са налице конкретни данни за действително потребление на ел.
енергия за процесния период от ТП Белия дом.
Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.8 от ЗЕ, собствениците на електрически
уредби и съоръжения при техническа възможност и свободен капацитет предоставят
ползването им на оператора на електропреносната мрежа, съответно на оператора на
електроразпределителна мрежа, за целите на преобразуването и преноса на
5
електрическа енергия до други клиенти. Ползването се предоставя след сключване на
договор по цена, определена по методика, одобрена от комисията. При непостигане на
съгласие комисията разпорежда предоставянето на ползването и заплащането на цена,
определена от комисията по методиката.
В случая е установи, че ответното електроразпределително дружество е
получило достъп до ВЛ 20 kV, собственост на ищеца и я използва за целите на преноса
на ел. енергия до други потребители. Безспорно договор за ползването между
собственика – ищец и енергийното предприятие - ответник не е сключен. Когато
съоръженията, в случая ВЛ 20 kV, се ползва без такъв договор е налице неоснователно
обогатяване и на собственика се дължи обезщетение.
Следователно, съдът намира, че са налице елементите на неоснователното
обогатяване, като е налице обогатяване на ответното дружество, като е ползвало
мачтовия трафопост и въздушната линия 20 kV на ищеца за целите на преноса на ел.
енергия до други потребители. От това негово обогатяване следва в пряка връзка
обедняването на ищцовото дружество. Обедняването и обогатяването произтичат
безспорно от един и същи факт.
По отношение размера на обедняването, съответно обогатяването:
Безспорно, база за определяне на това обезщетение е приетата от ДКЕВР
Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или
разпределително предприятие от потребители чрез собствените им уредби или
съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ.
Пред първоинстанционния съд е изслушано заключение по съдебно-техническа
експертиза, като вещото лице е определило обезщетението за достъп именно на база
Методиката.
Следва да се отбележи, че ответното дружество не е ангажирало доказателства в
подкрепа на твърдението си, че то е извършило разходите по обслужване на линията.
При липса на посочени от ищеца точни разходи по обслужване на линията,
правилно вещото лице е приложило коефициента на обслужване на дейността, приет от
КЕВР за процесния период, а именно 0,27.
Размерът на дължимото обезщетение по чл. 59 от ЗЗД, определено на база
посочената по-горе Методика, приета от КЕВР, възлиза на посочената от вещото лице
цена за предоставен достъп в размер на 381,25лв. за месец или за процесния период е в
размер на 2668,75лв.
6
Следователно исковата претенция е основателна и доказана в пълния
претендиран /с оглед допуснатото от съда изменение/ размер.
Върху главницата следва да се присъди законната лихва за забава, считано от
подаване на исковата молба, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат,
въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният изцяло съдебен акт следва да
бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищеца в
първоинстанционното производство направените от него разноски, като е уважил
направеното от насрещната страна възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК.
Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на
процеса, следва да се възложи на дружеството въззивник и то следва да понесе своите
така, както са направени и да заплати на въззиваемото дружество, сторените от него
разноски за адвокатско възнаграждение. В тази насока е направеното възражение за
прекомерност, което настоящата инстанция намира за основателно. Минималният
размер на възнаграждението, определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията към момента на сключване на договора за правна помощ, възлиза на сумата
от 417лв., при договорено и заплатено такова в размер на 600лв. Делото не се
характеризира с фактическа и правна сложност, не са проведени повече от едно
съдебни заседания пред настоящата инстанция, поради което съдът ще присъди като
разноски за адвокатско възнаграждение сумата от 450лв.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №260399/05.07.2021г.,
постановено по гр.д.№3370/2020г. по описа на Сливенски районен съд, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Е. ЮГ“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
П., ул.“Христо Г. Данов” №37 да заплати на „А.Х.“ ООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. Т., обл. С., ж.к. „И.“ сумата от 450лв.,
представляваща направени във въззивното производство разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8