Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Тетевен , 26.11. 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, I състав, в публично съдебно заседание
проведено на двадесети и седми октомври през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНИ ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Виолета Монова , като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 1004 по описа за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание 108 ЗС във вр. с
31 ал.2 от ЗС .
Постъпила е искова молба от С.Н.К. и К.Н. ***
срещу З.К.Г. и С.М.Г. ***.
В
исковата молба се твърди ,че ищците са собственици ,съгл. Нотариален акт за
дарение на недвижим имот - земя и идеална част от сграда , ....Г.г. на Нотариус
Иванов ,находящ се в сГ.,- ул. „******в строителните граници на сГ. ,
съставляващ УПИ с площ от 512 кв.м. с уредени отношения по регулацията , съответстващ
на....Г.и на 1/2 идеални части от
изградената в този поземлен имот - двуетажна масивна жилищна сграда ,цялата с
декларирана разгърната застроена площ от 168 кв.м.В момента горният имот , с
приемането на кадастралната карта на сГ. , одобрена със Заповед № РД -
18-1783/30.10.18 г. на ИД на АГКК, е с идентификатор 17418.701.349, находящ се
в с. Г и па , ул. ******целият с площ от 548 кв.м., трайно предназначение на
територията — урбанизирана,начин на ,трайно ползване-ниско застрояване - до 10
м., стар идентификатор - няма,номер по предходен план - 167, квартал 35, парцел
XI , а сградата на която сме собственици на 1/2 идеална част е отразена като
сграда с идентификатор - 17419.701.349.1, цялата със застроена площ от 80 кв.
м., брой етажи - два, предназначение - жилищна сграда - еднофамилна.
По силата на Нотариален акт за
прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка № 65,т.6,рег.№ 3520,дело № 523 от 01.12.2016 г. на Нотариус - Вутева -
ответниците в режим на семейна имуществена общност са придобили и са станали
собственици на 1/2 идеална част от гореописаната двуетажна масивна жилищна
сграда , срещу заплащане на праводателите им сумата от 7000 лв. и задължението
на първата ответница да осигурява на праводателите , които са и нейни роднини
гледане и издръжка.
В момента двамата ищци и техните
праводатели – техните родители живеели в къщата , като можели да ползват само
втория етаж от нея. Първият етаж е заключен от ответниците , откакто са придобили
собствеността и те нямали достъп до него. На втория етаж от къщата нямало предвидено
тоалетно помещение и баня, нито килер , което създавало трудности при
упражняването на техните собственически права . Такива помещения били изградени на първия етаж от къщата , но до
тях те нямат достъп, тъй като същият е заключен от ответниците , Затова ползват
баните на съседи и ползват тоалетна , която е навън в двора .
С
нотариална покана по чл. 31 ал.2 ЗС поканили ответниците в седемдневен
срок от получаване на поканата доброволно да им осигурят достъп до банята и килера , намиращи
се на първия етаж от къщата , за да могат пълноценно да ползват жилищната
сграда като собственици на ½ идеална част от нея. Нотариалната покана
била връчена на ответниците на 21.06.19
г. чрез Нотариус Вутева , чрез майката на първата ответница- Е.К.Ю.. В указания
седемдневен срок на 04.07.19 г. чрез Кмета на сГ. и присъствието на двама
полицаи било констатирано , че първият етаж е заключен и, че ответниците ,двамата ищци, не
можели да ползват правата си на собственост , според дяловете ни , върху първия
етаж. Досега те нямали достъп до него и помещенията , които са определени за
баня - тоалетна и килер . Поради и тази причина не могат пълноценно да ползват жилищната сграда като
съсобственици на 1/2 идеална част от нея. Ето защо и имали правния интерес да получат обезщетение от
ответниците за периода от 21.06.19 г. до приключването на настоящия процес на
основание чл.31 ал. 2 ЗС, тъй като ответниците с поведението си възпрепятствали
и ограничавали ищците , като съсобственици
да ползват общата вещ - първия етаж от къщата , съобразно правата им на
собственост. До момента определят обезщетението за сумата в размер на 400 лв.
изчислена на базата на пазарния наем за 1/2 идеална част от първия етаж на
сградата .
Правят искане съдът , да постановите решение , с което признае
ищците по отношение на ответниците , че са собственици на 1/2 идеална
част по дарение от двуетажна жилищна сграда, която по одобрената кадастрална
карта на сГ. - Заповед № РД-18-1783/30.10.18 г. на ИД на ЛГКК е с идентификатор
******, цялата със застроена площ от 80 кв.м.,6рой етажи 2, предназначение -
жилищна сграда - еднофамилна , която е изградена изцяло в поземлен имот
–тяхна собственост , находящ се в сГ. ,
ул. ******,с площ от 548 кв.м.,трайно предназначение на територия- урбанизирана,
начин на трайно ползване - низко застрояване - до 10 м., стар идентификатор -
няма , номер но предходен план -167, кв. 35, парцел XI ,при съседи ******, и
като такива са собственици и на 1/2 идеална част от първия етаж на сградата-
Иска се съдът да осъди ответниците да им
предадат владението върху 1/2 идеална част от първия етаж на двуетажната
жилищна сграда и да осъди ответниците да им предадат ключа от първия етаж от
сградата, както и да осигурят достъп до
находящите се на първия етаж помещения - баня - тоалетна и килер , и да бъдат
осъдени ответниците да им заплатят
обезщетение техните права на собственост върху първия етаж от сградата на
основание - чл. 31 ал. 2 ЗС в размер на 400 лв., заедно със законната лихва
върху тях , начиная от 21.06.19 г. до завеждане на исковата претенция от
18.12.2019г. изчислени на базата пазарен наем върху вещта -140лв , като за
техния дял е 70 лв месечно , като за месец юни да им заплатят 10 лв. месечно ,
юли ,август ,септември , октомври ,ноември по 70 лв. месечно, а за декември от 01.12.19г.
до 18.12.19г. -40 лв. заедно със законната лихва върху тях, в съдебно заседание
е направено изменение на иска ,като се претендира се пазарен наем от 23,50 лв.
месечно , като се претендира сумата от общо 138,65лв , начиная от 21.06.2019г.
до 18.12.2019г. датата на завеждане на иска и лихва за този период от 3,29лв ,
както и законна лихва .Претендират се разноски по делото .
В срока по чл.131 е постъпил писмен
отговор от ответниците ,чрез процесуалният им представител адв. С.С. от ЛАК в ,
който се твърди ,че считат, че така предявените искове са допустими, но
неоснователни и следва да бъдат оставени
без уважение, поради следното:Независимо, че в документите за собственост на ищците
и на ответниците е посочено като
собственост ½ идеална част от жилищната сграда, то към исковата молба са
приложени достатъчно доказателства, че в действителност ищците и техните
родители, които са дарители по документа им за собственост са владели реална,
обособена част от жилищната сграда и това е втория етаж на къщата, което е
признато със съдебно Решение, индивидуализиращо точно собствеността им. От своя
страна, те са собственици на първия етаж
на жилищната сграда, като до момента не
са пречили на ищците по никакъв начин да владеят имота си, в обособената
му част. Това, че не са изградили вътрешна баня и тоалетна, въпреки че в
доказателството по делото има данни, че такива помещения са проектирани на
втория етаж, не е бил техен проблем , На л, 5 от Решение №234/04.08.2015 год.
по.в, гр. дело №618/2014 год. по описа на ЛОС било видно, че - цитират: „..в архитектурния
проект втория етаж е от столова с кухненски бокс, две спални, обща баня –тоалетна
и килер,
разположение от общкоридор.” - т.е.
в обособената част, собственост на ищците са проектирани такива помещения,каквито те твърдят ,че нямат и искали да
ответниците да осигурят достъп до техните такива . На л.6 на
цитираното решение били изброени помещенията и индивидуализирана собствеността
както на първия, така и на втория етаж на процесната жилищна сграда. За първия
етаж е посочено следното - в дъното на коридора има четвърто помещение -
незавършено и неизползваемо, предназначено за баня. Т.е. - нито на първия, нито
на втория етаж има баня и вътрешна тоалетна, но има външна тоалетна, в двора,
която не била на комшиите и се ползва от живущите.Реално, при собственост на
1/2 идеална част, ищците следва да ползват 50 процента от площта на сградата,
но в случая, това не е така. Освен втория етаж, те ползвали целия таван, като
не позволявали на ответниците да ползват
част от нега, от което следвало, че те ползват повече от 50 процента от
сградата. Твърди се ,че ако ищците
доказвали право на собственост върху техния
етаж, то те на същото основание
можели да претендират право върху техния
етаж, до който нямали достъп. За да бъде
основателен искът на ищците, то следва да докажат, че са собственици не на 1/2
идеална част от жилищна сграда, а на цялата сграда, каквито не били .Твърдят
,че ако процесуалният им представител е
прочел внимателно приложените към ИМ документи, той вероятно не би предявил
тези искове, тъй като в случая доказателствата ги оборвали. В приложените
съдебни актове точно е посочено, как родителите на ищците и какво са придобили
от процесната сграда, където никъде не е посочено, че се признало правото им на
собственост на помещения и от първия етаж.В тази връзка категорично заявяват,
че нямало основание и намерение да
предоставят достъп на ищците до първия етаж на къщата, който е тяхна
собственост и няма основание да им заплащат никакъв наем. Предлагат
споразумение , претендират разноски .
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:
С решение по
гр.д. № 676/2013г на Р.С Тетевен
е признато за установено , на основание чл.108
от ЗС, по отношение на Н.К.Ю., Р.К.Ю., Станислав Н.К. и К.Н. *** ,че К. А.Ю.и Е.К.Ю. от с г. ,са собственици,на основание давностно
владение,на двуетажна масивна жилищна сграда,с РЗП 168 кв.м.,изградена върху
УПИ IX-167
в кв. 35 по ПУП на сГ. ,Лов.обл.,целият
с площ от 512 кв.м.,при граници на урегулирания поземлен имот: от двете страни Р.Ъ.А.и
Р. Синаев Котов,като ги осъждада отстъпят собствеността и предадат владението
върху тази сграда на собствениците К. А.Ю.и Е.К.Ю. от с г..
С
решение по в. гр.д. № 618/2014г. на ОС-л. е отменено решение № 155 от 31.10.2014г. по гр.д.№ 676/2013 г. Тетевенски районен
съд,в частта в която е уважен предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС
за ½ ид. част от двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП от 168 кв.м.,
изградена върху УПИ ХІ-167 в кв.35 по ПУП на Градешница, Ловешка област, целия
с площ от 512 кв.м. Отхвърлил е като неоснователен и недоказан иска
с правно основание чл. 108 от ЗС във връзка с чл. 79,ал.1 от ЗС,предявен от К.
А.Ю.и Е.К.Ю.двамата от с. „г.”ул.”******против
Н.К.Ю.,
Р.К.Ю., Станислав Н.К. и К.Н. *** за ревандикация на придобита по давностно владение ½ ид.
част от двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП от 168 кв.м., изградена върху
УПИ ХІ-167 в кв.35 по ПУП на г., Ловешка област, целия с площ от 512
кв.м. и е потвърдил като правилно и законосъобразно,съдебно решение №155 от
31.10.2014г. по гр.д.№ 676/2013 г. Тетевенски районен съд в
останалата част. С определение
№623/07.12.2015г. по касационно дело № 5268/2015г. не е допуснато касационно
обжалване на въззивното решение .
По
силата на Нотариален акт за прехвърляне на собственост върху недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка № 65,т.6,рег.№ 3520,дело № 523 от
01.12.2016 г. на Нотариус - Вутева - ответниците в режим на семейна имуществена
общност са придобили и са станали собственици на 1/2 идеална част от
гореописаната двуетажна масивна жилищна сграда.
С
нотариален акт № 41 , том 111,дело №357/2017г. за дарение на недвижим имот Н.К.Ю.и
Р.К.Ю.даряват на ищците С.Н.К. и К.Н.К.
УПИ от 512кв.м. в парцел Х1-167
от кв.35 от устройствения план от 1964г. на сГ. в едно с ½ ид. част
от изградената в имота двуетажна жилищна
сграда цялата с декларирана разгърната
площ от 168 кв.м. Тоест страните са съсобственици при квоти по ½ ид.
част на процесния недвижим имот представляаващ двуетажна сграда построена
в УПИ от 512 кв.м. в парцел Х1-167 от кв.35 от устройствения
план от 1964г. на сГ..
С нотариална покана от Ищците от дата
14.06.2020г. на нотариус Р.Вутева ,
връчена на ответниците ,чрез Е.К.Ю. на 21.06.2019г.е поискан от ищцовата страна
достъп до банята и килера находящ се на първия етаж от къщата , за да могат
пълноценно да ползват жилищната сграда като съсобственици , с констативен
протокол от 04.07.2019г. на кмета на сГ.
е установено ,че първия етаж от сградата е заключен.
От
представената съдебно икономическа експертиза се установява ,че дължимият
пазарен наем е 47лв месечно , а
дължимата лихва за периода 21.06.2019г. до 31.07.2020г. е 32,06 лв.Постъпила е
молба по реда на чл. 214 от ГПК по иска по чл.31 ал.2 от ЗС , с която ищцовата
страна е намалила претенцията си ,а именно от претендира се пазарен наем от
23,50 лв. месечно , като се претендира сумата от общо 138,65лв , начиная от
21.06.2019г. до 18.12.2019г. датата на завеждане на иска и лихва за този период
от 3,29лв , както и законна лихва .
По делото са разпитани свидетелите ф.и.р. , з.и.в., С. н.р. и е.к. ю. .
В
показанията си първите трима свидетели ф.и.р. , з.и.в., С. н.р. твърдят ,че
банята била на първия етаж от къщата , като на втория етаж няма баня , но
първия етаж е заключен, като на първия етаж имало три стаи ,баня и килер .На
първият етаж не живеел никой от 2011г. същия е заключен. На втория етаж се
достигало по външно стълбище и до
тавана. Свидете.та е.к. ю. , която е и баба на ищците твърди ,че няма баня и
тоалетна на първия етаж , има външна тоалетна .Било оставено помещение за баня
, но такава не е правена , тъй като тогава нямало вода , а и трябвало да се
направи помийна яма.В момента в къщата има вода , която се ползва за миене и за
пране , тоест имапомещение за баня но въобще не е правена такава.
По
делото е извършен оглед на процесната сграда в сГ. , видно от който двата етажа
на къщата са със самостоятелни входове , първият етаж е заключен , същия бе
отключен за деня на огледа , а на втория етаж живеят ищците .На първия етаж при
огледа се установи помещение преградено за” баня „ но същата не е направена,
помещението не е замазано и в него има складирани дърва , кофи , кутии и
различни вещи и се явява като складово помещение , на етажа има кухня с вода ,
като св. е. Юрукова уточнява ,че водата се изтича в реката , тъй като няма
изградена общинска канализация., на първия етаж също така има спалня и избено
помещение.Тръбите от втория етаж от западната стена на къщата слизащи от втория етаж са вкарани в
широка тръба, като по думите на ищеца С.К.
в мръсен канал , който вървял по средата на улицата и влизал в централния водопровод
на главната улица.
На
втория етаж на къщата са разположени кухня с дневна и спалня, в дъното на
коридора има пералня и врата със стълби водещи към тавана.
При съобразяване правата на собствениците, съдът
съобрази следното: Страните са съсобственици на по ½ ид. част от
процесният жилищен имот видно от представените по делото нотариален акт № 41 , том 111,дело №357/2017г.
за дарение на недвижим имот Н.К.Ю.и Р.К.Ю.даряват на ищците С.Н.К. и К.Н.К. УПИ от 512 кв.м. в парцел Х1-167 от кв.35 от устройствения
план от 1964г. на сГ. в едно с ½ ид. част от изградената в имота двуетажна жилищна
сграда цялата с декларирана разгърната
площ от 168 кв.м. и Нотариален акт за прехвърляне на собственост върху недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка № 65,т.6,рег.№ 3520,дело № 523 от
01.12.2016 г. на Нотариус - Вутева - ответниците в режим на семейна имуществена
общност са придобили и са станали собственици на 1/2 идеална част от
гореописаната двуетажна масивна жилищна сграда.
Съобразно чл. чл. 31. от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им.Когато общата вещ се използва
лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.Съобразно чл. 32. От ЗС общата вещ се използва
и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от общата вещ.Ако не може да се образува мнозинство или ако
решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на
който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако
е нужно, назначава управител на общата вещ.
Съгласно § 5, т.30 от ДР на ЗУТ "жилище" е съвкупност от
помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и
пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Съобразночл.
40 от ЗУТ всяко жилище
трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или
кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде
в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено
свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни. Санитарни помещения над
жилищно помещение, над кухня или килер за хранителни продукти се допускат само
в жилището, което обслужват.
Дефиниция на това понятие от гледна точка на обектите на правото на
собственост е дадена в § 1, т. 1 ЗКИР, според който самостоятелен обект на
правото на собственост е етаж, или част от етаж по смисъла на глава IV от ЗС
"Етажната собственост". По аргумент от чл. 39 ЗС основната характеристика
на самостоятелния обект на правото на собственост освен обособеността му като
етаж, или част от етаж, е и да може да се ползва самостоятелно, в т. ч. да има
самостоятелен вход за него. В този смисъл е Решение № 261/23.10.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 3777/2013 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
По делото няма данни страните да са предприели
някакви действия по разпределение на ползването на имота в писмена форма , но
въпреки това ищците ползват втория етаж от къщата , а ответниците ползват
първият етаж от имота заедно с техните праводатели родители , поради което
съдът счита ,че страните са си разпределили мълчаливо,чрез действията си ползването на жилищния имот .По отношение на
договора за разпределение на ползването не се изисква форма за действителност ,
същия е неформален , той може да бъде сключен устно ,а също така и писмено ,
формата би имала значение само относно доказването му , поради което договорът
за разпределение на ползването не може да бъде нищожен поради липса на форма .
Видно от свидетелските показания , които съдът кредитира по отношение на
разпределението на ползването на имота не е спорен въпроса ,че ищците живеят на
вторият етаж от имота , а ответниците на първия , не е спорен и въпроса че
първият етаж е заключен .Видно от
мотивите на решение
по в.гр. д. №618/2014г на ОС.л. , което е приложено към настоящото дело на л. 6 от делото е прието от въззивния съд
,че :
„ Що се отнася до исковата претенция относно останалата
½ ид. част от процесния имот, съдът съобразява, че въззивниците не са
живели на втория етаж на сградата. В такава насока са обстоятелствата-основание
на иска- конкретизирани в исковата молба от 13.12.2013 г., където
въззиваемите-ищци са посочили „Синът ни ответника по иска Николай Юруков се ожени през 86 година за втората
ответница……….След като се ожени и се родиха децата му той остана да живее в
къщата и до настоящия момент”. Фактът, че въззивниците-ответници са обитавали
втория етаж на жилищната срада през целия период след 1986 г…“ „.. След
сключване на граждански брак с Р.Ю., той и семейството му владеели втория етаж,
където са родени и отгледани децата му /
с изключение на една година, когато е
живял в друго жилище, но след това отново се върнал със семейството си в процесния имот/ . При това положение
въззиваемите са собственици на останалата една ½ ид. част на основание
чл. 92 от ЗС по приращение, както и предвид владението на втория етаж от
жилищната сграда за периода от 1986 г. и понастоящем и за останалата 1/2
идеална част на процесната двуетажна жилищна сграда исковата претенция по чл.
108 от ЗС е неоснователна и недокзана. „
Видно от представения по делото нотариален акт с вх. Рег.№2163/29.11г.
,акт №47,д. № VIII на С.В.Тетевен
и с № 41,т.III по н.д. №357/2017г. на нотариус Ивайло Иванов
са праводатели на настоящите ответници , както въззивнице по в. гр.д. №
618/2014г. на О.С.-л.. Поради което
съдът приема ,че правото на ползване в
имота е било разпределено още след 1986г. , от праводателите на страните по
делото и понастоящем същото не е
променяно , въпреки ,че имотът е променил собствениците си .Страните са си
разпределили ползването на имота , като ищците живеят на втория етаж ,а
ответниците на първия.Спорен е въпроса касаеш ползване на санитарно помещения
баня , тоалетна и килер , които били на първи етаж , а на втория етаж нямало
такива , тъй като се иска съдът да осъди ответниците
съобразно чл.108 от ЗС да предадат на
ищците владението върху 1/2 идеална част от първия етаж на двуетажната жилищна
сграда и да осъди ответниците да им предадат ключа от първия етаж от сградата и
да осигурят достъп до находящите се на
първия етаж помещения - баня - тоалетна и килер , както и да осъди ответниците
да заплатят на ищците обезщетение
техните права на собственост върху първия етаж от сградата на основание - чл.
31 ал. 2 ЗС.
Видно от извършеният оглед на
имота на първи етаж няма изградена действаща
баня и тоалетна , що се отнася до килера
, то ищците ползват тавана на имота и няма данни ответниците да ползват
тази обща част .
След като съдът е приел ,че страните са си
разпределили правото на ползване , то с настоящата искова молба същите желаят да достъп до целия имот по реда
на чл.108 от ЗС .
Съдът
приема ,че страните по делото са си разпределили мълчаливо помежду си правото
на ползване и в случая същите следваше
да заведат исково производство , с което съдът да разпредели правото на ползване
, така ,че и двете страни да имат достъп
до санитарни помещения/т.е общо ползване / , но такива не се доказаха да са
изградени вътре в самия имот въпреки ,че е имало отредено за това помещение ,а
що се отнася до килера , както съдът констатира по-горе ищцовата страна има
достъп до друга обща част ,а именно таван .
Видно от мотивите на решението по приложеното
в. гр.д. № 618/2014г. на О.С.-л. на л.5 „Построената
жилищна сграда е ситуирана в западната част на дворното място ,както е
предвидено по проект, но при постровяане
входовете й вече са обърнати към към п. Х-170.Застроената площ и външните
размери на сградата съответстват на одобрения архитектурен проект - 78 кв.м. В
резултат на строителството е променено разпределението на помещенията в етажите, тъй като първият етаж на процесната
сграда се състои от коридор, две стаи откъм двора и три откъм ската, където по
проект не са предвидени помещения, но са напълно завършени и годни за
обитаване, а в дъното на коридора има четвърто помещение-незавършено и е
неизползваемо предназначено за баня,има
и маза, обособена под стълбището за
втория етаж,стълбището е подзидано и полученото пространство е затворено с
врата. Вторият етаж в застроената сграда е съставен от коридор, дневна с
кухненски бокс, две спални,а на мястото на килера има тясна дървена стълба за
тавана, не са изградени баня-тоалетна и килер.“ Тоест констатациите във въззивното
решение потвърждават констатациите от огледа по настоящото дело .
По делото няма искане , както и
доказателства ответната страна да не желае изграждането на обособеното за а
баня и тоалетна помещение не се доказаха същите да са изградени в имота въпреки
,че има отредено помещение за баня , такава към дата на подаване на иска и на
огледа не се доказа да е изградена , при огледа се установи ,че помещението
отредено за баня не е замазано , представлява тухлена стена и се ползва за склад, що се отнася до
тоалетната , такава в сградата няма , но има такава външна изградена .
Допълнително тъй като дворното място е изключително собственост на ищците
същите могат съобразно чл.40 ал.2 да обособят санитарните помещения и складови
такива и в дворното място , а след като съдът е приел ,че страните са си
разпределили помежду си ползването на имота и ищците живеят на втория етаж ,а
ответниците на първия , то ищците могат
да предприемат действия да изградят такова помещение на етажа който ползват,
естествено ако сградата архитектурно и технически позволява , или както съдът по-горе констатира ,че би следвало да заведат иск с
който да поискат разпределение на ползване на имота , като поискат общо
ползване върху санитарното помещение , разбира се ,ако същото съществува като баня,
и ако в техническо отношение сградата позволява ползването да се
разпредели по този начин , по отношение тоалетната такава има изградена външна
в дворното място . Процесният имот е
реално разпределен на два етажа, тоест съдът счита ,че всеки етаж е придобил статут на самостоятелен обект на правото на собственост -
жилище (§ 5, т.30 от ДР на ЗУТ и чл. 40, ал.1 ЗУТ), тъй като е отговаря на
законовите изисквания за жилище, съгласно действащите строителни правила и
норми към момента на построяването му и към момента на обособяването му в
самостоятелна част, тъй като е има самостоятелен вход, жилищни помещения , като
складовото помещение ,и баня и тоалетна съобразно чл.40 ал.2 от ЗУТ могат да
бъдат и извън жилището , а допълнително ищците ползват и подпокривното пространство .
Предвид горното следва да бъдат признати ищците за
собственици, на 1/2 идеална част по дарение от двуетажна жилищна сграда, която
по одобрената кадастрална карта на сГ. - Заповед № РД-18-1783/30.10.18 г. на ИД
на СГКК е с идентификатор ******, цялата със застроена площ от 80 кв.м.,6рой
етажи 2, предназначение - жилищна сграда - еднофамилна , която е изградена
изцяло в поземлен имот –тяхна
собственост , находящ се в сГ. , ул. ******,с площ от 548 кв.м.,трайно
предназначение на територия- урбанизирана, начин на трайно ползуване - низко
застрояване - до 10 м., стар идентификатор - няма , номер но предходен план
-167, кв. 35, парцел XI ,при съседи -****** и да се отхвърли иска в частта ответниците да
предадат на ищците ключа от първия етаж от сградата и осигурят достъп до
находящите се на първия етаж помещения - баня - тоалетна и килер , както и да
се отхвърли иска Тъй като съдът приема
,че страните са си разпределили ползването на сградата следва да се отхвърли и иска по чл. с
31 ал.2 от ЗС , с който се иска да се осъдят ответниците да заплатят на
ищците обезщетение техните права на собственост върху първия етаж от сградата
на основание - чл. 31 ал. 2 ЗС в размер на 138,65лв заедно със законната лихва
върху тях , начиная от 21.06.19 г. до завеждане на исковата претенция от
18.12.2019г. изчислени на базата пазарен наем върху вещта заедно със лихвата за горния период от 3,29лв
и законната лихва върху тях.
С оглед изхода на
спора, искането на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГКП за присъждане на
разноски се явява неоснователно, тъй като не се доказа ответниците да са
станали причина за завеждане на делото , а това на ответника се явява
основателно предвид чл.78, ал.3 ГПК,
поради което следва да бъдат осъдени ищците да заплатят на ответниците сумата
от 800 лв. за адвокатско възнаграждение
.
Водим от горното съдът ,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
С.Н.К. с ЕГН ****** *** и К.Н.К.
с ЕГН ********** *** за
собственици съобразно НА №41,т.111,
рег.3051,н.д. №357/2017г . на нотариус Ивайло Иванов , на 1/2 идеална част по
дарение от двуетажна жилищна сграда, която по одобрената кадастрална карта на сГ.
- Заповед № РД-18-1783/30.10.18 г. на ИД на ЛГКК е с идентификатор ******,
цялата със застроена площ от 80 кв.м.,6рой етажи 2, предназначение - жилищна
сграда - еднофамилна , която е изградена изцяло в поземлен имот –тяхна собственост , находящ се в сГ. , ул. ******,с
площ от 548 кв.м.,трайно предназначение на територия- урбанизирана, начин на
трайно ползване - низко застрояване - до 10 м., стар идентификатор - няма ,
номер но предходен план -167, кв. 35, парцел XI ,при съседи 17419.701.922,17419.701.348,17419.701.340,17419.701.339,
17419.701.921.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на С.Н.К. с ЕГН ****** *** и
К.Н.К. с ЕГН ********** *** в частта с която се иска ответниците З.К.Г.
ЕГН ********** и С.М.Г. с ЕГН ********** *** да предадат владението върху ½ ид.
част. от първия етаж на двуетажна
жилищна сграда в сГ. , общ. Т , обл. л.
,ул. „******с идентификатор 17419.701.349.1 със застроена площ от 80 кв.м. ,бр. етажи 2 ,
построена в поземлен имот с идентификатор 17419.701.349 целия с площ от 548
кв.м., урбанизирана територия с начин на трайно ползване ниско застрояване ,
номер по предходен план 167,кв.35 , парцел XI при граници и съседи имоти с
идентификатори 17419.701.922; 17419.701.348; 17419.701.340;
17419.701.339;
17419.701.921
и да осъди ответниците да предадат на ищците ключа от първия етаж от сградата и
осигурят достъп до находящите се на първия етаж помещения - баня - тоалетна и
килер .
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на С.Н.К. с ЕГН ****** *** и
К.Н.К. с ЕГН ********** *** против ответниците З.К.Г. ЕГН ********** и С.М.Г.
с ЕГН ********** *** на основание чл.31
ал.2 от ЗС , с който се иска да се осъдят ответниците да заплатят на ищците
обезщетение техните права на собственост върху първия етаж от сградата на
основание - чл. 31 ал. 2 ЗС в размер на 138,65лв заедно със законната лихва
върху тях , начиная от 21.06.19 г. до завеждане на исковата претенция от
18.12.2019г. изчислени на базата пазарен наем върху вещта заедно със лихвата за горния период от 3,29лв
и законната лихва върху тях.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78 ал.3 от ГПК С.Н.К. с ЕГН **********
и К.Н.К.
с ЕГН ********** *** да заплатят
на З.К.Г. ЕГН ********** и С.М.Г. с ЕГН ********** *** сумата
от 800 лв. представляващи разноски за адвокатско възнаграждение .
Решението подлежи на обжарване в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд л. .
Районен съдия: