РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. гр. Хасково, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20225640102641 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на пасивно субективно съединение искове с правно
основание чл.49 и чл.45, вр. чл.53 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) от С. Н. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, *********, посочен адрес за призовки и съобщения:
гр.Хасково, ул.******, против „Доби и И." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Хасково, *********; И. Е. Б., с адрес: гр.Хасково, ********* и Д. С. Т., с
адрес - гр.Хасково, *********, за присъждане на сумата от 15 000 лева, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на увреждането - 05.06.2022 г., до окончателното й
изплащане, представляващи неимуществени вреди, претърпени от публикуването в
интернет сайта „Хасковска афера" на материал със заглавие „Кметът на Хасково бил беден и
бездомен. Завалия...", съдържащ невярна и клеветническа информация с употребени обидни
епитети „беднякът милионер“ и „Демек беден като църковна мишка", като материалът бил
публикуван и във фейсбук-страницата на сайта „Хасковска афера“.
В срока за отговор е предявен насрещен иск по реда на чл.211 ГПК от Д. С. Т. против
С. Н. Д. с правно основание чл.45 ЗЗД, за присъждане на сумата от 1000 лв., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането - 24.11.2022 г., до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени в резултат на неоснователно предявяване на иск спрямо нея от страна на С. Н. Д..
Ищецът по първоначалния иск твърди, че сайтът „Хасковска афера" бил електронна
медия и отразявал новини за гр.Хасково и региона. В същия била налична дописка със
заглавие „Кметът на Хасково бил беден и бездомен.Завалия...". В текста се твърдяло
1
следното: „според публикуваните декларации в КПКОНПИ за имущество и интереси,
подадени от лицата, заемащи висши публични длъжности, кметът на Хасково С. Д. е без
апартамент, без къща, без кола и без влогове. /Демек беден като църковна мишка/".
Публикувана била и декларацията, с уверение, че същата е публично достояние и всеки,
който иска, може да се увери в написаното. Зададен бил въпрос, на кого била къщата в която
живеел ищецът на ул.********* и на кого били колите, които същият карал. Материалът
продължавал със следното изречение „Ако ли пък „беднякът милионер" живее под наем и
кара коли под наем, то тогава питаме за наемите".
Излага се от ищеца в исковата молба, че във връзка с авторството на публикацията,
материалът бил наличен в интернет пространството, считано от 05.06.2022 г. и можел да
бъде открит в раздел „Скандално - няма да повярвате". И към момента на депозиране на
исковата молба присъствал в интернет страницата на „Хасковска афера". Съдържанието на
статията било удостоверено нотариално на 24.06.2022 г. от Георги Георгиев, нотариус в
район PC София, с рег.№ 637 на Нотариалната камара, като бил снет от https://aferahs.com/.
Посочено е още, че от страницата в Интернет не можело да се установи кой е
собственикът на медията. В раздел „Контакти" били налични за връзка е-мейл адрес:
info@aferahs. com и страници във „Фейсбук", както следва: FaceBook: @aferahscom и
Facebook Group: @aferahs. He било възможно да се установи кой стои зад редакционната
политика на сайта и кой подготвя материалите, доколкото никой не заставал с името си под
тях. В раздел „Дари" обаче, била изписана следната банкова сметка за желаещите да
подпомогнат каузата на „Хасковска афера" - *********. Като титуляр на сметката било
посочено ответното търговско дружество „Доби и И." ЕООД с Булстат *********. След
справка в Търговския регистър при Агенция по вписванията било видно, че фирмата била
със седалище и адрес на управление в гр.Хасково, ж.к."Орфей", № 32, вх."Г", ет.6, ап.70, а
едноличен собственик и управител бил ответникът И. Е. Б.. Освен това, след достъп до
фейсбук-страницата на сайта „Хасковска афера" след активиране на раздел „Преглед на
всички администратори " се установявали като такива I.B. и D.T.. При достъп чрез
„Фейсбук" до страница на „Хасковска афера" бил налице и раздел „Групи", като на първо
място била група „Хасковска афера“. След активиране на групата, линкът препращал към
нея и от първата страница било видно, че групата е създадена и администрирана от D.T..
След като се кликнело върху името, се отваряла личната страница на ответницата Д. С. Т..
При тези обстоятелства ищецът намира, че зад твърденията, направени в посочените
материали стоят именно ответниците И. Е. Б. и Д. С. Т.. Този извод се налагал и от факта, че
в сайта "Хасковска афера" била публикувана Нота от Сдружение - „Задруга традиция -
Хасково". След направена справка за „Задруга традиция - Хасково" Сдружение в Търговски
регистър било видно, че е с Булстат *********. Като членове на сдружението били вписани
ответникът И. Е. Б. /едноличен собственик на ответното дружество „Доби и И." ЕООД/,
ответницата Д. С. Т. /подписана като председател под нотата на сдружението/, и Р.Н.С..
Сдружението имало седалище и адрес на управление, идентичен с „Доби и И." ЕООД, а
именно: гр.Хасково, ж.к."Орфей", № 32, вх "Г", ет.6, ап.70.
2
Поддържа се по-нататък в исковата молба във връзка с истинността и
противоправността на деянието, че публикуваната декларация за имущество и интереси
била по реда на чл.35, ал.1, т.2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/. Със същата ищецът бил задължен да
публикува придобито имущество и получени доходи, обезпечения и сторени разходи за
предходната календарна година от 01.01. - 31.12.2020 г. Съгласно чл.38, ал.1 от Закона, било
налице задължение да подаде декларация за имущество и интереси, както следва: В
едномесечен срок от заемането на висша публична длъжност; и последствие Ежегодно до 15
май за предходната календарна година. Така било и съгласно публикуваните на сайта на
КПКОНПИ „ Указания за попълване и подаване на декларации а имущество и интереси по
закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество, където в Раздел III, т.2 било посочено, че ежегодната декларация се подава всяка
година в срок до 15 май и съдържа част 1 „Имущество". Ежегодната декларация представяла
в цялост имуществото и доходите на задълженото лице за предходната календарна година. В
нея не подлежало на деклариране цялото притежавано имущество, както било при
встъпителната декларация, а само новопридобитото и отчуждено за съответната година.
Освен това, задължение за деклариране било налице само спрямо доходите на съпрузи, на
лицата, с които заемащите висша държавна длъжност се намират във фактическо
съжителство на съпружески начала, както и на ненавършилите пълнолетие деца. По
подадената декларация не било констатирано несъответствие.
Относно вредите и тяхната причинно-следствена връзка ищецът сочи, че свободата
на словото била конституционно призната ценност. Вярно било също така, че търпимостта
на заемащият висша държавна длъжност към публичността и излагането на показ на личния
живот следвало да бъде завишена и оправдана при разглеждането на въпроси,
представляващи обществен интерес. Тези претенции обаче имали своя лимит -
упражняването на посоченото право трябвало да съблюдава доброто име и правата на
гражданите. С публикувания материал била разпространена невярна информация.
Заглавието на материала „Кметът на Хасково бил беден и бездомен. Завалия..." саркастично
намеквал за съдържанието, което следвало. Използваният израз „ Завалия" иронизирал
ищеца, а и според Български тълковен речник, издателство на БАН -1993г., стр.211,
„Завалия" бил дефиниран като „Жалък, нещастен човек“. Текстът бил негативен и в него
ищецът бил наречен също „беднякът милионер“. С посочения израз се навеждало на
читателя за наличие на материално благосъстояние, значително надвишаващо приемливото
за лице, заемащо подобна длъжност. Намеквало се, че това било благодарение на кметския
мандат, за наличие на неморално и престъпно поведение. Освен това с израза „Демек беден
като църковна мишка" се правело внушение, че е налице умишлено попълване на неверни
данни, което целяло да представи ищецът пред обществеността, като обикновен човек, че
целта му била да демонстрира приемливо за гражданите състояние, да заблуди
проверяващите органи и да прикрие незаконно придобито имущество. В тази връзка било
посочено изрично, че бил изпратен сигнал до НАП и Икономическа полиция.
3
Всичко изложено накърнило репутацията на ищеца, която последният имал като
публична личност. В периода 04.11.2011 г. - 06.12.2014 г. същият бил общински съветник,
както и секретар на „Комисията по спорт и младежки дейности". За времето от 08.12.2014 г.
- 04.11.2015 г. заемал длъжността Заместник областен управител при Областна
администрация Хасково. В периода 04.11.2015 г. - 08.02.2017 г. бил Областен управител и
народен представител в 44-то Народно събрание на Република България. В периода
10.05.2017 г. - 06.11.2019 г. отново заемал длъжността Областен управител при Областна
администрация Хасково. Считано от 08.11.2019 г. заемал длъжността Кмет на Община
Хасково. Във времето заемал длъжности и при ДФ „Земеделие" - Разплащателна агенция
гр.Хасково. Ето защо, написаното имало широк отзвук. С материала се целяло да се
въздейства върху обществената оценка за ищеца, като информацията била поднесена с
твърдения за наличие на престъпления и натрупано състояние чрез неправомерно
консумиране на власт. Нещо повече, претендирали се и последващи действия, с които да
прикрие извършеното до момента. Публичното разгласяване на тези неистински твърдения
се отразили отрицателно върху доброто име на ищеца и честта му и наложили отрицателна
обществена оценка за него.
От друга страна, употребените епитети „беднякът милионер" и „Демек беден като
църковна мишка" били също обидни и клеветнически. Те „обобщавали" и „синтезирали"
изложената информация. Ето защо, чувството му за достойнство било засегнато, защото
тези словосъчетания били унизителни и довеждали до отрицателна оценка и мнение не само
от гледна точка на личните разбирания на ищеца за морал. Това накърнило и репутацията,
която имал като обществена личност.
Според ищеца, описаното дотук го поставило в неприятна ситуация. От момента на
публикуване на статията непрекъснато трябвало да обяснява на близки, роднини приятели и
колеги, че с попълването на публикуваната декларация за предходната календарна година от
01.01. - 31.12.2020 г., нямало нищо нередно. Приятели и колеги му споделяли постоянно, че
статията имала широк отзвук сред хората в областният град, което допълвало усещането, че
били уронени престижа и доброто му име. Ищецът изпитвал чувство на срам и унижение,
както и непрекъснато безпокойство, че каквото и да направи не може да защити ефективно
авторитета си. Пораждало се и неудобство и имало отрицателен ефект върху психиката му.
За да бъде в кондиция и да изпълнява служебните си задължения се изисквали ежедневно
невероятни усилия, за да преодолее ищецът създадения стрес.
При тези обстоятелства ищецът намира, че бил изпълнен фактическият състав на
непозволено увреждане, което било основание за реализиране гражданската отговорност на
виновния чрез обезщетяване на причинените му неимуществени вреди. Техният размер,
съобразявайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, същият определя на сумата от 15 000 лева.
Размерът на претенцията бил съобразен с претърпените от ищеца неудобства и влошеното
му качество на живот.
Твърди се, че в материала липсвали данни за лицето, което написало и публикувало
статията. Ето защо, собственикът на сайта „Хасковска афера" – ответното дружество „Доби
4
и И." ЕООД следвало да носи отговорността по смисъла на чл.49 ЗЗД към увредения. Тази
отговорност била солидарна и с втория и третия ответник при следните аргументи:
Ответникът И. Е. Б. бил едноличен собственик и управител на дружеството. Освен това бил
и администратор и модератор на фейсбук страницата на „Хасковска афера“. Като такъв се
явявал не само възложител на работата, но и отговарял за своето собствено противоправно
поведение, като допуснал публикуването на материала не само в интернет сайта на
„Хасковска афера", но последствие мултиплицирал неговото съдържание и довел до знание
на потребителите на социалната мрежа чрез публикацията и във фейсбук-страницата на
медията. Това допринесло за негативната оценка от четящите и се формирало мнение за
личността на ищеца пред неограничен кръг от хора. Същите доводи важали и за ответницата
Д. С. Т.. Тя била администратор на фейсбук-страницата на сайта „Хасковска афера", както и
създател във социалната мрежа „Фейсбук" на публичната група „Хасковска афера".
По изложените съображения, ищецът иска от съда да постанови решение, с което
ответниците бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата от 15 000 лева, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането - 05.06.2022 г., до
окончателното й изплащане, представляващи неимуществени вреди, претърпени от
публикуването в интернет сайта „Хасковска афера" на материал със заглавие „Кметът на
Хасково бил беден и бездомен. Завалия...", съдържащ невярна и клеветническа информация
с употребени обидни епитети „беднякът милионер“ и „Демек беден като църковна мишка",
като материалът бил публикуван и във фейсбук-страницата на сайта „Хасковска афера“.
Претендират се направените разноски по делото.
И тримата ответници оспорват иска. Считат исковата молба за нередовна и
недопустима, а по същество поддържат неоснователност и недоказаност на предявения иск.
Ответното дружество „Доби и И." ЕООД, чрез управителя си И. Е. Б., посочва в
отговора, че е собственик на сайта „Хасковска афера“. Сайтът публикувал различни новини,
забавни, сериозни, измислени истории и други обхващащи голям диапазон от информация
от българския и световен живот. За да бъде коректен сайта към читателите, били предприети
мерки и се публикувала информация, с която се предупреждавали потребителите за някои
измислици и съвпадения в написаното в статиите. В раздел политика за поверителност, най-
долу, след английския текст пишело: „Всички публикации в този сайт са измислица и плод
на нашата фантазия и ако нещо в истинския живот съвпада с написаното тук, то това е
жалък опит на реалността да имитира сайта Хасковска афера. Всяко съвпадение на имена и
личности е напълно случайно." Сочи се още, че ищецът не бил поискал право на отговор,
което право включвало възможността да се изложи публично мнение по отношение на
разпространен в печатни или електронни медии материал, който засягал лично лицето или
съдържал невярна информация за лице, или това било правото да се направи опровержение
на казаното. Според ответника „Доби и И." ЕООД, по никакъв начин в посочената по делото
статия, не била нанесена нито една обидна дума за ищеца. Явно се касаело за ниско
самочувствие от негова страна, липса на себеуважение и интерпретация и тълкувание на
текст, така че да послужи за нарочно повдигане на дело срещу сайта Хасковска Афера като
5
причината за това била появилата се силна и независима медия на местния пазар. Според
политиката на Фейсбук, никой нямал право да прониква в личен профил във фейсбук, било
то физически или фирмен и да получава информация която не е публична. Никой нямал
право да се меси във фирмената политика, дали да се показват лични данни, посетители,
брой посетители, брой харесвания и статистика на сайта, която информация представлявала
фирмена тайна. От факта, че било образувано и друго производство- гр. дело № 2746 по
описа за 2022 г. на РС - Хасково по искова молба на журналистката М. В. Г. за политически и
съдебен натиск срещу същите ответници и смесване на доказателства по това дело и
настоящото производство, ответникът прави извод за политически натиск спрямо него от
страна на двамата ищци като сочи, че през последните години, българските медии били
изправени пред редица проблеми - политическа намеса в работата им, заплахи за съдебни
дела, онлайн тормоз, цензура. Тази тенденция създавала сериозни пречки пред медийния
плурализъм, правото на информиран избор и демократичното съществуване. Освен това
поддържа, че всеки десети журналист бил заплашван със съд. Най-честата форма на
външния натиск върху медиите била 32% - онлайн тормоз и заплахи в социалните мрежи,
близо 28% - административни спънки, 27.5% - съдебно преследване, 11% - физически
заплахи, 10% - изнудване. Изложено е още, че твърденията на ищеца били голословни,
създавали неяснота каква е насочената срещу ответното дружество претенция. Той се
възползвал от положението и контактите си и се опитвал да налага политически натиск на
една нова медия каквато бил сайта Хасковска Афера.
В лично качество ответникът И. Е. Б., допълва доводите си в отговора като освен
изложените насрещни твърдения от ответника „Доби и И." ЕООД посочва, че бил
администратор на интернет страницата във Facebook - Хасковска афера. Тази страница била
създадена преди появата на сайта, посочен в исковата молба от ищеца. Това не означавало
обаче, че ответникът И. Е. Б. бил писател или журналист. В страницата във Facebook, както и
в личния си профил във Facebook, последният споделял различни статии от световния
интернет обмен, свързани с гражданската му позиция. Било ясно, че споделянето в социална
мрежа не можело да се счита за подсъдно. С появата на социалните мрежи споделянето на
съдържание ставало лесно, бързо и ефективно. Facebook била социална мрежа, създадена
през 2004 г., която предоставяла на потребителите си възможност за споделяне на линкове,
снимки, статии, видео, а аудиторията можела да се селектира. Съдържанието можело да бъде
споделено по няколко начина: в лични съобщения, на персоналната страница, на страница на
приятел или в група, в която потребителят членува. В случая ответникът И. Б. споделил
съдържание от интернет сайт Хасковска афера /намиращ се в интернет пространството и с
бутони свободни за споделяне в социални мрежи/ на личния си профил и в страницата, на
която бил администратор във Facebook. Имало разлика в това да споделиш статия във
Facebook и да напишеш и публикуваш статия в новинарски сайт и същата била разбираема
от всички. Ответникът И. Е. Б. смята, че бил обвинен в това, че притежава личен профил и
страница във Facebook, създадени по негов вкус и предпочитание и че споделял в тях
публикации, които имал право да споделя в интернет общността. Счита, че ако е споделил
съдържание извън рамките, позволени в общността на Facebook, профилът и страницата му
6
щели да бъдат ограничени или спрени. Така, според тези условия, Facebook Inc. имало право
да изтрива публикации, които смята за подвеждащи или измамни. В допълнение към тази
възможност, социалната мрежа многократно афиширала желанието си за борба с фалшивите
новини, като използвала съответни алгоритми за идентифицирането и ограничаването им.
От друга страна, съгласно публикуваните Стандарти на общността, Facebook Inc. можело да
позволи съдържание, което иначе противоречало на стандартите на корпорацията, ако то
било интересно и в обществен интерес. Преценката се правела след претегляне стойността
на обществения интерес спрямо риска от вреда, като се преглеждали стандартите за
човешките права. Ето защо обаче, неговият личен профил и страница били актуални,
недокоснати и съществуващи, именно защото не бил нарушил правилата на общността.
Ответникът Д. С. Т. излага аналогични съображения и доводи. Посочва още, че също
била администратор на интернет страницата във Facebook - Хасковска афера, но
категорично заявява, че статиите в сайта Хасковска афера не са написани от същата, не била
свързана и с ответника „Доби и И." ЕООД, както и не била отговорна за действията на сайта
или на юридическото лице „Доби и И." ЕООД. Нямала нищо общо със сайта Хасковска
афера и в нито един момент не била написала обидна дума спрямо ищеца.
И тримата ответници искат от съда, предвид политическия и съдебен натиск, ищецът
да бъде временно отстранен от поста, който заема – Кмет на Община Хасково. Претендират
и присъждане на направените по делото разноски в случай, че направят такива.
В срока за отговор по чл.131 ГПК е предявен насрещен иск по реда на чл.211 ГПК от
Д. С. Т. против С. Н. Д. с правно основание чл.45 ЗЗД.
Твърди се в насрещната искова молба, че с първоначалната искова молба ищецът по
нея и ответник по насрещния иск С. Н. Д. се опитвал да ограничи свободата на словото /в
случая споделяне във фейсбук/, срещано и като свобода на изразяване, което било сред най-
важните граждански свободи на ищцата по насрещния иск Д. С. Т.. Тя била обвинена, че
разпространява неверни факти, като се имало предвид, че социалната медия в която
присъства - фейсбук, не я задължавала да проверява информацията, която споделя и харесва
от които и да е интернет сайтове. В случая по никакъв начин не я интересувало житието и
битието на ответника по насрещния иск. Той бил публична личност, а това по подразбиране
явно имало своите предимства и недостатъци, за които нямало как да бъдат обвинявани
фейсбук потребители като нея самата. Свободата на словото се изразявало в свободата на
всеки да изказва публично мнението и възгледите си без намеса и натиск от страна на
властта, упражняване на цензура или налагане на наказание. Ищцата по насрещния иск
сочи, че била администратор на интернет страницата във фейсбук - Хасковска афера, която
била създадена преди появата на сайта, посочен в първоначалната искова молба също с
наименование Хасковска афера. Това не означавало, че ищцата по насрещния иск била
писател или журналист. В страницата във фейсбук, както и в личния си профил във фейсбук,
последната споделяла различни статии от световния интернет обмен, свързани с
гражданската й позиция. Споделянето в социална мрежа, не можело да се счита за подсъдно.
С появата на социалните мрежи споделянето на съдържание ставало лесно, бързо и
7
ефективно. Facebook била социална мрежа, създадена през 2004 г. и която предоставяла на
потребителите си възможност за споделяне на линкове, снимки, статии, видео, а аудиторията
можела да се селектира. Съдържанието можело да бъде споделено по няколко начина: в
лични съобщения, на персоналната страница, на страница на приятел или в група, в която
потребителят членува. В случая ищцата по насрещния иск споделила съдържание от
интернет сайта Хасковска афера /намиращ се в интернет пространството и с бутони
свободни за споделяне в социални мрежи/ на личния й профил и в страницата, на която била
администратор във Facebook. Разликата от това - да споделиш статия във Facebook и да
напишеш и публикуваш статия в новинарски сайт била огромна и разбираема от всички.
Това, че ищцата по насрещния иск била приятелка на ответника по първоначалния иск И. Е.
Б., не можело по никакъв начин да я свързва с юридическото лице „Доби и И." ЕООД, също
ответник по първоначалния иск. Това, че някой /в случая И. Б./ от топли чувства кръстил
сайт на името на интернет страница, създадена от ищцата по насрещния иск преди появата
на сайта му, не можело да я държи отговорна за действията на сайта. Това, че някой /в случая
И. Б./ от топли чувства кръстил юридическо лице със сходно на малкото име на ищцата по
насрещния иск, също не можело да я държи отговорна за действията на юридическото лице.
Ищцата по насрещния иск поддържа, че няма нищо общо със сайта Хасковска афера.
Заявява, че в нито един момент не била написала обидна дума към който и да било, където и
да е. Твърденията на ответника по насрещния иск С. Н. Д., освен че били неверни и
голословни, създавали неяснота каква е насочената срещу Д. С. Т. претенция. Явно била
обвинена в това, че притежава личен профил и страница във Facebook, създадени по неин
вкус и предпочитание и че споделя в тях публикации, които смята, че има право да споделя в
интернет общността. Ако била споделила съдържание извън рамките позволени в общността
на Facebook, профила и страницата й щели да бъдат ограничени или спрени. Така, според
тези условия, Facebook Inc. имало право да изтрива публикации, които смятало за
подвеждащи или измамни. В допълнение към тази възможност, социалната мрежа
многократно афиширала желанието си за борба с фалшивите новини, като използвала
съответни алгоритми за идентифицирането и ограничаването им. От друга страна, съгласно
публикуваните Стандарти на общността, Facebook Inc. можело да позволи съдържание,
което иначе противоречало на стандартите на корпорацията, ако то било интересно и в
обществен интерес. Преценката се правела след претегляне стойността на обществения
интерес спрямо риска от вреда, като се преглеждали стандартите за човешките права, когато
се правели тези преценки. Ето защо, според ищцата по насрещния иск, нейният личен
профил и страница били актуални, недокоснати и съществуващи, именно защото не била
нарушила правилата на общността. При приложените документи по друго дело се виждало
явното обединение на кмета на гр. Хасково - С. Н. Д. и журналистката М. В. Г. за
политически и съдебен натиск срещу ищцата по насрещния иск. Имала предвид ГД
20225640102746/22г. по искова молба на М. В. Г., което дело било също тримата ответници
по първоначално предявения иск. Без да искат и двамата ищци и при двете дела, при
комплектуването на документите допуснали грешка. В папката по иска на М. В. Г.
попаднали документите по иска на С. Д. - които били за съвсем различен казус и нямали
8
връзка с иска на М. В. Г.. /В комплектуваните документи по иска на М. В. Г., след
констативния протокол били приложени 7 страници - разпечатки на сайта Хасковска афера,
които се отнасяли по делото на ищеца С. Д./. От тук ищцата прави извод за явно обединение
спрямо себе си.
В уточняваща молба, ищцата по насрещния иск посочва, че завеждането на дело
срещу нея я поставило в неприятна ситуация. От момента на получаване на призовката за
делото, постоянно страдала от притеснение и безсъние, изпитвала тревожни мисли.
Непрекъснато трябвало да обяснява на близки, роднини и приятели, за какво точно било
делото и защо било заведено точно срещу нея. Изпитвала чувство на срам и унижение,
както и непрекъснато безпокойство, какво можела да направи, за да се защити ефективно.
Всичко това пораждало неудобство и имало отрицателен ефект върху здравето и психиката
й. Ищцата по насрещния иск била творец по професия - майстор занаятчия. За да бъде в
кондиция да изпълнява задълженията си на работещ човек, се изисквали ежедневно
невероятни усилия, за да преодолее създадения стрес. Освен това блокирането на сметките й
било направено с цел да я сломи и ако евентуално делото се забавело, да не може да
разполага с финансите си, което можело да я доведе до фактически фалит. При тези условия
бил налице физическият състав на непозволено увреждане, което било основание за
реализиране гражданската отговорност на виновния, чрез обезщетяване на причинените й
неимуществени вреди.
По изложените съображения, ищцата по насрещния иск иска от съда да постанови
решение, с което ответникът по насрещния иск С. Н. Д. бъде осъден да й заплати сумата от
1000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането -
24.11.2022 г., до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на
насрещната искова молба от ответника по нея, който оспорва иска. Счита го за
неоснователен и недоказан като излага следните съображения:
Видно било, че ищцата по насрещния иск не отричала публикация с посочено
съдържание да е публикувана от същата. Застъпеното становище, мотивирало ответницата
по първоначалния иск и ищец по насрещния такъв да предяви насрещен иск, било че със
същия се целял опит да се ограничи свободата й на словото. Това следвало да се разглежда в
контекста на конституционно признатото право на свобода на изразяване на мнение. В тази
насока ответникът по насрещния иск изразява, че реална гаранция за свободата на словото
се явявали добросъвестността на автора и ангажиментът за разпространяващия
информацията да обезпечи оповестяването й след разумно обоснована проверка за
достоверност. Огласяването на невярна информация придобивало противоправност, ако
целяло създаване на невярно мнение по общественозначим въпрос или без да се отнася до
такъв въпрос, накърнявал честта, достойнството или доброто име другиму. Което било
осъществено в настоящия случай и поради това породило у ищеца по първоначалния иск,
респ. ответник по насрещния такъв правен интерес от предявяване на иск за защита на
9
накърнените му права. Границата на всяко право било наличието на зачетен от правния ред
чужд интерес. В сферата на социалния живот граница на субективното право на
разпространяване на информация се явявали зачетените от закона чужди чест, достойнство и
доброто име - чл. 39 вр. чл. 32 ал. 1 от Конституцията на Република България. В този смисъл
се приемало, че посоченото право не било абсолютно. Основания за ограничаването му се
съдържали в Конституцията - в чл. 39, 40 и 41 , които не позволявали то да бъде използвано
за засягане на изрично изброените права и интереси, а също и в общия за всички права чл.
57, ал. 2, който не допускал злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако накърняват
права или законни интереси на другия – в този смисъл се цитира Решение № 20 от
14.07.1998 г. на Конституционния съд на Република България по конст. д. № 16/98 г.
Липсвали данни авторът на изнесената информация да бил осъществил каквато и да било
проверка на изнесените факти. Не се установявало и ищцата по насрещния иск, допуснала
разгласяване на тази информация, на свой ред да е потърсила гаранции за достоверност на
разпространените твърдения. Възпроизведената информация и недоказаните в същата факти
засягали доброто име на ответника по насрещния иск. Съблюдаването на правилата и
еднаквото им прилагане обезпечавало социалното функциониране. Лансираната представа,
че ответникът по насрещния иск проявявал специално отношение към обществени личности
сочел на драстично нарушение на правилата, обективно годно да формира негативна
обществена нагласа към личността му. Освен това, търсенето на права по исков ред не
можело да се разглежда като деяние, противоречащо на закона. Така, липсвал и вторият
елемент на деликтната отговорност, а именно противоправност на стореното /доколкото се
претендирала някаква деятелност/. В подобни случай /защита на интереси в съдебен
процес/, ответникът/ищец по този иск щял бъде възмезден единствено за сторените в
производството разноски при доказване неоснователността на заявената претенция.
Липсвала и причинно-следствената връзка между твърденията на ищцата по насрещния иск
и заявените неимуществени вреди. Твърдяното неразположение се дължало единствено на
автоцензурата, които ищцата по НИ сама си наложила, във връзка с фейсбук активността й.
Ищцата по насрещния иск, с предявяване на същия, черпела права от собственото си
недобросъвестно поведение. Не отричала съпричастност към осъщественото непозволено
увреждане, а с насрещна искова претенция се твърдяло, че е потърпевш от предявения
спрямо нея иск.
По тези съображения ответникът по насрещния иск моли да бъде отхвърлен
предявения спрямо него иск като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание, ищецът по първоначално заявените претенции, редовно
призован, не се явява, представлява се от адв. Н.П. от АК- Хасково, който поддържа
предявения иск, респективно оспорва насрещния такъв. Излага подробни съображения
относно неговата основателност вкл. и в депозирани писмени бележки.
Ответникът „Доби и И." ЕООД, в съдебно заседание се представлява от законния си
представител И. Е. Б., който оспорва иска.
Ответникът И. Е. Б., в съдебно заседание се явява първоначално лично, а в
10
последствие и с адв. Р. Ж. от АК - Хасково, назначена да осъществява правна помощ по
отношение на него под формата на процесуално представителство до окончателното
приключване на делото. Адв. Ж. счита предявения иск за неоснователен и недоказан като
развива съображенията си в писмени бележки.
Ищцата по насрещния иск, съответно ответник по първоначално предявения такъв –
Д. С. Т., в съдебно заседание се явява първоначално лично, а в последствие и с адв. Н. З. - В.
от АК - Хасково, назначена да осъществява правна помощ по отношение на нея под формата
на процесуално представителство до окончателното приключване на делото, поддържа
доводите си за неоснователност на предявения спрямо ответницата Д. Т. иск, както и тези за
основателност на насрещните си претенции. Адв. Н. З. - В. също депозира писмени
бележки.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съобразно чл.235 ал.2, вр. чл.12 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Липсва спор по делото, че ответникът „Доби и И." ЕООД е собственик на сайта
„Хасковска афера“, чийто управител според приложената справка за актуално състояние на
ТРРЮЛНЦ е И. Е. Б., както и че ищецът по първоначалните искове към момента на
депозиране на исковата молба в съда – 14.10.2022 г., считано от 08.11.2019 г., а и към
момента на приключване на устните състезания по делото – 22.01.2025 г., заема длъжността
Кмет на Община Хасково. Не е спорно още обстоятелството, че преди това, С. Н. Д.
последователно е заемал и длъжностите Заместник областен управител на област Хасково,
Областен управител на Област Хасково. Бил е избран и за народен представител в 44-то
Народно събрание на Република България.
По делото е представен от ищеца констативен протокол акт № 42, т.ІІ, рег.№ 3555/22 г.
заверен от Христина Запрянова, помощник - Нотариус по заместване при Нели Тончева,
Нотариус с рег.№ 078 по Регистъра на Нотариалната камара на Република България с район
на действие района на Районен съд - Хасково. Съгласно отразеното в протокола, на
06.10.2022 г. в 10:30 часа в кантората се е явил адв. Н.Х.П., който поискал установяване
съдържанието на публикация, качена в сайта https://aferahs.com. След като помощник –
нотариусът влязъл от личния си профил във фейсбук в страницата на сайта „Хасковска
афера“ https://www.facebook.com/groups/aferahs, е констатиран публикуван материал на
14.08.2022 г. със заглавие: „Кметът на Хасково бил беден и бездомен. Завалия…“. При
кликване с мишка на статията се зареждал интернет сайта на „Хасковска афера“. В
приложение № 1 към протокола е удостоверено съдържанието на статията със заглавие
„Кметът на Хасково бил беден и бездомен. Завалия…“ и същото е следното: „Според
публикуваните декларации в КПКОНПИ, за имущество и интереси, подадени от лицата,
заемащи висши публични длъжности, кмета на Хасково С. Д. е без апартамент, без къща,
без кола и без влогове. /Демек беден като църковна мишка./ Публикуваме декларацията му,
която е публична, за всеки, който иска да се увери в написаното. И питаме тогава на кого е
къщата в която живее на ул.“********* и на кого са колите, които кара, а за едни
11
фотоволтаици – също питаме. Ако ли пък „беднякът милионер“ живее под наем и кара коли
под наем, то тогава питаме за наемите. Изпращаме сигнал за по-горе написаното до НАП и
Икономическа полиция. Ето и декларацията.“ В публикацията не е посочен автор на
статията.
Към съдържанието е приложена и декларация за имущество и интереси по чл.35 ал.1
т.2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество (ЗПКОНПИ) с вх. № Г7664/13.05.2021 г. на С. Н. Д., част I Имущество, в която
същият е декларирал придобито имущество, получени доходи, дадени обезпечения и
направени разходи по чл.37 ЗПКОНПИ през предходната календарна година от 01.01.-
31.12.2020 г.
Отразено е още в протокола, че молителят е пожелал да бъде удостоверен
администраторът на страницата „Хасковска афера“, като по зададения критерий е
установено че администратори са Хасковска афера и 2-ма други участници. /Приложение №
2/. След като е бил активиран раздела „Преглед на всички администратори“ - /Приложение
№ 3/, се е заредила нова страница, от която като администратори и модератори са
установени Хасковска афера, I.B. /Приложение № 4/ и D.T. /Приложение № 5/. При
зареждане на профила на I.B. е установено, че същият е администратор от 18.05.2022 г. В
личната му страница във фейсбук е установено, че е публикувал препратка към страницата
на Хасковска афера със заглавие „Кметът на Хасково бил беден и бездомен. Завалия…“ на
05.06.2022 г. При зареждане на профила на D.T. е установено, че е администратор от
18.05.2022 г. и е публикувала препратка от страницата на „Хасковска афера“ на 14.08.2022 г.
с посоченото заглавие. В протокола помощник – нотариусът е отбелязал, че е разпечатал
извлечения от страниците, описани по-горе /Приложение от 1 до 5/, които прилага като
неразделна част от протокола.
Съдържанието на статията е удостоверено нотариално и на 24.06.2022 г. от Георги
Георгиев, нотариус в район РС – София с рег. № 637 на Нотариалната камара на Република
България, снет от https://aferahs.com/ на 24.06.2022 г. -11:45 часа.
Представена е от ищеца разпечатка от Раздел „Дари", публикуван в на страницата
„Хасковска афера", на който е публикувана банковата сметка на търговско дружество „Доби
и И." ЕООД, Булстат *********, а именно *********, а от ответниците разпечатка от
данните от линка „Политика за поверителност“ на сайта в Хасковска афера – Aferas.com. В
нея е посочено, че „всички публикации в този сайт са измислица и плод на нашата фантазия
и ако нещо от истинския живот съвпада с написаното тук, то това е жалък опит на
реалността да имитира сайта „Хасковска афера“. Всяко съвпадение с имена и личности е
напълно случайно.“. Липсва дата към коя дата това предупреждение е било налично на
страницата на Aferas.com, но след проверка на съда на https://aferahs.com/privacy-policy/ се
установява, че към момента на настоящото произнасяне, предупреждение с посоченото
съдържание е налично на сайта.
С писмо вх. рег. № 492/13.01.2023 г., Главна дирекция „Борба с организираната
престъпност“ – МВР, след извършена проверка предоставят информация, че интернет сайта
12
www.aferas.com използва анонимна услуга на Cloudflare.com като се асоциира с IP адреси:
172.67.172.211, 104.21.47.220, 2606:4700:3033::6815:2fdc и 2606:4700:3037::ac43:acd3. По
повод на проверката е отправено запитване до Cloudflare, в отговор на което е получена
информация, че реалният IP адрес на интернет страницата www.aferas.com е 167.99.134.11.
За него е установено, че е от адресното пространство на фирма Digital Ocean, LLC, 101 Ave
ot the Americas. New York, NY State, USA. Това дружество имало установена практика да не
сътрудничи и да не предоставя информация на полицейски запитвания. С оглед на така
установеното, ГД БОП – МВР уведомяват, че предоставянето на информация за това от
какъв IP адрес на 05.06.2022 г. е качена статията „Кметът на Хасково бил беден и бездомен.
Завалия…“ в интернет сайта „Хасковска афера“ е възможно да бъде изпълнено само и
единствено от администратора на сайта, който не е бил установен. По отношение на фейсбук
страницата „Хасковска афера“, възпроизвеждана зад интернет локация
https://www.facebook.com/ groups/aferahs било невъзможно да бъде изискана информация за
IP адресите от Фейсбук, от които същата се администрира. За целта било необходимо, за да
се отправи запитване до компанията META, да се касае за тежко умишлено престъпление по
смисъла на НК с оглед чл.251б ал.2 ЗЕС.
Приложени са и заверени преписи от материалите по образувана по сигнал на ищеца
С. Н. Д. преписка № 3605/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Хасково, касаеща
данни за намеса в личния му живот, осъществени от ответницата Д. С. Т. на 03.08.2022 г. и
изразили се в заснемане на ищеца без негово позволение и последвало публикуване на
снимките в сайта „Хасковска афера“, респективно установяване на връзката й с посочения
сайт. Преписката е решена по същество като с Постановление от 14.12.2022 г. на
наблюдаващия прокурор и на основание чл.24 ал.1 т.1 и чл.213 НПК, поради липса на
установени данни за извършено престъпление от общ характер е постановен отказ да се
образува досъдебно производство.
С писмо изх. № 66-22-643/24.04.2023 г. ТД на НАП – Пловдив предоставят
информация, че срещу С. Н. Д. е постъпил сигнал, по повод на който са възложени проверки
за установяване на факти и обстоятелства и по отношение на съпругата му, които са текущи.
Към писмото е приложена разпечатка с поставен вх. рег. № 51-17/06.06.2022 г. от D.T. –
************@***.** до Началник Сектор „Икономическа полиция“ и до Директора на ТД на
НАП емайл, в който е посочено, че е сигнал от Д. С. Т. от 06.06.2022 г. с посочен ЕГН и
адрес и касае статия, публикувана в сайта Хасковска афера: „Кметът на Хасково бил беден и
бездомен. Завалия…“ с искане адресатите да се самосезират и да извършат проверка относно
упоменатото лице в статията и ако има прикрИ.е на доходи да бъде сигнализирана
прокуратурата.
Към доказателствения материал са приобщени и общо пет декларации за имущество
и интереси, четири от които по чл.35 ал.1 т.2 от Закона за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ) на С. Н. Д., част I Имущество,
в която същият е декларирал придобито имущество, получени доходи, дадени обезпечения и
направени разходи по чл.37 ЗПКОНПИ през предходната календарна година за периодите
13
01.01.-31.12.2021 г.; 01.01.-31.12.2020 г.; 01.01.-31.12.2019 г.; 01.01.-31.12.2018 г.. Представена
е и декларация с вх. № В346/19.05.2017 г., депозирана пред сметната палата по Закона за
публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности за ищеца С. Н.
Д., с която той е декларирал имуществото си по чл.3 ал.1 т.1-4 от ЗПИЛЗВДД към датата на
встъпването му в длъжност като Областен управител с акт за встъпване/освобождаване № Р-
е на МС № 265/19.04.2017 г. и в която са отразени притежаваното от него и от съпругата му
М.Х.Д. недвижимо имущество, в случая къща, идеални части от ПИ, право на строеж,
парцел и два гаража, както и банкови влогове, нахвърлящи 10 000 лева.
В последствие, при подаване на ежегодните декларации, са отразени единствено
наличните парични средства и банкови влогове в случаите, в които размерът им надвишава
10 000 лева. В останалите графи е маркирано: „нямам нищо за деклариране“. И във
встъпителната декларация за 2017 г., както и в последващите такива, са посочени размерите
на трудовите доходи на ищеца и неговата съпруга през предходната календарна година. В
декларацията за 2020 г. е отбелязано и участието на съпругата на декларатора в ООД с 50 %
дялово участие.
Според писмо изх. № ВХК-1681/19.03.2024 г. на ТД на НАП Пловдив – офис Хасково
няма данни за подавани годишни данъчни декларации (ГДД) по чл.50 от ЗДДФЛ за 2020 г.,
2021 г. и 2022 г. по отношение на ищеца С. Н. Д.. Представена е справка за притежавано
движимо и недвижимо имущество от декларатора, видно от която С. Н. Д. на 02.12.2008 г. е
подал декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти като
собственик за земя и сграда, находяща се на адрес: гр.Хасково, ***************. На
18.03.1998 г. е подал декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите
имоти като собственик за земя и сграда, находяща се на адрес: гр.Хасково, *********. По
отношение на съпругата на ищеца – М.Х.Д. е приложена ГДД от ЗДДФЛ за 2020 г. с вх. №
2600И0267126/15.04.2021 г., видно от която същата е декларирала годишна данъчна основа
за придобити облагаем доход от трудови правоотношения в размер на 10340,82 лева. За 2021
г. и 2022 г. липсват данни за подавани ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Представена е справка за
притежавано движимо и недвижимо имущество от декларатора, видно от която М.Х.Д. на
02.12.2008 г. е подала декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите
имоти като собственик за земя и сграда, находяща се на адрес: гр.Хасково,
***************.
Съгласно представената информация от Асоциацията на европейските журналисти, не
им е известно лице, работещо, собственик или сътрудник на сайт „Хасковска афера“ да е
член на сдружението, като се уточнява, че вътрешните правила на сдружението са
задължителни за неговите членове, но не простират действието си отвъд тях, а по силата на
Закона за радиото и телевизията, Етичният кодекс на Българските медии е признатият
инструмент за саморегулация на медиите и за спазването му следи Националният съвет за
журналистическа етика.
По искане на ищеца, съдът изиска информация и от Съвета за електронни медии
(СЕМ), представена по делото с писмо изх. № ПД-10 05-00-6/25.04.2024 г., според което
14
режимът на вписване в публичния регистър по чл. 125к от ЗРТ е уведомителен, по заявка на
лица, които искат да осъществяват съответни услуги. Сайтът www.aferas.com не е включен в
параметрите на нито една от нелинейните медийни услуги, предоставяни от вписаните
доставчици и СЕМ не осъществява надзор над неговото съдържание.
За доказване основателността на предявения насрещен иск бяха приети като писмени
доказателства по делото и представените от ищцата по насрещния иск Д. С. Т. заверени
копие на 2 амбулаторни листове, етапна епикриза, 7 бр. рецепти и 2 фискални бона.
Видно от Амбулаторен лист № 3134/04.07.2023 г., съставен от д-р П.Д.П. е, че на
посочената дата в 10.50 часа е извършен първичен преглед на ищцата по насрещния иск като
е поставена диагноза по МКБ: R00.1: барикардия, неуточнена с придружаващи заболявания:
нарушение на менопаузата и в периода около менупаузата, неуточнено. Снета е анамнеза: „В
последните месеци поради продължителна невралгична болка чест прием на НСПВС и
баклофен. Ниски стойности на Н ААН. Забавен С.Р.“. Заключението на лекаря е, че не се
налага медикаментозна терапия.
Видно от Амбулаторен лист № 23171602А594/20.06.2023 г., съставен от д-р Л.Н.М. е,
че посочената дата в 11.06 часа е извършен преглед на ищцата по насрещния иск като е
поставена диагноза по МКБ: F43.2: разстройство в адаптацията. Снета е анамнеза вкл. и за
психично страдание с давност от 12/22 г. в контекста на житейско събитие (срещу нея е било
заведено дело, преживява травматично, че е несправедливо обвинена, налице е конфликт
между собствения морален имидж и ситуацията). Започва да има депресивни симптоми –
подтисната, плаче спонтанно, не може да спи, постоянно е напрегната, няма желание за
дейност и социални контакти. Предписана е терапия с медикаменти.
На 20.06.2023 г. е издадена и Етапна епикриза на Д. С. Т. от д-р М., в която
анамнезата е допълнена, че пациентът има чести невротични прояви и соматизация.
Появяват се физически оплаквания, за които посещава различни лекари и прави процедури.
От 23.05.2023 г. е започнало лечение в практиката, първоначално с Денксит, в последствие
заменен поради липса на ефект с комбинация от Дулоксетин (Аритави), Зопиклон и
Флупентиксол (Флуанксол). Отчетено е, че към момента за изготвяне на етапната епикриза е
с добро повлияване и редукция на симптомите. В графа „Обективно състояние“ е посочено,
че пациентът е емоционално лабилна с лека хипобулия, мисловният процес е с нормално
темпо и структура, а в съдържание – с тревожна антиципация.
От представените фискални бонове и рецепти се установява, че ищцата по насрещния
иск Д. С. Т. е посещавала освен психиатър, също така и Център за холистична медицина
„Холимед“ гр.Хасково, както и невролог.
По делото съдът назначи и изслуша заключенията на съдебно – техническа и съдебно-
психологична експертизи, които следва да се кредитират напълно като компетентно,
обосновано и обективно изготвени.
От заключението на назначената по делото съдебно-психологична експертиза се
установява, че моментното психическо състояние на изследваното лице Д. С. Т. е влошено
15
най-вече в резултат на смъртта на единствения й син през месец август 2023 година като
психичната й устойчивост е под нивото на „ранима личност", т.е. тя не може да се справи с
травмата. Констатирано е от вещото лице д-р С. А. Д., че емоционалното й състояние не е
добро, че тя е апатична и няма творческия заряд, който е имала преди това, изгубила е
"смисълът на живота си". Високите стойности на шест от изследваните осем скали от целия
профил на M.M.P.I. показвали необходимост от продължително лечение. Равнището на
ситуативната и личностна тревожност било повишено, а нивото на комуникативен контрол -
ниско. Към момента на изследването били установени проблеми при концентрацията на
вниманието и възпроизвеждането на информацията, но не и когнитивни промени в
абстрактно-конкретното мислене у личността на изследваното лице. Съгласно заключението,
Д. С. Т. се намирала в тежко невротично състояние с тревожност, обърканост /разстроеност/
и напрежение. В устния си доклад в съдебно заседание, проведено на 21.02.2024 г. д-р Д.
уточнява, че в психиката на един човек всяка стресова ситуация натрупва пласт след пласт
като всяко едно образувано дело срещу изследваното лице е дало отражение, но не може да
се определи точно в каква степен.
Според заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице Щ. В. П., с оглед на обстоятелството, че към момента на изготвяне
на заключението, процесната публикация не съществува нито в сайта „Хасковска афера“,
нито във Фейсбук групата със същото наименование, то не е възможно да се определи колко
пъти и на кои дати е била качената последната, но се установява, че е публикувана поне един
път на сайта. С оглед на същите обстоятелства, а именно, че статията вече не съществува в
Интернет пространството вещото лице не е могло да определи и броя на хората, до които е
достигнала статията; броят на харесванията, на кликванията и на направените коментари. Не
е било възможно да се определи и броят на споделянията, респективно ангажираността й.
За изясняване на релевантните по делото обстоятелства се събраха и гласни
доказателства като в качеството на свидетели са разпитани свидетелите Н.К. Д.а – по искане
на ищеца по първоначалния иск и Я.М.К. – сочен и воден от ищцата по насрещния иск.
От показанията на свид. Н.К. Д.а, работеща като пиар в Община Хасково се
установява, че след като в началото на месец юни 2022 г. в сайта „Хасковска афера“ се
появила въпросната статия, в която според свидетелката се твърдели обидни и не
съдържащи истина факти и с които се внушавало, че кметът на Община Хасково е скрил
данни за имущественото си състояние, на работното им място се създало изключително
напрежение. Започнали коментари между колегите, между общи познати и бивши колеги,
позвънявания по телефон от журналисти. Свид. Н. Д.а посочва, че от сайта никой не го
потърсил за потвърждение или отхвърляне на изнесеното в публикуваната статия. Ищецът
по първоначалния иск С. Д. приел написаното в статията много тежко. Първоначално бил
смутен, а след това притеснен, тъй като много хора му задавали въпроси защо укрива
състоянието си, наистина ли е беден и бездомен, както се твърди в статията. С. Д. споделил
още на свидетелката, че неговите близки и роднини също били притеснени от изнесеното в
статията. Освен това през месец юни Общината имала редица публични събития и ищецът
16
изпитвал колебания дали да се яви на някое от тях, тъй като изпитвал срам от това да
обяснява, че написаното е невярно. Според свид. Н.К. Д.а, проблемът се задълбочил от това,
че тази статия била непрекъснато рефрешвана в продължение на седмици в социалната
мрежа „Фейсбук“ – в различни групи, в различни страници и постоянно излизала на върха
на новинарския поток. Отзвукът от нея се засилвал и върху Д. като емоционално състояние,
а и върху колегите му, защото се виждало, че той е смутен, че понякога не е в кондиция да
изпълнява задълженията си, изисквало се усилие, за да се съсредоточи. Няколко месеца след
случая се появили и други публикации, в които се коментирала заплатата на ищеца като
кмет и се припомняло това, че не е декларирал имущество, което задълбочило негативното
отражение на публикацията върху него.
Свид. Я.М.К., който се намира в приятелски отношения с ответника И. Е. Б. и с
ищцата по насрещния иск Д. С. Т. твърди, че през 2022 г., след като срещу тях били
образувани повече от едно дела, ищцата по насрещния иск се затворила в себе си и коренно
се променила. Промяната се изразявала в това, тя да спре да комуникира, да излиза,
намалила общуването. Преди това Д. Т. била жизнен, весел, жизнерадостен човек,
усмихвала се, пеела и спортувала. Оплаквала се, че има най-различни психически проблеми,
след което потърсила помощ от психолог и започнала да го посещава. Той й изписал
лекарства, които тя започнала да приема. Смятала, че това, което се води срещу нея като
пропаганда, не е вярно. Д. Т. била много притеснена, влошило се и финансовото й
положение като се наложило родителите й да я подкрепят финансово. С всяко следващо
образувано дело срещу ищцата по насрещния иск положението ставало все по-сериозно.
Свид. К. допълва показанията си, че в последно време ръката й се сковала. Според
свидетеля, положението на Д. С. Т. се влошило през 2022 г. по повод на образуваните дела.
Съдът, съобразявайки възможната заинтересованост и на двамата свидетели с оглед
на разпоредбата на чл. 172 ГПК, ги кредитира като достоверни, логични и последователни,
тъй като кореспондират както на останалите събрани по делото писмени доказателства в
частите, които възпроизвеждат свои лични възприятия, така и на заключението на
назначената съдебно-психологична експертиза (показанията на свид. Я.М.К.).
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявените при условията на първоначално пасивно субективно и последващо
обективно съединение искове с правно основание чл.49 и чл.45, вр. чл.53 ЗЗД искове са
процесуално допустими. Разгледани по същество, искът с правно основание чл.49, вр. чл.45
ал.1 ЗЗД срещу ответника „Доби и И." ЕООД е частично основателен, а предявените искове
с правно основание чл.45, ал.1, вр. чл.53 ЗЗД срещу ответниците И. Е. Б. и Д. С. Т., както и
насрещния иск по чл.211 ГПК, вр. чл 45 ал.1 ЗЗД са неоснователни като съображенията за
това са следните:
Съгласно нормата на чл. 45 ЗЗД фактическия състав на деликта включва следните
кумулативни елементи, които следва да са налице за уважаване на претенцията: извършено
противоправно деяние-действие или бездействие; причинени вреди - имуществени или
17
неимуществени; вина на причинителя; причинна връзка между увреждащото деяние и
настъпването на вредите. В чл. 45, ал. 2 ЗЗД е установена законова оборима презумция, че
вината се предполага до доказване на противното за всички случаи на непозволено
увреждане. Съгласно чл. 49 ЗЗД – този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени при или по повод на изпълнението на тази работа.
В тежест на ищеца е да докаже елементите на деликта - да докаже иска си по
основание и размер. Ответникът от своя страна следва да докаже наведените с отговора
възражения.
В случая, страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че на ел. сайт http://aferahs.com/, поддържан от ответника „Доби и И." ЕООД на
05.06.2022 г. е публикувана статия със заглавие „Кметът на Хасково бил беден и бездомен.
Завалия…“ с посоченото по-горе съдържание и приложение. Същата е била достъпна в
интернет пространството към 24.06.2022 г. - 11:45 часа, съобразно представеното нотариално
удостоверение на съдържанието на документа от Георги Георгиев, нотариус в район РС –
София с рег. № 637 на Нотариалната камара на Република България. Статията е била
споделена и във фейсбук страницата на сайта „Хасковска афера“ -
https://www.facebook.com/groups/aferahs от 14.08.2022 г., според констативния протокол акт
№ 42, т.ІІ, рег.№ 3555/22 г. от 06.10.2022 г. на Нотариус с рег.№ 078 по Регистъра на
Нотариалната камара на Република България с район на действие района на Районен съд –
Хасково, както и от личните профили в социалната мрежа на ответниците И. Е. Б. и Д. С. Т..
По отношение на публикувания материал обаче, според настоящия съдебен състав, не може
да се направи категоричен извод, кой е неговият автор. В случая, ответниците физически
лица – И. Е. Б. и Д. С. Т., като администратори на страница във Фейсбук имат възможност да
контролират съдържанието й, т.е. да качват съдържание, да линкват /препращат/ към друг
сайт, да приемат или премахват приятели, да трият коментари и др.под. Налице са индиции,
че ответниците И. Е. Б. и Д. С. Т. като физически лица са свързани с администрирането и на
сайта „Хасковска афера“ - https://aferahs.com/, първият в качеството си на едноличен
собственик на капитала на ответното дружество „Доби и И." ЕООД, а втората като негов
съжител и като подател на сигналите на 06.06.2022 г. до Началник Сектор „Икономическа
полиция“ и до Директора на ТД на НАП, респ. като автор на снимки, публикувани в сайта
„Хасковска афера“ на 03.08.2022 г., по повод на което е била образувана преписка №
3605/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Хасково. Това обаче не е достатъчно да се
приеме, че именно двамата ответници И. Б. и Д. Т. са администратори и на този сайт и могат
да контролират съдържанието му. Доказателства в тази насока са установените фактически
положения по делото, че не е посочен автор под процесната статия, както и данните,
предоставени от ГД БОП – МВР, които са в насока, че не е възможно да бъде определено
лицето, което стои зад реалният IP адрес на интернет страницата www.aferas.com -
167.99.134.11, доколкото не е установен администратора на посочения сайт. Липсват данни
по делото за екип, който да е ангажиран по някакъв начин с него. С оглед изложеното,
следва да се приеме, че по делото не се установи по безспорен начин, че ответникът И. Е. Б.
18
или ответницата Д. С. Т. са лицата, които са създали, качили или контролирали
съдържанието на статията, в качеството си на физически лица и следователно те не могат да
отговарят за нейното съдържание. В настоящия случай и съобразно приетото по-горе от
фактическа страна, е установено, че двамата са публикували на личните си страници във
Фейсбук препратки към страницата на Хасковска афера на публикация със заглавие „Кметът
на Хасково бил беден и бездомен. Завалия…“, на 05.06.2022 г. и съответно на 14.08.2022 г. с
посоченото заглавие. Това обаче не следва да се счита за основание за търсене на
отговорност, а проява на интерес към материал, който пряко изразява правото им на
свободно демонстриране на гражданска позиция и мнение, т.е. това споделяне и
предоставяне на връзка към съдържание като деяние не следва да се счита за осъществяване
на увреждащо действие.
С оглед на горепосоченото, исковете с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД спрямо
ответниците И. Е. Б. и Д. С. Т. като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени.
Категорично е установено по делото обаче, че ответното дружество „Доби и И."
ЕООД поддържа, т.е. е собственик на сайта http://aferahs.com/ с наименование „Хасковска
афера“. Следователно, от негова страна е осъществено такова поведение, каквото е описано
в обстоятелствената част на исковата молба, а именно – ответникът е публикувал процесната
статия. Отговорността на ответника „Доби и И." ЕООД произтича от качеството му на
възложител, тъй като се отнася до извършване на действия в негов интерес, които спадат
към областта, в която той упражнява собствена дейност и резултатът, от които ще
рефлектира в неговото имущество, независимо от авторството на статията. Категоричен е
изводът на съда, че ответното дружество има качеството на възложител на работа по
смисъла на чл. 49 ЗЗД, като независимо, че в хода на процеса не е установен конкретния
автор на статията се следва неговата пасивна легитимация. При това положение не подлежи
на установяване вина на издателя, доколкото неговата отговорност е за чужди виновни
действия. В настоящия случай, ответникът носи отговорност за публикуваните в интернет
страницата материали, като собственик на сайта http://aferahs.com/, доколкото следва да
определя характера и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност по
съставяне, подбор и поместване на материали в собствената си интернет страница. Ето защо
съдът намира, че е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск спрямо
ответника „Доби и И." ЕООД. Този извод не се опровергава от обстоятелството, че предвид
представената информация от Съвета за електронни медии (СЕМ) и Асоциацията на
европейските журналисти, сайтът „Хасковска афера“ не е регистран в публичен регистър и
не е установено лице, работещо, собственик или сътрудник на сайт „Хасковска афера“ да е
член на сдружението. Без съмнение, сайтът се занимава с журналистика, тъй като видно от
разпечатките, приложени към констативния протокол на нотариуса, от тези, съдържащи се в
мотивната част на заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, дейността
на сайта се изразява в открИ.е и публикуване на статии в интернет, като се предоставя избор
на публиката да приема и споделя информацията.
На следващо място необходимо е да се установи дали деянието е противоправно. В
19
практиката на ВКС (Решение № 264 от 21.10.2013 г. по гр. д. № 2161/2013 г., III г. о.), е
утвърдено разбирането, че съгласно разпоредбите на чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2
от Конституцията на Република България и чл. 10, § 2 от Европейската конвенция за правата
на човека, свободата на словото не е абсолютна. Тя се разпростира до предели,
преминаването на които засяга други конституционно защитени ценности. Такива са
личното достойнство, репутацията и неприкосновеността на личната сфера на гражданите.
Свободата на изразяване на мнение, твърдение, оценка или на данни с негативен подтекст
чрез печатно произведение е изключена. Приема се още, че във всеки отделен казус е нужно
посредством преценка на съответните релевантни обстоятелства да се установи наличието,
респ. липсата на баланс между свободата на словото и доброто име на гражданите, тъй като
и двете представляват ценности, които са обект на закрила както на конституционно, така и
на международноправно равнище.
Освен това, съгласно съдебна практика, съдържаща се в решение № 85 от 23.03.2012
г. по гр. д. № 1486/2011 г. на ВКС, ІV г. о. и др., при спор за причинени вреди от изнесена от
журналист информация, съдът е длъжен в мотивите да посочи кое в статията представлява
твърдение за факти и кое – оценка на фактите. На проверка за истинност подлежат
фактическите твърдения, като те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако
позорят адресата и са неверни. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност,
тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да
ангажират отговорността на журналиста само ако представляват обида. В мотивите си съдът
е длъжен да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия от
журналиста, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква
оценка, съответно дали фактите са позорни и неверни и дали оценките са в рамките на
свободата на словото по чл. 39, ал. 1 Конституцията. Той трябва да посочи конкретно кои
действия ангажират отговорността на делинквента и кои са правомерно извършени.
В случая твърдението на ищеца е, че фактите и обстоятелствата изложени в
публикувания материал са неверни, тоест индицират на клеветнически такива. Легална
дефиниция на понятието клевета се съдържа в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от НК, съгласно
която клевета представлява разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или
приписването на неизвършено престъпление. Изпълнителното деяние може да се осъществи
както чрез разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия, така и чрез
приписването му на неизвършено от него престъпление. Разгласяването е довеждане до
знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът
свързва с личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за
съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от
естество да накърни неговото добро име в обществото. Твърдението трябва да е ясно и да
съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено
знание за съдържащите се в нея факти, т. е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи
свои твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които застава с думите си,
претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. Освен това
20
обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез
предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа
дейност.
В конкретния случай съдът следва да отговори на въпроса дали в процесната статия
се съдържа клевета, обида, оценъчни съждения. Това се налага от обстоятелството, че при
съдържание на изрази, които съдържат клевета и обида, ще следва да се преценява от
фактическа и правна страна достоверността на тези изявления, докато при съдържание на
оценъчни съждения – същите не подлежат на доказване.
Съдът намира, че в процесната статия се съдържат твърдения по отношение на
ищеца, които са от естество да засегнат честта и достойнството му – в статията от 05.06.2022
г. със заглавие „Кметът на Хасково бил беден и бездомен. Завалия…“ се съдържат твърдения
за определено, осъдително поведение на ищеца като е описано, че „Според публикуваните
декларации в КПКОНПИ, за имущество и интереси, подадени от лицата, заемащи висши
публични длъжности, кмета на Хасково С. Д. е без апартамент, без къща, без кола и без
влогове. /Демек беден като църковна мишка./…“ като този израз сочи на прикрИ.е на
имущество и доходи от страна на ищеца, заемащ висша публична длъжност, а именно кмет
на Община Хасково, респ. на извършване на престъпление по смисъла на НК. Използваните
в публикацията изрази: „ … И питаме тогава на кого е къщата в която живее на
ул.“********* и на кого са колите, които кара, а за едни фотоволтаици – също питаме. Ако
ли пък „беднякът милионер“ живее под наем и кара коли под наем, то тогава питаме за
наемите…“ внушават и наличие на по-висок стандарт на живот от страна на ищеца, който е
постигнат с неправомерни средства и също прикрит предвид недеклариране на средства,
иронично пресъздаден чрез изразите „ …беден като църковна мишка…“ и „…Завалия…“ .
Тоест, в процесната публикация се излагат както твърдения за определено поведение, така и
клеветнически и обидни твърдения по отношение на ищеца. Съдът определя това
съдържание на публикацията като клеветническо като съобразява, че при определянето на
дадени твърдения за клевета, следва да се установи, както е в случая, че същите не са
истина, имат лъжливо съдържание, а на следващо място имат позорящ характер за
личността на ищеца.
Тук е нужно да се отбележи, че ищецът С. Д., най-напред в качеството си на лице,
заемащо висша държавна длъжност, а именно Заместник Областен управител и съответно
Областен управител на Област Хасково, а след това Кмет на Община Хасково е имал
задължение според действащия към онзи момент Закон за противодействие на корупцията
отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/ - чл.6 ал.1 т.31 и т.32
ЗПКОНПИ да подава ежегодно, в срок до 15 май на следващата година, декларация за
имущество и интереси по реда и в сроковете, определени в същия закон. Задължените лица
следва да декларират имуществото и доходите и на своите съпрузи, освен при фактическа
раздяла. Лицата, заемащи висши публични длъжности, какъвто се явява и ищецът, подават
декларация за имущество и интереси и декларация за промяна в декларираните в нея
обстоятелства в частта за интересите и за произхода на средствата при предсрочно
21
погасяване на задължения и кредити. Тези лица подават и декларация за несъвместимост,
както и за промяна в декларираните в нея обстоятелства. Задължените лица следва да
подадат пред КПКОНПИ следните декларации за имущество и интереси: 1. при встъпване в
длъжност (встъпителна декларация); 2. ежегодна декларация; 3. при освобождаване от
длъжност (финална декларация); 4. при изтичане на една година след подаване на финалната
декларация (втора финална декларация); 5. декларация при промяна в декларираните
обстоятелства, в частта за интересите и за произхода на средствата при предсрочно
погасяване на задължения и кредити. Приложената към публикацията декларация за
имущество и интереси по чл.35 ал.1 т.2 от ЗПКОНПИ с вх. № Г7664/13.05.2021 г. на С. Н.
Д., част I Имущество, касае придобито имущество, получени доходи, дадени обезпечения и
направени разходи по чл.37 ЗПКОНПИ през предходната календарна година от 01.01.-
31.12.2020 г. В нея в действителност не са посочени притежавано недвижимо имущество и
налични парични средства, вкл. банкови влогове или депозити. Съобразно указанията за
попълване на декларациите е посочено „нямам нищо за деклариране“. Тази декларация обаче
е ежегодна и в нея следва да се декларира придобитото имущество, получените доходи,
дадените обезпечения и направените разходи за предходната календарна година (от 1-ви
януари до 31-ви декември) на декларатора и съпруг/а или лицето, с което се намира във
фактическо съжителство на съпружески начала, както и ненавършилите пълнолетие деца.
Така ежегодната декларация представя в цялост имуществото и доходите на задълженото
лице за предходната календарна година. В нея обаче не подлежи на деклариране цялото
притежавано имущество (както е при встъпителната декларация), а само новопридобитото и
отчуждено за съответната година. В Таблица 4 от декларацията следва да се декларират
наличните парични средства към 31.12. на предходната година, в брой, вкл. и в сейфове -
трезори, когато общата им стойност е над 10 000 лв., а в Таблица 5 - Банковите влогове
/депозити/ на притежаваните от лицето, заемащо висша публична длъжност, от
неговият/неговата съпруг/а, лицето, с което се намира във фактическо съжителство на
съпружески начала и ненавършилите пълнолетие деца парични средства в лева и
чуждестранна валута, общо на стойност над 10 000 лв. Както бе посочено достъпната и на
сайта на КПКОНПИ – www.register.caciaf.bg и публикуване декларация за ищеца е ежегодна,
за разлика от представената вкл. и от ответника И. Е. Б. декларация с вх. № В346/19.05.2017
г., депозирана пред сметната палата по Закона за публичност на имуществото на лица,
заемащи висши държавни длъжности за ищеца С. Н. Д., с която той е декларирал
имуществото си по чл.3 ал.1 т.1-4 от ЗПИЛЗВДД към датата на встъпването му в длъжност
като Областен управител с акт за встъпване/освобождаване № Р-е на МС № 265/19.04.2017
г., т.е. встъпителна декларация и в която са отразени притежаваното от него и от съпругата
му М.Х.Д. недвижимо имущество, в случая къща, идеални части от ПИ, право на строеж,
парцел и два гаража, както и банкови влогове, нахвърлящи 10 000 лева с посочен размер.
Тоест, ако авторът на статията бе извършил по-задълбочена проверка и се бе запознал
добросъвестно с представената информация, която е публично достъпна на посочения сайт
на КПКОНПИ - www.register.caciaf.bg сам би стигнал до извода, че изнесеното в процесната
публикация е невярно. То е и заблуждаващо, цели очевидно да урони престижа на ищеца в
22
обществото, представяйки го като личност, която укрива доходите си и наличното
имущество – своето и това на съпругата си. Освен това следва да се допълни и това, че след
служебна проверка, която съдът сам извърши се установи, че по така подадената декларация
за имущество и интереси по чл.35 ал.1 т.2 от ЗПКОНПИ с вх. № Г7664/13.05.2021 г. не е
констатирано несъответствие. Такова не е установено и по отношение на декларацията от
2017 г. Дали на ответниците им се струва логично или не ищецът да няма банкови влогове
или депозити отново следва да се интерпретира през призмата на изискванията, поставени
пред декларатора от закона, а именно да се посочат техните размери към 31.12. на
съответната година, и то в случай, че размерът им надхвърля 10 000 лв. Неистинността на
изнесените факти в „статията“ е допълнително доказателствено обезпечена и от
представените от ТД на НАП Пловдив – офис Хасково данни, свързани с декларираните от
ищеца и от неговата съпруга недвижими имоти и доходи по чл.50 от ЗОДФЛ.
Така посочените обстоятелства, от правна страна, водят именно до ангажиране на
отговорността на лицето, което ги е разпространило – в случая ответното дружество „Доби и
И." ЕООД. Доколкото не бяха ангажирани каквито и да е било доказателства във връзка с
удостоверяване истинността на описаните твърдения, същите следва да се приемат за
неистина. Изнесените факти не се доказаха в хода на процеса и съдът следва да ги приеме и
определи за лъжливи.
При анализа от фактическа страна и по смисъла на чл. 146, ал. 1 от НК, съдът прави
извод, че публикацията от 05.06.2022 г. съдържа и следните обидни и подигравателни
изявления, а именно, че ищецът е „завалия“, както и използвания израз: „беднякът -
милионер". Противно на становището на ответника И. Е. Б., изразът „завалия“ е използван в
негативен и усмиващ аспект, а този, сравняващ ищеца с „беднякът – милионер“ в никакъв
случай няма твърдяната аналогия с историята на героя от едноименния филм.
Както се посочи по – горе, за ищеца са съобщени факти, които предизвикват
еднозначна негативна оценка, а и му се приписват престъпления. Въпреки извършените
проверки от страна на ТД на НАП Пловдив и ОД на МВР Хасково, не се доказа ищецът да е
укрил доходи и/или имущество, а и не бе установено изложеното по отношение на
личността му да е вярно.
До този си извод съдът достигна като взе предвид и качеството на ищеца по време на
извършване на деянието, а именно Кмет на Община Хасково, съответно предполагаемият
по-висок праг на търпимост по отношение на политическите фигури в обществото. Когато
журналист обаче изнася засягащи честта на друго лице факти, той трябва да провери тяхната
достоверност. Неблагоприятните за другиго факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат
проверени от журналиста, преди да ги разпространи. Правни норми за начина, по който тази
проверка да се извърши, няма. Утвърдено е схващането, че за изнесени факти, журналистът
трябва да е получил потвърждение поне от два независими източника, а в случая съобразно
кредитираните гласни доказателства на свид. Н.К. Д.а дори не са били потърсени за
потвърждение или отхвърляне на изнесеното в публикуваната статия. Разпоредбата на чл.
10, т. 1 от КЗПЧОС прокламира свободата на разпространяване на информация, но тази
23
норма не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството и
себеоценката на други правни субекти. Нормата не дава право да се разпространяват
неверни факти, нито да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната
оценка на фактите и възможността тя да се отстоява. Рамките, до които се простира тази
свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и
достойнството на гражданите. Правното значение на добросъвестната проверка се проявява
тогава, когато въпреки извършването й, фактите се окажат неверни. В този случай, ако
проверката действително е добросъвестна, се изключва вината и журналистът не отговаря за
вредите, причинени от противоправното му поведение. В случая обаче това не беше
установено. Поради това съдът приема, че с публикуването на процесната „статия“ са
накърнени по недопустим начин доброто име, честта и достойнството на ищеца.
Следващата предпоставка за уважаване на иска е доказването на настъпили вреди и
дали между тях и поведението на лицата, на които ответникът е възложил конкретната
работа, съществува пряка и непосредствена причинна връзка. Несъмнено е, че посредством
процесната публикация са били засегнати в негативен аспект честта и доброто име на ищеца
и неговото психическо състояние, установено и от показанията на разпитаната по делото
свид. Н.К. Д.а, която сочи, че ищецът е бил смутен, а в последствие и притеснен от
изнесеното в процесната „статия“. Неговите близки и роднини също са били притеснени от
изнесеното в статията, което е и житейски логично. Ищецът изпитвал срам от това дълго
време след публикациите да обяснява, че изнесеното за него е невярно. От събраните по
делото доказателства може да се направи обоснован извод, че посредством публикацията са
били засегнати в негативен аспект честта и доброто име на ищеца, което е рефлектирало
върху психическото му състояние, а и се е отразило без съмнение както на личния, така и на
обществения му живот.
С оглед установяване на всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, предявеният иск спрямо ответника „Доби и И." ЕООД, според настощия съдебен
състав, се явява доказан по основание и доколкото това е така, следва да бъде определен
размера на обезщетението, което следва да се присъди на ищеца.
Тъй като претърпените от него неимуществени вреди представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да
бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът
определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
В тази връзка съобрази, че процесната статия е публикувана в интернет
пространството, което е широко достъпно за неограничен кръг хора, макар заключението на
назначената по делото съдебно-техническа експертиза да е в насока, че не могат да бъдат
определени конкретния брой на хората, до които е достигнала статията, броят на
24
харесванията, на кликванията и на направените коментари, както и на споделянията,
респективно ангажираността й. От така коментираното заключение, а и от приложените
констативни протоколи от нотариус се установява, че „статията“ е споделена във фейсбук
страницата на сайта „Хасковска афера“, а също така и от личните профили в социалната
мрежа на ответниците И. Е. Б. и Д. С. Т.. В конкретния случай периодът, за който се
претендира обезщетение от ищеца, е сравнително кратък считано от датата на публикацията
/05.06.2022 г./ до датата на подаване на исковата молба в съда /14.10.2022 г./. Станалото
впоследствие, след предявяване на иска, следва да се цени, ако страданията на ищеца
продължат след това. От показанията на свид. Н.К. Д.а се установява, че страданията на
ищеца са се задълбочили, а съобразно коментираните данни, представени от ТД на НАП –
Пловдив с писмо изх. № 66-22-643/24.04.2023 г., че срещу С. Н. Д. е постъпил сигнал, по
повод на който са възложени проверки за установяване на факти и обстоятелства и по
отношение на съпругата му, които към момента на уведомяването са текущи, следва да се
приеме, че негатвният ефект от неверно изнесените факти в статията е продължил и след
сезирането на съда.
Ето защо и при съобразяване на посочените обстоятелства съдът намира, че
справедливото обезщетение, което следва да бъде присъдено, е в размер от 2000 лева. Искът
следва да бъде уважен за тази сума и отхвърлен до пълния предявен размер от 15 000 лева,
тъй като в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване, каквато не е целта
на закона. В този смисъл, настоящият съдебен състав приема, че размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за
справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот,
с оглед на конкретните обстоятелства по делото, следва да се определи на 2000 лева, до
който размер исковата претенция се явява основателна.
Върху уважената част от главницата следва да се присъди и законната лихва, считано
от датата на увреждането – 05.06.2022 година до окончателното изплащане на сумата. Съдът
приема, че лихвата върху присъденото обезщетение се дължи именно от датата на
увреждането, на деликта, като се има предвид, че лихвата има за функция и по принцип
представлява обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение. Следва да се
съобрази и разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, по смисъла
на който деликвента носи отговорност за лихва от деня на непозволеното увреждане. /в този
смисъл и Решение № 1518/22.8.1959 година по гр. дело № 3616/1959 г., ВС, III г. о. /.
Във връзка с приетият за разглеждане насрещен иск от Д. С. Т. срещу С. Начев Д. и
макар настоящият съдебен състав да прие за неоснователен искът спрямо нея, то следва да се
приеме, че същият е недоказан, а оттук и неоснователен. Предпоставка за уважаването му е
установяване на обстоятелството, че правото на иск, упражнено от ищеца/ответник по
насрещният иск да е било предявено зловредно, с намерение да се засегнат признати от
Конституцията на РБългария обществени интереси, както и наличие на личен интерес на
ответника по главният иск. Тук следва да се отбележи, че при упражняване на свой
правомерен интерес, какъвто без съмнение се явява сезирането на съда с искане да бъде
25
разрешен гражданскоправен спор, гражданите по презумпция действат добросъвестно. Това
е така и когато посочените от ищеца по първоначалния иск обстоятелства не бъдат
установени. Злоупотреба с право или противоправно поведение е налице, когато искането не
е отправено с цел да се търси осигурената от процесуалния закон правна защита на личен
интерес, а когато ищецът знае, че обстоятелствата са неверни, но подава искането си, за да
навреди другиму, или за да накърни друг обществен интерес. В случая главният иск спрямо
ответницата Д. Т. съдът прие за недоказан, тъй като ищецът по него не успя да установи по
пътя на пълното и главно доказване факта, че същата е автор на увреждащото деяние, но не
и че липсват индиции за това. Това обаче не се дължи на недобронамерено поведение на
ищеца- напротив, бяха представени множество доказателства в подкрепа на неговите
твърдения и свързани с опита му да установи съпричастността на ответницата Д. Т. като
администратор на сайта „Хасковска афера“ - http://aferahs.com/ или изводът е, че не става
въпрос за дело, заведено единствено с цел да се навредят интересите на ищцата по
насрещния иск, за да се достигне до финансовия й колапс, за т.нар. „дело – шамар“ или за
„смразяване“ на свободното слово, тъй като несъмнено се установи по делото публикуване
на неистина в процесната „статия“.
Съдът не подлага на съмнение обстоятелството, а и от представените от ищцата по
насрещния иск Д. С. Т. писмени доказателства - амбулаторни листове и етапна епикриза,
както и от събраните гласни доказателства поредством разпита на свид. Я.М.К. се
установява, че през 2022 г., в периода през който спрямо ищцата по насрещния иск са
образувани общо три граждански дела, психическото й състояние се е влошило като всяко
образувано дело е представлявало стресов фактор. В последствие обаче е настъпило още по-
трагично събитие в живота й, а именно смъртта на единствения й син през месец август
2023 година, което допълнително е засилило негативните й психически преживявания.
Ищцата по насрещния иск към момента на изследването се е намирала в тежко невротично
състояние с тревожност, обърканост /разстроеност/ и напрежение. От кредитираното
заключение на назначената по делото съдебно-психологична експертиза се установи, че
всяко едно образувано дело срещу изследваното лице е дало отражение, без да може да се
определи точно в каква степен.
По горе изложените съображения, но най-вече поради това, че не се установи в
конкретния случай ответникът по насрещния иск да е упражнил правото си на иск
зловредно, с намерение да бъдат засегнати защитени интереси, предявеният насрещен иск
като неосновател и недоказан следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. Ответниците във
връзка със защитата по първоначално заявените претенции не ангажират доказателства за
извършването на такива и в този смисъл, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на
ищеца по първоначално предявения иск следва да се присъдят разноски в общ размер от
333,33 лева, за държавна такса, за възнаграждение за вещо лице и за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска и представените доказателства за
реалното им извършване, които да бъдат заплатени от ответника „Доби и И." ЕООД.
26
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Доби и И." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Хасково, *********, представлявано от управителя И. Е. Б., на основание чл.49, вр. чл.45
ал.1 ЗЗД, да заплати на С. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ********* и посочен
адрес за призовки и съобщения: гр.Хасково, ул.******, сумата от 2000,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени от
публикуван в електронния сайт „Хасковска афера“ - http://aferahs.com/, на 05.06.2022 г.
материал със заглавие „Кметът на Хасково бил беден и бездомен. Завалия...", съдържащ
невярна информация, ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.06.2022 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2000,00 лева до пълния
предявен размер от 15 000,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, *********
и посочен адрес за призовки и съобщения: гр.Хасково, ул.****** против И. Е. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр.Хасково, ********* и Д. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково,
*********, иск с правно основание чл.45, ал.1, вр. чл.53 ЗЗД, солидарно да заплатят с „Доби
и И." ЕООД, сумата от 15 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, претърпени от публикуван в електронния сайт „Хасковска афера“ -
http://aferahs.com/, на 05.06.2022 г. материал със заглавие „Кметът на Хасково бил беден и
бездомен. Завалия...", съдържащ невярна информация, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 05.06.2022 г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково,
********* против С. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ********* и посочен адрес
за призовки и съобщения: гр.Хасково, ул.******, иск с правно основание чл.211 ГПК, вр. чл
45 ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 1000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на твърдяно увреждане, изразено в ограничаване
свободата на словото, като е обвинена, че разпространява неверни факти, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането - 24.11.2022 г., до
окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Доби и И." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Хасково, *********, представлявано от управителя И. Е. Б., да заплати на С. Н. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр.Хасково, ********* и посочен адрес за призовки и съобщения:
гр.Хасково, ул.******, направените по делото разноски в размер на 333,33 лева, съразмерно
на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
27
Съдия при Районен съд –
Хасково:/п/Не се чете.
Вярно с оригинала.
Секретар: С.А.
28