Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр. Пазарджик, 21.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание на двадесет и пети ноември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 1579/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от В.П.Ф., в качеството й на управител на „ПФБ П.Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. В>, обл. Пазарджишка,
против Електронен фиш Серия К № 2196869/ 23.06.2018 г. издаден от ОД на МВР-
Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50 (петдесет)
лева.
Релевираните
в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие на незаконосъобразност на
ЕФ, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, поради
което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно
призована, не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който
поддържа жалбата, ангажира доказателства и в становището си по същество излага
подробни съображения в подкрепа на искането за отмяна на ЕФ.
За въззиваемата страна, редовно призована не се явява
представител. С АНП е депозирано писмено становище, с което се иска ЕФ да бъде
потвърден, а жалбата да бъде отхвърлена като необоснована и неоснователна, с
изложени подробни съображения.
Районният съд провери основателността на жалбата, след
като взе предвид изложеното в нея и аргументите в становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено следното:
Жалбоподателката е санкционирана за това, че на
23.06.2018 г., в 09,24 часа, в с. В>, ул. „27-ма“ в посока от гр. Септември
за гр. Велинград, е управлявала товарен автомобил „***“ с рег. № ***, като се е
движила с превишена скорост от 71 км/час, при въведено общо ограничение за
движение в населено място от 50 км/час. Скоростта била установена и фиксирана с
автоматизирано техническо средство (АТТС)- мобилна радарна система TFR1- M 606. Системата отчела движение със скорост именно от 71 км/час, т.е.
превишение на скоростта от 21 км/час, но от това превишение са били извадени 3
км/час, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото
средство при засичане на движение със скорост до 100 км/час, което би било в
полза на жалбоподателя и така се формирало превишението от 18 км/час, респ.
движение със скорост от 68 км/ч.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Същият
бил издаден против жалбоподателката на основание чл.188 ал.2 от ЗДП, т.е. в
качеството й на управител и законен представител на дружеството-собственик на
процесното МПС- „ПФБ П.Ф.Б.“ с. В>. ЕФ бил връчен лично на санкционираното
лице на 02.07.2019 г., видно от разписка на л.30 от делото. Жалбата против фиша
е подадена по пощата от надлежен пълномощник на санкционирания на 16.07.2019 г.
чрез АНО до съда (виж пощенско клеймо на плик на л.33 от делото), т.е. в срока
по чл.189 ал.8 от ЗДП, при което е процесуално допустима, като подадена в срок
и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на събраните по делото писмени доказателства и веществено доказателствено
средство- фотоси и СД- диск с видеоклип от АТСС и показанията на св. М.Р.,
които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против
атакувания ЕФ е основателна.
Първо следва да се каже, че атакуваният ЕФ е изправен
от гледна точка на своето съдържание като реквизити и издателя си. Не се оспорва обстоятелството, че лекият автомобил заснет с
АТСС е собственост на „ПФБ П.Ф.Б.“ с. В>, чиито
управител и законен представител е жалбоподателката Ф.. В този смисъл са и
данните за собственост и регистрация на МПС, както и информацията при
направената справка в публичния Търговски регистър.
В хода на административнонаказателното производство
обаче не се доказа безспорно, до степен на несъмненост фактът на извършеното
нарушение от страна на жалбоподателката по чл.21 ал.1 от ЗДП.
Това е така, защото при установяването на
административното нарушение с гореописаното АТТС не е било изпълнено
императивното изискване на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра
на вътрешните работи. Съгласно посочената разпоредба при работа с временно
разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта протоколът се
попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението
на уреда. В процесния случай е съставен Протокол за използване на АТСС, който е
съпроводен със снимка на разположението на уреда- мобилното АТСС (л.18-19 от
делото). Видно от същите обаче е, че не съдържат необходимите реквизити. На
първо място в съставения Протокол за използване на АТСС (л.19) не е посочено на
какво отстояние в метри се намира точката на контрол от пътен знак Д11 „Начало на населено място и селищно образувание”, в случая
с. В>. Това обстоятелство не може да се установи и от изготвената снимка за
разположение на мобилната АТСС към протокола (л.18). Видно от същата е, че е
заснета мобилната АТСС, позиционирана в служебния полицейски автомобил. От тази
снимка не става ясно, обаче къде е разположен автомобила. Липсата на посочените
обстоятелства в протокола и невъзможността същите да се определят нито от
снимката към него, нито от приложения фотос от видеоклипа към ЕФ, не позволява
да се прецени дали, когато е бил засечен автомобилът на жалбоподателката, той вече
е бил навлязъл в границите на населеното място (с. В>) или не, още повече,
че АТСС има един сравнително голям интервал на дистанцията при заснемане- от 80
до 250 метра, което е видно от техническото му описание в раздел „Технически и
метрологични характеристики”.
В този смисъл, съдържащото се в ЕФ твърдение, че
жалбоподателката е управлявал автомобила си в населено място се явява
доказателствено необезпечено, тъй като и от приложените снимки от клип №
1191/23.06.2018 г. (л.44-45 от делото) не може да се направи категоричен извод
за местоположението на мобилното АТТС, респ. за местоположението на заснетия
автомобил в момента на засичането на скоростта му. Видно дори от снимките от
клипа направен от АТСС е, че процесният автомобил се движи по път, който не
показва да е в населеното място. Това се установява и от самия видеоклип,
възпроизведен в съдебно заседание при предявяването на приетото веществено
доказателство- СД, съдържащ този видеофайл.
При това положение съдът е лишен от възможността да
провери изпълнението на разпоредбата на чл.8 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, а именно
„При контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за
разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта”.
В конкретния случай в ЕФ е посочено, че автомобилът е
управляван от жалбоподателката в с. В>, по ул. „27-ма“ в посока от гр.
Септември за гр. Велинград. Не е ясно обаче в кой участък от посочената улица-
номер, респ. км от второстепенния път от републиканската пътна мрежа, част от който
е и ул. „27-ма“ в с. В>. При това положение не може да се установи и на
какво разстояние от мястото на нарушението е разположен уредът за контрол.
Всичко това е достатъчно да се отмени обжалваният ЕФ.
Съдът обаче намира, че е налице и още едно основание
за отмяна на ЕФ. От свидетелските показания на М.Р.- служител в ЮЛ-собственик
на процесното МПС става ясно, че жалбоподателката не е управлявала на
процесната дата въпросният товарен автомобил, както и че тя по принцип не
управлява МПС на дружеството, а когато се придвижва с тях, те се управлявали от
друго лице (шофьор в дружеството). Освен това видно и от предявеното в с.з. ВД-
диск с видеоклип на заснетото нарушение чрез неговото възпроизвеждане е, че
водач на процесното МПС в момента на извършване на нарушението е лице от мъжки
пол. Св. Р. пък беше категоричен, че това е служителят в дружеството С.П.. В
този смисъл е и депозираната от жалбоподателката декларация след връчване на
ЕФ, в срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП пред наказващия орган декларация, в която е
посочила, че не е управлявала на процесната дата въпросното МПС, но поради
отдалечеността във времето не може да посочи неговия водач. Тази декларация не
е била взета предвид от АНО, макар и да не отговаря на изискванията на закона-
с посочени данни за водача и придружена от неговото СУМПС. За невъзможността
тези обстоятелства да бъдат посочени в декларацията в същата е отразено от
жалбоподателката и това, че въпросното МПС като служебен автомобил на
управляваното от нея дружество се ползва от няколко служители, което стана ясно
и от показанията на св. Р., като не се изготвят документи за възложеното
управление (пътен лист, заповеди и др. под.) поради което е и невъзможно поради
отдалечеността във времето от извършване на нарушението до връчване на ЕФ да
бъде посочена конкретната информация- данни за действителния водач на МПС,
извършил нарушението. Затова и е поискано от наказващия орган да представи
снимков материал, по който жалбоподателката да установи водача и да изпълни
задължението си по деклариране на пълните обстоятелства по предоставянето на
автомобила на процесната дата. С посоченото в декларацията наказващия орган не
се е съобразил, като не е изследвал верността на твърденията, изложени в тази
декларация (л.13 от делото), като едновременно с това да установи кое лице е
било водач на автомобила, респ. е извършило нарушението. Предвид на
установеното от посочените доказателства, че жалбоподателката не е управлявала
на процесната дата процесното МПС, то тя не е извършила и вмененото й
нарушение. Като я е санкционирал с атакувания ЕФ, наказващият орган е сторил
това необосновано и неправилно. Посоченото води до незаконосъобразност на ЕФ и
е също самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна.
По изложените по-горе съображения Районен съд
Пазарджик, в настоящия състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 2196869/ 23.06.2018 г. издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на В.П.Ф., в качеството й на управител на
„ПФБ П.Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. В>,
обл. Пазарджишка, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП,
за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50 (петдесет)
лева, като незаконосъобразен.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му, пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: