Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 09.11.2021 година Град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 06.10. 2021 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
БОНЧЕВА
Секретар: Даниела Калчева
като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
т.д. № 1308 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правно основание с чл.430 ТЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД.
Ищецът
„Б.“ АД твърди в исковата си молба, че по силата на сключен Договор за ипотечен
кредит от 22.03.2011г. „Б.“ АД е предоставила на А.Г.Г. и Д.А.Г. кредит в
размер на 23 300 /двадесет и три хиляди и триста евро/ евро. Срокът за
издължаване на кредита е 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване.
Кредитът е усвоен еднократно на 25.03.2011г.
Сочи
се, че за предоставения кредит кредитополучателите заплащат лихва, формирана от
базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка, която може да бъде намалена
с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по
програма „Д.“. Към датата на сключване на настоящия договор годишният процент
на разходите (ГПР) по кредита е 6.79%.
Ищецът
посочва, че за обезпечаване на отпуснатия кредит е учредена договорна ипотека
върху следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО от 463 кв., съгласно
нот.акт и от 477кв.м. съгласно скица, заедно с източната половина от двуетажна,
двуфамилна жилищна сграда /близнак/, състояща се от: две стаи, кухня, антре на
всеки етаж, със самостоятелен вход на изток със ЗП от 62 кв.м. на етаж, поземлен
имот и ид. №68850.524.544 и сграда с идентификатор №68850.524.544.2, заедно е
гараж ЗП от 16 кв.м., находящи се в гр. С.З., кв. ***, съгласно удостоверение
на Община С.З. за идентичност на административен адрес.
Сочи
се, че кредитът е погасяван чрез равни месечни вноски, съгласно предоставения
на кредитополучателите погасителен план, неразделна част от договора за кредит,
като съгласно договора за кредит задължението се погасява чрез разплащателна сметка
№12627888 на кредитополучателя.
В
исковата молба се посочва, че след сключване на договора за ипотечен кредит,
внасяните от ответниците суми са били достатъчни за погасяване на вноските по
кредита до м. октомври 2019г., не са погасени следващите вноски, дължими за м.
ноември, декември 2019г. и януари 2020г. Поради непогасяване в срок на
месечните погасителни вноски и допусната забава в плащанията над 90 дни, на
основание т. 20.2, раздел VII „Отговорности и санкции” от Общите условия за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, неразделна част от Договор за
ипотечен кредит от 22.03.2011г., във връзка с чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции, Банката е упражнила правото си да превърне кредита в
предсрочно изискуем, което е сведено до знанието на кредитополучателя Д.А.Г..
До заявения от кредитополучателя адрес е изпратено Писмо - Уведомление с №
01-20-03217/06.02.2020г, чрез лицензиран доставчик на куриерски услуги „Спиди“
АД. Същото е получено лично от адресата на 07.02.2020г..
Ищецът
твърди, че на 10.02.2020г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем и е отнесен
в просрочие. До предявяване на молба за събирането му по съдебен ред, остатъкът
от кредита е олихвяван с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка
в размер на 10 процентни пункта.
Поради
настъпила предсрочна изискуемост и предвид посочените по- горе в исковата молба
предпоставки, на 03.06.2020г. „Б.“ АД е подала заявление по чл.417 от ГПК за
снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Д.А.Г., ЕГН **********
за следните суми, а именно:
- Главница: 20 860.13 евро;
- Лихвена надбавка за забава върху
цялата главница за периода: 19.02.2020 г. до 03.06.2020г.-243.35 евро;
- Законна лихва, считано от 03.06.2020г.
до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът
посочва, че въз основа на издадения изпълнителен лист в полза на „Б.“ АД са
присъдени още заплатената по сметка на Районен съд - гр. С.З. държавна такса
върху материалния интерес в размер на 2%, а именно 825,50 лева, както и 150
лева възнаграждение на юрисконсулт.
Сочи,
че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№2275/2020г. при ЧСИ Г.И., per. №765 с район на действие Окръжен съд - С.З.. В
исковата молба се сочи, че на 27.10.2020г. „Б.“ АД е уведомена за това, че
срещу издадената Заповед № 815 за изпълнение на парично задължение е подадено в
срок възражение от Д.А.Г.. Поради това, за ищеца е налице правен интерес от
образуване на настоящето дело и установяване вземането по издадения
изпълнителен лист.
Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Д.А.Г. дължи на
„Б.“ АД към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, а именно 03.06.2020г. следните суми:
-
Главница: 20 860.13 евро;
- Лихвена надбавка за забава върху
цялата главница за периода: 19.02.2020 г. до 03.06.2020г. - в размер на 243.35 евро;
- Законна лихва, считано от
03.06.2020г. до окончателното погасяване на задължението.
Претендира
направените в настоящото производство разноски.
Препис
от исковата молба с приложенията е връчен на ответницата надлежно по реда на
ГПК, но същата не е депозирала отговор в законоустановения срок. Представила е
становище чрез адвоката си, в което твърди, че са налице неравностойни клаузи
на договора за кредит, като счита, че съдът следва да ги прогласи като такива,
тъй като за неравноправните клаузи съдът следва служебно да следи.
Окръжен
съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по делото, намира
за установено следното:
От представените по делото доказателства – договор за
ипотечен кредит, Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити,
погасителен план и ГПР, се установява, че между страните по делото е сключен
Договор за ипотечен кредит от 22.03.2011г., по силата на който „Б.“ АД е
предоставила на А.Г.Г. и отв.Д.А.Г. кредит в размер на 23 300 /двадесет и три
хиляди и триста евро/ евро, при посочените в договора условия за страните. Кредитът
е усвоен еднократно на 25.03.2011г., като за обезпечаването му е учредена
договорна ипотека върху недвижим имот: 1/2 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО от 463 кв.,
съгласно нот.акт и от 477кв.м. съгласно скица, заедно с източната половина от
двуетажна, двуфамилна жилищна сграда /близнак/, състояща се от: две стаи,
кухня, антре на всеки етаж, със самостоятелен вход на изток със ЗП от 62 кв.м.
на етаж, поземлен имот и ид. № 68850.524.544 и сграда с идентификатор
№68850.524.544.2, заедно е гараж ЗП от 16 кв.м., находящи се в гр. С.З., кв. ***5.
Според ищеца, кредитът е издължаван до м. октомври 2019г.,
като след посочения месец ответницата е спряла плащанията, поради което Банката
е превърнала кредита в предсрочно изискуем.
Видно от приложеното ч.гр.д.№1725/ 2020г. по описа на
Старозагорския РС, „Б.“ АД е депозирала
заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист против длъжницата Д.А.Г.,
ответница по делото въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката
по Договор за ипотечен кредит от 22.03.2011г.
РС е издал Заповед №815/11.06.2020г. по делото, с която е разпоредил
ответницата Д.А.Г. да заплати на „Б.“ АД сумата 20 860.13 евро главница,
243.35 евро лихва от 19.02.2020г. до
03.06.2020г. и законна лихва върху главницата от 03.06.2020г. до изплащане на
вземането, както и 825.50лв. държавна такса и 150лв. юрисконсултско
възнаграждение.
С определение №260326/09.12.2020г., постановено по
в.ч.гр.д.№3326/2020г. по описа на Старозагорския ОС, съдът е отменил разпореждане
от 11.06.2020 г., с което е допуснато незабавно изпълнение на заповед №
815/11.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1725/2020 г. по описа на Старозагорски
районен съд. Със същото определение съдът е оставил без разглеждане като
недопустима поради липсата на правен интерес частната жалба на Д.А.Г. против
определение № 260256/18.09.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 1725/2020 г. по
описа на Старозагорски районен съд, с което е оставено без уважение искането й
за спиране на незабавното изпълнение на заповед №815/11.06.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и е прекратил
производството по в.ч.гр.д.№3326/2020 г. по описа на Старозагорски окръжен съд
в тази му част.
В писмено становище по делото от 19.03.2021г. /л.42 от
делото/ ответницата се позовава на § 13, т.1 ДР на ЗЗП, като в качеството си на
„потребител“ по см. на посочената разпоредба счита, че съдът следва служебно да
следи за наличие на неравноправни клаузи в потребителския договор. Счита, че
неравноправни са клаузите в т.9.1 и т.9.2 от ОУ към кредита, даващи възможност
банката едностранно да променя „базовия лихвен процент по кредита“ и така да
увеличава дължимото се възнаграждение.
Безспорно в случая се касае за ипотечен кредит,
предоставен на ищцата, който не е предназначен за извършване на търговска или
професионална дейност, поради което и ищцата има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т.1 ДР на ЗЗП. Същевременно банката е търговец по смисъла на §
13, т.2 ДР на ЗЗП. С оглед на това нормите на ЗЗП, в сила от 10.06.2006 г. са
относими към спорното правоотношение.
Видно от данните по делото - договорът за ипотечен
кредит от 22.03.2011г. и ОУ на
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на „Б.“ АД се придружават от погасителен план за целия период от време
на кредита, т.е. за целия срок на издължаване на кредита, който съгл.чл.2 от договора
за ипотечен кредит е 360 месеца, считано от датата на усвояване на кредита. В
този погасителен план и ГПР са
договорени конкретно датата на съответния падеж, лихвен %, остатък от
главницата, вноска главница, дължима лихва, такса /обслужване/ и месечна вноска
за всеки един месец от договорения срок
на издължаване на кредита. Ищцата се е съгласила с договорените условия по
посочените по-горе критерии, видно от положените от същата подписи на всяка
страница от погасителния план и ГПР /л.7-11 от делото/.
С оглед на това, съдът счита, че договорът за ипотечен
кредит е договорен индивидуално с ищцата, поради което и доводите за нищожност
на клаузи на същия, според съда, са неоснователни.
С оглед установяване на фактическите обстоятелства по
делото са назначени първоначална и повторна съдебно- счетоводни експертизи.
Съдът възприема заключението на повторната експертиза, тъй като счита, че
същото е дало по-задълбочен и детайлизиран отговор на въпросите, относими към
спора, като е представило и приложение №1 към заключението, в което са отразени
погасените суми по договора за ипотечен кредит, сключен между страните по
делото.
Видно от заключението на в.л. В.Е. /л.92-л.112 от
делото/, към 10.02.2020г., датата на обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита, съгласно погасителния план /при изчисления, направени без да бъдат
премахнати направените отстъпки на договорения лихвен процент/, не са
установени дължими суми на кредитополучателите към Банката.
Според експерта, платената сума по процесния кредит към
10.02.2020г. е 21068.03евро, а дължимата към този момент сума е 17172.71евро
или при този начин на преизчисляване на кредита към датата на обявяване на
предсрочна изискуемост са надвнесени 3895.32евро.
Според експерта, лихвеният процент е променен както
следва:
- на 25.03.2011г.
- лихвен % - 6.79%. Стандартен ЛП
8,29 - 0,5 отстъпка за превод на РЗ- 0,5 отстъпка за плащане 1 услуга и ДПО в
ДСК Р. - 0,5 за наличие на сключена застраховка ЖИВОТ/БЕЗРАБОТИЦА.
- на 20.07.2011г. -
лихвен % -7.29% +0,5 от прекратена
застраховка
- на 21.11.2011г. - лихвен % - 7.79% +0,5 от неплащане на мес. вноска към ПФ Р.
- на 29.05.2012 г. -
лихвен % - 8.29% +0,5 от недостатъчно
постъпл. на РЗ
- на 20.02.2020г. -
лихвен % - 10.00% законна лихва
- на 13.03.2020г. -
лихвен % - 0.00% за периода на
извънредно положение
- на 14.05.2020г. -
лихвен % - 10.00% законна лихва
Или от заключението се установява, че за горепосочения
период от време, лихвеният процент на банката е увеличаван неколкократно, което
е повишило и размера на дължимата вноска.
Съдът счита, че в случая Банката е следвало да уведоми
кредитополучателя за промяната на лихвения процент. Тази промяна всъщност е
съществено изменение на условията на договора, направено едностранно от банката.
Съгл.чл.9.5. от ОУ на предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на „Б.“ АД,
при промяна на лихвения процент кредиторът изпраща уведомление до
кредитополучателя на последния посочен от него адрес, определя нов размер на
месечната вноска за лихва и /или главница и му предоставя актуализиран
погасителен план.
По делото липсват данни Банката да е уведомила ответницата за
промяната на лихвения процент, както и да е определила нов размер на месечната
вноска за лихва и /или главница и да й е предоставила актуализиран погасителен
план. С това ищецът е нарушил ОУ на предоставяне на жилищни и ипотечни кредити
на „Б.“ АД. Затова и платената сума по процесния кредит към 10.02.2020г. е
21068.03евро, а е била дължима към този момент, според експертизата, сума в
размер на 17172.71евро, като при този
начин на преизчисляване на кредита към датата на обявяване на предсрочна
изискуемост са надвнесени 3895.32евро.
С оглед данните по делото съдът счита, че към
процесния договор за ипотечен кредит следва да намери приложение разпоредбата
на чл.143 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, съгласно която неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител е уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Съгласно чл.143, ал.2 т.19 от ЗЗП неравноправна е
клаузата, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици
от сключването на договора. Именно такива са клаузите на чл.9.1 и 9.2 от ОУ на предоставяне на жилищни и ипотечни
кредити на „Б.“ АД. Съгласно първата клауза кредитът се олихвява с променлив
лихвен процент, който е зависим от базов лихвен процент, определян по одобрена
от кредитора методология.Лихвеният процент по кредита се променя при промяна на
базовия лихвен процент по решение на кредитора. Съгласно втората клауза,
методологията за определяне на базовия лихвен процент, стойностите и промените
му се оповестяват в офисите на кредитора и на Интернет страницата му.
Върху съдържанието на тези клаузи кредитополучателят
не може да влияе, те са част от предварително изготвени общи условия, които
макар и приети чрез приподписването им от него, не предвиждат ясни и разбираеми
обективни критерии, въз основа на които да става промяната в базовия лихвен
процент по кредита.
Възможността за промяна е предоставена единствено на
волята на кредитора, който следва да я извърши въз основа на методика, която не
е предоставена на кредитополучателя и която не е предвидена като част от
договора за кредит или общите условия към него.
Поради това при сключването на договора за кредит
кредитополучателят-потребител обективно не е в състояние да прецени
икономическите последици от сключването на договора.
При тези данни съдът счита, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем от „Б.“ АД, без да са били налице законовите условия за
това. Напротив, към датата на обявяване на предсрочната изискуемост са
надвнесени 3895.32евро от страна на ответницата, тъй като банката едностранно,
без да спази изискванията на чл.9.5 от ОУ на предоставяне на жилищни и ипотечни
кредити на „Б.“ АД е променила лихвения процент по кредита.
След като кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем
от „Б.“ АД, без да са били налице законовите условия за това, то и към датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК
от 03.06.2020г. кредитът не е бил предсрочно изискуем.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че
предявеният установителен иск е неоснователен и недоказан и следва да се
отхвърли от съда като такъв. Ищецът не доказа по безспорен и категоричен начин
дължимостта на претенциите си, произтичащи от договора за ипотечен кредит от 22.03.2011 г. към 03.06.2020г.
С оглед изхода на делото, ищецът следва да заплати на ответницата направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2,т.2 от ЗАдв.
Във вр. с чл.7, ал.1, т.7 във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба №1 в размер на
1768.24лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.“ АД, със седалище и адрес
на управление :гр.С., ул.“***“19, съдебен адрес:*** против Д.А.Г. с ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.И.С. иск за признаване за установено, че Д.А.Г. с
ЕГН ********** дължи на „Б.“ АД към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист – 03.06.2020г. следните суми: главница
от 20 860.13 евро, лихвена надбавка за забава върху цялата главница за
периода: 19.02.2020 г. до 03.06.2020г. -
в размер на 243.35 евро; законна лихва, считано от 03.06.2020г. до
окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „Б.“ АД, със
седалище и адрес на управление :гр.С., ул.“***“19, съдебен адрес:*** да
заплати на Д.А.Г. с ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.И.С. направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1768.24лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: