Решение по дело №2735/2023 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Началник отдел „Оперативни Дейности“ Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., против Решение № 1618 от 26.09.2023 г. на Районен съд Пловдив, І н.с. постановеното по а.н.д. № 4501 по описа на същия съд за 2023 г., отменящо Наказателно постановление (НП) № 710806 – F690983/04.07.2023 г. на Началник отдел „Оперативни Дейности“ Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ В ГД „Фискален контрол“, с което на “ИМПЕРИУМ 2002” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 2, ет. 6, ап. 11, представлявано от Т.Д.Д., на основание на чл. 185, ал. 2, изречение първо от ЗДДС, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лв., за извършено нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 3, ал. 8 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на процесуалния закон. Иска се обжалваното решение да бъде отменено като вместо него се постанови друго, с което да бъде потвърдено процесното НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съгласно приложен списък на разноските. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

3. Ответникът по касационната жалба - “ИМПЕРИУМ 2002” ЕООД, не взема конкретно становище по спора.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от “ИМПЕРИУМ 2002” ЕООД против НП № 710806 – F690983/04.07.2023 г. на Началник отдел „Оперативни Дейности“ Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ В ГД „Фискален контрол“.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № F690983 от 05.01.2023 г., съставен от С.Б.Ч.– старши инспектор по приходите при ЦУ на НАП. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена проверка на 15.12.2022 г. в 13:30 часа, на обект – електронна игра /въздушен хокей „Fast track“, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Санкт Петербург“ № 44, комплекс „Ескалибур“, стопанисван от “ИМПЕРИУМ 2002” ЕООД, е установено, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ (Наредба № Н-18), е допуснало нарушение на същата, като извършва продажба чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване без монтирано фискално устройство, вградено в автомата на самообслужване (ФУВАС) към момента на проверката.

При извършена контролна покупка на 15.12.2022 г. в 13:15 часа на 1 бр. електронна игра на стойност 2 лв., е установена липса на визуализация на извършената контролна покупка от дисплея на ФУВАС. Съгласно дадени писмени обяснения от задълженото лице, липсва монтирано и въведено в употреба фискално устройство вградено в електронния автомат на самообслужване.

В АУАН е посочено още, че при проверка в информационните масиви на НАП, е установено, че към 15.12.2022 г. няма данни за регистрирано в НАП фискално устройство за горепосоченият обект. Доказателство за извършеното нарушение е приложена справка от ИС на НАП за регистрирани фискални устройства.

Посочено е още, че нарушението е констатирано на 15.12.2022 г. и води до неотразяване на приходи, като за резултатите от проверката е съставен ПИП сер. АА №0118438/15.12.2022 г., ведно със събрани доказателства към него.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП, в което е посочено, че нарушението е за първи път.

7. За да отмени атакуваното наказателно постановление, районният съд е приел, че санкционирането на жалбоподателя с обжалваното НП, макар и законосъобразно според националното ни законодателство, е нетърпимо според имащото примат право на ЕС. В тази връзка съдът се позовал на Решение на СЕС (първи състав) от 4 май 2023 година по дело С‑97/21, според което „Член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.“

Според първоинстанционния съда, точно такъв е процесния случай, тъй като с процесното НП на дееца е наложена имуществена санкция в значителен размер- 3000 лева, а същевременно за същото нарушение, по повод същия издаден АУАН му е наложена ПАМ принудително запечатване на обект за срок от 14 дни, която не само е влязла в сила, като необжалвана, но и видно от приложения протокол за запечатване на обект от 11.01.2023 г. мярката реално е изпълнена и жалбоподателят е понесъл негативните последици от нея няколко месеца преди издаването на НП. Двете санкции са наложени в два самостоятелни процеса (по АПК и по ЗАНН), протичащи пред различни органи, подлежащи на обжалване пред различни съдилища, приключили в различен времеви интервал, като санкцията по чл. 186 ЗДДС е изпълнена няколко месеца преди издаването на процесното НП. Посочено е, че българското законодателство не позволява резултатите от едното производство да бъдат зачетени в другото, нито общите факти установени в едното производство да се съобразят в другото, като във всяко едно от тях следва да се провежда пълно и главно доказване на едни и същи обстоятелства. По-важното според районния съд е, че българското законодателство не позволява санкцията в едното производство да бъде съобразена при индивидуализация на санкцията във второто, така че съвкупния им размер и тежест да е пропорционален на конкретната тежест на нарушението.

При това положение районният съд е приел, че санкционирането на жалбоподателя с обжалваното НП, макар и законосъобразно според националното ни законодателство, е нетърпимо според имащото примат право на ЕС.

ІV. За правото :

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени обстойни мотиви относно незаконосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. С оглед наведените в касационната жалба възражения е необходимо да се съобрази следното:

Съгласно чл. 267, ал. 1 ДФЕС, Съдът на Европейския Съюз може да се про­из­нася и преюдициално, давайки т.нар. “пре­юдициално заключе­ние”.

Важна особеност на решенията на този съд е, че те имат характер на пре­цедент и при тях важи принципът, че след като е било постановено такова ре­ше­ние по преюдициално заключение по даден въпрос, всички други съди­лища тряб­ва да го при­е­мат като задъл­жи­тел­но по отношение на идентични въпро­си, които въз­никват пред тях, и от тази гледна точ­ка следва да се въздържат от отправяне на свои запитвания, които са били пред­мет на разглеждане.

Настоящият съдебен състав намира, че е налице идентичност между предмета по настоящото дело и този по коментираното преюдициално заключение (Решение от 4 май 2023 година по дело С‑97/21), доколкото и в двете производства се касае за случай, при който за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице е наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища.

Ето защо, в случая няма причина, даденото разрешение от Съда на Европейския съюз с Решение от 4 май 2023 година по дело С‑97/21, да не бъде съобразено изцяло в конкретния казус, именно защото то се ползва със сила на тълкуваното нещо по отношение на всички национални юрисдикции в страните – членки.

10. Изложеното до тук налага да се приеме, че решението на районния съд е правилно. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, деветнадесети касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1618 от 26.09.2023 г. на Районен съд Пловдив, І н.с. постановеното по а.н.д. № 4501 по описа на същия съд за 2023 г.

Решението е окончателно и неподлежи на обжалване и протест.

Председател:
Членове: