ОПРЕДЕЛЕНИЕ
03.05.2023
г.
№
гр. Пловдив
Пловдивски
административен съд, II
отделение, ХХІХ състав,
На трети май, хиляди двадесет и
третата година, в закрито съдебно заседание в следния състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Светлана
Методиева,
след като
разгледа Адм.д. № 972/2023 г. по описа на
Административен съд Пловдив, ХХІХ състав, образувано по искова молба от М.А.В.,
депозирана чрез пълномощника му адв. Н., против ГДИН
София намери следното:
С исковата молба са предявени два иска
против ГДИН София, които ищецът е посочил да са такива с правно основание по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във връзка с чл.203 от АПК. С разпореждането за насрочване
на делото от съдията –докладчик е прието, че се касае до искови претенции с
правно основание по чл.284 от ЗИНЗС, поради което и производството е насрочено
за разглеждане по реда на чл.285, ал.1 от ЗИНЗС. Първата от предявените искови
претенции е за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, които
се твърди са причинени на ищеца вследствие незаконосъобразно бездействие на
длъжностни лица при ответната страна, изразяващо се в неосигуряване на
благоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, което е
в разрез с изискването на чл.3 от КПЧОС по отношение материално-битовите
условия в Затвора Пловдив, в периода от 11.11.2020 г. до датата на подаване на
исковата молба – 11.04.2023 г. Втората от исковите претенции е за присъждане
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева в резултат от
незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при ответника, изразяващо се
ненавременно и адекватно лечение в периода от 01.06.2021 г. до датата на
депозиране на исковата молба в съда – 11.04.2023 г. Предявени са и акцесорни претенции за присъждане на законната лихва върху претендираното обезщетение по всеки от двата иска, считано
от датата на предявяването на всеки от тях до окончателното изплащане на
сумата.
С
разпореждането за насрочване на делото, предвид наличието на служебна
информация по деловодната програма на Административен съд Пловдив относно
наличието и на други искови производства между същите страни, е изискано
представяне на заверено копие от исковата молба, по която е било образувано
друго административно дело в Административен съд Пловдив, а именно адм. дело № 1906/2021 г., както и заверен препис от
постановения по това дело съдебен акт. По делото с писмо от 12 състав на
Административен съд Пловдив е представено заверено копие от исковата молба, въз
основа на която е било образувано адм. дело №
1906/2021 г. по описа на посочения състав на съда, както и Решение № 1341/08.07.2022
г., постановено по делото. С посоченото решение, влязло в сила на 12.01.2023
г., постановено също в производство по чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, е бил отчасти
уважен и отчасти отхвърлен иск на М.А.В. против ГДИН - София, който е бил такъв
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му вследствие на
незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на ГДИН, изразило се в
неосигуряване на навременно и адекватно лечение и подходяща хранителна диета в
периода на изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив, а
именно за времето от 11.11.2020 г. до 31.05.2021 г. С решението си по адм. дело № 1906/2021 г. съдът е осъдил ответника по това
дело ГДИН – София да заплати на ищеца по делото М.А.В. обезщетение за
неимуществени вреди от 1616 лева за претърпени неимуществени вреди за периода
от 11.11.2020 г. до 31.05.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 31.07.2021 г. до
окончателното ѝ и изплащане и претенцията на ищеца е отхвърлена до пълния
предявен размер от 20 000 лева. Видно от исковата молба, въз основа на
която е било образувано посоченото адм. дело №
1906/2021 г., ищецът е претендирал неимуществени вреди по повод на нечовешко и
унижаващо го отношение в нарушение на чл.3 от КПЧОС, каквото нарушение на
забраната по чл.3 от Конвенцията и съдът е приел за установено в мотивите към
съдебното си решение по това дело, поради което и е присъдил следващо се
обезщетение по справедливост. С настоящата искова молба по отношение на първата
от заявените искови претенции за периода от 11.11.2020 г. до 11.04.2023 г.,
част от който съвпада с разгледания период по предходно гледаното дело между
същите страни на същото правно основание, също се претендира вредите на ищеца
да са причинени от нарушаване забраната на чл.3 от КПЧОС за нечовешко или
унизително отношение.
С оглед
на изложеното, съдът намира, че са налице основанията по чл.126, ал.1 от ГПК,
приложим субсидиарно в настоящото производство, за
частично оставяне без разглеждане на първата от формулираните изрично две
искови претенции и частично прекратяване на производството. В тази насока и
съдът взема предвид, че искова претенция с правно основание именно по чл.284 от ЗИНЗС за обезщетяване на неимуществени вреди, изразили се в претърпени при
конкретен престой в Затвора Пловдив в резултат от допуснати нарушения по чл.3
от КПЧОС, е била вече уважена, макар и отчасти, по посоченото предходно заведено
и приключило административно дело за част от заявения сега първи исков период,
а именно за времето от 11.11.2020 г. до 31.05.2021 г., включително. Ето защо и
повторно образувано производство между същите страни, на същото основание и със
същото искане се явява недопустимо. В случая е налице предявяване на практика
на същата искова претенция, а именно за обезщетяване на неимуществени вреди,
които се сочи ищецът да е търпял именно в Затвора Пловдив и те именно да са
произтекли от нарушения, допуснати от затворническата администрация по чл.3 от КПЧОС,
или налице е иск по чл.284 и следващите от ЗИНЗС по отношение на част от
посочения първи исков период, а именно за времето от 11.11.2020 г. до
31.05.2021 г. включително, за който е налице произнасяне на съд с влязъл в сила
съдебен акт. Следва да се има предвид, че предметът на един иск се определя от
съдържанието на спорното право, очертано чрез основанието и петитума
на иска, като в случая е налице идентичност на искането – за обезщетяване на един и същи вид вреди -
неимуществени, претърпени в рамките на период, за който период друг съд вече се
е произнесъл с влязъл в сила акт, като искането е основано на идентични факти –
допуснати нарушения по чл.3 от КПЧОС при престоя на ищеца в Затвора Пловдив в
посочения период, които са именно правопораждащите
факти за твърдяното право на обезщетение. Следва също да се има предвид, че
предходно уважения по по-рано образуваното и приключило дело иск не е бил
предявен като частичен иск, като видно от представените копие от искова молба и
съдебно решение, в предходната искова молба не е било изрично посочено, че се претендира
част от вземането и съответно в сега предявената не е конкретизирано, че
претенцията е за друга част, или за остатъка от вземането, произтичащо от
същото право. Фактът, че в случая се извършва конкретизация на оплаквания,
които се сочи да са довели до неблагоприятни условия по изтърпяване на
наказание лишаване от свобода, довели до нечовешко и унизително отношение към
ищеца, а такива конкретни оплаквания / като напр. за липса на достатъчно площ,
осветление, проветрение и пр./ не са били изрично
заявени в предходната искова молба по приключилото дело, с която ищецът се е
оплакал само от ненавременно и неадекватно лечение и липса на диета, в тази
насока не променя извода за наличие на идентичност на исковите претенции,
доколкото, както се посочи, претендират се идентични вреди на идентично
основание. Дали и какви конкретни обстоятелства ще се посочат от ищеца в обема
на твърдяното нарушение на забраната по чл.3 от КПЧОС в тази насока е въпрос на негов избор и не
променя извода за наличие вече на формирана сила на пресъдено
нещо по отношение на посочената част от новата искова претенция, доколкото друг
съд се е произнесъл по –рано, че ищецът е претърпял неимуществени вреди по
време на престоя му в Затвора Пловдив в точно определения период от време, като
е извършил и оценка по справедливост на обезщетение за тях, а пропускът, или
изборът на ищеца, да включи едно или друго конкретно оплакване в първоначалната
си искова молби, което да е в обема на нарушението по чл.3 от КПЧОС, не може да
доведе до преодоляване на забраната за пререшаване на спора, който има същия
предмет. Поради това и настоящият съд счита, че към настоящия момент с оглед на
вече наличен влязъл в сила съдебен акт, то преклудирана
се явява възможността на ищеца да иска практически преразглеждане на въпроса
относно това дали са му били причинени неимуществени вреди в един конкретен
период от време от нарушение на чл.3 от КПЧОС при изтърпяване на наказанието му
в Затвора Пловдив, но в резултат и на други, различни условия по изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, освен тези, които е възвел по-рано по първото
дело, доколкото съдът вече се е произнесъл по въпроса дали такова нарушение на
конвенцията е било налице в посочения период и в резултат на това е определил и
съответно обезщетение за настъпили вреди от нарушението. В тази насока е налице
и обилна съдебна практика на ВКС именно по искови производства за обезщетения
за вреди, като например Решение № 33/2017 г. по т. дело № 3230/2015 г. или
Решение № 50108/2023 г. по т.д. 638/2022 г. и др.
Ето защо и ще следва отчасти да се остави без
разглеждане първата искова претенция, като се прекрати отчасти производството
по отношение на частта от исковия период от 11.11.2020 г. до 31.05.2021 г.
включително и същия иск се разгледа само досежно
периода от 01.06.2021 г. до датата на депозиране на исковата молба. Горният
подход държи сметка и за разрешението, дадено по §203 на пилотното решение на
ЕСПЧ „Нешков и други срещу България“, което определя като същностно неправилен
подхода на разделяне на отделните оплаквания, които изпълват съдържанието на
нарушение по чл.3 от КПЧОС, в отделни искове и производства, предвид указания
от ЕСПЧ кумулативен подход на оценка, дължим от съда. В тази насока и ищецът е
този, който сам преценява с какво съдържание ще запълни твърдението си за
нарушение на забраната за нечовешко и унизително отношение при предявяване на
иск с такава правна квалификация, като разглеждания сега, но предвид
установената сила на пресъдено нещо, както се каза
вече, това не му дава възможност многократно да предявява същия иск /касателно един и същи период от време, в който се сочи да е
търпял неимуществени вреди/, посочвайки поединично оплаквания от конкретни
условия по изтърпяване на наказание в същия затвор, довели до претърпяване на
тези /едни и същи по характера си/ вреди.
По изложените съображения и на основание
чл.126, ал.1 от ГПК следва отчасти да се прекрати производството първия
предявен иск.
Ето защо и Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима
първата
искова претенция на ищеца М.А.В. против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за обезщетение за неимуществени вреди от 5 000 лева, за частта от заявения исков период от 11.11.2020
г. до 31.05.2021 г., включително,
като
ПРЕКРАТЯВА частично производството,
образувано по исковата молба, касателно посочената
част от първия заявен исков период.
Определението относно частичното прекратяване на
производството е обжалваемо в 7-дневен срок от
получаване препис от същото с частна жалба пред тричленен състав на
Административен съд Пловдив.
Препис от
определението да се изпрати страните.
Административен съдия: