Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Д., 25.02.2019г.
Д. РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, двадесет и първи състав в закрито съдебно заседание на двадесет и
четвърти януари, през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
като
постави на разглеждане гр. д №2555 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по искова молба на В.В.Г.,
ЕГН **********, В.Л.Г., ЕГН **********
двамата с адрес: *** и Г.Л.Б., ЕГН **********,***,
чрез упълномощения адвокат Ю.О. ***, представлявана от ** Й. Й.. Искът е с правно
основание чл.59 от ЗЗД.
В ИМ ищците твърдят, че са собственици
на имот, находящ се в гр.Д., а именно: земеделска земя с предназначение „лозе”
с обща площ от ** кв.м. /а по скица ** кв.м./, представляващ имот с №**по КК на
гр.Д., като собствеността им е придобита чрез сделка, обективирана в нот. акт №**,
том **, дело №**/**г. на нотариус при ДРС, като за първата ищца придобИ.ето е
било в режим на СИО, а впоследствие за останалите ищци и по наследство от
техния наследодател Л. С. Г. – по 1/6 ид.ч. за всеки един от тримата ищци/.
През имота на ищцовата страна било
прокарано от ответната община съоражение – канал за отходни води, без ищците да
са уведомени за това и без отчуждаване на имота им. Съоражението заемало около
100 кв.м. от площта по цялата му дължина. Поради това и предвид конфигурацията
на имота, същият ставал неизползваем. Нещо повече, незасегнатата от канала част
не отговаряла и на техническите изисквания за обособяване на селскостопански
имот - лозе.
Ищците провели кореспонденция с
ответника, но без резултат. Каналът не бил нанесен в графиката на имота в КК, не било ясно дали
е имало процедура за изготвяне на съответни парцелни планове и други книжа,
необходими за изграждане на съоражението, но то де факто действително
съществувало в имота. Ищцовата страна счита, че при това положение следва да
получи обезщетение от ответника.
С оглед гореизложеното, ищците молят
съда да осъди Община град Д., да им заплати сумата от 3600.00 лв. /след
направено изменение по чл.214 от ГПК на размера на иска/, представляваща
обезщетение за заетия от съоражението на общината собствен на ищцовата страна
имот, който вследствие на съоражението станал напълно неизползваем.
Претендират се сторените съдебни
разноски.
С разпореждане от 06.07.2018г. ДРС е
изпратил на ответника преписи от исковата молба и от доказателствата към нея и
от уточняващата молба. Разпореждането е било получено от Община гр. Д. на
10.07.2018г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението е получен отговор само от ответника, в който
излага, че искът е неоснователен и се настоява за отхвърлянето му. Не се спори
обстоятелството, че ищците са собственици на процесния имот и са наследници на Л.
Г., но същите не са изпълнили задължението си да впишат документа си за
собственост в кадастъра, съгл. чл.38, ал.1, т.3 от ЗКИР.
След справка с книжата в дирекция
„Общинска собственост” при Община гр.Д. се установило, че последната на 07.11.**г.
е продала процесния имот на И.Т.В., който на 13.12.**г. го е продал на Л. Г..
Той, /а след *** му - неговите наслединици – ищците/ не е/са представил/и
документа си за собственост /н.а. №**, том **, н. д. №**/**г. на ДРС/ в СГКК и
така в тази служба като собственици са фигурирали имената на К.И.В. и Р. И.В. –
деца на предишния собственик на имота И.Т.В., на които са били изпратени писма
с обратни разписки, с уведомление за издадена Заповед №**-19.06.2014г. на СГКК-Д.,
с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Д., като в посочения срок за обжалване на заповедта не е постъпила жалба.
След изтичане на този срок е било издадено разрешително за строеж №**/22.08.2008г.
за корекция на река Д. и нейните притоци с вписана промяна: разрешение за
етапно изпълнение на обекта с първи етап – корекция на дере „С.”.
Съгл. чл.56, ал.2 от Закона
заобщинската собственост било регламентирано, че „за временните постройки,
улиците, площадите, общинските пътища и други линейни обекти на техническата
инфраструктура не се съставят актове за общинска собственост, освен ако в
специален закон не е предвидено друго”. А в чл.83, ал.1 от ЗУТ, водопроводните
и канализационни мрежи и съоражения се изграждали по одобрени проекти в
съответствие с общите и подробните устройствени планове и специализирани схеми
към тях и с плановете за вертикално планиране.
Ответникът излага, че разлика в
квадратурата на процесния имот преди и след изграждане на съоражението нямало,
както и нямало основание за изплащане на исканото от ищците обезщетение, защото
били спазени всички процедури и законови разпоредби.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Наследодателят на ищците Л. С. Г. е закупил /по време
на брака си с В. Г., в режим на СИО/ на
13.12.**г. за сумата от 18920 лв. процесния имот от И.Т.В. и В. Г. В., като
сделката е обективирана в нот. акт №**, том **, дело №**/**г. на нотариус при
ДРС /л.5/. Имотът описан в цитирания акт представлява: „земя за земеделско ползване с площ от **
кв.м., имот с пл. №** в м. „А.” по плана на гр.Д., при съседи: изпот-път,
запад-път, север-дере, юг-гора.” Праводателят на купувача И. Т. се е
легитимирал като собственик на земята по силата на договор за покупко-продажба
на земеделска земя от 07.11.**г. /л.33/, като е закупил недвижимия имот от
община гр.Д..
Процесният имот е бил деклариран от Л. Г. в общината с
данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. №**/06.03.1998г., като дължимият
данък за недвижимостта е бил заплащан ежегодно по сметката на Община гр.Д. по
партиден №**/л.134-136/.
Със Заповед №**/12.05.2005г. на изп.
директор на АГКК е одобрена КККР на гр.Д. и понастоящем процесният имот е с ПИ ***.
Видно от представената актуална скица
на имота /л.6/, същият представлява земеделска земя, ** категория при неполивни
условия, с начин на трайно ползване – „лозе” и с площ ** кв.м.
Със заявление №**-11.06.2014г. Община
гр.Д. е поискала изменение в КККР на града, свързано с корекция, укрепване и
разширяване на река Д. в местностите „А.” и „Г. б.”. СГКК е започнала процедура
по изменение на КККР на гр.Д., с което изменение е бил засегнат процесния ПИ **.
За това обстоятелство СГКК е уведомила общината, а тя от своя страна двамата
наследника на предишния собственик И. Т..
Вследствие започналата процедура е била
издадена Заповед №**/19.06.2014г. на началника на СГКК Д. за изменение на КККР
на гр.Д. с приложен списък на засегнатите имоти, сред които и процесния
/л.74-93/.
Съгласно Заповед №**/19.06.2014г. на
началника на СГКК Д. е направена промяна в площта на процесния имот, която е
намалена от **кв.м. на ** кв.м., по-точно корекцията се състои в намаляване
широчината на имота по западната граница и удължаване в северна и южна посока
на другите граници на имота.
На 26.02.2015г. Община град Д. е
изпратила писмо до К.И.В. и Р. И.В. /наследници на И.Т.В./ /л.26-27/, с което
се уведомяват лицата за издадената заповед и направеното изменение в КККР на
гр.Д., с право на обжалване на заповедта в 14 дн. срок от съобщаването и пред
Административен съд-Д.. Липсват данни за връчване на писмото на адресатите /още
повече, че те живеят на различни адреси в гр.С./, няма приложени обратни
разписки /въпреки твърдението, че писмовните пратки са изпратени по пощата по
този начин/.
На ***г. Л. Г. е ** и е ** трима законни наследници – ****
В.Г., **– В.Г. и ** - Г.Б., видно от удостоверение за наследници /л.8/, изд. от
Община град Д..
На 29.03.2017г. В.Г. от името на наследниците на мъжа
си е подала до СГКК-Д. заявление за промяна на собствениците на имота, като
кадастралният регистър е изменен и за собственик на ПИ **е записан Л. С. Г. /а
не наследниците му/.
Съдът е назначил по делото СТЕ, от заключението на
вещото лице се установява следното: изградената корекция на река Д. не навлиза
в имот ПИ **, който е с площ ** кв.м. Промяната на площта му от ** кв.м. на **
кв.м. е извършена със Заповед №**/19.06.2014г. на началника на СГКК Д. за
изменение на КККР на гр.Д., като корекцията се състои в намаляване широчината
на имота по западната граница и удължаване в северна и южна граници
/комбинирана скица-л.132/. Сервитутът на това съоражение при корекции на реки е
три метра от двете страни на реката. Корекцията е изпълнена само по технически
проект и не е съставян ПУП-Парцеларен план, т.е. няма план за обезщетяване на
собствениците на засегатите имоти. Пазарната оценка на имота е 3600.00 лв.,
според вещото лице. Данъците към общината за процесния имот са заплатени до
31.12.2017г. вкл. Л. Г. е декларирал на 06.03.1998г. с данъчна декларация в
отдел МДТ към Община гр.Д. имота с площ ** кв.м., както и две паянтови
постройки – една основна с площ 10 кв.м. и второстепенна също с площ 10 кв.м.,
които не са описани в нотариалния акт, както и не съществуват реално към
момента. При огледа на место, експертът е констатирал, че имотът е
необработваема запустяла земя, потънала в храсти, бурени и бодили, затревена
площ, без остатъци от лозови или овощни насаждения, неоградена, необозначена с
трайни знаци. При огледа имотът е определен на място с GPS координати. По време на изслушване в съдебно
заседание на експертизата, вещото лице сподели, че според него повече от 10
години този имот не е обработван, не се ползва като земеделска земя, реално не
е и лозе, отделно не може да бъде застроен парцела поради забрани и причини от
нормативен и технически характер.
Съдът кредитира изцяло
заключението на вещото лице като пълно, обективно и неоспорено от страните /с
изключение на дадената пазарна стойност на имота – 3600 лв., която бе оспорена
от ответника/.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
С оглед наведените твърдения в исковата молба, съдът
намира, че правната квалификация на иска е по чл.59 от ЗЗД. Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на
справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да
е правно оправдано. Предпоставките, които трябва да бъдат
доказани от ищеца по делото за неоснователно обогатяване са:
наличието на обедняване на ищеца, обогатяване на ответника и
връзка между обедняването и обогатяването, както и липса на правно
основание за имущественото разместване.
Страни по предявения осъдителен иск
с правно основание чл.59 от ЗЗД са общината и носителят на материално право –
ищците, като собственици на процесния имот.
Въз основа на
косвения съдебен контрол, съдът следва да разгледа проведената административна
процедура по издаване на Заповед №**/19.06.2014г.
на началника на СГКК Д. за изменение на КККР на гр.Д.. Видно от представената
преписка от службата, община гр.Д. е изпратила уведомления до наследниците на
предишния собственик – И. Т. за издаването на заповедта и възможността да бъде
обжалвана по съдебен ред. Следва да се отбележи, че няма надлежно уведомяване
от надлежния орган на заинтересованите лица. Първо, уведомлението е трябвало да
бъде извършено от СГКК /надлежния орган/, а не от Общината, второ, уведоменото
лице е следвало да бъде собственика на засегнатия имот – Л. Г. /който към
2014-2015г. е ***/. Същият не е подал заявление до СГКК да бъде вписан в
регистъра като собственик на имота, съгласно задължението му произтичащо от
нормата на чл.38, ал.1 т.3 от ЗКИР, но е изпълнил това свое задължение спрямо
Общината, като през 1998г. е декларирал имота в Община гр.Д., т.е. тя е
разполагала с личните данни /имена и адрес/ на собственика и е била в обективна
възможност да изпрати уведомление до заинтересованото лице.
Спорен е
въпросът дали Заповед №**/19.06.2014г. на началника
на СГКК Д. е влязла в сила по отношение на ищците. Чл.61 от ГПК във вр. с
чл.149 от АПК визира, че административния акт може да се обжалва в 14-дн. срок
от съобщаването му, а той се съобщава чрез указаните възможни начини в чл.18а
от АПК в 3 дн. срок от издаването му на всички заинтересовани лица, вкл. и тези
които не са участвали в производството. Заповед №** е издадена на 19.06.2014г.,
съобщаването и на заинтересованите лица е извършено на 26.02.2015г. от община
гр. Д., т.е. 6 месеца след като заповедта е станала факт, не от надлежния орган
и не на пряко засегнатите заинтересовани лица. Всичко това опорочава
административната процедура по изменение на кадастралната карта, защото тя не
приключва с издаването на заповедта на началника на служба кадастър, а включва
и действия по уведомяването на заинтересованите участници в административното
производство, които имат правото да се запознаят със заповедта и да я обжалват
по съдебен ред. Именно тези последващи действия не са надлежно извъшени от
надлежния орган и няма надлежно уведомяване на ищците като заинтересовани лица.
Макар и да са се запознали със съдържанието на Заповед №**/19.06.2014г. в хода
на настоящото производство и да са узнали за нея, ищците не са уведомени по надлежния
ред и начини, визирани в ч.18а от АПК. За тях не е започнал да тече 14-дн. срок
за обжалване на заповедта /В този смисъл са Определение № 14173 от 20.11.2018
г. по адм. дело № 13089 / 2018 г., IV о. На ВАС; Определение № 14088 от
19.11.2018 г. по адм. дело № 13561 / 2018 г., IV о. На ВАС; Определение № 10602
от 17.08.2018 г. по адм. дело № 3024 / 2018 г., V о. на ВАС, решение № 2498 от
27.02.2018г. по адм.дело № 12532/2016г., ІІІ о. На ВАС, Решение № 6956 от
28.05.2018 г. по адм. дело № 13999 / 2017 г., II о. на ВАС, Решение № 15482 от
12.12.2018г. по адм. дело № 7895/2017г., III о. на ВАС/.
От
твърденията и поведението на ищците, съдът приема, че те не желаят да оспорят
заповедта пред Административен съд Д., защото заповедта е факт и намирайки се
сред доказателствата по настоящото дело, ищците са можели да отидат в СГКК гр.Д.
и да поискат надлежния административен орган да им я връчи надлежно, за да
започне да им тече 14-дн. срок за обжалване, но не са го сторили. С това
бездействие, ищцовата страна не желае да обори незаконосъобразността на
заповедта и респ. след това да предяви иск по ЗОДОВ срещу държавата за
обезщетение. Ищците претендирайки в това производство пред настоящия съд
парична сума като обезщетение, а не отмяна на заповедта пред административния
съд означава, че те не желаят заповедта да бъде отменена и да се върне старото
положение отпреди издаването и. Те твърдят, че техният имот е неизползваем,
защото въпросната заповед го прави такъв. Нещо повече, те целенасочено търсят
обезщетение в резултат на тази заповед, с което я признават и се съгласяват с
правните и последици.
Ищците заявяват, че едно от неудобствата,
които трябва да търпят заради разширението и корекциите на река Д. и нейните
притоци е, че не могат да изградят строеж в имота си, вследствие на това той
станал практически неизползваем. Следва да се отчетат обстоятелствата, че
имотът представлява земеделска земя, върху която е недопустимо да се строи
/освен селскостопански постройки/, отделно от това няма данни по делото
ищцовата страна да е правила постъпки за промяна статута /предназначението/ на
земеделската земя, да е искала да и бъде разрешен строеж, да е последвал отказ
от Общината и/или др. институции и т.н. Съществуват правни норми, които определят
условията и реда за застрояване в земеделските земи по смисъла на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), Закона за устройство
на територията (ЗУТ) и Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) за
случаите, в които не се променя предназначението им. Тези норми регламентират
изграждането в земеделските земи от собствениците им на семейни стопанства,
включващи селскостопански постройки и помещения за обитаване от домакинствата
на собствениците на земята и/или на лицата, които произвеждат селскостопанска
продукция от съответните земеделски земи. Без да бъде извършвана промяна
на предназначението на земеделските земи, в тях се разрешава застрояване на
обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на земята, а именно:
- При имоти с площ до 10
декара - на едноетажни селскостопански постройки за съхранение на
селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване в
тях; тези сгради и постройките се разполагат в частта от имота, предназначена
за застрояване и определена с виза за проектиране;
- При имоти с площ над 10
дка - на селскостопански сгради, постройки и съоръжения за съхранение на
растителна и животинска продукция и отглеждане на животни, включително
инженерни мрежи и съоръжения за благоустрояване на имотите и на помещения за
обитаване от домакинствата на собствениците на земята и/или на лицата, които
произвеждат селскостопанска продукция от съответните земеделски земи. За
разлика от сградите по т. 1 тези се разполагат в частта на имота, предназначена
за застрояване с подробен устройствен план (ПУП).
Разпоредбите
обаче не се прилагат в следните случаи:
1. За земеделски земи, които попадат в строителните граници на населените
места, промишлените, курортните и вилните зони и селищните образувания,
определени с ПУП по чл. 109 или чл. 111 ЗУТ;
2. За територии, за които с ПУП е предвидено изграждане на обект - публична
общинска или публична държавна собственост, или е въведена строителна забрана;
3. За земеделски земи, които попадат в охранителни зони „А“ и „Б“ съгласно
Закона за устройството на Ч. к.;
4. В сервитутите на естествени и
изкуствени водоеми, реки и крайречни диги, пътища и железопътни линии, в
границите на защитени природни обекти, в границите на паркове, лесопаркове,
минни разработки и др.;
С оглед на
гореизложеното е ясно, че са налице нормативни причини имотът да не може да
бъде застроен.
За
по-голяма акуратност следва да се отбележи, че вещото лице след оглед на место
в имота заяви, че той е запустял, затревен, обрасъл с храсти, неограден
/липсват индикации за граници, а доказването на по-голяма площ от **/* кв.м.
към момента на изграждане на съоражението е в тежест на ищците/, неподдържан от
много години – повече от 10г., без лозови масиви или засадени овощни дръвчета,
могъл е да бъде идентифициран само чрез GPS координати.
Всичко това презюмира, че имотът е изоставен от собствениците му. А и
житейската логика подсказва, че не е логично да се строи жилищна сграда до дере
на река с отпадни води, по разбираеми причини.
Наследодателят на ищците Л. Г., както и праводателят му – И. Т. са
закупили имота с площ от ** кв.м. през **г. Към момента този имот е с площ от **
кв.м. /по скица и съобразно измерванията на вещото лице/. Разлика в
квадратурата на имота преди и след изграждане на съоражението не е установена.
Безспорно вещото лице установи, че съоражението не минава през имота на ищците
/както се твърди в исковата молба/. Винаги северната граница на лозето е
граничила с дерето. Вещото лице е констатирало, че корекцията на река Д. е
изградена в съответствие с проектните решения и е направен бетонен профил на
откоса непосредствено по северната граница на имота. С корекциите по укрепване
на дерето, цената на имота дори евентуално може да се завиши, защото това е
едно подобрение, направено от Общината в защита на обществените интереси
/особено наложително след наводнението на града през 2014г./. Всичко това
навежда на неоснователност на исковата претенция, няма основание, въз основа на
което да се осъди ответника да заплати на ищците търсеното обезщетение.
С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на процеса и на осн. чл. 78, ал.3 във вр. ал.8 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото съдебни разноски в размер на сумата 300.00лв. – юрисконсултско възнаграждение, съгл. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск от В.В.Г., ЕГН **********, В.Л.Г., ЕГН ********** двамата с адрес:
*** и Г.Л.Б., ЕГН **********,*** Д., представлявана от ** Й.Й. с правно
основание чл.59 от ЗЗД, за осъждане на ответника ОБЩИНА ГРАД Д. да заплати на ищците В.В.Г., ЕГН **********, В.Л.Г.,
ЕГН ********** и Г.Л.Б., ЕГН **********
сумата от 3600.00 лв. /три хиляди и
шестотин лева/, представляваща еднократно обезщетение, сформирано от пазарната
стойност на имота на ищците, който след изграждането в него на съоражение –
корекция на река Д. и нейните притоци от общината е станал напълно неизползваем, като неоснователен.
ОСЪЖДА В.В.Г., ЕГН **********, В.Л.Г.,
ЕГН ********** двамата с адрес: *** и Г.Л.Б.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на ОБЩИНА ГРАД Д. сумата от 300.00 лв. / триста лева/,
представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство за
юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК във вр. с
чл.25, ал.1 от НПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна
жалба пред Д. окръжен съд в ДВУСЕДМИЧЕН
СРОК, считано от датата на обявяването му – 25.02.2019 год.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно
със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: