Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 14.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и осми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 14043 по описа на съда за 2018 г.,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от М.Х.М. искова молба, с която моли ответникът ЗК „Л.И.“
АД да бъде осъден да й заплати сумата от 100 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 29.03.2018
г., ведно със законната лихва от 08.09.2018 г. до окончателното изплащане.
Ищцата твърди,
че на 29.03.2018 г. пострадала при ПТП, вина за което имал водачът на л.а. „Мерцедес“,
модел „Спринтер“ с ДК № ******С.Т.С..
Непосредствено
след катастрофата ищцата била приета в УМБАЛ „Света Анна“ АД с оплаквания от
болки в главата, дясна длан и лява подбедрица. При инцидента изгубила съзнание.
Изследванията показали множество фрактури и разкъсно-контузни рани. Наложила се
имобилизация на крайника.
След
изписването оплакванията на М. продължили, а дясното й бедро се подуло. Започнала
периодично да посещава болнично заведение за пункция на хематома в областта на
дясно бедро. Въпреки това се наложила оперативна интервенция, след която М.
преминала няколко процедури за поставяне на дренаж и източване на хематомите.
При
извършените изследвания се установили и парапелвикални
кисти двустранно и хронична бъбречна недостатъчност, което наложило
хемодиализа.
В
първите два месеца след инцидента М.М. изпитвала
постоянни болки в десния крайник, бъбреците, ръката, лицето, устата и носа.
Тези болки пострадалата изпитвала и до момента. Не можела да си служи с дясната
ръка. Продължавала рехабилитационните процедури за раздвижване на крайника.
Нуждаела се от чужди грижи за задоволяване на обикновени битови потребности.
Това я карало да се чувства непълноценна и в тежест на семейството си, докато
преди това водила нормален начин на живот и сама се грижила за себе си.
Все още
не се била възстановила от получените при инцидента травми, а предвид възрастта
й, жизнените й функции били по-забавени. Изживяла стрес и душевни страдания, от
които останали трайни последици.
За л.а.
„Мерцедес“, модел „Спинтер“ имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК „Л.И.“ АД, поради което ответникът
следвало да поеме отговорността за заплащане на търпените от М. неимуществени
вреди, които същата оценява на 100 000 лева.
На
08.06.2018 г. ответното застрахователно дружество било сезирано с искане за
определяне и изплащане на обезщетение, но в тримесечния срок липсвал отговор на
претенцията.
Моли
съдът да осъди ЗК „Л.И.“ АД да й заплати 100 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 08.09.2018 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът
ЗК „Л.И.“ АД е подал отговор, в който оспорва механизма на ПТП, вината на
водача С.С. и причинната връзка между описаните в
исковата молба увреждания и процесното ПТП. Възразява за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, която нарушила нормите на чл. 113 и
чл. 114 от ЗДвП. Счита претендираният размер на обезщетението за завишен.
Третото
лице помагач на страната на ответника – С.Т.С. счита искът за неоснователен. Предприетата
от него маневра била разрешена, а ищцата не спазила разпоредбите на ЗДвП за
движение на пешеходци. Претендираният размер на обезщетението бил завишен.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на исковете е предявяване на претенцията пред застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая безспорно се установява, че ищцата е предявила
претенцията си пред ответното дружество на 08.06.2018 г., което не е определило
и изплатило застрахователно обезщетение.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
С
определение от 20.05.2019 г. е отделено като безспорно между страните
обстоятелството, че за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с ДК № ******е
имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ЗК „Л.И.“ АД към 29.03.2018 г.
В случая
отговорността на ответното дружество ще бъде ангажирана при наличие на
предпоставките от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и на причинна
връзка между получените увреждания и противоправното поведение на виновния
водач.
Със
споразумение от 19.09.2019 г. по НОХД № 14902/2019 г. по описа на СРС, НО, 15
състав С.Т.С. се е признал за виновен в престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6,
б. ,,а”, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б”, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, а
именно: че около 09.45 часа на 29.03.2018 г. в гр. София, при управляване на
моторно превозно средство – товарен автомобил ,,Мерцедес”, модел „Спринтер 416
ЦДИ” с рег. СВ 3811 КН, по улица без име, намираща се зад блок 10 на бул.
„Цариградско шосе“ с посока на движение от ул. ,,Фредерик Жолио
Кюри“ към ул. „Атанас Далчев“ и в района на вход А нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно: чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП: „ал. 1 Преди да
започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението; ал. 2 По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно,
той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“, като
водачът на товарния автомобил С.Т.С., преди да започне да изпълнява маневрата
„движение на заден ход”, не се убедил, че пътят зад превозното средство бил
свободен, а при извършване на самата маневра не изпълнил задължението си да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности на пътя зад превозното
средство, вследствие на което блъснал в гръб пешеходката М.Х.М. и по
непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на предкиткови кости 2-ра, 4-та и 5-та на дясната ръка, което
довело до трайно затрудняване движенията на десен горен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни от датата на травмата, и мозъчно сътресение (сътресение на
главния мозък) с изпадане в пълно безсъзнателно състояние, което довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота, като след деянието деецът
избягал от местопроизшествието – престъпление .
Одобреното
от съда споразумение по чл. 381 от НПК има последиците на влязла в сила присъда
(чл. 383, ал. 1 от НПК) и в този смисъл, по силата на чл. 300 от ГПК е
задължително за граждански съд относно извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Поради
това за решаващия съдебен състав е задължително приемането за установено на
обстоятелството, че С.Т.С. е извършил посоченото деяние, съставляващо по
престъпление, пряката причинна връзка между деянието и настъпилите в резултат
на него вреди, включително вината на водача на увреждащото МПС.
Налице са
всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното застрахователно дружество на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
По делото
е приета медицинска документация, въз основа на която вещото лице д-р Г. е дал
отговор на поставени от страните въпроси относно последиците от процесното ПТП
за здравословното състояние на М.М.. В заключението
са отразени всички увреждания, получени от пострадалата при ПТП на 29.03.2018
г. Установени са черепно-мозъчна травма – контузия на главата и мозъчно
сътресение, без данни за изпадане в пълно безсъзнание, и лицево-челюстна травма,
част от която са мекотъканни увреждания и травми на
зъбите. Тези увреждания са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, а последиците са отшумели за 2-3 седмици след увреждането.
Раните по лицето не са оставили белези, водещи до видимо обезобразяване. М. е
получила и счупване на зъбна протеза на горна челюст и на корони на зъби,
затруднило дъвкателната им способност, като това е причинило постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Възстановяване на функцията на
зъбите могло да се постигне след проведено стоматологично лечение.
Особено
тежки са се оказали травмите в опорно-двигателния апарат – счупвания на ІІ-ра, ІV-та и V-та метакарпални дланни кости на дясна ръка и лезия на мускул на дланта,
както и разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица. Затруднени са били
движенията на десния горен крайник на М. за период по-дълъг от 30 дни. По
принцип функционалното възстановяване на счупването на дланните
кости, придружено с увреждане на мускулите, настъпвало за 2-3 месеца. В случая
обаче тежестта на травмата е причинила артрозни
промени с траен характер.
На
по-късен етап е било диагностицирано травматичното увреждане на бедрото, с
образуван подкожен хематом по външната повърхност. Тази травма е причинила
бъбречна недостатъчност вследствие „Кърш синдром“
(травматична токсикоза). Състоянието на остра бъбречна недостатъчност при М. е
водело до реална опасност за живота й. При прогресия на това заболяване е
наложителна лекарска намеса, тъй като без нея за пострадалата би настъпил летален
изход.
Свидетелят
Н.Ф., дъщеря на ищцата, разказва за състоянието на майка си и отражението на
получените травми върху качеството й на живот. Преди 29.03.2018 г. М. имала
здравословни оплаквания, причинени по-скоро от пределната й възраст. Въпреки
това се придвижвала самостоятелно и нямала проблеми с функцията на бъбреците. Ф.видяла
майка си вечерта на 29.03.2018 г., след проведена оперативна интервенция.
Лицето на М. било в шевове, а ръката и бедрото й – превързани. Горният крайник
имал счупени костици. Фрактури в областта на бедрото
липсвали, но въпреки това М. изпитвала непоносими болки. След седемдневен
престой я изписали, но още на втория ден се почувствала зле. Започнали
периодични посещения за източване на хематома в бедрото. Въпреки това се
наложил прием за премахване на хематома с отстраняване на тъкан. Оперативната
интервенция поставила М. в невъзможност да се придвижва самостоятелно, а с това
– и да се грижи за поддържане на хигиена и да извършва обикновени битови
дейности. Свидетелят Ф., като дъщеря на пострадалата, приела майки си в своя
дом, за да поеме грижите за цялостното й обслужване. Докато преди инцидента
ищцата се придвижвала без помощни средства, раздвижването след травмите
налагало ползване на бастун. Въпреки зарастването на горния крайник кожата
останала опъната, а обемът на движение – ограничен. Особено тежко се оказало
състоянието на бъбреците. Увредата им наложила провеждане на хемодиализа.
Въз основа
на така даденото от вещото лице заключение и събраните в производството гласни
доказателства съдът приема, че в причинна връзка с процесното ПТП е получената от
М.М. политравма, довела до
негативна промяна в качеството й на живот. След като е преживяла състояние на
пълно безсъзнание, поставило живота й в опасност, пострадалата е търпяла
множество болки в различни части на тялото – в зъбите и лицевата част на
черепа, в счупения горен крайник и в дясното бедро. Възстановителният период е
продължил дълго и е бил съпроводен от усложнения, довели до оперативна
интервенция. Трайна негативна последица е полученото бъбречно увреждане, което
налага постоянна хемодиализа, а и създава потенциална опасност за живота й при
несвоевременна лекарска намеса.
Като
съобрази възрастта на пострадалата – 83 г. към датата на ПТП, тежестта на
уврежданията, настъпилите усложнения и двукратния престой в болница, при втория
от които е търпяла оперативна интервенция с отстраняване на тъкан, изпитаните болки
и страдания, които продължават и до момента и преживения емоционален
дискомфорт, съдът намира, че 30 000 лева е справедлив размер на
обезщетението.
Ответникът - застраховател е направил
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата,
което се изразява в нарушение на задълженията й по чл. 113, ал. 1, т. 1 и 2 и
чл. 114, т. 1 и 2 от ЗДвП като пешеходец.
Възражението
е неоснователно. От заключението на приетата по делото експертиза се
установява, че произшествието е настъпило в междублоково пространство, без
пътна маркировка, включително пешеходна пътека, пътни знаци или тротоари. Положението
на тялото на М. непосредствено преди удара не й е позволявало да възприеме
превозното средство. За водача на автомобила тя се е намирала в невидимото чрез
огледалата пространство. С. обаче е имал възможност и е бил длъжен да я
възприеме. При движение назад задължение на водача е да се увери, че може да
осъществи маневрата безопасно за останалите участници в движението. В случая С.
е проявил самонадеяност, като е управлявал превозното средство, без да има
нужната видимост, съответно без да е осигурил лице, което да му сигнализира за
опасности, според изискването на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП.
Страната, чиято е тежестта да установи допринасяне на
вредоносния резултат от страна на ищцата – ответникът ЗК „Л.И.“ АД не доказа
релевантното за определяне на размера на обезщетението обстоятелство, че с
поведението си М. е способствала за настъпване на вредите, поради което
определеното от съда обезщетение не подлежи на редуциране.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Установява се, че на 08.06.2018 г. М.М.
е сезирала ответника с искане за определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение. Тримесечният срок е изтекъл на 08.09.2018 г., поради което
законната лихва върху сумата от 30 000 лева се дължи от 09.09.2018 г. до
окончателното й изплащане.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни.
М.М. е сторила разноски в размер на 200 лева за съдебна
експертиза, от които й се дължат 60 лева.
На
адвокат Я.Д., оказал безплатна правна помощ на ищцата, се дължи адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска – 1 270.80 лева.
Ответникът
има право на разноски на обща стойност 528.50 лева.
По
сметка на СГС се дължат 1 200 лева държавна такса от ЗК „Л.И.“ АД.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ЗК „Л.И.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на М.Х.М., ЕГН
**********, с адрес *** сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
увреждания, получени при ПТП, настъпило на 29.03.2018 г. в гр. София, ведно със
законната лихва от 09.09.2018 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска
за горницата до пълния предявен размер от 100 000 лева; на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК – 60 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.,
ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на
адвокат Я.Д. *** сумата от 1 270.80 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.Х.М., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 528.50 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗК „Л.И.“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 1 200 лева държавна такса.
Решението
е постановено при участието на С.Т.С., ЕГН ********** – трето лице помагач на
страната на ЗК „Л.И.“ АД.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: