№ 281
гр. София , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20201000503474 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 4159/13.07.2020г, постановено по гр.д.№ 8281/2018г по описа на СГС,
е осъдено „Дженерали застраховане” АД, с ЕИК ********* да заплати Ц. И. М. с ЕГН
********** с адрес с.***, обл. ***, ул.”***” №**, на основание чл.432, ал.1 КЗ–сумата от
25 000лв., представляваща застрахователно обезщетение на неимуществени вреди, както и
сумата от 2589, 33 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, настъпили в следствие телесните увреждания при ПТП от 25.01.2018г., което е
причинено от водача на лек автомобил марка „Сеат“ модел „Алтеа“ с рег. № ********,
заедно със законната лихва върху всяка една от посочените по-горе суми, считано от
15.06.2018г. до деня на окончателното плащане на присъдената сума, като са отхвърлени
иска за присъждане на застрахователно обезщетение в частта, за разликата над размера на
присъдената сума от 25 000 лева до пълния предявен размер на претенцията от 60 000 лева
и иска за присъждане на законна лихва върху сумата на присъденото обезщетение- за
претендирания период от 25.01.2018г. до 15.06.2018г. Осъдено е „Дженерали застраховане”
АД да заплати на Ц. И. М. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК–сумата от 272 лева за съдебни
разноски, направени в производството пред Софийски градски съд. Осъдено е „Дженерали
застраховане” АД да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.” с ЕИК ********* на
основание чл. 38 от ЗА –сумата от 1357 лева без вкл. ДДС, представляваща възнаграждение
за безплатно процесуално представителство на ищцата Ц. И. М. пред Софийски градски съд.
Осъдена е Ц. И. М. на основание чл. 78, ал.3 вр. ал. 8 от ГПК да заплати на „Дженерали
застраховане” АД-сумата от 300 лева за съдебни разноски, направени в производството пред
Софийски градски съд. Осъдено е „Дженерали застраховане” АД да заплати по сметката на
Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК – сумата от 1 003, 57 лева,
представляваща държавна такса за уважената част от иска, от чието заплащане ищцата е
освободена.
1
Решението е обжалвано от Ц. И. М., чрез адв.Ст.Ч. от САК, в частта му, с която са
отхвърлени исковите претенции. Сочи доводи, че първоинстанционният съд неправилно е
занижил размера на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като не отговаря на
изискванията за справедливост, заложени в чл.52 ЗЗД и на съдебната практика. Поддържа,
че са й били причинени телесни увреждания, счупване на горния край на тибията в
ляво/голям пищял/ закрито, множество натъртвания и охлузвания. Получената фактура е
сложна по вид и трудна за лечение. Била й е извършена оперативна процедура с голям обем
и сложност на таза и долния крайник, при която е била поставена лиофилизирана донорска
спонгиозна кост, проксимална преконтурирана заключваща тибиална плака и два
спонгиозни АО винта с дължина 60мм за стабилизация на фрактурата. След първоначалния
болничен престой от 25.01.2018г до 6.02.2018г и проведеното амбулаторно и
медикаментозно лечение в същия период, е била изписана за домашно лечение, като повече
от два месеца е била напълно обездвижена на легло и имала нужда от чужда помощ.
Изпитвала страх за своето възстановяване, загубила социалната си активност и
самостоятелност, била отчаяна. След година и половина лечение все още е било налице
трайно и необратимо ограничение в обема на левия долен крайник, нестабилност на
коляното, невъзможност за клякане и изкачване на стъпала, дискомфорт при промяна на
времето, като тези ограничения й пречели пълноценно да изпълнява задълженията си на
работното място. Повече от шест месеца ползвала отпуск по болест. Наложило се да й
направят втора операция за отстраняване на имплантираната при първата операция метална
остеосинтеза /плака и винтове/, което наложило престой в болнично заведение, нужда от
помощ на близките й и отпуск по болест от 67дни, станала още по-чувствителна,
емоционална, изнервена, изпитвала страх да пресича на мястото, където е станал инцидента.
Поддържа, че съдът не е отчел в пълна степен тежестта на уврежданията и
последиците от тях, продължителната неработоспособност, търпените болки и страдания,
техният интензитет и продължителност, ограничения обем на движения, физически и
психологически дискомфорт. Не са били отчетени икономическите условия към
правнорелевантния момент, лимитите на обезщетенията, съдебната практика. Претендира да
се отмени решението в обжалваната му част и да присъдят направените по делото разноски.
Ответното дружество по жалбата- „Дженерали застраховане” АД, е оспорило
въззивната жалба.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и
против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
частично основателна.
Ищцата по делото-Ц. И. М. е посочила в исковата молба, че при ПТП, настъпило на
25.01.2018г, реализирано от застрахован при ответника водач по полица „ГО”, са й били
причинени телесни увреждания. На посочената дата при управлението на л.а. марка „Сеат”,
модел „Алтеа”, с ДК № ******** в гр.София, на ул. „Бизнес парк София, в района на
кръстовището с Околовръстен път, на пешеходна пътека водачът З. Н. З. е нарушил
правилата за движение по пътищата, като се е движил с несъобразена с конкретната пътна
обстановка и законови ограничения скорост, не е пропуснал преминаващите по
пешеходната пътека пешеходци, сред които й ищцата. Причина за настъпване на инцидента
било противоправното поведение на водача на лекия автомобил, което било установено от
органите на досъдебното производство в рамките на ДП №11038/2018г. по описа на СДВР и
съответно пр.пр №2930/2018г. по описа на РП-София. След инцидента била транспортирана
в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД с оплаквания от силни болки в областта на лява колянна
става, с видим оток и деформация на увреденото място. Установено било счупване на
горния край на тибията в ляво /голям пищял/-закрито и множество охлузвания и
натъртвания. Била й извършена спешна операция с голям обем и сложност на таза и долния
2
крайник, с поставяне на лиофилизирана донорска спонгиозна кост, проксимална
преконтурирана заключваща тибиална плака и два спонгиозни АО винта с дължина 60мм за
стабилизация на фрактурата. След първоначалния болничен престой от 25.01.2018г до
6.02.2018г и проведеното амбулаторно и медикаментозно лечение в същия период, е била
изписана за домашно лечение, като повече от два месеца е била напълно обездвижена на
легло и имала нужда от чужда помощ. Изпитвала страх за своето възстановяване, загубила
социалната си активност и самостоятелност, била отчаяна. След година и половина лечение
все още е било налице трайно и необратимо ограничение в обема на левия долен крайник,
нестабилност на коляното, невъзможност за клякане и изкачване на стъпала, дискомфорт
при промяна на времето, като тези ограничения й пречели пълноценно да изпълнява
задълженията си на работното място. Повече от шест месеца ползвала отпуск по болест.
Наложило се да й направят втора операция за отстраняване на имплантираната при първата
операция метална остеосинтеза /плака и винтове/, което наложило престой в болнично
заведение, нужда от помощ на близките й и отпуск по болест от 67дни, станала още по-
чувствителна емоционална, изнервена, изпитвала страх да пресича на мястото, където е
станал инцидента. Претендирала е да бъде осъдено ответното дружество да й заплати
сумата от 60 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
деня на увреждането 25.01.2018г до окончателното изплащане и сумата от 4 289.00лв. за
имуществени вреди-потребителски такси, изследвания, медикаменти, фиксатор,
рехабилитация и др., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът по делото-„Дженерали застраховане” АД, е оспорил исковите претенции
по основание и размер. Заявил е, че не оспорва настъпването на ПТП и неговият конкретен
механизъм, наличието на валидно застрахователно правоотношение, относно гражданската
отговорност на водача на лекия автомобил, противоправното поведение на застрахования
водач. Оспорил е размера на иска поради прекомерност на претендираното застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, тъй като определеният от него размер от 22 000лв.
отговарял на принципа за справедливост.
Оспорил е иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди,
над определения размер от 2589, 33 лева, с доводи, че част от извършените разноски – за
избор на медицински екип, не били пряко необходими за провеждане на лечението на
ищцата и поради това заплащането им не се покривало от застраховката. По отношение на
претендираната лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди е заявил, че не е
изпаднал в забава и е оспорил началния момент на периода, за който се претендира лихва,
както и че не се дължи лихва за периода преди да е бил сезиран с претенция по чл. 380, ал.1
от КЗ.
С решението си първоинстанционният съд е уважил исковата претенция за
обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 25 000лв. и за имуществени вреди за
сумата от 2 589.33лв., ведно със законната лихва върху тях от 15.06.2018г до окончателното
плащане на присъдените суми. Отхвърлил е иска за обезщетението за неимуществени вреди
до сумата от 60 000лв.
Страните по делото не спорят относно фактическата обстановка пред въззивната
инстанция, и същата се установява, че е следната:
Безспорно между страните по делото е, че в резултат на ПТП, настъпило на
25.01.2018г, реализирано от застрахован при ответника водач по полица „ГО”, на ищцата
Ц.М. са й били причинени телесни увреждания. На посочената дата при управлението на л.а.
марка „Сеат”, модел „Алтеа”, с ДК № ******** в гр.София, на ул. „Бизнес парк София, в
3
района на кръстовището с Околовръстен път, на пешеходна пътека, водачът З. Н. З. е
нарушил правилата за движение по пътищата, като се е движил с несъобразена с
конкретната пътна обстановка и законови ограничения скорост, не е пропуснал
преминаващите по пешеходната пътека пешеходци, сред които й ищцата, като са й били
причинени телесни увреждания. Със споразумение от 17.02.2020г подсъдимият водач З. Н.
З. се е признал за виновен за настъпилото ПТП на 25.01.2018г и причинените телесни
увреждания на Ц. И. М., като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет
месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от три години.
Безспорно е, че отговорността на виновния водач е била застрахована по полица
„Гражданска отговорност” при ответното дружество.
Спори се между страните относно размера на определеното обезщетение за
неимуществени вреди и имуществени вреди, както и началния момент на дължимост на
лихвата за забава.
От представените медицински документи и заключение по СМЕ се установява, че
ищцата е получила счупване на външния кондил на левия голям пищял. По своя вид, тази
фрактура е вътреставна и винаги води до разрушаването на ставната повърхност на левия
голям пищял. Този вид фрактура задължава провеждането на оперативно лечение, свободна
костна пластика и стабилизирането със здрава подпорна метална остеосинтеза. По своя
медико-билогичен характер, претърпяното счупване е причинило трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни (в случая 6 месеца). Спешна
медицинска помощ, болнично и оперативно лечение, пострадалата е получила в IV-та
Травматологична клиника на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Ищцата е постъпила в увредено
общо състояние, но контактна, адекватна, с оток и деформация на лявото коляно, болки и
невъзможност за извършване на движения в него. При прегледа не са били установени
сетивни и циркулационни смущения на левия крак. Освен констатираното и описано по-
горе счупване, други травми при ищцата не са били констатирани. Не са били констатирани
и придружаващи заболявания от общ характер, които да са усложнили лечението на
процесното счупване. След извършване на описаната типична оперативна интервенция,
допълнително е била поставена гипсова имобилизация. След гладко протекъл
следоперативен период - пострадалата е била изписана от болницата на 06.02.2018г., а
лечението й е продължило амбулаторно с назначени медикаменти и контролни прегледи.
В продължение на първите 4 месеца от първата оперативна интервенция, ищцата се е
придвижвала с помощта на патерици, но без да стъпва на оперирания крак. Дозирано и
постепенно обременяване на контузения крайник е започнало чак след 4 месеца, считано от
деня на извършената операция. Последвала е продължителна физиотерапия и
рехабилитация. Оздравителният период е приключил за срок от 1 година. През посочения
период ищцата е търпяла - болки и страдания, като най- интензивни те са били през първите
3 месеца, непосредствено след инцидента и около един месец по време на проведената
начална рехабилитация. Извън тези периоди, ищцата е търпяла само периодично явяващи се
болки при преумора в дясното коляно, както и при рязка промяна на времето (при студено и
влажно време), когато е била принудена да ползва седативни и обезболяващи средства.
Наред с претърпените болки в продължение на първите 3 месеца, ищцата е имала
затруднения при придвижване и обслужване в ежедневието.
Към датата на извършване на експертизата –м.май 2019г. ищцата вече е била със
4
стабилизирано общо състояние. По предно- външната част на лявото коляно има остатъчен
кожен белег от извършената костна операция. Счупената голямопищялна кост е зараснала
окончателно. Движенията при „флексия“ (свиване) са в леко намален обем от 15 градуса.
Установява се и леко изразена предно-латерална нестабилност на лявото коляно, затова
трудно кляка и трудно изкачва стълби. Придвижва се без помощни средства, но с леко
накуцваща походка на ляво. Металната остеосинтеза е извадена, чрез оперативна
интервенция, която е довела до допълнителни болки за срок около 30 дни и последваща
нужда от нова кратка рехабилитация. Втората операция не представлява усложнение, а
завършващ етап от лечението на пострадалата.
Вещото лице е посочило въз основа на представените документи, че ищцата е
направила разходи по време на лечението си-2 294лв. за закупена метална остеосинтеза,
заплатен избор на екип-900лв., избор на анестезиологичен екип-250лв., потребителска такса-
72.90лв., антикоагулент /Фраксипарин/-116.53лв., ортеза-115лв., крепови бинтове-14.67лв.,
рентгеново изследване-40.00лв., комплексна здравна услуга-483.лв., или общо разходи-
4 286.10лв.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Е. Д. М.,
дъщеря на ищцата, която е дала показания, че за настъпването на ПТП била уведомена по
телефона и в кратък период след това отишла в лечебното заведение, където майка й била
откарана за оказване на спешна помощ. По крака и ръката й имало видими следи от
наранявания и тя се оплаквала от болки. След извършената оперативна интервенция,
пострадалата била принудително имобилизирана, имала необходимост от чужда помощ за
хранене и хигиенни нужди. След изписването й от болница пострадалата била
транспортирана в гр. Батак, където живяла със сестра си в едно жилище, с цел да й бъде
оказвана битова помощ. Състоянието на ищцата постепенно се стабилизирало след около
месец тя започнала да се придвижва с патерици. До настъпването на инцидента пострадалата
ходела на работа и била социално активна и поради това основните й притеснения били
свързани с възможността да се възстанови напълно и отново да работи, изпитвала страх да
пресича на мястото на ПТП.
При установяване, че са налице всички елементи от състава на чл. 432 ал.1 КЗ за
ангажиране на отговорността на ответното дружество, следва да се определи обезщетението
за неимуществени вреди. При съобразяване на Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума
на ВС и съдебната практика на ВКС по чл.290 от ГПК-напр. решение №130/8.07.2013г. на
ВКС по т.д.№669/2012г., II Т.О.., решение №151/12.11.2013г. на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ
Т.О., ТК, решение №88/9.07.2012г. на ВКС по т.д.№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение
№199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ Т.О, в които се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база следва да се прецени обезщетението за
неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
Следва да се отчете, че пострадалата е била на 60 години към момента на ПТП,
причинените увреждания са счупване на външния кондил на левия голям пищял. Извършена
е била оперативна интервенция с поставяне на метална остеосинтеза и последваща операция
5
за премахването й. Лечението й е продължило една година. Има остатъчни увреждания-
белег от операцията на коляното, леко намален обем от 15 градуса при движение на
крайника, нестабилност. Търпяла е силни болки в първите три месеца, непосредствено след
инцидента, имала е затруднения при придвижване и нужда от чужда помощ. Въз основа на
тези данни следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на
40 000лв., ведно със законната лихва върху сумата.
По отношение на неимуществените вреди въззивният съд приема, че същите са
доказани за сумата от 4 289лв., тъй като следва да се приеме, че се дължи и сумата за
разликата от 2 589.33лв. до 4289лв., включваща заплатени такси за избор на медицински
екип.
Спорно е между страните дали заплатеното допълнително възнаграждение на
лечебното заведение, в което са извършени медицинските манипулации за възстановяване
на здравословното състояние на пострадалата, от настъпване на процесното застрахователно
събитие, за избор на лекуващ екип, представляват необходими, разумни, обосновани
разходи, т.е. дали тези имуществени загуби за ищеца представляват преки и непосредствени
имуществени вреди по смисъла на чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, респ. чл.432, ал.2 КЗ.
Правната възможност на всеки пациент за избор на лекуващ лекар е уредена и
гарантирана с нормата на чл. 28 от Наредба за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ, който предписва, че избор на лекар/екип се допуска за извършване на
конкретна интервенция, манипулация или друга специфична част от диагностично-лечебния
процес, посочена от пациента. В определителната разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на
наредбата е уредена легална дефиниция на понятието " избор на лекар/екип” - то
представлява предпочитание на пациента конкретна интервенция или друга специфична
част от диагностично-лечебния процес да му бъде предоставена/осъществена от определен
лекар/екип на болницата. При всяко лечение между пациента и съответния лекуващ лекар
или лекарски екип възниква отношение на доверие, тъй като пациентът поверява своето
здраве и живот на друг човек, макар и професионалист в областта на медицината.
Следователно, при извършването на медицински манипулации не само добросъвестната
медицинска практика, но и законодателят (в широкия смисъл на това понятие) е предвидил
и гарантирал правната възможност на всеки пациент да избере своя лекуващ лекар/екип,
като извършените допълнителни разходи за осъществяване на този избор са присъщи на
предоставената и ползваната медицинска услуга. Те не представляват луксозни разноски -
напр. за подобрени битови условия и допълнително обслужване, свързани с престоя на
пациента в лечебното заведение, извън оказваната медицинска помощ - като самостоятелна
стая, телефон, телевизор, меню за хранене по избор, поради което заплатеното
възнаграждение за избор на лекуващ лекар/екип при извършване на необходимите
медицински манипулации, свързани с преодоляване последиците от настъпилите
травматични увреждания на ищеца вследствие на процесния деликт, представлява разумен
разход, поради което той е и правно обоснован.
В този смисъл, заплатеното възнаграждение за избор на лекуващ лекар/екип от ищата
за извършване на медицински манипулации, чрез които нейното здравословно състояние би
се подобрило, представляват имуществени вреди (под формата на имуществени загуби),
които са в причинно-следствена връзка с осъществения от застрахования по договор за
застраховка "Гражданска отговорност” деликт и подлежат на обезвреда, вкл. и чрез
ангажиране на обезпечитално-гаранционната отговорност на застрахователя. Поради тези
правни съображения настоящата съдебна инстанция приема, че е възникнало притезателното
право за заплащане на застрахователно обезщетение и за сумата от 1699.67лв., ведно със
законната лихва върху нея.
6
Съгласно чл.493, ал.1, т.5 КТ застрахователят дължи законната лихва за забава върху
присъдената сума на обезщетението. Застрахователят е бил сезиран с искане за заплащане на
застрахователно обезщетение на 15.03.2018г. На 28.03.2018г застрахователното дружество е
определило обезщетение в размер на 22 000лв. за неимуществени вреди и сумата от
2 589.33лв. за обезщетение за имуществени вреди. Застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496,
ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Към молбата-претенция от 15.03.2018г. ищцата е
представила констативен протокол, епикриза, болничен лист, медицински документи,
удостоверение за банкова сметка, които съгласно закона са необходими за произнасяне на
застрахователя. С отговора по молбата застрахователят е посочил, че изисква оригиналите
на фактурите за извършени разходи за медицински консумативи, което не е релевантно за
отказ, за да се възложи в тежест на молителя, че е в забава за представянето им. Няма
причинна връзка между неизпълнение на задължението за представяне на оригиналите
фактурите и за неизплащането на застрахователното обезщетение. Така, според решение №
194 от 03.02.2016г. по т.д. № 1890/2014г. на I т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290
ГПК, забавата на кредитора по чл.95, ал.1 ЗЗД е хипотеза, в която поведението на кредитора
е в причинна връзка с неизпълнението на длъжника. Забава на кредитора по чл.380, ал.3 КЗ
е налице само, ако неплащането на обезщетението се дължи единствено и само на
непосочване от увредения на банкова сметка, явяващо се дължимо по чл.380, ал.1 вр. ал.3 КЗ
съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението на застрахователя за
плащане на обезщетението. Когато длъжникът отказва изпълнение, защото счита същото за
недължимо, не може да се приеме, че причина за неизпълнението е неоказано от кредитора
съдействие, като в този случай е неоправдано за длъжника да отпадат негативните
последици на собствената му забава. Застрахователят е в забава по чл.497, ал.1 КЗ, когато
не е определил дължим размер на застрахователно обезщетение и оспорва изцяло
претенцията на увреденото лице, включително в съдебното производство по чл.432, ал.1 КЗ,
в хода на което е посочена от увредения банкова сметка за изплащане на застрахователното
обезщетение. Съгласно чл.106, ал.5 КЗ не се допуска изискване на доказателства, с които
ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи
нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и
на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено
значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано
забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. Установява се, че
наличните доказателства са били приложени от ищцата, поради което следва да се приеме,
че застрахователното дружество съгл. чл. 497. (1), т.1 дължи лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106,
ал. 3, съответно при подадена молба на 15.03.2018г, то следва, че лихвата ще се дължи от
7
6.04.2018г до окончателното изплащане на сумите.
Поради разминаване на изводите на двете инстанции, следва да се отмени решението
в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция на Ц. И. М. срещу „Дженерали
застраховане” АД за разликата от 25 000лв. до 40 000лв., като вместо това се постанови, че
се осъжда „Дженерали застраховане” АД да заплати на Ц. И. М. сумата от допълнително
15 000лв. /разликата между 25 000лв. до 40 000лв./, ведно със законната лихва от 6.04.2018г
до окончателното изплащане. Следва да се отмени решението в частта му, с която е
отхвърлена исковата претенция за лихва за забава от 6.04.2018г до 15.06.2018г. и се
постанови, че лихвата за забава се дължи от 6.04.2018г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора следва да бъде осъдено „Дженерали застраховане” АД с ЕИК
********* да заплати на Ц. И. М. с ЕГН ********** сумата от 85.71лв за разноски за
държавна такса за въззивно обжалване и сумата от 826.56лв. за разноски за адвокатско
възнаграждение. Следва да бъде осъдено дружеството да заплати допълнително сумата за
разликата от 272лв. до 376.209лв. за допълнителни разноски пред първата инстанция за
адвокатско възнаграждение в размер на разликата от 1357лв. до 1568. 55.6лв.
Следва да се осъди Ц. И. М. с ЕГН ********** да заплати на „Дженерали
застраховане” АД с ЕИК ********* сумата от 200лв. за юрисконсултско възнаграждение за
пред въззивната инстанция.
Следва да се осъди „Дженерали застраховане” АД с ЕИК ********* да заплати по
сметка на САС допълнителна държавна такса в размер на 333.99лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4159/13.07.2020г, постановено по гр.д.№ 8281/2018г по описа на СГС,
в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ на Ц. И. М. срещу
„Дженерали застраховане” АД за разликата от 25 000лв. до 40 000лв., в частта му, с която е
отхвърлена исковата претенция за лихва за забава от 6.04.2018г до 15.06.2018г. и се
постанови, че лихвата за забава се дължи от 6.04.2018г. до окончателното изплащане, в
частта му, с която е отхвърлена исковата претенция за обезщетение за имуществени вреди за
разликата от 2 589.33лв. до 4 289лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:/
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 КЗ „Дженерали застраховане” АД ДА
ЗАПЛАТИ на Ц. И. М. допълнително сумата от 15 000лв. /разликата между 25 000лв. до
40 000лв./ за обезщетение за неимуществени вреди, и сумата за разликата от 2 589.33лв. до
4 289лв. за обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите от
6.04.2018г до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК „Дженерали застраховане” АД с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Ц. И. М. с ЕГН ********** сумата от 85.71 за разноски за държавна такса за
въззивно обжалване и сумата от 826.56лв. за разноски за адвокатско възнаграждение, както
и да заплати сумата за разликата от 272лв. до 376.209лв. за допълнително разноски пред
8
първата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на разликата от 1357лв. до 1568.
55.6лв.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК Ц. И. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„Дженерали застраховане” АД с ЕИК ********* сумата от 200лв. за юрисконсултско
възнаграждение за пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане” АД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ
допълнителна държавна такса по сметка на САС в размер на 333.99лв.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9