Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 22.06.2020 г.
Ловешкият
окръжен съд, в публично заседание на втори юни две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН
ПЕНОВ
при
секретаря Цветомира Баева, като разгледа докладваното от съдия Пенов в.гр.д. № 207
по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С
решение № 416/07.11.2019 г., постановено по гр.д. № 441/2019 г. на РС – Троян Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР е осъдена да заплати на П.Г.П. сумата от 1654,40 лв. – обезщетение за
положен извънреден труд /след превръщане на нощните часове към
дневни/ за периода от 27.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, като съдът е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран
размер. С решението съдът се произнесъл и по отговорността за
разноските, осъждайки Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ МВР да заплати на ищеца, заплатеното
от него адвокатско възнаграждение, а по сметката на районния съд държавна такса
върху присъдената сума и изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото
лице.
Решението
е обжалвано от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
МВР в частта, с която въззивникът е осъден да заплати присъдените суми. Във
въззивната жалба се правят следните оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон и необоснованост:
несъобразяване от районния съд със специално установената уредба в ЗМВР относно
видовете възнаграждения, изплащани на служителите от МВР, както и относно
отчитането на работното време и изплащане на възнаграждение за положен
извънреден труд; допуснато от съда смесване между допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд и допълнително възнаграждение за
нощен труд; за прилагане от съда на неприложим към конкретната материя
подзаконов нормативен акт (НСОРЗ); за неправилно изчисляване от експертизата на
часовете положен от ищеца, без да се отчита, че така определени, те надвишават
действителното положените по графици за съответния период, с което се стигало
до присъждане на суми, част от които били изплатени на ищеца за положен от него
нощен труд. Въз въззивната жалба е направено искане за отмяна на
решението в обжалваната му част, за отхвърляне на предявения иск и за
присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия не е постъпил писмен отговор.
Въззивникът не взема участие в съдебното
заседание – чрез представляващия я орган или чрез пълномощник.
Въззиваемият не взема участие в съдебното
заседание – лично или чрез пълномощник.
Ловешкият
окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в
атакуваната част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди
неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното производство е
образувано по предявен от П.Г.П. против „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР иск за заплащане на
сумата 1967,46 лв., претендирана
като неизплатено трудово
възнаграждение за положен извънреден труд от 242
часа /след превръщане на нощните часове към дневни/ за
периода от 27.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
В
писмения отговор на ответника е наведено правоизключващо
възражение за неоснователност на иска, основано на оспорвания и правни доводи
за липса на положен извънреден труд.
От
събраните пред първата инстанция писмени доказателства се установяват безспорно
следните факти:
Не
се спори от страните, а и това се установява от приетите актове за встъпване в
длъжност и заповеди за преназначаване (актове от 10.09.1998 г., 31.10.2014 г. и
заповед № 1271/23.10.2014 г. на заместник-директора на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“), че ищецът
е работил при ответника първоначално на длъжност пожарникар, а след това на
длъжност началник на дежурна смяна в участък „Пожарна
безопасност и защита на населението“ гр. Троян.
Не
се спори от страните, а и това се установява от заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните
работи, че със същата заповед е разпоредено за всеки отработен час през нощта
или за част от него между 22,00 и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лв.
Със
заповед № 921з-615/30.08.2016 г. на директора
на РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Ловеч е
определен: редът за организиране и разпределяне на работното време на
служителите на РСПБЗН - Троян, вкл. на служителите, извършващи дейности, чието
осъществяване изисква непрекъснатост на работния процес (работа на смени), като
със заповедта е установен режим на отчитане и компенсиране на положения
извънреден труд от служителите в РСПБЗН - Троян. Със заповедта е разпоредено,
че за служителите от РСПБЗН – Троян, работещи на смени, работното време се
организира на 24-часови смени (от 08:00 до 08:00 часа на следващия ден), че
тези служители ползват време за хранене (от 12:00 до 13:00 часа и от 19:00 до
20:00 часа) и физиологични почивки на всеки кръгъл час, като почивките се
включват в отработеното време.
От
заключението на съдебно-счетоводната, прието от първата инстанция, се
установява, че в процесния период ищецът полагал при ответника труд съобразно
установени графици за дежурство, като общият брой часове, положени от ищеца
като нощен труд по графиците на дежурство и протоколите за отчитане на
отработеното време между 22:00 и 06:00 часа, за периода от 27.05.2016 г. до
31.03.2019 г., е 1701 часа, както и че за тези часове във
ведомостите за заплати на ищеца е начислено и изплатено възнаграждение за нощен труд в общ размер на 425,25 лв. /по
0,25 лв. за всеки отработен час/. Установява
се от заключението, че в същия период от ответника не е извършвано
преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане на сумарното работно време,
че паричната равностойност на
часовете положен извънреден труд след преобразуване на нощния труд към дневен е
1654,40 лева, както и че такъв труд за
процесния период не е начисляван в заплатите на ищеца и не е заплащан от
ответника.
При така установените факти настоящата инстанция прави
следните правни изводи:
Предявеният иск за заплащане на неизплатено трудово
възнаграждение за положен извънреден труд от 243
часа /след превръщане на нощните часове към дневни/ за периода от 27.05.2016
г. до 31.03.2019 г., е неоснователен.
След като
ищецът П.Г.П. е работил на длъжността пожарникар и началник
на дежурна смяна в участък „Пожарна безопасност и защита на населението“
гр. Троян, същият е със статут на държавен служител - орган
по пожарна безопасност и защита на населението смисъла на чл.
142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, чиито статут се урежда със същия закон (чл. 142, ал. 2 ЗМВР). С оглед установеното, че за процесния период ищецът е
работел на смени (12-часови и 24-часови дежурства), работното му време следва
да се изчислява сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22:00 и 6:00 часа, като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. За тази категория служители (държавен
служител - орган по пожарна безопасност и защита на населението), работещи на смени, работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
(чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР), чиито размер е 50
на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 6 ЗМВР). За полагания нощен труд ищецът
има право на допълнително възнаграждение чл. 179, ал. 1 ЗМВР), като
допълнително възнаграждение ми се следва и за положения от него извънреден труд
(чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).
Страните нямат спор за броя на часовете нощен труд, за
които на ищеца е изплатено допълнително възнаграждение. Спорът е концентриран
върху въпроса, дали при отчитане и изчисляване на часовете извънреден труд,
положен от ищеца като държавен служител-полицейски орган по смисъла на
чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, следва да се извършва с конвертиране
на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове с коефициент 1.143 – при
съответно приложение на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Настоящият състав дава отрицателен
отговор, по следните съображения.
Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187,
ал. 9 ЗМВР). За процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. В нея
е установена изчерпателна регламентация на отчитането и компенсирането на
положения от държавните служители към МВР нощен и извънреден труд, като липсва
изрична разпоредба, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. (отм.), според която при сумирано отчитане на
отработеното време, общия брой часове за положен труд между 22:00 и 06:00 часа
за отчетения период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия
брой часове за отчетения период. Прилагането на този регламент по аналогия е
неправилно. Предвид изричната позитивна уредба на отношенията, свързани с
отчитане и компенсиране на положения от държавните служители към МВР нощен и
извънреден труд, не би могло да се говори за нормативна празнота. Липсата в
тази уредба на правило, идентично на съществувалото в чл. 31, ал. 2 от Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.), е въпрос на нормативно разрешение, а не на
празнота, а преценката дали това разрешение е удачно или не би могла да даде на
нормотвореца основания за бъдещото му изоставяне или
изменение, но не може да е аргумент и основание за правоприлагане по аналогия
(чл. 46, ал. 2 ЗНА).
Правоприлагане
по аналогия заради нормативна празнота не би могло да се обоснове и с отмяната
по реда на съдебния контрол на действалите Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г.
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. – първата с решение № 8585 от 11.07.2016 г.
на същия съд (обн. ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.), а
втората с решение № 16766 на Върховния административен съд на Република
България (обн. ДВ бр. 4 от 14.01.2020 г.).
Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение, поради което до отмяната му, актът се счита за
законосъобразен и поражда валидни правни последици (чл. 195, ал. 1 АПК).
Правилото
на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ е обусловено от установената в КТ нормална
продължителност на седмичното работното време и на работното време през деня и
нощта (чл. 136, ал. 1 и 3 и чл. 140, ал. 1 КТ). Според цитираните разпоредби
нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна
седмица е до 40 часа, като работното време през деня е до 8 часа, а нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта е до 35 часа, като
работното време през нощта е до 7 часа. С оглед на това съотношение в
продължителността на дневния и нощния труд (8:7) изработените нощни часове да
се приравняват към дневни с коефициент 1,143 (8:7=1,143). При работещите на
смени служители на ЗМВР също е възможно полагането на труд през нощта между
22:00 и 06:00 часа, работното време през нощта е до 8 часа за всеки 24-часов
период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР). При така установената максимална продължителност
на нощния труд в рамките на дежурството, такова съотношение не е налице, поради
което възприелата го разпоредба на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не следва да се прилага
за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143. Въз основа на
разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР също не може да се изгради извод за пряка
приложимост в отношенията между страните разпоредбите на КТ и НОСРЗ, защото тя
препраща към специалната закрила по КТ.
По
изложените съображения за приложимост на изричните разпоредби на ЗМВР и
подзаконовите актове по прилагането му, настоящата инстанция не споделя
доводите във въззивната жалба за прилагане по аналогия към конкретното
правоотношение на правилата за пълно възмездяване на положения от ищеца
извънреден труд, установени в КТ и НСОРБ. Правоприлагането по аналогия е
отречено и в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, чието конкретно проявление са
решение № 55 от 07.04.2015 г., по гр.д. № 5169/
По
изложените съображения за приложимост на изричните разпоредби на ЗМВР и
подзаконовите актове по прилагането му, настоящата инстанция не споделя
доводите във въззивната жалба за прилагане по аналогия към конкретното
правоотношение на правилата за пълно възмездяване на положения от ищеца
извънреден труд, установени в КТ и НСОРБ. Правоприлагането по аналогия е отречено
и в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, чието конкретно проявление са решение №
55 от 07.04.2015 г., по гр.д. № 5169/
Предвид
гореизложеното, въззивната жалба се явява основателна по посочените в нея
оплаквания (чл. 269 ГПК), а решението на първоинстанционния съд неправилно.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции по основателността на иска не
съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
обжалваната му част, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1654,40 лв., ведно със законната лихва, вкл. и
в частта за разноските, като вместо него да е постанови ново, с което
предявеният иск да се отхвърли.
С
оглед основателността на въззивната жалба, неоснователност на иска,
осъщественото процесуално представителство на ответника от юрисконсулт,
претендираното от последния във двете инстанции възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК следва да се уважи в минимален размер, предвид материалния интерес и
конкретната фактическа и правна сложност на случая. Освен него, в полза на
въззивника следва да се присъдят и разноските по делото, които са доказани в
размер на сумата от 34 лв. – заплатена от въззивника такса за обжалване.
Дължимата
държавна такса за разглеждане на делото пред първата инстанция и разноските за
вещо лице следва да останат за сметка на бюджета на съда, доколкото ищецът е
държавен служител в МВР, а образуваното гражданско дело е свързано с неговото
служебно правоотношение (ТР 6-12-ОСГТК, т. 23).
Водим
от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение 416/07.11.2019 г., постановено по гр.д. № 441/2019 г. на РС – Троян в обжалваната му
част, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1654,40 лв. –
обезщетение за положен извънреден труд /след превръщане на
нощните часове към дневни/ за периода от 27.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно
със законната лихва, както и частта за разноските, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.Г.П., с ЕГН **********, с адрес: *** против
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР,
адрес: гр. София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А иск
по чл. 178, ал. 1, т. 3, ЗМВР за заплащане
на 1654,40 лв., претендирана като допълнително възнаграждение за положен и
неизплатен извънреден труд от 242 часа
/след превръщане на нощните часове към дневни/ за периода от 27.05.2016 г. до 31.03.2019
г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
П.Г.П., с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ МВР, адрес: гр. С., п.к. ****, ул. „П.“ № 171 А,
сумата от 34 лв. - разноски по делото (такса за въззивно
обжалване), както и 200,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, за двете инстанции.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.