Р Е Ш Е Н И Е № 260025
гр. Шумен, 04.06.2021 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на два- надесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Татяна Тодорова, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 30 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по депозирана искова молба от Х.И.М. ЕГН ********** в качеството си
на родител и законен представител на М.Х.М., ЕГН ********** и двамата с адрес:
с. Долна Кабда, общ. Попово, обл. Търговище, ул. „Батак“, № 8, чрез Адвокатско
дружество „Д.Х..“, Булстат *********, представлявано от ад. Г.Б.Х. със съдебен
адрес *** срещу „Застрахователна компания Лев инс” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх”, № 51Д, представлявано
заедно от двама от тримата изпълнителни директори М.С.Г.,. и Г.Н.Г.. Ищцата
твърди, че на 15.08.2018 г. около
17.57 ч. в гр. Търговище на паркинга на магазин „Кауфланд при управление на
л.а. марка „БМВ“, модел „530Д“ с рег. № ...., водачът Й.С.Й. на обособено
кръстовище в паркинга, отнема предимството и блъска идващата от дясно на него
велосипедистка М.Х.М.. В резултат на ПТП, пострадалата е получила увреждания -
закрито счупване на тялото на лява бедрена кост в долната й трета с разместване
на костните фрагменти, разкъсно-контузна рана по лявото рамо и
разкъсно-контузна рана по предната повърхност на дясната колянна става.
Извършена е оперативна интервенция, изразяваща се в закрито наместване на
фрактурата на бедрото, като е поставена висока гипсова шина. Впоследствие се е
наложило извършването на втора опера- тивна интервенция, при която е осъществена репозиция на
фрактурата, като е поставена вътрешна фиксация с остеосинтезни средства. За
лечението на ищцата са направени разходи в размер на 1 000 лв. След
изписване от болницата, възстановянатето на ищцата е продължило в домашни
условия. През първите две – три седмици от ПТП, ищцата е страдала от силни
болки и невъзможност да се при-
движва сама, нуждаела се от чужда помощ. Ищцата е била в състояние на
силен емоционален стрес, изпитвала страх, че няма да се възстанови напълно. Към момен- та на подаване на исковата молба М.Х.М. все още не се е възстановила напълно.
За л.а. марка
„БМВ“, модел „530Д“ с рег. № ...., управляван от Й.С.Й. е имало сключен с
ответника договор за задължителна заст- раховка „Гражданска отговорност”,
обективиран в застрахователна полица № BG ..., валидна от 15.04.2018 г. до
14.04.2019 г. Ищцата в качеството си на увредено лице, чрез законни си
представител е отправила до ответното дружество молба за възмездяването на
претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди. Във визирания от закона
срок застрахователят не е изплатил застрахователно обезщетение. С исковата
молба, ищцата, чрез законния си представител е предявила искове за обезщетение
на претърпени вреди в общ размер на 31 000.00 лв., от които 30 000.00 лв.
за неимуществени вреди, предявен като частичен иск от 80 000 лв. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата следваща изтичането на
срока по чл.496 от КЗ - 06. 12.2018 г.
до окончателното й изплащане и 1 000 лв. за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху претендираната
сума, считано от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изпла- щане на главницата, както и направените
разноски по делото.
ЗК „Лев инс” АД оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния л. а. марка „Ауди“, модел „530Д“ с рег. № ...., обективирано в застрахователна полица № BG .... Ответникът оспорва, описания в исковата молба механизъм на настъпването на ПТП, счита че водачът на МПС не е виновен за непозволеното увреждане, а вината е изцяло на пострадалата, поради което не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, която е управлявала велосипеда при нарушение на разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП. Размерът на претендираните неимуществени вреди е изключително завишен. Ответникът оспорва и асцесорните претенции за лихви, предвид неоснователността на главния иск.
От
събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
ДП № 837/2018 г. по описа на РУ – Търговище е образувано за това, че на 15.08.2018 г. в гр. Търговище на паркинга на магазин „Кауфланд“, Й.С.Й.при управление на лек автомобил „БМВ“, модел „530Д“ с рег. № .... е нарушил правилата за движение и е предизвикал пътно-транспортно произшествие, вследствие, на което е причинена средна телесна повреда на М.Х.М. – престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“ от НК. Пострадалата от престъплението, чрез законния си представител Х.И.М. се е възползвала от правото, предоставено й с чл.343, ал.2 от НК да поиска прекратяването на досъдебното производство и предвид наличието на предпоставките визирани в разпоредбата, същата е приложена и наказателното производство е прекратено с Постановление на РП – Търговище от 25.06.2020 г..
Страните не
оспорват наличието и съдът е приел за безспорно установено обстоятелството, че
има валидно сключен застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на
отговорността на водачите и ползвате- лите на л.а. марка „БМВ“, модел „530Д“ с рег. № ...., обективиран в застра- хователна полица № BG...,
валидна от 15.04.2018 г. до 14.04.2019 г.
От заключението на назначената от съда комплексна съдебно-автотехничес- ка и медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, като обек- тивно и компетентно дадено и от допълнителните разяснения на вещите лица даде- ни в съдебно заседание се установява, че на 15.08.2018 г. около 18.00 ч. лек автомобил марка „БМВ“, модел „530Д“ с рег. № ...., управляван от Й.С.Й.се е движил на територията на паркинг на магазин „Кауфланд“ в гр. Търговище с посока на движение към изхода на паркинга с предната част на автомобила, сочеща към кв. „Въбел“. Скоростта на движение на автомобила е била 16 км./ч. с опасна зона за спиране 6.73 метра. Платното на пътя е било със суха асфалтова настилка, прав участък, без неравности. Максималната скорост на движение в района на паркинга е била ограничена до 10 км./ч., което е сигнализирано с пътен знак В26, поставен на входа на паркинга. Видимостта на водача от дясната му страна е била ограничена, поради паркирани автомобили в паркоместата. В същото време велосипед, управляван от М.Х.М. (на 9 г.) се движи в същия паркинг от магазин „Кауфланд“ в лява пътна лента (лентата за насрещно движение), перпендикулярно и вдясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Наближавайки образуваното кръстообразно кръстовище между очертаните паркоместа, водача Йорданов възприема приближаващия го от дясно велосипед и задейства аварийно спирачките на 5.33 м. от мястото на удара. Велосипедът е на 3.33 м. от мястото на удара, когато водачът на лекия автомобил го възприема, като опастност. Последва кос страничен удар между предната дясна част на автомобила и лявата част на предната вилка на велосипеда. След удара велосипеда е отхвърлен в посока напред-вдясно и пада на настилката на разстояние около 1.74 м. След удара с велосипеда последва и удар между предната дясна част на автомобила и с лявата странична част на велосипедиста М.Х.М. след което тя е отхвърлена в посока напред – вдясно и пада върху настилката на дясната си страна. В резултат на удара по предната дясна част и по предния десен калник на автомобила са оставени следи от съприкосновение с велосипеда – протривания и драскотини. В резултат на удара с автомобила и падането върху настилката велосипедиста М.Х.М. – дете на 9 г. получава средна телесна повреда.
Мястото, където е настъпило ПТП е територията на обособен паркинг за обслужване на клиенти на магазин „Кауфланд“ в гр. Търговище. Движението на територията на паркинга между паркоместата се осъществява в две ленти за двупосочно движение с обща широчина 6.83 м. (лява – 3.45 м. и дясна – 3.38 м., разделени с хоризонтална маркировка тип МЗ-единична прекъсната линия. Платното за движение е изградено с асфалтовобетонна настилка, суха без неравности. На територията на паркинга важат общите правила за движение по ЗДвП. Максималната скорост за движение на територията на паркинга е ограни- чена до 10 км/ч. с пътен знак В26, поставен на входа на паркинга.
Основната
причина за настъпване на ПТП са неправилните технически дей- ствия на водача на
лек автомобил марка „БМВ“, модел „530Д“ с рег. № ....,
който в района на паркинг се е движел със скорост 16 км./ч. (с 6 км./ч. над
разрешената), която не е съответствала на конкретните условия на движение,
поради което не е могъл да спре автомобила в опасната му зона за спиране.
Видимостта на водача в зоната на кръстообразното кръстовище по посока надясно
към велосипеда, управляван от М.М. е била ограничавана от паркирано МПС (бус). В
конкретно създалата се ситуация водачът на лекия автомобил е реагирал на опасността
на разстояние 5.33 метра от мястото на удара и не е имал възможност да спре преди
мястото на удара поради движението със скорост от 16 км./ч., при която опасната
зона на спиране на автомобила е 6.73 м. при тази скорост ударът е бил
предотвратим само в случай, че ищцата се е движела в дясната лента. При
конкретната ситуация водачът е имал възможност да предотврати ПТП в случай, че
се е движел с максимално разрешената скорост от 10 км./ч. и по-ниска от нея,
тъй като опасната зона при тази скорост е 3.87 км./ч.
В резултат на ПТП, М.Х.М.
е получила следните травматични увреждания – контузия на крайниците: счупване
на тялото на лявата бедрена кост в долната й трета с разместване на
фрагментите. Охлузни рани по лявото рамо и дясната колянна става. Между
претърпяното ПТП и установените травматични увреждания е налице пряка причинна
връзка. На ищцата е проведено оперативно лечение – кръвна репозиция и метална
остеосинтеза. Задължителните етапи през които преминава лечението при
приложения начин на лечение е операция, последвана от имобилизация на крайника,
сваляне на имобилизацията, рехабилитация (раздвижване) на крайника и втора
операция по изваждане на металната остеосинтеза. При необходимост прилагане на
физиотерапия, обезполяващи медикаменти, НСПВС (нестероидни противовъзпалителни
средства), калциеви препарати и др. С оглед обективните медицински данни
най-изразени болки и страдания пострадалата е изпитвала през първия месец след
претърпяното ПТП, след което при липса на регистрирани усложнения би
следвало постепенно болките да започнат
да намаляват. Неудобствата са свързани с ограничените и болезнени движения в
областта на левия долен крайник, най-вече в колянната става.
По делото не са налице
медицински документи, в които да са регистрирани усложнения по време на лечението.
С оглед избрания метод на лечение и при бла- гоприятно протичане,
консолидацията на фрактурата приключва до 5–6 месеца, като след приключването
на този процес следва да се извади металната остеосинте- за. Изваждането на
метала също води до болки и неудобства при ходене в рамките на 3-4 седмици, без
да се изисква използването на помощни средства. Препоръчи- телно е увреденият
крайник да не се подлага на прекомерни натоварвания до 8-я – 9-я месец след
травмата.
Установените оперативни
белези имат траен и постоянен характер, но не променят добрия анатомичен вид на
ставата, не я деформират, нито ограничават движенията й. Към настоящия момент
детето е клинично здраво в соматичен ас- пект. По делото е приложена фактура за
закупен остеосинтезен материал, който е бил необходим за извършената операция
на фрактурата на бедрото.
За изясняване на
обстоятелствата, свързани с настъпването на ПТП в съдеб- но заседание е
разпитан един свидетел К.С.Д.. Свидетелката е колега на Х.И.М., баща на М.М..
Тя се е срещнала с двамата пред магазин „Кауфланд“ и спряла да говори с Х.М..
Детето казало, че отива някъде с колелото и тръгнало в посока надясно от
свидетелката. По едно време свидетелката видяла как детето пада и колата до
колелото, но не е успяла да види самия удар. Свидетелката не е отишла до
мястото на ПТП, отишли бащата на детето и една друга жена, тя влязла в магазина
да си пазарува.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, предвид обстоятелството, че тя имат преки и непосредствени впечатления за ПТП. На следващо място показа- нията й кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства.
За установяване на наведените твърдения за претърпени от нея болки и стра- дания, ищцата е ангажирала гласни доказателства. В съдебно заседание е разпитана свидетелката Е.Х.А., която е леля на ищцата. След изписването от болницата ищцата била травмирана, не искала да говори за катастрофата, левия крак бил счупен, имало сложени шина и болтове. Ищцата не е можела да ходи нормално в къщи, на ръце са я носили до тоалетната и в парка, изпитвала болки, било я страх да стъпва на крака си. Това е продължило около 2 – 3 месеца. През този период ищцата е вземала обезболяващи. След ПТП, ищцата изпитвала страх от коли и не иска да вижда колело. Към днешна дата (28.01.2021 г.) леко накуцва, има леки болки, усеща студа и все още има страх от коли.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, независимо от близката род- ствена връзка между нея и ищцата, предвид обстоятелството, че тя има преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищцата в периода непосредствено след ПТП. На следващо място нейните показания кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства, както и поради факта, че не са събрани доказателст- ва, които да ги оборват.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 05. 09.2018 г. ответникът е получил писмената застрахователна претенция на ищцата, като към нея са били приложени документите свързани със застрахователното съ- битие, с които е разполагала към тази дата – констативен протокол за ПТП, епикриза с И.З. № 5574/2018 г., издадена от „МБАЛ – Търговище“ АД, фактури за направени разходи във връзка с лечението. В законоустановените срокове, ответни- кът не се е произнесъл по застрахователната претенция на ищцата.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени и имуществени вреди. Предявените обективно и комула- тивно съединени искове срещу ответното дружество са с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 04.12.2020 г.
Разгледани по същество исковите претенции са основателни, поради след- ните съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отго- ворност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от не- го на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застра- хователя се осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за пре- търпените от него вреди, които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С чл.432, ал.1 от КЗ е уредена въз- можността пострадалото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да предя- ви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Отго- ворността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува ва- лидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застра- хован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди.
От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че ПТП е на- стъпило в светлата част от денонощието около 18.00 ч. през деня на обособен паркинг за обслужване на клиентите на магазин „Кауфланд“ в гр. Търговище. Паркингът е със статут на обект отворен за обществено ползване и за него важат правилата на ЗДвП, съгл. чл.2 от ЗДвП. Скоростта на движение в районна на паркинга е ограничена до 10 км./ч. със съответния пътен знак, съгл. чл.21, ал.2 от ЗДвП. С оглед на пътната обстановка, водачът на МПС не е избрал подходяща скорост за движение, същевременно е превишил максимално разрешената скорост за движение в паркинга. Скоростта на автомобила е била 16 км./ч. При движение с максимално разрешената на паркинга скорост ПТП е щяло да бъде избегнато. Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на водача на л.а. марка „БМВ“, модел „530Д“ с рег. № .... Й.С.Й.. С поведението си е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, като е превишил максимално разрешената за движение в паркинга скорост. Допуснал е и нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, съгласно който водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват „с конкретните условия на видимост“. Същият е осъществил противоправно деяние, като е управлявал автомобила с неразрешена за паркинга и същевременно с несъответстваща на конкретните условия на видимост скорост. Действията му са довели до настъпилото ПТП, в резултат на което ищцата е получила травматични увреждания, изразяващи се счупване на лявата бедрена кост, охлузни рани по лявото рамо и дясната колянна става. Следователно налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между виновното и противоправно поведение на деликвента и настъпилите вреди, както и вина. Последната се предполага до доказване на противното – чл.45, ал.2 от ЗЗД, като в настоящия процес тази презумпция безспорно не е оборена от ответната страна.
Не се оспорва
обстоятелството, че към датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно
сключен застрахователен договор за застрахов- ка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на
водачите и ползвателите на лек
автомобил марка марка „БМВ“,
модел „530Д“ с рег. № ... обективирана
в застрахователна полица № BG..., валидна към датата на ПТП - 15.08.2018 г.
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Граж- данска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахо- ваните физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуще- ствени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят. В кръга на застра- хованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ, е всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във фактическа власт, на което се намира авто- мобила, която не е установена противоправно. В хода на процеса не са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа власт върху МПС. Следо- вателно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е основание за носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432, ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, поради което същото следва да обезщети имуществените и неимуществени вреди, претърпени от ищцата, като пряка и непосредствена последица от поведението на застрахования водач.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния ре- зултат от страна на М.Х.М., поради неспазване на вменените й задължения по смисъла на ЗДвП. Възражението за съпричиняване е своевременно направено с отговора на исковата молба. Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко поведение на пострадалия, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само това чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за произлезлите вреди. От значение е само личното поведения на пострадалия, неговите конкретни действия, с които е създал предпоставки за настъпване на увреждането, наличието на причинната връзка с настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Затова когато малолетно дете (както е в настоящия случай) допринесе за настъпването на резултата следва да се приложи разпоредбата на чл.51, ар.2 от ЗЗД независимо от това, че лицето не може да действа виновно. В този смисъл т.7 на ППВС № 17/1963 г. В конкретния случай, въз основа на събраните в хода на процеса доказателства се установява, че ищцата се е движела в лявата пътна лента (лентата за насрещно движение). Съгласно чл.80, ал.1, т.2 от ЗДвП водачът на велосипед е длъжен да се движи възможно най-близко до дясната граница на платното за движение. От заключението на вещото лице се установява, че ако ищцата се е движела в дясната пътна лента, т.е. ако поведението й е било съобразено с предписаното от разпоредбата на чл.80, ал.1, т.2 от ЗДвП, водачът на лекия автомобил е могъл да забележи и да реагира на опасността от по-голямо разстояние, а именно 7.18 м. В този случай, независимо че скоростта на автомобила е над максимално разрешената, не би се осъществил удар, тъй като това разстояние (7.18 м.) е по-голямо от опасната зона за спиране 6.83 м. при 16 км./ч. Следователно настъпилото ПТП е в резултат от комбинацията от поведение- то на водача на МПС и на пострадалата. В случая ПТП е можело да бъде избегнато, ако автомобилът се е движел с максимално разрешената за паркинга скорост от 10 км./ч. или ищцата се е движела в дясната лента за движение, съобразно чл.80, ал.1, т.2 от ЗДвП. С оглед на това съдът приема, че приносът на М.Х.М. следва да се определи на 1/2 до който размер следва да се намали отговорността на прекия причинител, респективно на застрахователя, който с оглед съществуващото застрахователно правоотношение следва да възмезди претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП.
Относно размера на претендираните от ищцата обезщетения.
Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е доказан по своето основание. От събраните в хода на процеса доказателства, се установява, че във връзка с лечението на получените при увреждането травми ищцата е понесла разходи в общ размер на 1 000.00 лв. за закупен имплант – фактура № **********/ 17.08.2018 г. Предвид на това претендираната от ищцата сума за претърпените от нея имуществени вреди в размер на 1 000.00 лв. следва да бъде възстановена, но частично, с оглед приетото от съда съпричиняване на вредоносния резултат от нея до степен на 1/2. С оглед на това искът за обезщетение на имуществените вреди следва да бъде частично уважен за сумата от 500.00 лв., а за разликата до претендирания размер от 500.00 лв. да бъде отхвърлен.
По отношение претенцията за неимуществени вреди, следва да се съобрази, че то има за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални последици, възникнали от деликта. Размерът на неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това, следва да се съобрази възрастта на ищцата, конкретните прояви на увреждане, фи- зическите и емоционални отрицателни последствия от причинените с ПТП трав- ми, периода на възстановяване и необходимостта от допълнително лечение. Пострадалата е на 9 години към датата на ПТП, при който е получила травматични увреждания, най-сериозното от които е счупването на лявата бедрена кост в долна- та й трета, с разместване на фрагментите във връзка с което се е наложило да бъде проведено оперативно лечение. Оздравителния процес е продължил около девет месеца Извършени са две операции, като при първата е поставена метална остеосинтеза, следва период на срастване на костта, след което е извършена втората операция за изваждане на металната остеосинтеза. Общо оздравителния процес, включително в който кракът е бил на щадящ режим, е продължил около 9 месеца и е протекъл без усложнения. В този периода ищцата е изпитвала болки, особено силни в първия месец след ПТП и в месеца след извършване на втората операция. Налице са били и неудобства произтичащи от ограничените и болезнени движения на левия крак и необходимостта от чужда помощ за период от около 3 месеца след инцидента. Съдът, взема предвид и обстоятелството, че при настъпване на процесното ПТП пострадалата неминуемо е изживяла силен стрес и уплаха и е била психически травмирана. Към датата на извършване на контролния преглед от вещото лице, ищцата е в добро общо състояние и ходи свободно без помощни средства. Няма данни за усложнения. С оглед на това съдът приема, че ищцата се е възстановила напълно. На тази основа, съдът приема за справедливо на М.Х.М. да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, причинени й вследствие на травматичните увреждания в размер на 25 000.00 лв. Отчитайки приноса на пострадалата на ½ и след приспадане на този принос от определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, на ищцата следва да се присъди обезщетение в размер на 12 500.00 лв., а за разликата до претенди- рания размер от 30 000.00 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена, поради прекомерност.
Относно акцесорната претенция за законна лихва.
Ищцата претендира законна лихва върху претендираното обезщетение за не- имуществени вреди, считано от датата следваща изтичането на срока по чл.496 от КЗ - 06.12.2018 г. до окончателното й заплащане. По отношение на претенцията за имуществени вреди, ищцата претендира законната лихва върху исканата сума от датата на завеждане на исковата молба – 14.01.2019 г. до окончателното й заплащане.
В чл. 497, ал. 1 от КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ /т. 2/. Застрахователят е получил застрахователната претенция на ищцата на 05.09.2018 г., но не се е произнесъл по нея в рамките на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, който е изтекъл на 05.12.2018 г. С оглед на това претенцията за законна лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 06.12.2018 г. до окончателното му изплащане е основателна и следва да бъде уважена.
Основателна е и следва да бъде уважена претенцията за заплащане на законна лихва върху дължимото обезщетение за имуществени вреди, считано от датата на подаване на исковата молба 14.01.2019 г. до датата на окончателното му заплащане.
Относно разноските по делото.
Независимо от изхода на делото на ищцата не следва да бъдат присъдени разноски, предвид обстоятелството, че тя не е представила доказателства за извър- шени от нея разноски по производството, включително и заплащане на адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят напра- вените разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер на 293.55 лв.
Съдът на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да определи адвокатско възна- граждение на процесуалния представител на ищцата в размер не по-нисък от пред- видения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА минимум. Предвид заявените по делото интереси и съгл. чл.7, ал.2, т.1 и т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение е в общ размер на 1 730.00 лв. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата, съразмерно с уважената част от претенциите й, адвокатско възнаграждение в размер на 870.58 лв. с включен ДДС, предвид регистрацията по ЗДДС на Адвокатско дружество „Д.Х..“.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „Застрахователна компания Лев инс” АД следва да бъде осъдено да заплати държавна такса в размер на 550.00 лв. по сметка на Шуменския окръжен съд.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Осъжда „Застрахователна компания Лев инс” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх”, № 51Д, представлявано изпълнителните директори П.В.Д.. и Г.Н.Г. да заплати на М.Х.М., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител – баща й Х.И.М., ЕГН ********** *** сумата от 500.00 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени, вследствие получените от нея травматични увреждания, в резултат на ПТП, станало на 15.08.2018 г., причинено от Й.С.Й., който е нарушил правилата за движение при управление лек автомобил марка „БМВ“, модел „530Д“ с рег. № .... на основание застрахователна полица № BG... за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба – 14.01.2019 г. до окончателното изплащане на главницата, а в останалата част за разликата над уважения размер от 500.00 лв. до предявения размер от 1 000.00 лв., отхвърля претенцията на М.Х.М., като неоснователна.
Осъжда „Застрахователна компания Лев инс” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх”, № 51Д, представлявано изпълнителните директори П.В.Д.. и Г.Н.Г. да заплати на М.Х.М., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител – баща й Х.И.М., ЕГН ********** *** сумата от 12 500.00 (дванадесет хиляди и петстотин) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на преживените болки и страдания, причинени, вследствие получените от нея травматични увреждания, в резултат на ПТП, станало на 15.08.2018 г., причинено от Й.С.Й., който е нарушил правилата за движение при управление лек автомобил марка „БМВ“, модел „530Д“ с рег. № .... на основание застрахователна полица № BG... за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, а в останалата част за разликата над уважения размер от 12 500.00 лв. до предявения размер от 30 000.00 лв., отхвърля претенцията на М.Х.М., като неоснователна.
Осъжда М.Х.М., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител – баща й Х.И.М., ЕГН ********** *** да заплати на „Застрахователна компания Лев инс” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх”, № 51Д, представлявано изпълнителните директори П.В.Д.. и Г.Н.Г. сумата от 293.55 (двеста деветдесет и три лева и петдесет и пет стотинки) лв., представляващи направените от ответника разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Осъжда „Застрахователна компания Лев инс” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх”, № 51Д, представлявано изпълнителните директори П.В.Д.. и Г.Н.Г. да заплати на Адвокатско дружество „Д.Х..“, Булстат *********, представлявано от ад. Г.Б.Х. със съдебен адрес *** сумата от 870.58 (осемстотин и седемдесет лева и петдесет и осем стотинки) лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата М.Х.М. безплатна адвокатска помощ.
Осъжда „Застрахователна компания Лев инс” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх”, № 51Д, представлявано изпълнителните директори П.В.Д.. и Г.Н.Г. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 550.00 (петстотин и петдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: