№ 3442
гр. Варна, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20223110104574 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищецът Р. К. Н. твърди, че на 19.03.2022 г. й било връчено съобщение, че срещу нея е
образувано изпълнително дело № 20198930400971 по описа на ЧСИ Д.С.-С.а, рег. № *** на
КЧСИ, с взискател ответното дружество „У.П.“ ЕООД /с предишно наименование „И.“
ООД/. Излага, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 02.10.2014 г. по ч. гр. д. № 8648/2014 г. на ВРС. Със същия ищцата е осъдена да
заплати на „М.“ ЕАД следните суми: сумата от 463.62 лева, представляваща главница за
предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода от 21.07.2011 г. до
24.01.2013 г. въз основа на Договор № Н 1263901/21.12.2009 г., ведно със законната лихва
върху същата, считано от подаване на заявлението – 02.07.2014 г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 65 лева – присъдени разноски за държавна такса в
размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лева. Излага, че
вземането на „М.“ ЕАД е прехвърлено на „С. Г. груп“ ООД, ЕИК *********** с Договор за
прехвърляне на вземания от 21.12.2017 г., а впоследствие – от „С. Г. груп“ ООД, ЕИК
***********, на „Ю.“ ЕООД, ЕИК *********, с договор за прехвърляне на вземания от
30.05.2019 г. Именно по молба на последното дружество е образувано изп.дело №
20198930400971 на ЧСИ Д.С.-С.а. След образуването му въз основа на договор за покупко-
продажба на вземания /цесия/ от 04.01.2021 г., сключен между „Ю.“ ЕООД, ЕИК *********,
и „И.“ ООД ответното дружество е конституирано като взискател.
Обосновава правния си интерес от предявения иск с твърдения, че след узнаване за
изпълнителното дело е подала молба за прекратяването му, но по същата ЧСИ се е
произнесъл с постановление за отказ от 24.03.2022 г. Поддържа, че от образуване на
изпълнителното дело на 18.11.2019 г. до 19.03.2022 г. не са й връчвани каквито и да било
съобщения по него. Счита, че дори в този период да са извършени изпълнителни действия,
същите не следва да бъдат зачетени предвид обстоятелството, че не е уведомена за
образуване на делото. Твърди, че не е уведомявана за издадената заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 8648/2014 г. и за извършените цесии.
Ищцата навежда доводи за погасяване по давност на вземанията, предмет на
принудително изпълнение по изп. дело № 20198930400971 по описа на ЧСИ Д.С.-С.а, рег. №
1
*** на КЧСИ. Посочва, че изискуемостта на вземанията е настъпила с влизане в сила на
заповедта за изпълнение, но не по-късно от датата на издаване на изпълнителния лист –
02.10.2014 г. Поддържа, че се касае за периодично плащане, поради което спрямо него е
приложим 3-годишният давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД и същият е изтекъл на
02.10.2017 г., като за погасено по давност следва да се счита и акцесорното вземане за лихва.
Що се отнася за вземането за разноски, счита, че същото е погасено по давност с изтичане на
5-годишен срок, т.е. на 02.10.2019 г. Навежда доводи, че дори да се приеме, че за вземанията
е приложим давностният срок по чл. 110 ЗЗД, същият е изтекъл преди образуване на
изпълнителното дело – на 02.10.2019 г. Навежда доводи, че принудително изпълнение може
да започне само по молба на заинтересованото лице и едва след това би могла да бъде
прекъсната погасителната давност, като самото издаване на изпълнителен лист не прекъсва
давността. Твърди, че не са били предприети действия, годни да прекъснат давността.
Ищецът поддържа, че не са налице действителни и законосъобразни прехвърляния на
вземането и тя не е уведомявана за извършените цесии. Навежда доводи за нищожност на
договорите за цесия поради липса на предмет, доколкото процесните вземания не са
надлежно индивидуализирани по основание и размер. Счита, че договорите за цесия са й
непротивопоставими и ответникът не притежава в пълен обем вземанията с привилегиите,
включително с правото да се ползва от издадения за тях изпълнителен лист.
Отправя искане до съда за приемане за установено в отношенията на страните, че
ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата от 463.62 лева, представляваща
главница за предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода от 21.07.2011
г. до 24.01.2013 г. въз основа на Договор № Н 1263901/21.12.2009 г., ведно със законната
лихва върху същата, считано от подаване на заявлението – 02.07.2014 г. до 23.02.2022 г. в
размер на 363.46 лева, както и сумата от 65 лева – присъдени разноски за държавна такса в
размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лева, предмет на
принудително изпълнение по изпълнително дело № 20198930400971 по описа на ЧСИ Д.С.-
С.а, рег. № *** на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д.
№ 8648/2014 г. по описа на PC – Варна.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който навежда
доводи за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че до постановяването на
Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015 г. не е текла погасителна
давност за вземания, за които е образувано изпълнително производство. В тази връзка се
позовава на Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382 / 2017 г, IV ГО, съгласно което
до обявяването на ТР № 2/2013 г. приложение намират дадените задължителни разяснения с
ППВС № 3/18.11.1980 г. Навежда доводи, че влязлата в сила заповед за изпълнение се
ползва със сила на пресъдено нещо и има последиците по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Заявява, че с
образуване на изпълнителното дело, изпращането на покана за доброволно изпълнение и
налагането на запор погасителната давност е прекъсната.
Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и да му бъдат присъдени разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Длъжникът в изпълнителното производство може да се брани срещу
материалноправната незаконосъобразност на изпълнението чрез отрицателния
установителен иск по чл. 439 ГПК. Този иск има за предмет съществуването на вземането,
предмет на изпълнителното производство, като надлежни страни по него са длъжникът и
взискателят. Съгласно чл. 439, ал. 2 искът може да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. За уважаване на предявения иск следва да се установи
наличието на юридически факти, реализирали се след посочения момент и довели до
2
изключване или погасяване на спорното право.
С доклада по делото е прието за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните по делото, че срещу ищцата е издаден изпълнителен лист по ч.
гр. д. № 8648/2014 г. по описа на PC – Варна, с който е осъдена да заплати на „М.” ЕАД,
ЕИК ********, следните суми: сумата от 463.62 лева, представляваща главница за
предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода от 21.07.2011 г. до
24.01.2013 г. въз основа на Договор № Н 1263901/21.12.2009 г., ведно със законната лихва
върху същата, считано от подаване на заявлението – 02.07.2014 г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 65 лева – присъдени разноски за държавна такса в
размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лева; че въз основа на
същия е образувано изпълнително дело № 20198930400971 по описа на ЧСИ Д.С.-С.а, рег.
№ *** на КЧСИ; че ответното дружество е конституирано като взискател по изпълнителното
дело въз основа на договор за цесия.
Следователно между страните е безспорно наличието на образувано изпълнително
производство за принудително събиране на вземанията, предмет на иска, като спорът е
съсредоточен относно приложението на института на погасителната давност.
Видно от съдържанието на приобщеното към доказателствата изпълнително дело №
20198930400971 по описа на ЧСИ Д.С.-С.а, същото е образувано с разпореждане на
съдебния изпълнител от 18.11.2019 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на
02.10.2014 г. по ч. гр. д. № 8648/2014 г. по описа на PC – Варна.
От служебно извършена справка в деловодната система на ВРС /л. 42-43/ се
установява, че ч. гр. д. № 8648/2014 г. по описа на PC – Варна, в рамките на което е издаден
изпълнителният лист, е унищожено преди образуване на настоящото производство.
Независимо от това, както от извършената справка, така и от съдържанието на самия
изпълнителен лист, става ясно, че същият е издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. Предвид липсата на доказателства относно конкретната дата на
връчване на заповедта за изпълнение на длъжника, следва да се приеме, че същата е влязла в
сила на 02.10.2014 г., когато е издаден изпълнителният лист.
Настоящият съдебен състав приема, че влязлата в сила заповед за изпълнение следва
да се приравни по правни последици на съдебно решение. Аргументите за този извод са
следните: влязлата в сила заповед за изпълнение, освен изпълнителна сила, има и
присъщите на съдебното решение последици – установително действие, непререшаемост и
стабилитет. След влизане в сила на заповедта за изпълнение се преклудират всички
възражения на длъжника, че вземането не съществува, като те могат да бъдат релевирани
единствено посредством извънредните способи по чл. 424 ГПК, за разлика от исковете по
чл. 252, 254 и 255 от ГПК /отм./. В този смисъл разясненията, дадени в т. 14 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, не намират
приложение. Поради така изложените съображения по отношение установеното с влязлата в
сила заповед за изпълнение вземане следва да намери приложение правилото на чл. 117, ал.
2 ЗЗД.
Следователно давността по отношение на процесното вземане е прекъсната с
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, като от момента на влизане в сила на заповедта е
започнала да тече нова 5-годишна давност. Същата е изтекла на 02.10.2019 г., т.е. повече от
месец преди подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело срещу ищеца. В
този смисъл към датата на образуването му правото на принудително изпълнение на
вземането вече е било погасено. Предвид изложеното извършените в рамките на
изпълнителното дело действия са без правно значение.
Цитираното в отговора на исковата молба Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. №
2382 / 2017 г, IV ГО, е неотносимо към настоящия казус, доколкото по делото не се
установява преди 18.11.2019 г. да е било образувано друго изпълнително дело срещу
ищцата за събиране на процесните вземания.
Поради горните съображения предявеният иск се явява основателен и доказан и
3
следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в настоящото производство разноски в общ размер от 590 лева
/за заплатена държавна такса от 50 лв. и адвокатско възнаграждение от 540 лв./.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът Р. К. Н.,
ЕГН **********, от гр. ***********, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „У.П.“ ЕООД /с предишно
наименование „И.“ ООД/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
***********, следните суми: сумата от 463.62 лева /четиристотин шестдесет и три лева и
шестдесет и две стотинки/, представляваща главница за предоставени и таксувани
далекосъобщителни услуги за периода от 21.07.2011 г. до 24.01.2013 г. въз основа на
Договор № Н 1263901/21.12.2009 г., ведно със законната лихва върху същата, считано от
подаване на заявлението – 02.07.2014 г. до 23.02.2022 г. в размер на 363.46 лева /триста
шестдесет и три лева и четиридесет и шест стотинки/, както и сумата от 65 лева
/шестдесет и пет лева/ – присъдени разноски за държавна такса в размер на 25 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лева, предмет на принудително изпълнение
по изпълнително дело № 20198930400971 по описа на ЧСИ Д.С.-С.а, рег. № *** на КЧСИ,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 8648/2014 г. по описа на
PC – Варна, на основание чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА „У.П.“ ЕООД /с предишно наименование „И.“ ООД/, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. ***********, ДА ЗАПЛАТИ на Р. К. Н., ЕГН
**********, от гр. ***********, СУМАТА ОТ 590 /петстотин и деветдесет/ лева,
представляваща сторени в настоящото производство разноски, на основание чл.78, ал. 1
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4