Присъда по дело №846/2018 на Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 68 от 13.07.2018 г. на Районен съд – Хасково, постановена по н.о.х.д. № 846 по описа за 2018 година.

          Районна прокуратура – Хасково е внесла срещу подсъдимия В.С.В. *** обвинителен акт, с който на същия е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 330, ал. 1 от Наказателния кодекс - за това, че на 29.07.2017 г. в с. ***, общ. Хасково, запалил жилищна сграда на значителна стойност - 20 500 лв., а именно едноетажна къща с обща квадратура 110 кв.м., собственост на А.С.В. и В.С.В.,***.

          В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението против подс. В.С.В. във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства то било доказано по несъмнен начин, още повече предвид направеното от последния самопризнание. Затова акценитира на вида и размера на наканието и предлага съдът да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а при индивидуализация на наказанието да бъде отчетено, че е с необременено съдебно минало и има добри характеристични данни, поради което, следвало да понесе наказание, съобразно установения специален минимум, в случая от 1 година, а след редукцията с една трета на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, наказанието бъде определено на 8 месеца „лишаване от свобода“. Това наказание би изиграло своята възпитателна и превантивна роля и би изпълнило целите на чл. 36 от НК, като следвало да бъде приложена и разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК.

           Защитникът на подсъдимия В.С.В. – адв. Д.С. *** пледира при произнасянето на присъдата да се вземе под внимание, че действително било доказано по необходимия безспорен начин, виновно поведение на неговия подзащитен, по който пункт се солидаризира с тезата на прокурора, но счита, че били налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което наказанието следвало да бъде определени при многобройни смекчаващи вината обстоятелства по вид и размер, доколкото приложението в случая на разпоредбата на чл. 55 от НК било допустимо и необходимо, предвид осъзнатата грешка от неговия подзащитен и поправяне със собствени усилия и средства на щетите, причинени от палежа.

         Другият измежду овластените защитници на подсъдимия В.С.В. – адв. М.И. *** се придържа към изложеното от адв. Д.С..

          Подсъдимият В.С.В. *** заявява, че разбира обвинението и се признава за виновен по него, след като в рамките на допуснатото предварително изслушване признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт – основание за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27 НПК. В своя защита се придържа към изложеното от неговите. В даденото му право на последна дума изразява съжаление за стореното и заявява, че повече нямало да се повтори.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

          Подсъдимият В.С.В. е роден на *** ***, *** гражданин, *** образование, ***, *** /*** /, ***, с адрес за призоваване: с. ***, общ. Хасково.

          Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 653, издадена от Районен съд – Димитровград на 11.09.2017 г., подсъдимият В.С.В. не е осъждан, след като е реабилитиран по право за осъждането си НОХД № 28/по описа на РС – Хасково за 1995 г. и няма данни да е освобождаван от наказателна отговорност. От събраните за подсъдимата характеристични данни се установява, че същият има криминални и съдебни регистрации, но няма данни към момента да поддържа връзки с лица от криминалния контингент. Няма данни да употребява наркотични и/или упойващи вещества, а в квартала, в който живее не е познат с противообществени прояви или нарушения на обществения ред.

          Установено в хода на разследването по досъдебното производство и в съдебна фаза е, че свид. А.С.В. и подс. В.С.В. *** в притежавана от тях едноетажна къща, закупена преди години от двамата, находяща се в парцел 5-ти, кв.46 по плана на селото. Тя се състояла от обособена кухня /лятна кухня/ със застроена площ 30 кв.м. и жилищна част със застроена площ 80 кв.м. или общо къщата със застроена площ 110 кв.м. От години били във влошени отношения. Имали две големи деца, които били семейни и не живеели при тях. А.В. периодично ходила да работи в Гърция. На 19.07.2017 г. тя се прибрала от Гърция, и започнали скандалите помежду им. Поради това, след няколко дни престой в дома си, А.В. го напуснала и отишла да живее в къщата на брат си, който живеел в същото село. На 25.09.2017 г. А.В. отново се прибрала в къщата си при В.В.. На 29.07.2017 г. сутринта, А.В. започнала да прави компоти, подс. В.В. й казал, че тя е гостенка в тази къща и да не прави компоти, и отново се скарали. Тогава подсъдимият отишъл на ракиения казан в селото да вари ракия, върнал се около 14:00 часа на 29.07.2017 г., бил видимо пиян, скарали се с А.В., и тя отново отишла в къщата на брат си в селото. Там била и дъщеря й – свид. С.В.В.. След малко подсъдимият В.В. дошъл до къщата, където били А. и С. и попитал С.В. къде се намира А.. Последната му отговорила, че не знае и подс. В.В. си тръгнал. На С.В. също й направило впечатление, че подсъдимият е много пиян. А. й казала обаче да тръгне след баща си „за да не направи някоя глупост“ и да го накара да си легне. Подсъдимият В.В. обаче, прибирайки се вкъщи, бил много ядосан, и под влиянието на алкохола и обзелия го гняв /яд/ решил да запали къщата. В автомобила си имал пластмасова туба от 2 л., пълна с бензин. Взел тубата и разлял бензина върху пода на кухнята (лятната), покрит с ламинат и върху кухнеския бокс. В кухнята имало туристическа газова бутилка, отвил кранчето за газта, и тя започнала да изтича, при което, той със запалка запалил изтичащата газ, която експлоадирала и обгорила подс. В. В., който тръгнал да бяга от къщата. Пред къщата видял дъщеря си С.В. и й казал да не влиза защото „вътре гори“. Започнал да излиза дим от прозореца на кухнята, пожара бил обхванал мебелировката в кухнята - три легла с матраци, секция, холна маса, врата на кухненския бокс, телевизор, микровълнова печка, кухненски шкафове, кухненски ъгъл - диван. С.В. веднага изтичала до съседи и им казала да се обадят на пожарна и полиция. Първи пристигнали полицейските служители при РУ на МВР - гр.Хасково – свид. Х.Г.Х. и П.А.П.. Пред вратата на двора видели подс. В.В., който седял на тротоара - сам. Установили самоличността му и им направило впечатление, че ръцете и гърдите му били обгорени. Тогава подсъдимият им казал, че залял къщата с бензин, пуснал газова бутилка и запалил имота. Казал на полицаите, че няма други хора в имота. Бил видимо пиян и миришел на алкохол. Обяснил им, че запалил къщата, защото се скарал с жена си. От прозореца на кухнята вече се виждали пламъци. В това време дошла пожарна кола и служителите на РСПБЗН-Хасково – свид. Г.Й.Г. и свид. Г.Х.М. загасили пожара - първо прекъснали електрическото захранване на къщата, след което потушили пожара в кухнята, като не допуснали разпростирането му върху останалата част на къщата. След потушаването на пожара, свид. Г.Г. извадил от лятната кухня, туристическата газова бутилка, която не била експлоадирала /била без нарушена цялост/. След потушаването на пожара, подс. В. В. заявил на полицейските служители, че след като си тръгнат ще запали отново къщата за да „не остане нищо от нея“. Това наложило задържането на подсъдимия, който след като било освидетелстван в МБАЛ- Хасково, било задържан в арестните помещения на РУ на МВР-гр.Хасково за срок до 24 часа, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

          Според заключението на вещото лице по назначената по делото оценъчна експертиза, пазарната стойност на процесната едноетажна къща-собственост на В.С.В. и А.С.В., находяща се в парцел 5-ти, кв.46 по плана на с. ***, обл. Хасково и състояща се от обособена кухня /тип лятна/ със застроена площ 30 кв.м. и жилищна част със застроена площ 80 кв.м. е общо 20 500 лв. /съотв.7 900 лв. и 12 600 лв./

          От заключението на вещото лице по назначената пожаро-техническа експертиза се установява, че най- вероятната причина за възникване на пожара е умишлени действия, защото при извършения оглед били открити оръдия на палеж-запалка и пластмасова туба, като същите са силно обгорели и деформирани, вследствие на пожара. Характерно при пожара „с цел умисъл“ било, че те са с повече от едно огнище, в случая са констатирани две огнища на пожара. Едното е върху леглото в частта на стаята, обособена за спане, а другото върху дивана на кухненския кът. Преднамереното запалване на две огнища се прави за по-бързо развитие и разпространение на пожара, а от друга подпалвача допълнително се осигурява, че горенето ще се развие и прерасне в пожар. В случая са налице две огнища, а скоростта и интензивността на развитие на пожара е голяма.

          Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини за съдимост, от заключението на вещите лица, по назначените оценителна и съдебно – техническа експертиза, които съдът възприема като обективни, компетентно и безпристрастно изготвени, както и от ангажираните гласни доказателствени средства, чрез проведените разпити на свидетели, преценени в аспекта на направеното от подсъдимата самопризнание и изцяло подкрепящи го.

          Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, прокурорът е направил законосъобразен извод в акта по чл. 246 НПК, че подсъдимият В.С.В. е осъществил деяние, което да бъде субсумирано под състава на престъпление по чл. чл. 330, ал.1 от Наказателния кодекс, за което същият е привлечен към наказателна отговорност, поради следните доводи от правна страна:

          Престъплението по  чл. 330, ал. 1 НК е резултатно – на реално увреждане и се счита за осъществено при установяване на извършването на изпълнителното деяние, криминализирано с тази норма, а именно непредпазливия палеж. Разпоредбата от специалната част на НК, с която е криминализирано деянието, за което подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност, систематически се намира в Глава единадесета, озаглавена „Общоопасни престъпления”, Раздел първи „Престъпления, извършени по общоопасен начин или с общоопасни средства“ и има предвид дейност, която според основния състав по чл. 330, ал. 1 НК, визиращ умишления палеж, се изразява в запалване на предмета на престъплението. Това означава предизвикването на бурна окислителна реакция с него и престъпният резултат бива осъществен, когато предметът започне да гори със собствен огън, а изискването е предметът да бъде със значителна стойност. Престъплението по чл. 330 НК е общоопасно, защото като другите, предвидени в същата глава престъпни състави може да увреди, или най - малкото да застраши, т.е. да постави в опасност лични и имуществени интереси на неопределен брой лица, а при умишления палеж, няма изискване да са настъпили значителни вреди, а само запаленият предмет да е със значителна стойност. Предмет на непредпазливия палеж е имот по чл. 330, ал. 1 НК със значителна стойност, като не е налице непременното изискване, както по чл. 331, ал. 1 от НК този предмет – запаленият  да бъде непременно чужд.    

          При установената по делото фактическа обстановка, описана по – горе не буди съмнение наличието на деяние и механизма на осъществяването му. Безспорно установени от обективна страна са най – напред деянието, респ. причината за възникване на пожара. Доказано по безспорен начин е, че на инкриминираната дата, подсъдимият В.С.В.  целенасочено, след като влязъл в съсобствения му с А.В. недвижим имот, предмет на престъпление, създал предпоставки за възникване и бързо разрастване на химични реакции и процес на горене, използвайки бързо и лесно запалими вещества /газ за битови нужди/ и средства за възпламеняване. Цялата последователност в хронологията на събитията, местоположението на източника на запалване и на предмета на палежа един спрямо друг разкриват такова стечение на обстоятелствата, което изключва извод – логически и юридически, за причина за възникване на пожара, различна от възприетата по – горе. Цялата верига от доказателства, приобщени по делото, сочи на единствен и несъмнен извод в тази насока. В обобщение, изводът на съда относно причината за възникване на пожара, градени на база доказателствените източници и заключенията на вещите лица съвпада с този на държавното обвинение.

          По отношение на следващия въпрос от обективната страна на състава на престъпление, а именно за неговия предмет, следва да се отбележи, че са събрани категорични писмени и гласни доказателства за вида и характеристиките на изгорелия обект – жилищна сграда, а именно едноетажна къща с обща квадратура 110 кв.м., собственост на А.С.В. и В.С.В.,***, както и за неговата стойност .

          Според актуалната съдебна практика, критерий за значителност на стойността на имуществото и вредите се възприема цена, равняваща се на 14 пъти от установената за страната минимална работна заплата, следвайки постановките на Постановление № 1/1983 г. на Пленума на ВС. Поради факта, че средната пазарна цена към момента на деянието на запаленото чуждо имущество е определена на 20 500. 00 лева, се покрива и този стойностен критерий.

          След като от безпротиворечивия анализ на доказателствените източници по делото се установиха всички обективни признаци от състава на престъпление по чл. 330, ал.1 от Наказателния кодекс, следва изрично да се отбележи, че не буди съмнение и въпроса за авторството на деянието. Установена по безспорен и категоричен начин е съпричастността именно на подсъдимият В.С.В. в извършване на престъплението, доколкото се доказа факта на упражняване от именно нейна страна на действията по предизвикване изтичане на газ и запалване на изтеклото количество, след като са създадени предпоставки за горене бързо и необратимо във времето и пространството, като дори самият подсъдим не е имал възможност да се отдалечи на безопасно разстояние, преценяйки вида на причинените обгаряния.

          От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно при условията на възможната и установена в случая форма на вината – пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е възможното настъпването на общественоопасните последици от осъщественото от него, а именно бързо възникване и разпростиране на пожара. Нещо повече, целенасочено, както бе отбелязано по – горе, е създал предпоставките за това.

          При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия, след като деянието бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид: от една страна предвиденото в разпоредбата на чл. 330, ал.1 от Наказателния кодекс, основано на преценката за степента на обществена опасност на деянието, както и количеството на стойността на предмета на престъплението, извън този обуслявящ определена правна квлаификация а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на  престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете  съдействието, което деецът е оказал на разследващите органи, в хода на разследването, като цялостното му процесуално поведение следва да бъде окачествено като изцяло положително. В никакъв случай не следва да бъдат пренебрегнати и фактическите данни за личността на подсъдимия – същият е с чисто съдебно минало и е с по - скоро положителни характеристични данни за личността, с изключение на факта на осъждане, за което е настъпила реабилитация, като макар и да не влияе на преценката за съдимостта, следва да се отчита като негатив за личността, наред с факта на употреба на алкохол пред деянието до степенб да повлияе за вземане на решението за неговото осъшествяване. Отдадено при определяне на наказанието е и последващото поведение на подсъдимия след извършване на деянието в опитите му да преодолее причинените вредни последици, които в крайна сметка са довли и до конкретен резултат. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете, че очертаните факти не могат да бъдат разгледани в аспекта на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко и наказанието за подсъдимия В.С.В. да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, за което принципно няма пречка съобразно изричната норма на чл. 58а, ал. 4 НК. Този подход, освен това, е допустим само ако разкрива по – благоприятен режим за подсъдимия. По този начин, доколкото не са налице предпоставките по чл. 58а, ал. 4 и чл. 55, ал.1, т. 1 НК, предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие, че следва да бъде определено по реда на чл. 54 от НК при превес на смекчавашите отговорността обстоятелства съобразно предвидения специален минимум, след което редуциран с една трета на основание чл. 58а, ал. 1 НК, предвид процесуалния ред, по който протече съдебното следствие.  Така определеният вид и размер на наказанието от 8 месеца „лишаване от свобода“ е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото, като изпълнението на същото бе отложено с изпитателен срок от три години, след като се установи наличието на формалните предпоставки по чл. 66, ал. 1 от НК и липса на необходимост от ефективно изтърпяване за постигане на горни цели.

          По отношение на разноските:

          С оглед обстоятелството че подсъдимият В.С.В.  бе признат за виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност,  в негова тежест следва да се възложат разноските по делото, като същият, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, бъде осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата общо в размер на 500.64 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждения на вещи лица, а по сметка на Районен съд – Хасково – сумата в размер на 20.00 лева за явяване на вещо лице в съдебно заседание, както по 5.00 лева, държавна такса във всеки случай на служебно издаване на изпълнителен лист по делото.

           Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

                                                                                         Председател: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!!!

Секретар:К.С.