Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.01.2018 г.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ- ри
състав, в закрито съдебно заседание на
26.01.2018 г. в състав:
Председател: Катя Щерева
Членове: Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело №
752 по описа на Софийския окръжен съд за 2017 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 1 от ГПК.
Образувано е по жалба от П.А.П. срещу постановлението
от 03.11.2017г. на ЧСИ Магдалена Стоянова по изп. д.
№ 20179280400447, с което му е наложена глоба в размер на 400 лв.
Жалбоподателят твърди, че на 16.09.2017г. е получил покана за доброволно
изпълнение на задължението му за предаване на деца на 07.10.2017г. С поканата му
била предоставена възможност да даде писмен отговор в тридневен срок. Той
депозирал молба в деловодството на съдебния изпълнител, но не успял да разбере,
дали по нея има произнасяне от страна на последния. Достъп до делото бил
отказан и на сътрудник на процесуалния представител на жалбоподателя. Излагат
се съображения, че, с оглед непроизнасянето на съдебния изпълнител, налагането
на глоба било неоснователно, а максималният й размер – необоснован. Жалбоподателят
моли съда да отмени обжалваното постановление или да намали размера на глобата.
Претендира разноски.
С оглед удостовереното връчване на препис от обжалваното
постановление на 07.11.2017г., подадената срещу него жалба по пощата на
14.11.2017г. е в срок. Внесена е и дължимата държавна такса за разглеждането й.
Поради това съдът намира, че жалбата е редовна и допустима.
На 08.12.2017г. е постъпило възражение от взискателя Р. де Ф. С., която изразява становище за
правилност и законосъобразност на обжалваното постановление. Твърди, че
длъжникът осуетява изпълнението на привременните мерки, за принудително
изпълнение на които е образувано изпълнителното дело. Описва действията му, с
които той е препятствал тяхното изпълнение. Счита, че тези действия са
увреждащи и травмиращи, а налагането на глоба е оправдано. Моли съда да
отхвърли жалбата и да остави обжалваното постановление в сила.
Жалбата е постъпила в съда с копие от
изпълнителното дело и изложени мотиви по обжалваното действие от страна на
съдебния изпълнител. В мотивите се поддържа, че глобата е наложена на длъжника за осуетяване
изпълнението на задължението му да предаде децата на майка им. Съдебният
изпълнител цитира постановените от Костинбродския
районен съд привременни мерки, възпроизведени в изпълнителния лист от 10.03.2017г.
Описва хронологията на събитията по изпълнителното дело от момента на първото
връчване на покана за доброволно изпълнение на 03.07.2017г. до налагането на
глоба с обжалваното постановление изх. № 374/03.11.2017г. Счита жалбата срещу
него за неоснователна. Изтъква, че длъжникът не изпълнява привременните мерки и
отказва да предаде децата на майка им, като заявява, че няма да се съобрази със
съдебния акт, и освен това с поведението си възпрепятства изпълнението му.
Сочи, че именно това е основанието за налагане на глобата. Моли съда да потвърди
обжалваното постановление.
От фактическа страна съдът установи, че изпълнителното
дело е било образувано под номер 44 по описа на ДСИ при КРС за 2017г., въз
основа на изпълнителен лист от 10.03.2017г., издаден във връзка с определения
режим на лични отношения на децата А. П. П. и Й. П. С.П. с майката Р. де Ф. С. –
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. в съботния ден до
20.00 ч. в неделния, както и тридесет дни през лятото, които да не съвпадат с
платения годишен отпуск на бащата.
На 03.07.2017г. на длъжника е била връчена покана за доброволно изпълнение
от 20.06.2017г. (л. 82 от изп.д. № 44 по описа на ДСИ при КРС за 2017г.)
След изтичане на предоставения
му тридневен срок той е депозирал становище вх. № 521/13.07.2017г. по чл. 528,
ал. 2 от ГПК, с което заявява, че не е давал повод за завеждане на
изпълнителното дело, оспорва изпълнителното основание, и твърди, че взискателката иска да отвлече децата, както и че е
съставяла документи с невярно съдържание (л. 77-78 от изп.д.
№ 44 по описа на ДСИ при КРС за 2017г).
На 18.07.2017г. взискателката е поискала принудително изпълнение на
задължението на длъжника (л. 85 от изпълнителното дело). Впоследствие, по нейна
молба вх. № 3216/24.08.2017г.
изпълнителното дело е било препратено по компетентност на ЧСИ Магдалена
Стоянова и е продължило под номер 20179280400447, считано от 01.09.2017г.
На 16.09.2017г. съдебният
изпълнител е връчил на П.П. нова покана за доброволно
изпълнение, указано му е място и дата за предаване на децата и е бил
предупреден за евентуално неизпълнение на това задължение. С поканата длъжникът
е бил уведомен и за задължението си по чл. 528, ал. 2 от ГПК, както и за
последиците от неговото неизпълнение.
На 25.09.2017г. длъжникът е
депозирал ново становище, идентично по съдържание със становището от
13.07.2017г., в което поддържа, че има опасност г-жа С. да отвлече децата,
поради което той няма да ги предаде.
Видно от Протокола от
07.10.2017г. (л. 221 от изп. д. № 20179280400447), на определената от съдебния изпълнител дата и
час децата не били предадени. Нито те, нито баща им се намирали на посочения
адрес в с. Мургаш, а имотът бил видимо необитаем.
На 03.11.2017г. съдебният
изпълнител е издал обжалваното в настоящото производство постановление, с което
е наложил глоба на длъжника.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното.
Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима
вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението, както и постановлението за разноските.
В конкретния случай се обжалва постановление за
наложена глоба в размер на 400 лв. за неизпълнение на задължението, във връзка
с което е било образувано изпълнителното дело.
Съдът намира за неоснователен единствения изложен от
жалбоподателя довод, че, с оглед непроизнасянето на съдебния изпълнител по
подадена от него молба в отговор на поканата за доброволно изпълнение,
налагането на глоба било неоснователно, а максималният й размер – необоснован.
Наистина, съгласно чл. 528, ал. 2 от ГПК, в тридневен срок от връчване на поканата длъжникът следва да съобщи на
съдебния изпълнител, дали е готов да предаде детето в
определеното място и време, какви пречки за своевременното изпълнение на
задължението съществуват, както и в кое място и време е готов да предаде
детето. Видно от формулировката на тази разпоредба, обаче, тя има технически
характер и касае само организацията по предаване на детето (време и място на
предаването, респ. наличие на обективни пречки за своевременното изпълнение на това
задължение), без да дава възможност на длъжника да оспорва основателността на
изпълнението, нито да излага възражения по съществото на спора. Нещо повече: тя
вменява задължение на длъжника да даде исканата информация, но не му предоставя
права във връзка с изпълнението. Естеството на допустимите изявления по чл.
528, ал. 2 от ГПК не предполага възможност за осуетяване, спиране или
прекратяване на изпълнението, нито за ревизиране или тълкуване на
изпълнителното основание.
В конкретния случай, с
молбата от 25.09.2017г. П. не е заявил, дали е готов да предаде децата, не е изтъкнал
никакви обективни пречки пред предаването им, нито е посочил, в кое време и на
кое място е готов да ги предаде. Поради това молбата му няма характер на такава
по чл. 528, ал. 2 от ГПК и не касае организацията по предаването на децата по
смисъла на този нормативен текст. Така, от една страна, той не е изпълнил
задължението си по чл. 528, ал. 2 от ГПК, а от друга – становището не
предполага произнасяне по този ред от страна на съдебния изпълнител, поради
което жалбоподателят не е имал основание да очаква такова. С изключение на молбата
му да не се предприемат изпълнителни действия и да се прекрати изпълнителното
дело, която би могла косвено да се тълкува като отказ да предаде децата, всички
други съображения, изложени в становището му, излизат извън хипотезите на
цитираната разпоредба, поради което съдебният изпълнител не е имал правомощие
да ги обсъжда и да съобразява хода на изпълнителното производство с тях.
По тези съображения, съдът
намира за неоснователен довода на жалбоподателя, че непроизнасянето на ЧСИ по неговата молба
изключвало налагането на глоба. Както се обоснова по- горе, изложените в нея
съображения са недопустими по този процесуален ред, а, доколкото част от
съдържанието й може да се приеме за допустимо, то не оправдава неизпълнението
на процесното задължение. Ако длъжникът е имал
опасения за отвличане на децата от майка им, те е следвало да бъдат релевирани пред съда по съществото на спора и да бъдат
съобразени при определяне на привременните мерки. Също пред този съд следва да
се постави и въпроса за тълкуване на изпълнителното основание (т.е. дали
привременните мерки включват вземане на децата от майка им или само
осъществяване на контакт с тях). Колкото до възражението, че длъжникът не бил
дал повод за завеждане на изпълнителното дело, то също не е в състояние да
отмени процесното задължение, нито да изключи
санкцията за неизпълнението му.
С оглед гореизложеното и
във връзка с безспорно установеното неизпълнение на задължението от страна на
длъжника, съдът намира, че съдебният изпълнител правилно му е наложил глоба по
чл. 528, ал. 5, вр. чл. 527, ал. 3 от ГПК, а жалбата
срещу постановлението за налагането й е неоснователна.
По въпроса за справедливия
й размер следва да се отбележи, че, наистина, това е първата санкция, която
длъжникът търпи по изпълнителното дело, който факт по принцип би обосновал по-
нисък неин размер. Тя, обаче, е наложена след като длъжникът на два пъти е отказвал
да изпълни доброволно задължението си, а след това не се е явил на определеното време и място за принудително
изпълнение. Тези обстоятелства свидетелстват за трайно незачитане на правовия
ред и на постановените съдебни актове, поради което обосновават по- висок
размер на глобата, независимо че такава се налага за първи път.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че обжалваното
постановление е правилно и законосъобразно и няма основание за отмяната му.
Жалбата срещу него е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на П.А.П. срещу постановлението от 03.11.2017г. на ЧСИ Магдалена Стоянова по изп. д. № 20179280400447, с което му е наложена глоба в
размер на 400 лв.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.
437, ал. 4, изречение второ от ГПК.
Делото да се върне на ЧСИ Магдалена Стоянова, рег. № 928
в КЧСИ.
Председател: Членове: 1.
2.