РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Царево, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Янч. Николов
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Георги Янч. Николов Административно
наказателно дело № 20242180200423 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод
жалба на М. З. Я., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. С.***, против
Наказателно постановление № 4635а-24/21.08.2024 г., издадено от Началника
на РУ – Приморско при ОД на МВР-Бургас, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“, в размер на 1000.00 лева, за
нарушение на чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на производствените
правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, както и като
неоснователно и недоказано.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от
пълномощник - адв. Й., който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Моли НП да бъде отменено.
За административнонаказващия орган представител не се явява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
От фактическа страна:
На 03.08.2024 г. актосъставителят М. Т. Т. – на длъжност мл.
полицейски инспектор при РУ-Приморско при ОД на МВР-Бургас, заедно със
1
свидетеля Н. Г. Д. били на работа дневна смяна. При обход на района
забелязали автомобил, който бил паркиран според тях на плаж „Младост-
ММЦ“. По телефона установили, че автомобила е паркиран на морски плаж
„Младост-ММЦ“. Тъй като водачът не бил в или в близост до паркираното
МПС, го установили чрез дежурния полицай в РУ-Приморско и го потърсили
по телефона. Пред тях се явил жалбоподателят М. З. Я., който бил собственик
на установения лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавиа“, с рег.
*******. Непосредствено след явяването на жалбоподателя му е съставен акт,
който му бил предявен и връчен лично на място. Против съставения акт
жалбоподателят не възразил, което било вписано и в сами АУАН.
АНО е възприел описаните в АУАН констатации и е издал обжалваното
наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 17б, ал. 1 от Закона за
устройството на Черноморското крайбрежие на основание чл. 30, ал. 3 от
ЗУЧК наложил глоба в размер на 1000 лева.
Тези обстоятелства съдът установи въз основа на събраните писмени
доказателства и доказателствени средства, както и на събраните гласни
доказателства.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган по смисъла на чл. 33, т. 9 от ЗУЧК съгласно Заповед УРИ: 251з-
1523/05.04.2022 г. на Директор ОД МВР Бургас, въпреки това настоящият
състав счита, че при издаването на НП е допуснато съществено нарушение,
което е опорочило производството и е довело до издаването на
незаконосъобразно наказателно постановление.
Наказателното постановление, макар и издадено от компетентен орган
следва да бъде отменено, тъй като липсва годен акт, с който да е започнало
валидно административнонаказателно производство. Настоящата инстанция
приема, че по отношение на жалбоподателя Я. не се е развило валидно
административнонаказателно производство, въз основа на което да е
възможно нарушителят да бъде санкциониран за извършеното от него
нарушение. Съгласно чл. 32, ал. 11 от ЗУЧК актовете за установяване на
нарушенията по чл. 30, ал. 3 се съставят от длъжностни лица, определени от
директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните
работи. Актосъставителят е младши полицейски инспектор в РУ-Приморско,
но по делото липсват данни на същия да е възложено да съставя актове за
извършени нарушения по ЗУЧК. От приетата като доказателство по делото
заповед № 251з-1937/27.05.2020 г. на Директор ОД на МВР – Бургас се
установи, че е възложено на районните управления при ОД на МВР-Бургас да
съставят актове по ЗУЧК. По делото не се представиха доказателства, че
актосъставителя М. Т. Т. – на длъжност мл. полицейски инспектор при РУ-
Приморско при ОД на МВР-Бургас е овластен да съставя АУАН по Закона за
устройство на черноморското крайбрежие и следователно пряко ангажиран с
изпълнението на посочената заповед, така както изисква т. 3 от приложения по
делото индивидуален административен акт. В този смисъл съдът счита, че е
нарушена разпоредбата на чл. 37, ал.1 от ЗАНН. Неспазването на тези правила
представлява съществено процесуално нарушение на
административнопроизводствените правила, което опорочава издаденото
наказателно постановление в степен, обуславяща неговата отмяна.
На следващо място обжалваното наказателно постановление подлежи
2
на отмяна и на друго основание.
Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК „Който в нарушение на закона премине
или спре превозно средство за престой или за паркиране върху територията на
морския плаж или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна
растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона
"А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след
границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание,
се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до
5000 лв."
Жалбоподателят е санкциониран за това, че е паркирал върху територия
на морски плаж. От доказателствата и от показанията на разпитаните по
делото свидетели не се установява, жалбоподателят да е паркирал върху
територия, която очевидно и несъмнено изглежда като морски плаж. Около
автомобила се намирала растителност. Отделно от това на мястото където е
бил паркиран автомобилът на Я. е имало паркирани и други МПС. От разпита
на актосъставителя и свидетеля се установява, че на мястото където бил
паркиран автомобила на жалбоподателя, имало табели указващи неговия
статут. Такива табели имало и навътре в плажа и обозначавали наличието на
„пясъчни дюни“. На мястото имало поставен и пътен знак В28 „Забранено
паркирането“. Наличието на богата растителност, както и наличието на други
паркирани автомобили и пътен знак В28 „Забранено паркирането“ по никакъв
начин не доказва, че това местоположение на автомобила попада някъде в
очертанията на морския плаж. Освен това по делото липсва и схема, от която
да е видно, че местоположението на автомобила попада някъде в очертанията
на морски плаж „Младост-ММЦ“.
При издаване на атакуваното наказателно постановление е допуснато
нарушение на материалния закон. Настоящият състав счита, че жалбоподателя
е осъществил състав на друго нарушение, тъй като е паркирал върху дюни,
разположени непосредствено зад плажната ивица на морски плаж "Младост-
ММЦ". Наличието на богата растителност, доказва, че територията, върху
която е паркирал, е по-скоро територия на сиви или облесени дюни, отколкото
на плаж. Обстоятелството, че жалбоподателят е паркирал върху дюни, а не
върху територия на морски плаж се установи и от показанията на
актосъставителя и свидетеля по съставянето на акта. И двамата заявиха, че
теренът върху, който е установено паркиралото моторно превозно средство
представлява дюни, като в района имало поставени и табели, указващи
статута на терена. В този случай обаче жалбоподателят би следвало да бъде
санкциониран за нарушение на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК, а не на чл. 17б, ал. 1 от
същия закон. Обстоятелството, че в санкционната норма на чл. 30, ал. 3 от
ЗУЧК са изброени множество хипотези, измежду които е и паркиране върху
дюни (различните видове), не променя този извод, тъй като законодателят е
регламентирал в тази разпоредба няколко изпълнителни деяния. В конкретния
случай жалбоподателят е санкциониран за изпълнително деяние, което е
обхванато от повелителната норма на чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК и касае паркиране
върху територията на морски плаж.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление
3
следва да се отмени.
По разноските:
Съгласно на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП
съдът може да присъжда разноски на страните. По делото е приложен договор
за права защита и съдействие, в който е записано, че е заплатен адвокатски
хонорар в размер на 450 лева.
Предвид изхода на спора основателна е претенцията за присъждане на
разноски на жалбоподателя и предвид размера на наложеното наказание,
правната и фактическа сложност на делото, то сторените от жалбоподателя
разноски за адвокатско възнаграждение следва да се присъдят в
претендирания размер, тъй като надвишава минималния размер посочен в
чл.18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнагражденията за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) едва
с 50 лева, поради което не се явява и прекомерен.
Предвид гореизложеното, Царевският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 4635а-24/21.08.2024 г.,
издадено от Началника на РУ – Приморско при ОД на МВР-Бургас, с което на
М. З. Я., с ЕГН: ********** на основание чл. 30, ал. 3 от Закона за
устройството на Черноморското крайбрежие му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лева за нарушение на чл. 17б, ал. 1 от
ЗУЧК.
ОСЪЖДА Началника на РУ - Приморско при ОД на МВР - Бургас да
заплати на М. З. Я., с ЕГН: **********, сумата от 450,00 лева,
представляваща направените от жалбоподателя разноски в съдебното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
4