Р Е Ш Е Н И Е
№
260087
гр. Нови пазар, 02.12.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Нови пазар в публичното заседание на втори ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №703 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК с обективно съединени установителни претенции, произтичащи от сключен договор за паричен заем и договор за цесия, както следва: с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 1 200 лв.; по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена от 183. 37 лв.; по чл.92 от ЗЗД с цена от 996, 63 лв. и с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 608, 51 лв. и по чл.92 от ЗЗД с цена на иска от 156, 87 лв., от страна от страна на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис - сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., с пълномощник по делото *** М.С., против ответницата С.А.Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че на ***г. между „Сити кеш“ ООД и ответницата С.А.Д. бил сключен договор за паричен заем №***. Заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 1 200 лева, като с подписването на договора ответницата удостоверила получаването на сумата. Преди това тя получила стандартен европейски формуляр и се запознала подробно с общите условия към договора за заем. Страните постигнА.съгласие договорната лихва да бъде в размер на 183,37 лева. Самият заем следвало да се върне на 34 ревни седмични погасителни вноски, всяка по 40,69 лева, като първата вноска на ***г. и последната на ***г. Страните по договора се споразумели изпълнението да бъде обезпечено, посредством поне две от изрично посочените в договора обезпечения, като се уговорили също, че ако в тридневен срок от сключването на договора не се предоставят договорените обезпечения, заемателят дължи неустойка за неизпълнение, в размер на 996,63 лв. Тази неустойка била разсрочена на 34 вноски, всяка в размер на 29,31 лв., платими на падежните дати на вноските по договора за заем. Ответницата дължала и обезщетение за забава, в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие, в общ размер на 608,51 лв., за периода от ***г. до датата на подаване на заявлението в съда. Заемателят и настояща ответница не направила плащания по този договор. На 11.06.2019 г. било подписано приложение №1 към договор за покупко-продажба на вземания от същата дата, между „Сити кеш“ ООД и настоящия ищец. Така вземането на „Сити кеш“ ООД било прехвърлено на изцяло на ищеца. С изрично пълномощно първоначалният заемодател упълномощил ищеца, в качеството си на цесионер, да уведоми длъжника за извършената цесия. Това било направено спрямо ответницата, с уведомително писмо изх. № ***/*** от ***г., което било изпратено на адреса на ответницата, посочен в договора. Писмото било върнато в цялост, с отбелязване „преместен“. Било изпратено второ писмо от ***г., което също било върнато в цялост, като било отбелязано, че е останало непотърсено.
Ищецът подал заявление по реда на чл.410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. №***г. на НпРС. Била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника за търсените от ищеца суми. По указания на съда, след връчване при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, в указания срок ищецът предявява настоящия иск за установяване на вземането, като моли съда да признае за установено спрямо ответницата, че същата дължи на ищеца 1200 лв. – главница; 183,37 лв. - договорна лихва от ***г. до ***г.; 996,63 лв. - неустойка за неизпълнение за периода от ***г. до ***г.; 608,51 лв. - обезщетение за забава от ***г. до ***г., ведно със законната лихва върху главницата от ***г. до окончателното плащане, както и разноските в двете производства.
На ответницата съдът е изпратил препис от исковата молба и
приложенията към нея, както и съобщение, съобразно чл.131 от ГПК. В законовия
срок не е депозиран писмен отговор и в
хода на делото не е изразено становище по предявените искове.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: На ***г. между ответницата и „Сити Кеш“ ООД е сключен договор за паричен заем №***. По силата на договора „Сити Кеш“ ООД, в качеството на заемодател, е предоставило на ответницата, в качеството на заемател, сумата от 1 200 лв., която ответницата се е задължила да върне за срок от 34 седмици, на три седмични вноски от по 9, 35 лв. и 31 седмични вноски от по 43, 72 лв., на дати изрично посочени в погасителния план към договора. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,08%; и годишен процент на разходите по заема 49,53%. В размера на погасителните вноски е включено и договорно възнаграждение от 183, 37 лв., като общата сума на плащане по договора възлиза на 1383, 37 лв. Страните са уговорили датата на първото плащане да е на ***г., а датата на последното плащане – ***г.
В чл.6 от договора страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на изискванията на чл.9, ал.2 от Общите условия към договора за заем. В посочената разпоредба от общите условия са поставени следните изисквания към поръчителите: да имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/, да не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя, да не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя, да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ и да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. В чл.8 от договора е вписано, че в случай, че заемателят не предостави договореното обезпечение в тридневен срок от сключването на договора, или обезпечението не отговаря на изискванията на чл.9, ал.2 от общите условия, то заемателят дължи неустойка в размер на 996, 63 лв., с начин на разсрочено плащане, съобразно погасителния план. В погасителния план неустойката е разсрочена за заплащане заедно с погасителната вноска по договора, като сумата на неустойката е също от 34 вноски, първите три от по 60, 65 лв., а останалите 31 вноски от по 26,28 лв. Така общата сума на седмичната погасителна вноска е от 70 лв., а общата сума дължима по договора е от 2 380 лв.
В чл. 7 от договора е уговорено, че в случай на забава на която и да е погасителна вноска, заемателят дължи за нея обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието до неговото погасяване.
В чл.4, ал.1 от договора е вписано, че с подписването му ответницата удостоверява, че е получила от заемодателя заемната сума.
На 11.06.2019 г. между „Сити Кеш“ ООД, в качеството на продавач, и
ищцовата страна, в качеството на купувач, е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания. С този договор страните
са уговорили, че продавачът ще прехвърли на купувача вземания, произтичащи от
договори за потребителски кредит, сключени в съответствие с действащото
законодателство на България, като вземанията се прехвърлят ведно с
привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, подробно изброени и
индивидуализирани в Приложение №1, което е неразделна част от договора. В т.4.3
от договора е предвидено, че след датата на прехвърляне на вземанията,
купувачът придобива всички права върху тях и има право да получава плащания,
извършени от длъжници, /солидарни длъжници, поръчители и др./ след датата на
прехвърляне, включително постъпили в резултат на предприето принудително
изпълнение. В т.4.4 от договора за цесия е уговорено, че в срок от 3 дни след
подписването му продавачът се задължава да предостави на купувача писмено
потвърждение за сключената цесия, съгласно императивните разпоредби на чл.99,
ал.3 ЗЗД. Съгласно т.4.5 от договора за цесия продавачът се е
задължил да изпрати писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за
цесия, като страните са уговорили и, че с подписването на договора за цесия
продавачът упълномощава купувача с правата за уведомяване на длъжниците, като се
задължава допълнително да състави пълномощно в този смисъл.
Договорът за цесия е представен по делото в заверено копие, ведно с Приложение №1 от 11.06.2019 г. В приложението под №1564 фигурира името на ответницата; датата на сключения с нея договор; размер на главница; размер на неустойка и лихва и общо задължение. Представено е и потвърждение за сключена цесия от „Сити Кеш“ ООД.
Във връзка със сключения договор за цесия от страна на „Сити Кеш“ ООД, чрез представителя му, е дадено пълномощно на ищцовоно дружество да уведоми от името на „Сити Кеш“ ООД всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало. До ответницата е било изготвено уведомително писмо от страна на ищеца, с уведомление за извършената цесия, съгласно договора, но няма данни то да е бил получено от ответницата. В представеното по делото заверено копие на известие за доставяне е отбелязано, че адресатът на уведомлението се е преместил от адреса. Повторно е бил направен опит да се връчи уведомлението на ответницата, но няма данни по делото и то да е било връчено.
На ***г. ищцовата страна е депозирала в РС – Нови пазар заявление по чл.410 от ГПК за вземанията към ответницата, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. №***г. по описа на съда. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение №949/10.12.2019 г., с която е разпоредил ответникът да заплати на ищцовата страна претендираните вземания на основание договора за заем и извършената цесия.
Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно от представените по делото и посочени по-горе писмени доказателства. На базата на така събрания доказателствен материал, съдът счита, че се налагат следните правни изводи: На първо място по делото е установен с категоричност фактът на сключения между ответницата и „Сити Кеш“ ООД договор за паричен заем. Доказан е безспорно и размерът на предоставения кредит, договорената печалба на дружеството и размерът на погасителната вноска. Безспорен е и фактът, че ответницата е получила сумата на кредита. Няма доказателства по делото ответницата да е извършвала плащания по договора за заем, поради което следва да се приеме, че от нейна страна е налице неизпълнение.
Също така е безспорен и фактът на сключения договор за цесия между „Сити Кеш“ ООД и ищцовата страна и е налице валидно прехвърляне на вземането, което „Сити Кеш“ ООД има към ответницата по делото.
Относно уведомяването на ответницата за извършената цесия: Видно е от доказателствата по делото (представените уведомления и известия за доставяне), че до ответницата е било изготвено писмено уведомление, които няма данни то да е получено от нея. Съгласно трайно установената съдебна практика, обаче цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и връчено надлежно на ответницата чрез неин родственик (баща), ведно с останалите съдебни книжа и разпореждането на съда по чл.131 от ГПК, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. В случая уведомлението е направено от ищцовата страна, като пълномощник на продавача на вземането, но това не съставлява пречка, тъй като предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник и това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното съдът счита, че предявената искова молба е основателна и доказана в частта относно следните претенции: изцяло по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 1 200 лв., представляваща главница по договора за заем и изцяло по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена 183, 37 лв., представляваща договорна лихва. Размерът на всяка от тези претенции се установява от писмените доказателства по делото. Главницата следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – ***г. до окончателното плащане.
Относно претенцията за неустойка в размер на 996, 63 лв.: Уговорката между страните за дължима неустойка, както по-горе се спомена, е регламентирана в чл.8 от договора за паричен заем. Съдът счита, че тази клауза от договора – чл.8 е неравноправна и поради това нищожна. Неустойката в договорните отношения има за цел да обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение при неизпълнение. В настоящия случай тя е уговорена като санкция за непредставяне на обезпечение, а не като дължимост при неизпълнение на задължението за погасяване на договорната сума. Задължението за неустойка би следвало да възникне ако заемателят преустанови плащанията към заемодателя, а в случая заплащането на неустойката е започнало паралелно с плащането на сумите по договора – главница и договорна лихва, поради което в такава една функция тя нито обезпечава изпълнението, нито го обезщетява, нито замества друг вид обезпечение – напр. поръчителство. Рискът от неизпълнение по един договор следва да се носи с обезпечаване на задълженията по него и при невъзможност за предоставяне на обезпечение по договора следва той да не се сключва, а не следва да се включва уговорка за допълнително заплащане. Така по същността си предвидената в сключения между страните договор неустойка представлява реално увеличение на възнаграждението за ответната страна и я обогатява без да има основание. Затова клаузата на чл.8 от договора между „Сити Кеш“ ООД и ответницата е неравноправна на основание чл.143, т.5 от ЗЗП. Поради това и следва да бъде считана за нищожна, а предявеният иск с правно основание по чл. 92 от ЗЗД с цена на иска от 996, 63 лв., следва да се отхвърли.
Относно претенцията на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена от 608, 51 лв., съдът счита, че същата е основателна и доказана частично, до размера от 174, 85 лв. Без съмнение ответницата е в забава за изплащане на задълженията си по договора за заем и дължи обезщетение за забавата в размер на законната лихва, считано от деня на забавата, в случая считано от ***г. до подаването на заявлението по чл.410 от ГПК, което е на ***г. Обезщетението, обаче следва да бъде изчислено върху дължимата по договора сума, без в нея да се включва размера на уговорената неустойка. Изчислена с помощта на електронен калкулатор, размерът на обезщетението за забава, съвпадащ със законната лихва е от 174, 85 лв. Именно в тази част претенцията за обезщетение следва да се уважи, а в останалата част на претенцията за лихва за забава до пълния размер от 608, 51 лв. претенцията следва да се отхвърли, а именно за сумата от 433, 66 лв.
При този изход на процеса ответницата дължи на ищцовата страна направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете, като по заповедното производство от направените разноски от 109, 77 лв. дължимите разноски са в размер на 57, 08 лв., а в настоящото исково производство от общо направените разноски от 159, 77 лв. (59, 77 лв. – дължима държавна такса и 100 лв. – ***ско възнаграждение) ответницата следва да заплати на ищцовата страна сумата от 83, 08 лв. Надвенесената сума за държавна такса за размера над 59, 77 лв., а именно сумата от 30, 46 лв. може да бъде върната на ищцовата страна по посочена от нейна страна сметка и при поискване, тъй като същата е недължима по делото.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.А.Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис - сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., с пълномощник по делото *** М.С., следните суми по договор за паричен заем №*** от ***г.: 1 200 лв. (хиляда и двеста лева) - главница; 183, 37 лв. (сто осемдесет и три лева и тридесет и седем стотинки) - договорна лихва от ***г. до ***г. и 174, 85 лв. (сто седемдесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки) – обезщетение за забава от ***до ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявената по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК искова молба от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис - сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., с пълномощник по делото *** М.С. против С.А.Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, в останалата ѝ част, а именно относно следните суми по договор за паричен заем №*** от ***г.: 996, 63 лв. (деветстотин деветдесет и шест лева и шестдесет и три стотинки) – неустойка и 433, 66 лв. (четиристотин тридесет и три лева и шестдесет и шест стотинки) - обезщетение за забава от ***до ***г.
ОСЪЖДА С.А.Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис - сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., с пълномощник по делото *** М.С., направени по настоящото дело разноски от 83, 08 лв. (осемдесет и три лева и осем стотинки).
ОСЪЖДА С.АЛИ Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис - сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., с пълномощник по делото *** М.С., направените разноски по ч. гр. д. №***г. по описа на РС – Нови пазар в размер на 57, 08 лв. (петдесет и седем лева и осем стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: