Решение по дело №879/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.285, ал.1, изр. второ от ЗИНЗС.

Образувано е по касационна жалба от С. П. С., [ЕГН], ЗО Дебелт към Затвора Бургас, против решение № 3027/15.04.2024 г. по адм.д. № 1943/2023 г. на А. съд – Бургас за 2021 г., с което е отхвърлен предявеният от С. иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (Г. И.) за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. за периода от 04.08.2023 г. – 24.01.2024 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 23.10.2023 г. до окончателното изплащане.

Касаторът иска отмяна на оспореното решение и моли да бъде уважен предявеният от него иск срещу Г. И.. Излага възражения, според които съдебното решение е несправедливо и постановено при предоверяване на доказателствата, представени от ответника. Всички възражения са основани на твърдения за липса на технически (ВиК) познания, както за лицето, определено да извършва такива дейности в затвора, така и за съда. Твърди се, че поради липса на технически познания съдът взел несправедливо решение, което следва да се отмени, а делото да се върне на друг състав за ново разглеждане.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, се явява лично и с назначения служебен защитник. Поддържа жалбата и повтаря възраженията за липса на техническа компетентност за лицето извършило конкретния ремонт.

Ответникът – Г. И. София, редовно призован, не изпраща представител. Депозира отговор на касационната жалба, в който излага подробни съображения, според които първоинстанционното решение е правилно. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава становище за неоснователност на касационната жалба.

А. съд – Бургас, ХХVI-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди изложените от касатора възражения, отговора на ответника и становището на прокурора в съдебно заседание, както и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Производството пред А. съд – Бургас е образувано по искова молба от С. П. С., към онзи момент с мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Затвор Бургас, против Г. И., с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., за периода 04.08.2023 г. – 18.10.2023 г., вследствие на противоправно бездействие на ответника чрез неговите служители да осигури санитарно-битови условия на ищеца по време на изтърпяване на мярката „задържане под стража“ в Затвор Бургас, изразяващи се в ненавременното отремонтиране на тоалетното гърне в санитарното помещение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба. С протоколно определение от 16.02.2024 г. съдът допуснал изменение на предявения иск в частта за исковия период, като същият е определен от 04.08.2023 г. до 24.01.2024 г.

С обжалваното решение А. съд – Бургас, след като установил относимите към спора факти, отхвърлил предявения иск изцяло. Съдът приел основното твърдение на ищеца за бездействие на затворническата администрация, което се изразява в ненавременно отремонтиране на тоалетното гърне в санитарното помещение на спалното му помещение, където е настанен за недоказано. Въз основа на доказателствата по делото съдът приел, че тоалетното гърне, както и капакът към същото, намиращи се в спалното помещение в което ищецът изтърпява мярка „задържане под стража“ са ремонтирани регулярно, при всяка нужда от това, като отделни части са затягани или подменяни. В хода на делото са събрани доказателства за конкретните ремонти по дати и извършени дейности.

Н. следващо място съдът приел, че причинените кратковременни неудобства (до отстраняване на повредата) не са били с интензитет на увреда, достигаща жестоко, унизително или нечовешко отношение, забранено с чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и в този смисъл не надхвърлят неизбежното ниво, присъщо на мярката „задържане под стража“.

Съгласно чл.285, ал.1, изр.1 и 2 от ЗИНЗС, искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на същия съд.

Н. основание чл.218, ал.1 от АПК, съдът следва да обсъди само посочените в жалбата или протеста пороци на решението.

Решението на А. съд – Бургас е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност.

Според чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Съдът е събрал всички доказателства, релевантни за спора и след като ги обсъдил поотделно и съвкупно, установил правилно относимите факти по делото. Възприемайки фактическа обстановка, съдът формирал обосновани правни изводи в съответствие с материалния закон, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Правилен е изводът на административния съд, че в случая не са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди.

Касационният състав намира за неоснователно възражението, според което първоинстанционният съд е постановил решението при предоверяване на доказателствата представени от ответника. Касае се за редовно събрани и неоспорени в процеса доказателства. Съдът е обсъдил тези доказателства и е преценил тяхната доказателствена стойност. Установява се, а и самият ищец в исковата молба сочи, че при оплакване от негова страна да му бъде оправена тоалетна чиния, в кратък интервал от време тоалетната чиния е била укрепена. Тук следва изрично да се посочи, че като свидетел е разпитан лишеният от свобода, назначен на длъжност „оператор абонатна станция корпус” по домакинския щат на Затвор Бургас. Същият описва ремонтите, извършвани по тоалетното гърне в помещението на ищеца и заявява, че, за да се разхлабват елементите, които придържат тоалетната чиния и нейния капак нещо се прави – или се бута или нещо друго. Дюбелите, с които е закрепена чинията, са закрепени в бетон и за да се разхлабят трябва да се клати така, че дюбелите да излязат, иначе не може. Свидетелят описва, че крепежните елементи са сменяни няколко пъти. Намира за нормално тоалетният капак да се разхлаби, тъй като е пластмасов и се ползва постоянно. Сочи, че това не е единичен случай и в други килии са се клатели гърнета, тъй като лишените от свобода се качват на тях и правят поразии, имало е счупени. При нормална употреба на тоалетното гърне, ако се ползва сядайки, не може да се разклати. Касационният състав намира, че съдът правилно е кредитирал показанията на свидетеля и съвкупно с останалите доказателства по делото е намерил, че искът е неоснователен. Касационният състав намира, че мотивите на решението съответстват на доказателствата по делото.

Правилен е и изводът, че причинените кратковременни неудобства (до отстраняване на повредата) не са били с интензитет на увреда, достигаща жестоко, унизително или нечовешко отношение, забранено с чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и в този смисъл не надхвърлят неизбежното ниво, присъщо на мярката „задържане под стража“.

Горното дава основание на касационния състав да приеме, че не са налице материалноправните предпоставки по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и искът правилно е отхвърлен като неоснователен от първоинстанционния съд.

При извършената служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установиха касационни основания за отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на спора то е основателно. Размерът следва да се определи по чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.24 от НПП, а именно 100 лв., която сума следва да се заплати от ищеца в полза на ответника.

Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В С. Решение № 3027 от 15.04.2024 г. по адм. дело № 1943/2023 г. на А. съд – Бургас.

ОСЪЖДА С. П. С., [ЕГН], ЗО Дебелт към Затвора Бургас да плати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв.

Решението е окончателно.