Р E Ш Е Н И Е
№ 10
гр.Плевен, 07.01.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова.
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 1233 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 683 от 14.10.2019 г., постановено по НАХД
№ 1367 по описа за 2019 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 19-0938-000188/21.01.2019 г.
на Началник сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“, с което на К.К.В.
от с. Александрово са наложени следните административни наказания: 1.) на
основание чл. 177, ал. ІІІ, т.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 500,00 /петстотин/
лева и 2.) на основание чл. 183, ал. І, т.1, пр. ІІ-ро от ЗДвП – глоба в размер
на 10,00 /десет/ лева, за извършени на нарушения по чл. 139, ал. І, т.2 от ЗДвП
и по чл. 100, ал. І, т.1 от ЗДвП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от К.К.В., чрез адвокат Г.Г., в която са наведени
доводи, че съдебният акт е неправилен. Счита се, че при постановяването на
решението РС – Плевен е допуснал съществено нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че при издаването на обжалваното НП е допуснато
съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до нарушаване правото на защита на касатора, поради
невъзможност да разбере кое конкретно предложение от цитираната разпоредба на
чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е нарушил с поведението си – дали размерите на
управляваното от него превозно средство са над допустимите или масата на същото
е над допустимата. В тази връзка се сочи, че съдържащата се в разпоредбата на
чл.6 от Наредба №№11 правна норма не съвпада с обстоятелствената част на акта,
поради което липсват индивидуализиращи признаци на вмененото нарушение. Посочва
се още , че в НП липсва конкретизация на основанието, на което е наложено
административното наказание глоба от 500 лева, тъй като е посочена разпоредбата
на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, без да е обозначено приложимото предложение от
същата, което е необходимо с оглед съдържащите се в нея алтернативни нарушения,
за които се налага горепосоченото наказание. Сочи се също, че следва да е налице
правно единство между цифровата квалификация на нарушението, посочена в акта, и
този отразен в НП. Счита се, че в конкретния случай, видно от съставения АУАН,
като нарушени са посочени разпоредбите на Наредба № 11 на МРРБ и на чл. 139,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като нормите в тях имат бланкетен характер, поради което
при ангажиране на административнонаказателната отговорност позоваването
единствено на тях, без посочване на конкретна норма, запълваща бланкетната, е
неизпълнение на задължението за посочване на виновно нарушена законова
разпоредба и води до нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Счита се, че
констатираните недостатъци са съществени и поради това, че рефлектират върху
правото на защита на жалбоподателя, ограничавайки възможността му да разбере
какво точно нарушение му се вменява, при какви обстоятелства се твърди, че го е
извършил и въз основа на какви факти. В заключение се моли да бъде отменено обжалваното
решение, както и издаденото НП.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът К.К.В.,
не се явява, представлява се от адв.Г., който поддържа депозираната касационна
жалба и моли решенето на районния съд да бъде отменено.
В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на К.В. за това, че на 10.01.2019г. в
09:40часа в с.Радишево на ул.***, с посока на движение към изхода за гр.Плевен,
като водач управлява колесен трактор „Джон Дър“ с *** с допустима ширина от
2,55м. съгласно чл.6 от Наредба №11 на МРРБ от 03.07.2001г., като същият е с
обща ширина от 4,40м., измерено със стандартизирано измервателно средство в
присъствието на водача, без да има издадено разрешение от собственика или
администрацията управляваща пътя за движение по републиканската пътна мрежа или
пътища отворени за обществено ползване, движи се в колона от пет броя колесни
трактори; не представя контролен талон към СУМПС. Нарушенията са квалифицирани
по чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
За да потвърди наказателното постановление районният
съд е приел, че описаната в акта и НП фактическа обстановка се подкрепя напълно
от събраните по делото доказателства, като по безспорен начин е установено
извършването на вменените нарушения. Посочил е, че този извод не се променя от
приложеното по делото разрешително за движение на извънгабаритно или тежко
пътно превозно средство от 22.01.2019г., тъй като същото не важи за процесния
пътен участък. Счел е, че наказващият орган правилно е издирил и приложил
санкционните норми за констатираните нарушения, като определеният размер на
наказанието по чл.177 ал.3 т.1 от ЗДвП напълно съответства на тежестта на
нарушението, а размерът на наказанието по чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е
фиксиран.
Касационната инстанция намира, че решението е
правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана
административно-наказателна отговорност на К.В. за нарушения по чл.139 ал.1 т.2
и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Фактическите констатации и правните изводи формирани
от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и
тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Не
е нарушено правото на защита на В.. В случая отговорността на водача е ангажирана за нарушение на чл. 139 ал.1 т. 2 от ЗДвП,
съгласно която движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с
размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението. Тази разпоредба установява
правилото за поведение, което следва да се спазва, и то в конкретния случай
разписва, че движещите се по пътя ППС следва да бъдат с такива размери, които
са установени в съответен подзаконов нормативен акт. Посочена е ясно и
недвусмислено и нормата, въз основа на която е ангажирана
административно-наказателната отговорност на касатора – тази на чл.
177, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според която се наказва всяко лице, което
управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
без да се спазва установения за това ред, а именно- при липса на издадено
разрешение по Наредба № 11 на МРРБ за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, с което не е спазено и изключението от забраната на чл.
139 ППС да могат да се движат дори и при наличие на параметрите, забраняващи им
движение по републиканската пътна мрежа, ако имат издадено разрешение от
стопанина на пътя.
Другото нарушение
на касатора– управление без да
носи контролен талон към СУМПС също е безспорно установено и не са ангажирани
доказателства, които да опровергаят материалната доказателствена сила на
редовно съставения АУАН .
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 683 от 14.10.2019 г.,
постановено по НАХД № 1367 по описа за 2019 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.