№ 3159
гр. София, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20241110203931 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на И. Н. Н., ЕГН **********, чрез
адв. М. Х. - САК, срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-
020370/07.10.2021 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел "Пътна
полиция СДВР", с което на жалбоподателя са наложени следните
административни наказания: "глоба" в размер на 200, 00 лева за нарушение на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на оснoвание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП; "глоба" в
размер на 2000, 00 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от
24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП; глоба" в размер на
10, 00 лева за нарушение на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания акт, поради което се претендира отмяната
му. Намира, че НП е издадено от некомпетентен орган, а описаната фактическа
обстановка е неясна и непълна, като деянието не е извършено виновно.
В открито съдебно заседание, проведено на 25.11.2024 г., жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, не се представлява.
АНО, редовно уведоменне, не се представлява. По делото са постъпили
писмени бележки, с които е било направено искане за потвърждаване на
процесното НП като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за
юрк. възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от следното:
На 23.09.2021 г., 22.30 часа, в гр. София, жалбоподателят И. Н. управлявал
лек автомобил марка „*******“, модел „*********“, с рег. № **********, по
ул. „Поп Грую“, с посока на движението от блок 47 към бул. „Вл. Вазов“, като
1
поради движение с несъобразена скорост с характера и интензивността на
пътя, реализирал пътно транспортно произшествие в паркиран лек автомобил
марка „*******“, модел „*******“, с рег. № *********, след което се
отклонил на дясно, преобърнал се на дясната част, таван и лява част и се
ударил в бордюра отдясно, извън платното за движение.
За настъпилото ПТП бил подаден сигнал, на който се отзовал св. С. С.,
полицейски инспектор при 05 РУ – СДВР, който съставил докладна записка за
случая, в която сочи, че собственикът на увредения лек автомобил марка
„*******“, модел „*******“, с рег. № *********, бил на място. Впоследствие
на местопроизшествието пристигнали и свидетелите А. С. и Л. Н., младши
автоконтрольори при О „ПП“ – СДВР. Свидетелят Л. Н. изготвил протокол за
ПТП № 1776392/23.09.2021 г. и скица за ПТП. Изпратените на място полицаи
извършили оглед и констатирали увредения автомобил при
съприкосновението. Жалбоподателят попълнил декларация, в която посочил,
че той е управлявал МПС. На жалбоподателя било предложено да бъде
тестван с техническо устройство за употреба на алкохол, като същият отказал.
На жалбоподателя бил издал талон за изследване № 080816/23.09.2021 г., от
който било видно, че жалбоподателят следвало да се яви във УМБАЛ „Св.
Анна“ до 45 минути, считано от 00.45 ч. на 23.09.2021 г. и да даде проби за
установяване наличието/липсата на алкохол в кръвта. Жалбоподателят
подписал талона за медицинско изследване..
На жалбоподателя бил издаден АУАН Серия АA № 831841/24.09.2021 г. от
свидетеля А. Д. С., оправомощен със заповед № 513з-6489/24.08.2018 г. на
директора на СДВР и заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи. В акта било прието, че жалбоподателят виновно е
нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП
и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен на 24.09.2021 г. на
жалбоподателя, който го приел без възжражения.
При сходни изводи от фактическа и правна страна на 07.10.2021 г. било
издадено обжалваното наказателно постановление от Началник група в СДВР,
отдел "Пътна полиция СДВР", оправомощен със заповед №
8121к13140/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя на 10.02.2024 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след анализ на събраните по делото доказателства, както следва: гласни
доказателствени средства – показанията на св.А. С., Л. Н. и С. С., писмени
доказателства - протокол за ПТП № 1776392/23.09.2021 г. и скица за ПТП,
талон за изследване № 080816/23.09.2021 г., декларация от И. Н. Н., докладна
записка, справка картон на водача.
Съдът кредитира показанията на полицейските органи, доколкото се
установява, че същите са обективни, непротиворечиви и отчете
обстоятелството, че от датата на инкриминираните деяние до разпитите им е
изминал около тригодишен период, а в същото време подобни случки са чести
в ежедневието им, с оглед дейността, която изпълняват. Св. С. демонстрира
2
спомен за случая, като заявява, че действително не е присъствал на самото
ПТП, но лично е възприел състоянието на автомобила след това, както и че
жалбоподателят е попълнил декларация, че е управлява МПС. Св. Н.
потвърждава, че е съставил протокол за ПТП и скица към него, като разяснява,
че ако жалбоподателят откаже тест с алкотест дрегер, полицейските орание
нямат задължение да го водят до медицинско заведение. Св. С. С. разяснява,
че няма конкретен спомен, но става въпрос за случай, при който е установил
ПТП и е изчакан екип на О „ПП“ – СДВР.
На следващо място съдът кредитира горепосочените писмени
доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното
следствие по реда на чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 283 от НПК. Същите са
непротиворечиви, взаимодопълващи се и ценени заедно и поотделно навеждат
до един и същи извод за времето, мястото, начина на извършване на
нарушенията и авторството им, поради което съдът им се доверява при
формиране на фактическите си изводи. Предвид това, че липсват
противоречия между тях, съдът намира, че по арг. на противното от чл. 84 от
ЗАНН вр. с чл. 305, ал. 2, изр. 2 от НПК, не е необходимо да се анализира
поотделно всяко от писмените доказателства.
С оглед възприетата фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ
на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна.
В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва
да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и
съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това
административни органи, предвид представените заповеди по делото, и при
спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като е спазена и процедурата
по връчване и обезпечаване възможността за защита от нарушителя.
Неоснователно е възражението, че АУАН и НП са издадени от лица без
съответните правомощия, доколкото както бе посочено по-горе са
представени съответните заповеди за оправомощаване, както на
актосъставителя, така и на АНО.
АУАН и оспореното наказателно постановление по форма и съдържание
отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като
съдържат изчерпателно описание на констатираното нарушение, включително
мястото и времето на извършването му, описание на обстоятелствата, при
които е извършено, посочени са нарушените законови разпоредби, които от
своя страна съответстват на словесното описание на нарушението. Поради
това, настоящата съдебна инстанция намира, че възраженията, направени от
жалбоподателя в жалбата, са неоснователни. При така изложеното съдът
намира, че в случая не са допуснати съществени нарушения при провеждането
3
на процедурата по издаване на обжалваното наказателно постановление, които
да налагат неговата отмяна.
Относно нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП:
В настоящия случай безспорно се установи, че жалбоподателят е
извършил нарушение по посочения в ЗДвП текст, като на посочените в НП
време, място и обстановка, управлявал лек автомобил марка „*******“, модел
„*********“, с рег. № **********, с несъобразена скорост с характера и
интензивността на движението, което е станало причина за настъпване на
ПТП чрез съприкосновение с автомобил, паркиран в непосредствена близост
до движението на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Неизпълнението на това императивно задължение е скрепено със санкция,
предвидена в разпоредбата на чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, съгласно която,
който поради движение с несъобразена скорост причини ПТП, се наказва с
глоба в размер 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление. Ето защо,
съдът намира, жалбоподателят е осъществил от обективна и субектива страна
описаното в НП и в АУАН нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. От субективна
страна жалбоподателят умишлено е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
като се е движел със скорост, несъобразена с интензивността на движението,
като относно настъпилото ПТП е действал при условията на небрежност – не е
предвиждал настъпването на ПТП, но е бил длъжен и е могъл да избере
скорост, която да е съобразена с интензивността на движението, и да му
позволява да избегне настъпването на ПТП. Законодателят е предвидил
санкция в абсолютен размер, като за съда не съществува възможност да
индивидуализира наказанието по размер.
Относно нарушението по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП:
Жалбоподателят е бил санкциониран и за това, че е извършил нарушение
по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, "водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
изземване на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употреба на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок
от две години и глоба 2000 лева".
4
Съдът приема, че от доказателствата, събрани по делото, може да бъде
направен категоричен извод, че от обективна страна жалбоподателят е
осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. В
конкретния случай безспорно се установява, че жалбоподателят, в качеството
си на водач на МПС, е отказал да бъде проверен с тест за употреба и на
алкохол. По този начин същият е осъществил състава на административни
нарушения, предвидени в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Извършеното нарушение е формално такова и за съставомерността на
деяниято е достатъчно при проверка от съответните органи водачът на МПС
да е отказал да бъде тестван с техническо средство, което обстоятелство, както
бе посочено по-горе, е установено по безспорен начин. Законодателят е
въздигнал в административно нарушение отказа на лицето да съдейства на
органите на реда, следователно, последващо поведение от страна на
нарушителя или наличието/липсата на алкохол в кръвта към този момент са
ирелевантни за съставомерността на извършеното. В разпоредбата на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП и в чл. 15, ал. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози е предвидено, че в случай че
нарушителят изпълни предписаните указания на органите на ОПП – СДВР,
описани в издадения медицински талон, а именно: 1. отиде в указаното
лечебно заведение, 2. в указния срок, 3. даде кръвна проба, и 4. от тази проба
бъде установено, че не е налице концентрация на алкохол в кръвта, или пък е
налице такава, но под 0, 50 ‰, то противоправността и наказауемостта на
деянието отпадат, но изпълнението им не е от значение за довършеността на
деянието. Неизпълнението на предписанието в талона за изследване е отделно
и самостоятелно нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 3 от ЗДвП, различно от
посочените в предл. 1 и 2, и не е елемент от техния фактически състав. В
конкретния случай не се установява предписаните да е било изпълнено, нито
жалбоподателят представя доказателства в тази насока. Поради това, съдът
намира, че жалбоподателят е извършил нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им. Наложените наказания са описани в абсолютен размер и за
административнонаказващия орган и за съда да не съществува възможност за
преценка на това какъв да бъде размерът на наложеното наказание, съответно
не съществува възможност за съда да измени наказателното постановление
като увеличи или намали размера на наложеното наказание. Ето защо съдът
намира, че и за тези нарушения наказващият орган правилно е санкционирал
лицето.
Съдът намира, че не са налице основания за приложение на чл. 28 от
ЗАНН, доколкото не са налице факти и обстоятелства, които да занижават
обществената опасност на извършеното в сравнение с обичайното проявление
на нарушенията от съответния вид. Неправомерното поведение по пътя
застрашава не само живота и здравето на намиращите се в автомобилите лица,
но и на останалите участници в движението, поради което се характеризира с
5
висока степен на обществена опасност, още повече, че нарушенията са три и
са допуснати в тъмната част на денонощието.
Относно нарушението по чл. 100, ал. 1. Т. 1 от ЗДвП:
По отношение на това нарушение съдът намира, че фактите изложени в
обстоятелствената част на АУАН и НП не се доказаха, доколкото нито един от
свидетелите, присъствали при проверката не потвърди, че действително
жалбоподателят не е представил СУМПС и КТ, а от друга страна към момента
нормата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, гласи: "Водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория". По настояще е отпаднало изискването в
закона за носене на контролен талон към СУМПС, като след промени в
законодателството такъв дори не се издава на водачите на МПС. Ето защо, в
тази част НП следва да се отмени при прилагане на разпоредбата на чл. 3, ал. 2
от ЗАНН, защото посоченото в пункт 2 на НП административно нарушение на
практика е декриминализирано и вече не съставлява нарушение на правилата
за движение по пътищата. Поради това, в тази част НП следва да бъде
отменено, а по отношение на СУМПС не се установи категорично, че
жалбоподателят не го е представил.
С оглед изложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно по отношение неговия пункт 1 и 2 и следва
да бъде потвърден, а по отношение на пункт № 3 е незаконосъобразен и
следва да бъде отменен.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН в
полза на въззиваемата страна се дължат разноски, като страната претендира
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи
в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ минимален размер, а именно 80, 00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 21-4332-
020370/07.10.2021 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел "Пътна
полиция СДВР", в частта, в която на И. Н. Н., ЕГН ********** са наложени
следните административни наказания: "глоба" в размер на 200, 00 лева за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП;
"глоба" в размер на 2000, 00 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 21-4332-020370/07.10.2021
г., издадено от Началник група в СДВР, отдел "Пътна полиция СДВР", в
частта, в която на И. Н. Н., ЕГН ********** е наложено следното
административно наказание: „глоба“ в размер на 10 лева, за нарушение на чл.
100, ал.1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП.
6
ОСЪЖДА И. Н. Н., ЕГН ********** , да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи, сума в размер на 80, 00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7