Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260401
гр. Кюстендил,25.06.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет
и трети юни, две хиляди двадесета и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при
секретаря ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа
докладваното от съдия РАДЕВ гр.д. № 1799 по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
С.Ц.Т., ЕГН: **********, като
майка и законен представител на малолетните Й. А. И., ЕГН: ********** и К. А. И.,
ЕГН: **********,***, съдебен адрес:***, чрез адв. Р.Б. – КАК, е предявила
против А.Й.И., ЕГН: **********,***, искове да бъде осъден ответникът да заплаща
на детето Й.И. месечна издръжка в размер на 200,00 лв., а на детето К. И. –
такава в размер на 180,00 лв., считано от датата на предявяване на иска до
настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за просрочена вноска – от датата на падежа до датата
на заплащането й. Претендират се и сторените в производството разноски.
В срока за отговор на исковата
молба ответникът изразява становище за допустимост и неоснователност на
исковата претенция.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищцата.
Ответникът не се явява и не изпраща представител въпреки редовното му
призоваване.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
Не е спорно между страните, че малолетните деца Й. А. И.
и К. А. И., са родени от съвместното им съжителство на семейни начала, като
това се установява и от приетите по делото писмени доказателства – заверени
копия на удостоверения за раждане, оригинал, съотв. № ********** и № **********
( на л. 4 и 5 от делото).
Липсва спор и по това, че към настоящия момент родителите на малолетните
деца се намират във фактическа раздяла.
От представеното писмо вх. № 263790/16.02.221г. от АСП – Дирекция
социално подпомагане Кюстендил е видно, че за двете деца, тяхната майка е
подпомагана с по 45,00 лв. месечно, със срок на действие на помощта, считано от
01.12.2020г. до 30.11.2021г. вкл. В справката се сочи, че ищцата има и трето
дете, за което получава месечна помощ в същия размер – Х. Д. К.
Видно от писмо на НАП – ТД на НАП София, офис Кюстендил с вх. №
264121/19.02.2021г. е, че за периода 01.01.2019г. до 31.12.2019г. за ответника
не се сочат изплатени доходи от трудови правоотношения, а такива различни от
трудовите са налице в размер на 231 лв.
От изготвената справка на НАП – ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен,
вх. № 270540/13.05.2021 г. се установява, че за 2020г. досежно ответника в
информационната система на НАП няма данни за подавани справки по чл. 57 от
ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДДФЛ, както и ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 год.
По делото е представено заверено копие на договор за наем на недвижим
имот от 10.01.2020г. с наемател ответника в настоящото с уговорена между
страните по него наемна цена от 350,00 лв., с уговорка за актуализация на
същата съобразно инфлационния индекс на НСИ за преходната календарна година.
Видно от представеното заверено копие на Договор за възлагане на дейности
на подизпълнител от 04.03.2021г. с подизпълнител ответника по делото, е че за
изпълнение на задълженията си по договора е уговорено възнаграждение за същия в
общ размер на 23000,00 лв., платими, както следва: 2000,00лв. при сключване на
договора, а остатъкът от 21000,00 лв., платими по 3000,00 лв. всяка седмица в
продължение на 7 седмици. От представената на л. 58 от делото разписка се
установява, че към настоящия момент по процесния договор ответникът е получил
възнаграждение в общ размер на 15000,00 лв.
От представеното от ищцовата страна Удостоверение изх. №5/18.02.2021г.,
издадено от „Елеганс ЕМ“ ЕООД, се установява, че за периода април 2020г. до
януари 2021 г. общо получения от същата брутен доход възлиза на 679.32 лв.,
нетен - 529,88 лв., при осигурителен доход от общо 704,27 лв.
Удостоверение изх. № 7/17.05.2021г. , издадено от същото дружество установява,
че за периода м. януари 2021г. до м. април 2021г. вкл. ищцата не е реализирала
доходи.
Приетите по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на св.
Лилкова установяват, че непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на
малолетните деца осъществява тяхната майка. Бащата еднократно е изпращал дребни
суми за децата чрез прабаба им (свидетелката) като същият не участва финансово
в отглеждането им. Малолетната К. не ходи на детска градина поради липса на
финансова възможност за заплащане на таксата. Сочи се на нуждите на децата от
храна, облекло и задоволяване на елементарни битови потребности с оглед
степента на развитие и периодът на активен растеж за същите.
При така изяснената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК - Родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, а според чл. 142 СК - размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи, минималната издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата.
Съгласно т. 2, т. 4 и т. 5 от Постановление № 5/16.11.1970 г. възможностите
на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им
състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда
детето. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от
обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая. Нуждите
са винаги конкретни. При данни за доходи и имущество на детето – стипендия,
пенсия и държавна издръжка следва да се вземе предвид дали тези доходи
задоволяват напълно нуждите му. Не се освобождават от задължението да дават
издръжка лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят. Възможностите
им се определят съобразно с квалификацията им и с другите обстоятелства, които
са от значение за случая.
С оглед действащия към момента размер на Минималната работна заплата,
определен с Постановление на МС № 331/26.11.2020 г. в размер на 650.00 лева,
считано от 01.01.2021 г. минималният размер на дължимата издръжка възлиза на
162,50 лева.
По делото не е установено каква е професионалната квалификация на двамата
родители, не са установени влогове на същите, доходи от наем или друго
имущество. Липсват данни за заболяване, както на майката, така и на бащата.
Понастоящем децата се отглеждат от майката, като се установи, че същата е
задължен от първи ред субект по издръжката и на друг малолетен – трето дете – Х. К.. Няма данни
бащата да е задължен и към други низходящи. В същото време, от представените от
същия доказателства досежно получавани доходи, съдът намира, че в периода
13.03.2021г. – 16.04.2021 г. същият е получил като подизпълнител 15000,00 лв.
възнаграждение, с очакване за доизплащане на пълния размер до уговорените 23000
лв. Съдът взема предвид и изявлението на самия ответник по повод предявен от
него насрещен иск (чието съвместно разглеждане съдът е отказал да допусне в
настоящото производство с Определение 260605/26.04.2021г., влязло в законна
сила), че същият към настоящия момент е добре материално осигурен, което по
същността си е признание на неизгодно за него обстоятелство в контекста на
настоящото дело.
Така, вземайки
предвид възрастта на децата Й. и К. (към настоящия момент съответно на 8 и 3
години) съдът счита, че за задоволяване на ежедневните им потребности от храна,
облекло, пособия и средства за социално развитие (книжки, помагала, пособия,
почивка на море, планина и др.), се нуждаят месечно от около 300,00 лева за Й.
и 280,00 лв. за К., като от тях бащата следва да заплаща 200,00 лева за сина си
и 180,00 лв. за дъщеря си, а майката, която осъществява непосредствени грижи по
отглеждане на децата и предвид обстоятелството, че е задължена и към друг
низходящ, както и с оглед установените по делото доходи, в т.ч. получавани
помощи за децата, респ. липса на други такива, следва да поеме остатъка от
същата. Този размер на издръжката съдът счита, че към настоящия момент
осигурява необходимите средства с оглед и факта, че децата се намират в период
на активен растеж, като отделно определеният за дължим от бащата такъв не е
прекомерен доколкото надвишава минималния по закон размер на дължимата се
издръжка с по-малко от 20,00 лв. за дъщеря му и по-малко от 40,00 лв. за сина
му предвид и изявлението на бащата за добрите материални възможности, с които
разполага понастоящем, което беше подкрепено от представените по делото писмени
доказателства. Не на последно място, определяйки размера на издръжката, съдът
държи сметка и за това, че същият следва да бъде определен така, че следва да съдейства за
правилното развитие, възпитание и отглеждане на децата така, както нуждите им
биха били задоволени при условие, че родителите живеят заедно. В същото време
не се установиха по делото потребности на малолетните деца над обичайните и в
тази връзка посещавани от тях детски заведения, допълнителни занимания и др. Не
бяха ангажирани доказателства за заболявания на децата, предвиждащи регулярен
разход с оглед лечение на същите, в т.ч. закупуване на лекарства и др.
С
оглед изложеното претенцията следва да бъде уважена в своята цялост.
Поради това,
че издръжката се дължи за конкретен месец, т.е тя е текуща, същата следва да се
заплаща до всяко пето число на месеца, за който се дължи.
По разноските и дължимите се
държавни такси:
Ищцата е освободена от
заплащане на такси. Ответникът дължи заплащане на държавна такса по сметката на
КРС, на осн. чл. 78, ал.6, вр. чл. 69, ал.1, т.7 в размер на 547,20 лева / 4% върху уважените размери на издръжките за три
години/ както и
държавна такса от 5,00 лева, ако за принудителното събиране на сумата следва да
се издаде служебно изпълнителен лист или пък бъде издаден изпълнителен лист за
издръжката на детето. Следва да се присъди на ищцата
и заплатеното адвокатско възнаграждение от 150,00 лв. – л. 6 от делото. В
действителност е налице преупълномощаване в хода на процеса, като в
представения от ищцовата страна списък по чл. 80 от ГПК се претендират разноски
в размер на 300,00 лв., но освен вече представения договор за правна помощ на
л. 6 от делото не са ангажирани допълнителни доказателства за горницата до
пълно претендирания такъв от 300,00 лв., поради което съдът ще присъди
единствено доказаните разходи – такива в размер на 150,00 лв.
Съдът ще допусне предварително
изпълнение на решението, на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК, тъй като е длъжен да стори
това служебно и без искане на ищцата.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А.Й.И., ЕГН: **********,*** да заплаща на малолетните
си деца Й. А. И.,
ЕГН: ********** и К. А. И., ЕГН: **********, чрез тяхната майка и законен С.Ц.Т.,
ЕГН: **********, тримата с адрес *** месечна издръжка
в размер на 180,00 лв. (сто и
осемдесет лева) за К. А. И., ЕГН: ********** и 200,00 лв. (двеста лева) за Й. А. И., ЕГН: **********, платима до
всяко 5-пето число на всеки месец за текущия, считано от датата на депозиране на исковата молба – 07.10.2020 г., до настъпването на основания, водещи до нейното
изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска.
ПОСТАНОВЯВА ,на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението
в горната му част.
ОСЪЖДА А.Й.И., ЕГН: **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на С.Ц.Т., ЕГН: **********, като майка и законен представител на Й. А. И.,
ЕГН: ********** и К. А. И., ЕГН: **********,*** сумата от 150,00 лв. (сто и петдесет лева), представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Й.И., ЕГН:
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, чрез сметката на Районен
съд- Кюстендил, държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 547,20 лв. (петстотин четиридесет и седем лева и двадесет
стотинки) по иска с правно основание чл. 143 от СК, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и държавна такса от 5,00
лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението, в частта, имаща
характер на определение,по която
е допуснато предварително изпълнение подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от 30.06.2021 г.,а в останалата-с въззивна жалба
в двуседмичен срок от посочената дата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: