РЕШЕНИЕ
№ 1787
гр. Пловдив, 02.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 13055 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано по предявени
от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против К.М.М. обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД във
вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК за заплащане на сумата от 241, 53 лева –
главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода
от 01.11.2017 г. до 30.04.2018 г. по партидата на длъжника за обект на
потребление, находящ се в гр. П., бул. ******, както и обезщетение за забавено
плащане за периода от 03.01.2018 г. до 25.06.2019 г. в размер на сумата 31, 80
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед, а именно 26.06.2019 г., до
окончателното погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че между него и ответника е
възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия
(ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на
топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден обект,
находящ се в гр. П., бул. ******. Твърди, че за
процесния период е доставена топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово
разпределение, е разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия на
стойност от 241, 53 лв., отдадена за сградна инсталация. Доставената услуга на
посочената стойност, която не е заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал
в забава. Моли се за осъждане на ответника да заплати посочените суми, тъй като
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било отхвърлено от
заповедния съд на основание чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК, тъй като е установено, че
длъжникът е регистрирал настоящ адрес в И и няма обичайно местопребиваване на територията
на РБ. Претендира присъждане на разноските, сторени в заповедното и исковото
производство.
Ответникът
К.М.М.
е депозирал в законоустановения а
това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба чрез назначения му от
съда особен представител адв. К.. Твърди, че исковете са предявени против
ненадлежна страна. Оспорва обстоятелството, че ответникът е потребител на
топлинна енергия, чиято цена се претендира в производството. Счита, че не са
представени доказателства за това кой е ползвал имота през процесния период и
дали по отношение на него е налице учредено вещно право на ползване в полза на
трети лица. Оспорва размера на вземането. Оспорва представената от ищцовото
дружество извлечение от сметка като съдържание и дата. Твърди, че в
производството по делото не е доказано правото на собственост на ответника по
отношение на имота, като не са приложени доказателства изключващи задълженията
на трети лица. Счита, че не се установява, дали имотът е придобит по време на
сключен от ответника брак, при което отговорността за заплащане на цената би
била и на неговата съпруга. Счита, че липсват данни топлинният счетоводител
правилно и коректно да е изчислил консумираното количество топлинна енергия. По
така изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове. Поддържа,
че методиката, по която е изчислена стойността на топлинната енергия е отменена
от ВАС, като намира, че липсва основание за начисляване на ДДС върху
претендираната сума. Претендира присъждане на сторените в производството
разноски.
Съдът, като съобрази
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 3 ГПК.
Договорът за доставка (продажба) на топлинна енергия се счита за сключен
с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. От представените в производството по делото
доказателства – препис на два ежедневника, в които са били публикувани общите
условия на дружеството, се установява, че е спазена процедурата, установена в
Закона за енергетиката досежно влизане в сила на последните.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е
встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
От представените по делото доказателства се установява, че ответникът К.М.М.
е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. П.,
бул. „********
По делото е представен нотариален ******. при ******при Пловдивския
народен съд, по силата на който ответникът е признат за собственик на
апартамент № **, находящ се в гр. П., ул. „Й. Н.“ № ***, с площ от 96, 99 кв.м.
От представената по делото извадка от Кадастрална карта с данни по КРНИ,
издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър, се установява, че
ответникът е вписан като собственик на недвижим имот с площ от 96, 99 кв.м.,
находящ се в гр. П, бул. „***. От обективираната в извадката от кадастралната
карта скица на имота, се установява, че последният е обозначен с идентификатор
№ ******
По делото е представена и справка по лице от Служба по вписванията – гр.
Пловдив към Агенция по вписванията, от която се установява, че върху имот, представляващ
апартамент с площ от 96, 99 кв.м. в гр. П, бул. „*****, с идентификатор № ******.,
е вписана възбрана с вх. № ******г. по отношение на ответника в качеството му
на длъжник. От така представената справка, не се установява след датата на
вписване на възбраната, да са налице данни за отчуждаване на правото на
собственост.
Следователно от така представените доказателства се установява, че
ответната страна е собственик на топлоснабдения обект, находящ се в гр. П.,
бул. ******. Това обстоятелство се установява по безспорен начин от
представената по делото извадка от Кадастралната карта, в която ответникът е
вписан като собственик на имота, както и от приложената справка по лице от
Служба по вписванията. По делото е представен нотариален кат, от който е видно,
че ответната страна е призната за собственик на идентичен недвижим имот, който
е вписан на различен административен адрес от процесния, като според съда в
настоящия съдебен състав, в случая е налице идентичност на имота, при промяна
на наименованието на улицата, с оглед изминалия период от време, след съставяне
на констативния нотариален акт.
Поради тези правни доводи неоснователно е възражението на ответника, че
между страните по делото не е породено продажбено правоотношение за доставка на
топлоенергия. Следователно,
между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба
(доставка) на топлинна енергия, като правният спор по настоящото
Правното действие на
сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като
учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и
физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като
негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг.
чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице. По това гражданско
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да
прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да
предаде тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на
договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от
ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
При релевираните в исковата молба твърдения
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на три групи
материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на
което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху
процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати
уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество на купувача.
Ищецът е представил препис – извлечение от сметката на
ответната страна, издадена от негов представител, в които са обективирани
претендираните вземания за доставена топлоенергия за периода от 01.11.2017 г. до
30.04.2018 г. Тази справка не представлява
доказателство за удостоверените в нея правнорелевантни обстоятелства, тъй като
тя представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 ГПК,
обективираща изгодни за нейния издател факти. В този смисъл тя притежава само
формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържа удостоверително
изявление, направено от субекта, сочен като неин издател.
Тези факти са установени обаче от приетата като
компетентно изготвена съдебно-техническа експертиза. След анализ на фактите,
отразяващи доставената и отчетена топлинна енергия, вещото лице изяснява, че
жилищния блок в гр. П., бул**** е включен към топлопреносната мрежа на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, като през процесния период е ползвана топлоенергия
само за отопление, тъй като частта на абонатната станция за битово горещо
водоснабдяване е изключена и тази услуга не се предлага. Посочено е, че през
процесния период отчитането на топлоенергия по топломера в абонатната станция е
извършвано чрез преносим терминал ежемесечно, като количеството топлинна
енергия, намалено със загубите е подавано на „Нелбо“ ЕАД за разпределение на
потребители. Вещото лице е изяснило, че топлоенергията, отдадена от сградна
инсталация, се определя от топлинния счетоводител по формулата на т. 6.1.1. на
„Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна
собственост“, приета на основание чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването, като се разпределя пропорционално на проектните
отопляеми обеми на имотите. Експертизата е установила, че за имота на ответника
проектният отопляем обем е 224 куб.м, като за целият процесен период е
разпределена 2, 22574 MWh топлинна енергия за сградна инсталация. Вещото лице е
установило, че за процесния период в имота на ответника са били монтирани два
броя отоплителни тела, като не е разпределяна топлинна енергия за отопление и
битово-горещо водоснабдяване. Експертизата е дала заключение, че няма разлика
между разпределеното от топлинния счетоводител количество топлинна енергия и
начисленото от ищцовото дружество, като начинът на разпределение и начисление
на топлинната енергия е в съответствие с методиката.
От приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза, изготвено на основание установеното от
съдебно-техническата експертиза, представените от ищцовото дружество начислени
количества топлинна енергия, при съобразяване на нормативно определената цена
за топлинна енергия за битови нужди, се установява, че претендираната главница
и законна лихва съответстват на установените такива. Вещото лице посочва, че
стойността на отдадената топлинна енергия за сградна инсталация е за сумата от 221,
44 лв., като е начислена и такса за услуга дялово разпределение от 20, 09 лв.,
или общата стойност на незаплатените задължения на потребителя за периода от
01.11.2017 г. до 30.04.2018 г. е в размер от 241, 53 лв. с ДДС. Вещото лице е
установило, че за процесния период не са издадени изравнителни сметки.
Определен е размерът на обезщетението за забава за периода от 01.11.2017 г. до
25.06.2019 г. от 31, 80 лв.
При така
установените факти и въз основа на извършения анализ, съобразявайки се с установеното
от допуснатите и приети по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза съдът достигна до извод, че реално
доставената топлинна енергия за процесния период е на цена от 221, 44 лв.,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия, отдадена за сградна
инсталация.
Съдът намира, че количеството на доставената топлинна
енергия е правилно определено от топлинно дружество по реда на „Методиката за
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост“, приета
на основание чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, в който смисъл са изводите на вещото лице по изслушаната
съдебно-техническа експертиза. Неоснователни са възраженията на ответника, че
посочената методика е отменена, поради което искът следва да се приеме за
недоказан по размер. Този подзаконов нормативен акт е бил в сила към момента на
начисляване на процесното количество топлинна енергия, като последният не е
отменен и към настоящия момент, доколкото с Решение № 2187 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д.
№ 1318/2019 г., 5-членен състав, е оставена без разглеждане, депозираната жалба против т. 6.1.1. от Методиката
за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост.
Следва да се изясни, че изчисленията са извършвани от
трето на процесното материално
правоотношение лице – „Нелбо“ ЕАД, като съдебно-техническата експертиза е
установила, че дружеството, извършващо дяловото разпределение на доставената до
абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното количество топлинна
енергия в съответствие с нормативните изисквания. Конкретната методология по
отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в
заключението на вещото лице, като съдът изцяло възприема фактическите
(доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна експертиза.
По така изложените съображения съдът намира, че исковата
претенция за присъждане на стойността на топлинната енергия, отдадена за
сградна инсталация е основателна. Съдът при достигане до този правен извод
съобрази задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 2 от 25.05.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че
за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар.
1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съобразно
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя
между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество
топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на
сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е
обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове тавани и пр., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се
повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти,
находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и
каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В
този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в
сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
В този смисъл следва да се посочи, че по отправено
преюдициално запитване, досежно българското законодателство, е постановено и
Решение от 05.12.2019 г. на СЕС по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17.
В последното се приема, че член 27 от Директива 2011/83 във връзка с
член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците
на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за
общите части на сградата и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент. В цитираното решение, при обсъждане на приложимото
национално и общностно право, е прието, че в сгради в режим на етажна
собственост, каквито са обсъжданите в главните производства, изглежда почти
немислимо да може изцяло да се индивидуализират сметките за отопление, особено
що се отнася до сградната инсталация и
общите части. Посочено е, че елен 9, параграф 3, трета алинея от Директива
2012/27 предвижда, че държавите членки имат възможност да въведат прозрачни
правила за разпределение на разходите за потреблението на топлинна енергия или
топла вода, така че в частност да могат да разграничават разходите за топла
вода за битови нужди, разходите за топлинна енергия, отдавана от сградната
инсталация и с цел отопление на общите помещения, и съответно разходите с цел
отопляване на апартаментите, като е прието, че разглежданата в главните
производства национална правна уредба видимо отговаря на съдържащите се в тази
разпоредба насоки, тъй като предвижда, че разходите за топлинна енергия се
разделят на разходи за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
разходи за топлинната енергия за отопление на общите части и разходи за
топлинната енергия за отопление на имотите.
Следователно, реално доставената до процесния имот
през релевантния период топлинна енергия е в размер на сумата от 221, 44 лв. Към
тази сума следва да се включи и сумата от 20, 09 лв. за извършваната услуга дялово разпределение за
процесния период. Съгласно разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от ОУ на дружеството месечната
дължима от купувача сума за топлинна енергия се състои от две компоненти - сума
формирана по цена за потребена топлинна енергия и сума формирана по цената за
услугата дялово разпределение. Следователно таксите за дялово разпределение се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, поради което и предявеният иск следва изцяло да бъде уважен
за сумата от 241, 53 лв.
Съдът намира за
необходимо да посочи, че намира за неоснователни доводите на ответника в
отговора на исковата молба, досежно включване на данък добаване стойност в
претендираната сума. Това е така, доколкото доставката на топлинна енергия е
облагаема и не представлява отпаден продукт.
Тъй като потребителят на
топлинна енергия не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна
парична престация за заплащане стойността на потребената топлинна енергия, той
е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди,
изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер на
претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В
чл. 34, ал. 1 от ОУ е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати
цената на месечно доставената топлинна енергия и сумата за услугата дялово
разпределение за топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят, поради което потребителят дължи обезщетение за забава
върху главницата от 241, 53 лв. в размер на сумата от 31, 80 лв. за периода от
03.01.2018 г. до 25.06.2019 г., определен от вещото лице по приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза.
По
така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в
полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от
последния разноски в исковото производство в общ размер от 625 лв., от които 75
лв. за заплатена държавна такса, 200 лв. – депозит за назначаване на особен
представител на ответника, 250 лв. – депозит за съдебно-счетоводна и
съдебно-техническа експертиза и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определи при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Макар
заявлението за издаване на заповед за изпълнение да е отхвърлено, следва при
определяне на сторените от страна на ищеца разноски, да се вземе предвид и
държавната такса, заплатена в заповедното производство, като част от общо
дължимата държавна такса за разглеждане на предявения иск, доколкото в този
смисъл е разпоредбата на чл. 415, ал. 4 ГПК, която се отнася за всички хипотези
на предявяване на иск, установени в чл. 415, ал. 1 ГПК. Следователно и в
настоящото производство по арг. на т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се присъди и сумата от 25
лв. – заплатена държавна такса в заповедното по ч.гр.д. № 10620/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XV граждански състав. В полза на ищеца не се
следват претендираните разноски за юрисконсутско възнаграждение за процесуално
представителство пред заповедния съд в размер на сумата от 50 лв., тъй като
заповедният съд е отказал, по искане на заявителя, да издаде заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К.М.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на основание чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37,
сумата
от 241, 53 лв. - главница,
представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от
01.11.2017 г. до 30.04.2018 г. по партидата на длъжника за обект на
потребление, находящ се в гр. Пловдив, бул. ******, както и сумата 31, 80 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода от 03.01.2018 г.
до 25.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 26.06.2019
г., до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА К.М.М. да заплати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД ГПК сумата от 25 лв. – разноски за държавна такса в заповедното производство по ч
ч.гр.д. № 10620/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV граждански
състав, и сумата от 625 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. № 13055/2019 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
ПК