№ 443
гр. Ямбол, 20.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря Е. Г. А.В.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20242330102233 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.12 и сл. от Закона за защита
от домашното насилие.
Образувано е по подадена от Е. В. Ч. с искане за издаване на заповед за
защита срещу лицето С. Т. К., с когото живеела на семейни начала от 21
години и от когото имала 4 деца. В молбата се твърди, че молителката е
живяла с ответника до месец февруари 2024г., когато последният заминал за
Г., а тя останала да живее в гр.С.. сочи, че на 19.07.2024г. ответника й се
обадил по телефона, като й казал, че най-скоровреме ще се прибере в
Р.България и по точно в гр.С.,обл.Я., като щял да я убие и след това да се
самозапали. Причина за отправените закани били, че я обвинява в изневяра,
като посочил и името на човека с когото му изневерявала, като и към него
отправил закани за саморазправа. Молителката твърди, че след като ответника
е заминал за Г. те не живеели заедно, като преди две седмици в телефонен
разговор му споделила, че всичко между тях е приключило и не искала да има
нищо общо с него. Твърди, че се страхува от ответника, като счита, че той е
заплаха за нея.В съдебно заседания молбата се поддържа лично от
молителката.
Ответника е депозирал писмен отговор, с който оспорва молбата като
1
неоснователна, като твърди че сочените от молителката обстоятелства в
молбата не отговарят на истината. Твърди, че за да се грижи за семейството си
през месец февруари заминал за Г., от където изпращал на Е. месечно по 500-
600 евро за издръжка на децата. Преди четири месеца разбрал от негови
близки, че Е. имала извънбрачна връзка с друг мъж, която тя отрекла. Той
продължил да й се обажда и да й изпраща пари за издръжка, както
обикновено, но в последният им разговор тя му заявила, че всичко между тях е
приключило и не иска да живее повече с него, на което той и отговорил, че
като се прибере в България и тогава ще говорят. След като се прибрал в
България на 01.08.2024г. полицаите му връчили заповед за незабавна защита и
след това разбрал, че Е. се е изнесла от семейното им жилище.
В съдебно заседание ответникът се яви лично и чрез процесуалния си
представил моли за отхвърляне на молбака, като му бъдат присъдени
направините по делото разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
следното:
Към молбата е приложена декларациия за извършено домашно насилие
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Според изготвената справка за съдимост ответника е осъждан за
кражба, а според справката за съдимост на молителката тя не е осъждана.
Съгласно изпратената медицинска справка издадена от началник
отделение по психиатрия МБАЛ "***" гр.Я. страните не се водят на отчет към
психиатричния кабинет.
По искане на ответника по делото бе разпитана като свидетел А.З.Д. от
гр.С..
Същата заяви, че познава страните, като с молителката е работила в
Община С. заедно 7 месеца. Не е чувала да имат проблеми с ответника, който
е в Г. и от там й пращал пари, като били в добри отношения. Знае, че
молителката има връзка с техен колега, с когото живеела почти на семейно
начала и от там тръгнала тяхната работа. Сочи, че пред нея С. не е заплашвал
никого.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
2
Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по
подадената молба.
Молбата е депозирана в съда на 22.07.2023г. в преклузивния
едномесечен срок по чл.10, ал.1 от ЗЗОДН от извършване на актовете на
домашно насилие , от процесуално легитимирани лица по чл.3,т.2 и 3 от ЗЗОД
и против ответник, който е пасивно легитимирани да отговаря по нея, поради
което е допустима.
Преследваната от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ цел е
да защити действителните жертви на домашно насилие, като даде бърза,
ефективна и своевременна защита на пострадалите от домашно насилие лица,
които са поставени в риск. Съгласно легалната дефиниция в разпоредбата на
чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие представлява всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в
интимна връзка.
Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗОДН предполага
установяване по делото на следните обстоятелства, които в своята съвкупност
да обуславят извод за осъществен акт на домашно насилие: наличието на
морално укоримо поведение, което да се квалифицира като акт на домашно
насилие по смисъл на чл.2 от ЗЗОДН, същото да е извършено от посоченото в
молбата лице и то на твърдените дати.
Визираните в молбата актове на домашно насилие следва да бъдат
доказани изцяло – по време, място, начин на извършване и авторство. Макар
производството по ЗЗДН да има за основна цел защитата на пострадалите
лица, последиците от установяването на извършено насилие имат и съответни
санкционни последици. Поради това следва по правилата на ГПК и ЗЗДН да
бъде безспорно и категорично установено наличието на извършено домашно
насилие със съответните доказателства. Макар и с известни особености, в
процеса по ЗЗДН важат общите принципи на доказване в гражданския процес,
като молителят следва да докаже пълно и главно основателността на
подадената до съда молба и обуславящите това факти от обективната
действителност.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
3
приема, че страните са живели съвместно на семейни начала до месец
февруари 2024г., когато ответникът е заминал да работи в Г., а ответницата е
останала да живее в гр.С.. Според показанията на свидетелката А.З.Д., които
съдът цени като обективни, след заминаването на ответника, молителката е
установила интимна връзка с нейн колега, която била причина за сегашните
им отношения. Знае, че ответника редовно е изпращал пари на молителката от
Г., и че те имали добри отношения, като не е чувала той да отправя заплахи
към никого.
Представената от молителката декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗСДН,
съгл.чл.13 може да служи като доказателствено средство, само когато няма
други доказателства, каквито в настоящото производство бяха събрани. Въз
основа гласните доказателства съдът приема, че е разколебана достоверността
на представената от молителката декларация, като други не бяха представени
от молителката. Въпреки дадената възможност молителката не осигури други
доказателства, които по безспорен начин да установят твърденият от нея акт
на насилие. При съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира, че не се установи по безспорен начин спрямо
молителя да е извършен от страна на ответника акт на домашно насилие по
смисъла на чл.2 от Закона, поради коено молбата като неоснователна следва
да се отхвърли.
При този изход на съдебния спор на осн. чл. 11,ал.3 от ЗЗСДН
молителката следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата ДТ в
размер на 25лв., както и да заплати на ответника направените от него разноски
по делото в размер на 800лв., съобразно представения договор за правна
защита и съдействие.
Водим от гореизложеното , Я Р С
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата Е. В. Ч., ЕГН ********** от
гр.С., община С., обл.Я., ул.“*** за оказване на защита от домашно насилие за
извършен акт на насилие от С. Т. К., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.С.,
обл.Я., ул.“*** , на 19.07.2024г.
ОСЪЖДА Е. В. Ч. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
4
по сметка на ЯРС държавна такса в размер на 25.00лв.
ОСЪЖДА Е. В. Ч. да заплати на С. Т. К. направените по делото
разноски в размер на 700лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в
двуседмичен срок от днес – 20.08.2024г.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5