№ 550
гр. Плевен, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430107406 по описа за 2021 година
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от „***, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните директори ***, чрез
юрк.***, против *** ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя ***. В молбата се твърди, че с постановление за възлагане от
10.08.2018 г., вписано в Служба по вписванията – Плевен под акт №123, том XXIX, дело №
6387/ 2018 г., ищецът е придобил следния недвижим имот – УПИ с площ от 34 295 кв.м.,
находящ се в гр.Плевен, в квартал 403Б от действащия регулационен план на гр.Плевен, при
съседи на имота по Договор за прекратяване на съсобственост чрез продажба на Общински
дял от имот от 23,11,2007 г.и АОС №30726/09,07,1997 г. и АОС №34698/23,10,2006 г.: ***,
заедно с построените в него постройки, съоръжения и подобрения в имота, който съгласно
КККР на гр.Плевен, одобрени със Заповед №РД-18-71/06,06,2008 г. на ИД на АГКК,
представлява ПИ с идентификатор ***, с адрес на поземления имот – ***, с площ от 33 326
кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
стадион; номер по предходен план – 5364, кв.403Б, при съседи: имоти с идентификатор ***.,
заедно с построените в него Сграда с идентификатор ***. със застроена площ от 164 кв.м.,
брой етажи – един; предназначение – спортна сграда, база; Сграда с идентификатор *** със
застроена площ от 134 кв.м., брой етажи – един; предназначение – спортна сграда, база;
Сграда с идентификатор *** със застроена площ от 47 кв.м., брой етажи – един;
предназначение – спортна сграда, база; Сграда с идентификатор *** със застроена площ от
64 кв.м., брой етажи – един; предназначение – сграда за обществено хранене. Твърди се, че с
договор за наем на недвижим имот от 18.12.2018 г. ищецът е предоставил процесния
недвижим имот за временно и възмездно ползване на ответното дружество. Твърди се, че
1
срокът, за който е бил сключен договорът за наем, е бил шест месеца, но същият е бил
продължен при условията на чл.236 от ЗЗД. Твърди се, че с уведомление изх. №62-
1975/12,07,2021 г. ищецът е упражнил правото си да прекрати наемния договор и е поканил
ответника да предаде държането на имота след изтичане на срока на предизвестието. Твърди
се, че уведомлението е било получено лично от управителя на ответното дружество на
13,07,2021 г. Твърди се, че ответникът отказва да напусне имота, което обуславя правния
интерес от предявяване на настоящия иск. В заключение ищецът моли съда да осъди
ответника да му предаде владението на процесния недвижим имот. Претендират се
разноски. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да уважи иска. В писмена защита,
депозирана в дадения от съда срок, ищецът ангажира становище, идентично с изложеното в
ИМ.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез своя управител, в който
сочи, че исковата молба е нередовна. Твърди се, че искът е по чл.108 от ЗС, в която хипотеза
за ответника съществува правна възможност да формулира насрещни претенции. Сочи се, че
ИМ е неясна, тъй като липсва искане за опразване на наетия имот. Сочи се, че държането и
ползването на имота се осъществява от трето лице още от 2015 г., като това е известно на
ищеца. Посочва се, че на стадиона тренират и играят домакинските си срещи футболистите
от *** от различни възрасти. Моли се съда задължи ищеца да уточни претенцията си. В с.з.
проц.представител на ответника – адв.Д.С. от АК-***, моли съда да отхвърли иска, като
основното му съображение е, че имотът никога не е бил в държане на ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На първо място, съдът счита за необходимо да отбележи, че с разпореждането по чл.312 от
ГПК е прието, че искът е допустим и е такъв с правна квалификация чл.233, ал.1 от ЗЗД.
От представеното копие от Постановление за възлагане на недвижим имот от 10,08,2018 г.,
в сила от 28,09,2018 г., се установява, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот.
Видно от представеното копие на договор за наем от 18,12,2018 г., сключен между ищеца
като наемодател, и ответното дружество като наемател, бил е сключен договор за наем на
процесния недвижим имот – подробно описан, при наемна цена от 1000,00 лева месечно без
ДДС и срок от 6 месеца.
От представеното копие от покана изх.№62-1975/12,07,2021 г. се установява, че ищецът е
отправил едномесечно предизвестие към ответното дружество за прекратяване на наемното
правоотношение по повод процесния имот, като поканата е получена на 13,07,2021 г. от
управителя на ответното дружество.
От представеното копие от Протокол за предаване на недвижим имот от 13,08,2021 г. се
установява, че бившият наемател няма готовност да предаде обекта.
От представеното копие от Заявка за участие от 02,03,2018 г. е видно, че президента на ***
гр.Плевен е заявил пред ОСТ-ДЮФ към Български футболен съюз, участие в
2
новосформирана елитна група U15 – сезон 2018-2019 г., като е посочил, че за тренировъчна
дейност и официални мачове ще ползва ***.
От представеното копие от Декларация от 14,08,2018 г. е видно, че управителя на ответното
дружество, в качеството си на упълномощено лице на ***, е декларирал пред ОСТ-ДЮФ
към Български футболен съюз, налични състезателни групи за различни възрасти, ползвания
стадион за тренировки и официални мачове, гарантирал е финансиране за участието на
клуба в новосформирана елитна група U15 – сезон 2018-2019 г.
От представената Скица на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Плевен, се установява,
че начина на трайно ползване на имота е СТАДИОН.
От показанията на св.*** се установява, че е председател на Сдружение *** гр.Плевен, в
което тренират около 120 деца. Посочва се, че от 2015 г. тренировките и мачовете се
провеждат на ***, който е заявен пред БФС. Свидетелят сочи, че е запознат, че стадиона има
нов собственик, както и че се плаща редовно наем, но договорът за наем не е сключен с
футболния клуб.
От показанията на Н.Х. се установява, че работи като треньор във футболния клуб ***, като
тренировките и мачовете се провеждат на ***. Посочва се, че стадионът преди е бил
стопанисван от ***, и още докато е бил състезател, мачовете са се играели на този стадион.
Съдът не обсъжда останалите събрани по делото доказателства, като неотносими към
правния спор.
С оглед на обсъдените доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Основателността на осъдителен иск с квалификация чл.233, ал.1 от ЗЗД се обуславя от
кумулативното наличие на следните предпоставки - валидно възникнало наемно
правоотношение между страните, прекратяване на правоотношението и релевирано
неизпълнение от страна на наемателя на задължението да върне наетата вещ.
С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК доказателствената тежест за установяване на
фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи
от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на
неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността, а именно -
неосъществяване на дължимо поведение - връщане на вещта, е достатъчно твърдението на
ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния
факт, който го изключва - точно изпълнение, като при липсата на ангажирани годни
доказателства и доказателствени средства за последното, съдът следва да приложи
неблагоприятните й последици, като приеме за несъществуващи недоказаните факти, тоест
наличието на неизпълнение на договорното задължение.
Между страните е сключен договор за наем на 18,12,2018 г., който е юридически факт,
пораждащ правоотношение помежду им, с типичното за наема съдържание: отдаване на
индивидуално определена вещ - недвижим имот - за временно и възмездно ползване, чрез
извличане на полезните й свойства, съгласно предназначението й, срещу насрещна
престация на определена парична сума.
3
На второ място, според съда, така възникналото наемно правоотношение е прекратено за в
бъдеще, с получаване от наемателя на отправеното с поканата от 12,07,2021 г.
волеизявление - израз на упражняване на потестативно право на страната-наемодател да
прекрати договора за наем с едномесечно предизвестие.
С прекратяването на договора възниква задължение на наемателя – ответното дружество ***
ЕООД да върне предоставената вещ, изискуемостта на което задължение е настъпила на
13,08,2021 г. /един месец след получаване на предизвестието за прекратяване на договора/.
Задължението на наемателя е да върне вещта, което в настоящото дело означава - да опразни
имота, да освободи същият от своите вещи и да предаде владението на наемодателя. От
представения Протокол за предаване на недвижим имот от 13,08,2021 г. се установява, че на
посочената дата управителя на дружеството-наемател е бил на обекта /има изписано името
му и положен подпис на „приел“/, но няма възможност да го предаде.
С прекратяване на договора за наем за ответника е възникнало задължението да върне
наетата вещ и това той следва да стори като го опразни и предаде на наемодателя. По своята
правна същност връщането е двустранен акт на наемателя и наемодателя и то предприет от
самия наемател. След като по делото ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е
представил доказателства за връщане на вещта, то следва, че предявената претенция е
основателна и следва да бъде уважена.
За пълнота следва да се отбележи, че е без значение за правния спор обстоятелството, че
ответникът не е ползвал фактически наетия имот, доколкото именно на него като наемател е
предадено държането на отдадения под наем имот съгласно договора, и респективно именно
наемателя следва да върне държането на имота след прекратяване на договора.
Предвид изхода на спора, ищеца е страната в процеса, която има право бъдат репарирани
сторените съдебно-деловодни разноски за исковото производство. Ето защо ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК сторените
разноски за държавна такса в размер на 480,00 лева и 150,00 лева за юрк.възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД *** ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, да освободи и предаде
фактическата власт върху имот - УПИ с площ от 34 295 кв.м., находящ се в гр.Плевен, в
квартал 403Б от действащия регулационен план на гр.Плевен, при съседи на имота по
Договор за прекратяване на съсобственост чрез продажба на Общински дял от имот от
23,11,2007 г.и АОС №30726/09,07,1997 г. и АОС №34698/23,10,2006 г.: ***, заедно с
построените в него постройки, съоръжения и подобрения в имота, който съгласно КККР
на гр.Плевен, одобрени със Заповед №РД-18-71/06,06,2008 г. на ИД на АГКК, представлява
ПИ с идентификатор ***, с адрес на поземления имот – ***, с площ от 33 326 кв.м., с
4
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
стадион; номер по предходен план – 5364, кв.403Б, при съседи: имоти с идентификатор
***., заедно с построените в него Сграда с идентификатор ***. със застроена площ от 164
кв.м., брой етажи – един; предназначение – спортна сграда, база; Сграда с
идентификатор *** със застроена площ от 134 кв.м., брой етажи – един; предназначение
– спортна сграда, база; Сграда с идентификатор *** със застроена площ от 47 кв.м., брой
етажи – един; предназначение – спортна сграда, база; Сграда с идентификатор *** със
застроена площ от 64 кв.м., брой етажи – един; предназначение – сграда за обществено
хранене, предоставен за временно и възмездно ползване с договор за наем от 18,12,2018 г.,
на „***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителните директори ***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК *** ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните директори ***,
сумата от 630,00 лева, представляваща направените в настоящото производство съдебни
разноски за държавна такса и юрк.възнаграждение.
Решението може да се обжалва на основание чл.315, ал.2 от ГПК в двуседмичен срок от
датата на обявяването му – 14,04,2022 г., пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5