Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 08.04.2021
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на шести април през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме
Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 13063 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 20.06.2019
г. по гр.дело № 7592/2018 г., СРС, І ГО,
42 с-в е осъдил В.Ц.К., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД на „Т.С."ЕАД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** 23Б, представлявано от К.Г.,
сумите, както следва: 918,25 лева
главница за топлинна енергия за периода м.05.2014 г. до м.04.2017 г., 14,88 лева, 128,98 лева мораторна лихва
върху главница за топлинна енергия за периода 15.11.2015 г. до 23.01.2018 г. и 2,62 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска на 01.02.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, като е отхвърлил исковете, предявени
от „Т.С."ЕАД против В.Ц.К. в частта за разликата над 918,25 лева до пълния претендиран размер от 942,63 лева
главница за топлинна енергия и в частта за разликата над 128,98 лева до пълния претендиран размер от 129,61 лева мораторна
лихва върху главница за топлинна енергия. Осъдил е П.С.Е., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на основание
чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД на „Т.С."ЕАД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от К.Г., сумите,както следва: 918,25 лева главница за топлинна
енергия за периода м.05.2014 г. до
м.04.2017г., 14,88 лева сума за
дялово разпределение, 128,98 лева
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода 15.11.2015 г. до
23.01.2018 г. и 2,62 лева мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска на 01.02.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, като е отхвърлил
исковете, предявени от „Т.С."
ЕАД против П.С.Е. в частта за разликата над 918,25 лева до пълния претендирай
размер от 942,63 лева главница за топлинна енергия и в частта за разликата над 128,98 лева до пълния
претендиран размер от 129,61 лева мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия. Осъдил е В.Ц.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
основание чл.81 от ГПК и чл.78, ал.1 от ГПК на „Т.С."ЕАД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.Г., сумата от 500 лева съдебно деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение. Осъдил е П.С.Е., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к "**********да заплати на основание чл.81 от ГПК и
чл.78, ал.1 от ГПК на „Т.С."ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от К.Г., сумата от 500 лева съдебно деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е обжалвано с две въззивни жалби:
С въззивна
жалба от ответницата П.С.Е., ЕГН **********,
с адрес гр.София, ж.к "**********, чрез пълномощника по делото адвокат М.С.
от САК, с адрес ***, кантора с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че
неправилно съдът не е приел направеното възражение за изтекла погасителна
давност, като не следва да се приеме, че
давността започва да тече от издаването на общата фактура от ищцовото
дружество, както и в частта на
присъдените разноски. За тях се сочи, че не е уточнено какъв е размерът
на присъдените разноски за съдебно деловодни такива и за юрисконсултско
възнаграждение. Отделно от това се сочи, че те са в завишен размер. Счита, че
не се следват разноски за юрисконултско възнаграждение.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
процесното. Претендира присъждане на разноски за настоящето производство.
С
въззивна жалба от ответника В.Ц.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез назначения му по делото особен
представител адвокат А.Х.М. от САК, с адрес: ***, кантора 322 с мотиви, че по
делото не е доказано наличие на пасивната легитимация на ответниците, освен
писмо от СО, район „Люлин4, че същите са закупили имот през 1994 г., но от
тогава са изминали 25 години, като е възможно имотът да е продаден, дори
ответникът, да е починал. Сочи още, че дялово разпределение в сградата не е
било извършвано, но СРС е присъдил суми за това. Съдът не е отчел и направеното
възражение за изтекла погасителна давност.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното и да отхвърли предявените искове.
Въззиваемото
дружество „Т.С."ЕАД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление *** не взема становище по въззивните жалби.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу П.С.Е., ЕГН ********** и В.Ц.К., ЕГН **********, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца по 1/2 част всеки, следните
суми: по 942,63 лева главница за топлинна енергия за периода
01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., по 129,61 лева мораторна лихва за периода
15.11.2015 г. до 23.01.2018 г., по 14,88 лева сума за дялово разпределение и по
2,62 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в
качеството им на собственици на процесния топлоснабден имот, явяващи се
потребители на ТЕ по смисъла
на чл.153, ал.1 от ЗЕ, поради което са обвързани от договор за продажба при
Общи условия, приети от топлопреносното дружество. През процесния период за
имота е била доставяна топлинна енергия, цената за която съгласно приложимите
Общи условия е платима месечно в 30-дневен срок от датата на публикуване на месечните
дължими суми на интернет страницата на продавача/ ОУ, приети с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на КЕВР, в сила от 12.03.2014 г./ Съгласно чл. 155, ал. 1,
т. 2 ЗЕ дължимата стойност на потреблението е начислявана по прогнозни месечни
вноски, като в края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща
дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата-етажна собственост
по местонахождение на имота. Ответниците не са изпълнили задълженията си за
заплащане цената на потребената ТЕ през исковия период, поради което моли за
осъждането им при равни квоти да му заплатят дължимата сума, ведно с лихва за
забава.
Ответниците П.С.Е., ЕГН **********, чрез пълномощника
по делото адвокат М.С. от САК и В.Ц.К., ЕГН **********, чрез назначения му по
делото особен представител адвокат А.Х.М. от САК, в срока по чл.131 от ГПК, са
оспорили исковата молба. Направили са възражение за изтекла погасителна давност
за част от процесния
период.
От правна страна:
Преди всичко следва да бъде
отбелязано обстоятелството, че и двамата ответници, чрез процесуалните си представители са обжалвали
изцяло процесното решение, но в отхвърлителната част, същите нямат правен
интерес от обжалване, поради което в тази част жалбите им следва да бъдат
оставени без разглеждане.
Настоящата инстанция приема,че ответниците са потребители на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията след изменението с ДВ, бр.
54 от 2012 г., като собственици на процесния имот. Освен представените писмени
доказателства, в проведеното открито съдебно заседание 21.0.2019 г., съдът е
отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
процесният недвижим имот е съсобственост между П.С.Е. и В.Ц.К., в режим на обикновена съсобственост. В този смисъл същите
се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди по силата
на закона и съответно страна по договорно правоотношение с ищцовото дружество
за продажбата й, съгласно
цитираните по-горе дефинитивни норми от ЗЕ.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл.155, ал.1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10
равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3.
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването, отменена, но действаща през процесния период..
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на
чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на
месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в
полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче
винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие
за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези
вноски със задна дата.
Издаването на изравнителната сметка не променя срока,
в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който
започва да тече погасителната давност за тях. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г.
по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните
по-горе разпоредби от общите условия вземанията на топлофикационното дружество
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД. Следователно и вземанията на „Т.С.“ ЕАД към потребителите за заплащане на цената на
използваната за битови нужди топлинна енергия се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен
срок. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б.“в“ ЗЗД, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно
вземане е станало изискуемо-чл.114, ал.1 ЗЗД. Издаването
на обща фактура не променя падежа на общото задължение и то не се дължи от
датата на издаване на общата фактура респ. от изтичане на 30-дневен срок от
публикуването й/чл.33, ал.2 от ОУ/. Съгласно чл.
32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. тази обща фактура обективира месечните
задължения за целия отчетен период, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т.е. при съобразяване на
резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от
потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя. Изводът е, че
падежът на месечните задължения за стойност на потребена топлинна енергия
остава същият, посочен в нормата на чл. 33, ал. 1 ОУ /в 30-дневен срок от
датата на публикуването им/, като въз основа на общата фактура, отчитаща
резултата от изравнителната сметка, единствено би могло да възникне ново
вземане за ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през
целия период задължения /в случай на резултат за доплащане от потребителя/, или
ново вземане за потребителя за сумата за връщане, в случай че фактурираното
количество топлинна енергия през целия отчетен период надхвърля реално
потребеното, установено след отчет на уредите за, дялово разпределение.
В конкретния случай, погасени по давност са всички месечни вземания на
ищеца, падежирали повече от три години назад, считано от датата
на подаване на исковата молба на 01.02.2018г., т.е. преди м.01.01.2015 г.,
а именно всички вземания за периода от м.05.2014 г.
до м.12.2014г.
вкл. По отношение вземанията на ищеца за
останалата част от исковия период-от
01.01.2015г. до 30.04.2017г. приложение намират Общите условия, одобрени с Решение
№ ОУ-02/3.02.2014г. на ДКЕВР, в клаузата на чл. 33, ал. 1 от които е
предвидено, че стават изискуеми в 30-дневен срок от датата на публикуване на
данни за дължимите суми на интернет страницата на продавача, т.е. в определен
срок след отправяне на покана за плащане, обективирана чрез изискуемата
публикация. Течението на давността за тези вземания съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД
е започнало от момента на тяхното възникване с изтичане на съответния месец,
през който е доставена топлинна енергия, с оглед на което обхванати от
давностния срок се явяват вземанията за периода 01.01.2015г.
до 30.04.2017г.
Ето защо, главния иск
срещу двамата ответници следва да се уважи за сумата общо от 1328,04 лв./
1836,51 лв.-508,47 лв. погасени по давност/ или по 664,02 лв. всеки и за периода от 01.01.2015г.
до 30.04.2017г., а за периода от 01.05.2014 г. до м.12.2014 г. подлежи на отхвърляне.
Решението следва да бъде отменено в
частта, в която двамата ответници са осъдени за сумата над 664,02 лв. всеки до присъдената сума от 918, 25 лв. всеки, както и за периода от 01.05.2014 г. до м.12.2014 г.
Относно размерът на дяловото разпределение, то същият е в размер на 19,55
лв. общо, или по 9,77 лв. всеки. Решението
следва да бъде отменено в частта, в
която е присъдено дялово
разпределение за сумата над 9, 77 лв. за всеки до присъдената
сума от 14,88 лв. за всеки.
Относно на иска по чл.86 ЗЗД, въззивният съд приема следното:
Съгласно общите условия, приложими за процесния период, а именно чл.33,
ал.1 от ОУ-02/03.02.2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, като съгласно чл.33,
ал.4, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2 - т.е.
фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, която следва да бъде заплатена в 30-
дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата. Ищецът не е
ангажирал доказателства за датата на публикуване на сметките на процесните
задължения на интернет страницата на „Т.С.“ ЕАД, поради което следва да се
приеме, че длъжниците не са изпаднали в забава за процесния период, за който се
претендира обезщетение.
Решението в частта, в която са осъдени двамата длъжници да заплатят сума в
размер по 128, 98 лв., представляваща мораторна лихва върху главница за ТЕ за
периода 15.11.2015 г. до 23.01.2018 г. следва да бъде отменено.
Относно разноските:
Следва да бъде отбелязано
обстоятелството, че с определение от 13.07.2020 г. на СРС, I
ГО, 42 състав, постановено
по реда на чл.248 ГПК, съдът е оставил без уважение искането за изменение на
решението в частта на присъдените разноски.
Въззивните жалби се явяват частично основателни и относно присъдените разноски.
Ищецът е направил разноски в размер общо на 1360 лв., от които 360 лв. за
назначения особен представител на ответника В.Ц.К., 400 лв. държавна такса, 500
лв. депозити за двете експертизи/СТЕ и ССЕ/ и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Съобразно уважената част от иска му се дължат разноски от общо
829,60 лв., или по 414,80 лв. за всеки от ответниците. Следва да бъде
отбелязано обстоятелството, че юрисконсултско възнаграждение се дължи по силата
на закона по смисъла на 78, ал.8 ГПК, като е без значение обстоятелството какви
са вътрешните отношения между съответното ЮЛ и неговия юрисконсулт и дали
получава възнаграждение по трудов или
граждански договор за извършваната от него дейност.
Решението следва да бъде отменено в частта, в която всеки от ответниците е
осъден да заплати на ищеца над сумата над
414,80 лв. до присъдените по 500 лв. за всеки.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
Определението по чл.248 ГПК следва да бъде отменено.
За първата инстанция ответницата П.Е. е направила разноски от 200 лв. за
адвокатско възнаграждение и съгласно отхвърлената част от иска следва да й
бъдат присъдени разноски в размер на 78
лв.
За въззивната инстанция въззивницата
П.Е. е направила разноски за
държавна такса в размер на 25 лв., и съгласно отхвърлената част от иска следва
да й бъдат присъдени разноски от 9,75 лв.
Процесуалният представител на тази въззивница адвокат В.Я.от САК е
претендирал присъждане на разноски по чл.38, ал. 2 от ЗА. На същият следва да
бъде определено възнаграждение по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лв.,
което и съгласно отхвърлената част от иска възлиза на 117 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
без разглеждане жалбите на П.С.Е., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат М.С. от САК и В.Ц.К.,
ЕГН **********, чрез назначения му по делото особен представител адвокат А.Х.М.
от САК срещу решение от 20.06.2019 г. по гр.д. № 7592/2018 г., в частта, в
която съдът е отхвърлил исковете, предявени
от „Т.С."ЕАД срещу В.Ц.К. и П.С.Е. за разликата над 918,25 лева всеки до
пълния претендиран размер от 942,63 лева главница за топлинна енергия и в
частта за разликата над 128,98 лева всеки до пълния претендиран размер от
129,61 лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия, поради липса
на правен интерес.
ОТМЕНЯ
решение от 20.06.2019 г. по гр.дело № 7592/2018
г. на СРС, І ГО, 42 с-в в частта, в която съдът е осъдил В.Ц.К., ЕГН **********, с адрес ***
и П.С.Е., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на основание чл.79 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД на „Т.С."ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от К.Г., сумите, както следва: за сумата от по 664,02 лв. всеки до присъдените по 918,25 лева всеки
главница за топлинна енергия за периода м.05.2014 г. до м.12.2014 г., по 9,77 лв. за всеки до присъдените 14,88 лева за всеки, представляваща сума за дялово разпределение, за по
128,98 лева всеки, представляваща мораторна
лихва върху главница за топлинна енергия за периода 15.11.2015 г. до 23.01.2018
г., както и в частта, в която са осъдени
П.С.Е., ЕГН **********, с
адрес гр.София, ж.к "**********и В.Ц.К., ЕГН **********, чрез назначения
му по делото особен представител адвокат А.Х.М. от САК да заплатят на основание чл.81 от ГПК и чл.78, ал.1 ГПК на „Т.С."ЕАД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** сумата от по над 414,80 лв. всеки до
присъдената сума от по 500 лв. всеки, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С."ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление *** искове срещу В.Ц.К.,
ЕГН ********** и П.С.Е., ЕГН **********
*** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК******** сумата от по над 664,02 лв. всеки, представляваща главница за
топлинна енергия за периода 01.01.2015 г. до 30.04.2017 г. и от по над 9,77 лв. всеки, представляваща
сума за дялово разпределение, като и в частта, в която са осъдени за по 128,98 лева всеки, представляваща мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия за периода 15.11.2015 г. до 23.01.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОТМЕНЯ определение от 13.07.2020 г. на СРС, I ГО, 42 състав, постановено по
реда на чл.248 ГПК, с което съдът е оставил без уважение искането за изменение
на решението в частта на присъдените разноски.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор да заплати на П.С.Е., ЕГН **********, с адрес *** направените
разноски за първата инстанция в размер на 78 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор да заплати на П.С.Е., ЕГН **********, с адрес *** направените
разноски за въззивната инстанция в размер на 9,75 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор да заплати на адвокат В.А.Я.от САК, с адрес
на кантората гр.София, бул.“**************офис 2 адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 117 лв.
Решението, включително и в частта, в която има характер на определение, е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.