Решение по дело №321/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл. 72, ал. 4, изречение второ от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ и е образувано по касационна жалба на А. Б. Н., [ЕГН], от [населено място], срещу решение № 1676/26.11.2023 г., постановено по АНД № 20233110201946/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

Релевират се оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно решаващият съд е кредитирал показанията на разпитаните свидетели. Б    е заинтересована от изхода на делото предвид обтегнатите отношения между нея и жалбоподателя , включително образуваното съд. производство за домашно насилие. Свид. Г. е заинтересован , тъй като Б     не се обадила на телефон 112 , а на своя колега. Твърди се немотивираност на издадената заповед за задържане , тъй като фактическо и правно основание са идентични, което обстоятелство лишава жалбоподателя от възможността да разбере причината за задържането му. Отправеното към съда искане е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадената заповед за задържане, а в условията на алтернативност – делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява .

Ответникът по касация – полицейски служител при Първо РУ към ОД на МВР-Варна не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава становище за неоснователност на постъпилата касационна жалба.

Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и пред родово, местно и функционално компетентен съд. Разгледана по същество, същата е неоснователна предвид следното:

Предмет на обжалване пред Районен съд – Варна е била заповед за задържане на лице рег. № 433зз-306/16.04.2023 г., издадена от С. Е. Е. – полицейски орган – служител при Първо РУ към ОД на МВР – Варна, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е разпоредено задържане за срок от 24 часа на лицето А. Б. Н. в помещение за временно задържане на Първо РУ – Варна. Вписаното фактическо основание за издаване на този адм. акт е излагане на опасност на живота си или живота на други лица .

Районният съд приел от фактическа страна, че на 14.04.2023 г. между А. Б. Н. и Д. М. Б., които живеели в условията на фактическо съжителство с двете си малолетни деца – К. А., родена на [дата]., и А. Н., роден на [дата]., на адрес: [населено място], [улица], ет.    , ателие    , възникнал конфликт, по повод на който на 15.04.2023 г. Б    подала сигнал до прокуратурата с твърдение за извършен от А. Н. акт на домашно насилие.

Вечерта на 15.04.2023 г., докато Б   изпълнявала служебните си ангажименти в качеството си на полицейски служител при Първо РУ към ОД на МВР – Варна, синът й нееднократно я уведомявал по телефона за необходимостта да се прибере в дома им. Когато Б     се прибрала в жилището на 16.04.2023 г., около 01:00 часа, констатирала, че А. Н. е във видимо нетрезво и неадекватно състояние, като от сина си разбрала, че баща му заявил пред него, че повече няма да го видят, защото иска да се самоубие ,като скочи от А     мост. В дома им имало празна бутилка от уиски. Н. заявил на Б   , че няма смисъл да живее повече, оставил демонстративно личните си вещи – портмоне, пари и ключове, заявявайки че взима със себе си само личната си карта, за да идентифицират трупа му, след което се насочил към терасата на жилището с намерение да скочи от нея, но впоследствие, след намесата на Б    се отказал от неговото реализиране. Обадил се на тел. 112 и провел несвързано разговор с оператор, след което бързо и внезапно тръгнал към входната врата, и въпреки усилията на останалите членове на семейството му да го спрат, успял да излезе от жилището като бил последван от Балинова. В 01:40 часа на 16.04.2023 г. Б   телефонирала на своя колега Б. Г. – полицейски служител при Първо РУ към ОД на МВР – Варна, който бил дежурен съвместно със служителя на Първо РУ към ОД на МВР – Варна С. Е. Е.. Полицейският екип установил Н. на [улица], като Г. забелязал, че жалбоподателят е във видимо нетрезво и неадекватно състояние, емоционално превъзбуден, с насълзени очи и говорещ несвързано, като приканвал полицейските служители да го задържат, „за да не направи някоя глупост със себе си или жена си“.

Предвид състоянието на Н. и получената информация за суицидните му намерения и предходни посегателства над личността на Д. Б., полицейският служител С. Е. съставил заповед за задържане на лице № 433зз-306/16.04.2023 г., с която постановил задържане до 24 часа на А. Б. Н., на основание чл. 72, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Заповедта била предявена и подписана от Н., като същият подписал и декларация, с която е уведомен за правата си, посочвайки лица, които да бъдат информирани за задържането му, в т.ч. и лице, упражняващо адвокатска професия. Въз основа на посочената заповед Н. е задържан в 01:50 часа на 16.04.2023 г. и приведен в сградата на Първо РУ при ОД на МВР – Варна, като бил освободен на същата дата, в 14:50 часа.

От правна страна предходната съдебна инстанция приела, че оспорената заповед за задържане е издадена от компетентен орган, в предписаната в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма и съдържа всички реквизити, изброени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Посочено е, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По приложението на материалния закон в мотивите на обжалвания съдебен акт е обективирана правна теза за обоснованост и законосъобразност на приложената принудителна административна мярка, каквато по същността си представлява издадената заповед за задържане, предвид получената от полицейския орган информация за поведението на А. Н. непосредствено преди задържането му и състоянието и поведението му към момента на прилагане на мярката – бил е във видимо нетрезво състояние, емоционално превъзбуден, като неколкократно е заявявал намерение да сложи край на живота си. Прието е от първостепенния съд, че суицидните мисли, които Н. споделял както пред близките си, така и пред полицейските служители, посредством израза „да не направя някоя глупост на себе си“, обосновават извод за наличие на явна опасност за неговия живот. Такава опасност е счетено, че е налице и по отношение личността на Д. Б. предвид осъществения от страна на Н. два дни преди задържането му акт на насилие спрямо нея. В мотивите на обжалваното решение са изложени и аргументи за съответствие на предприетата мярка с целта на закона – предотвратяване реализирането на явната опасност А. Н. да посегне на собствения си живот или на живота на лицето, с което се намира във фактическо съжителство. Констатирано е спазване на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като издаването на заповедта било единственият начин да се предотврати реализирането на посочената реална опасност, а и задържането е продължило за период от около 10 часа, достатъчни да се установи дали демонстрираното поведение се дължи на алкохолно опиянение, активно протичаща психотична продукция или друга физиологична причина, съответно да се съобрази евентуалната нужда от специализирана медицинска /психиатрична/ помощ, в т.ч. предприемане на процедура по задължително лечение. Според районния съд не е допуснато нарушение на нормите на чл. 5 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, тъй като това право може да бъде ограничавано с процедури ,предвидени в закон , каквато е и процедурата по чл. 72 ЗМВР.

Касационната инстанция преценява обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно.

Правните изводи на решаващия съд имат своята фактическа обосновка с данните от цитираните в решението доказателствени източници . Приобщените гласни доказателства , чиято истинност не е опровергана по никакъв начин от Н. , сочат по категоричен начин за суицидни мисли на задържаното лице , след употреба на алкохол и след като на 14.04.2023г. е упражнило домашно насилие спрямо свидетелката Балинова, майка на двете му деца. Изведените фактически констатации от решаващия съд се потвърждават от събраните по надлежния процесуален ред относими доказателства . РС-Варна е изследвал законосъобразността на обжалваната заповед за полицейско задържане , провеждайки цялостен и задълбочен анализ на всички доказателствени източници , без игнориране на някои от тях - процесуално поведение , съответстващо на действащата нормативна уредба .

Лишено от основателност е оплакването на Н. за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от РС-Варна по кредитиране на събраните гласни доказателства с довод за заинтересованост на свидетелите, защото решаващият съд се е базирал на вътрешното си убеждение по повод събраните допустими и относими доказателства. Такъв подход не нарушава разписаните правила на съдопроизводство.

На следващо място , необяснимо е защо Н. , считайки двама разпитани свидетели за заинтересовани , не е направил подобно възражение още в производството пред районния съд , а го заявява едва на етапа на касационно обжалване . Няма логично обяснение и неговата пасивност за събиране на доказателства, опровергаващи показания на двамата свидетели, ако е считал , че те са заинтересовани .

За пълнота на изложението по това оплакване следва да се посочи, че от събраните сведения по случая става ясно ,че Балинова се е обадила на именно на свидетеля Г. за съдействие , защото той е бил на служба като денонощен наряд във въпросната вечер.

Въпреки факта, че свидетелката и Н. са живеели на семейни начала, имат две деца и са били в обтегнати взаимоотношения преди датата на неговото задържане , това не предполага недостоверност на дадените от нея показания , още повече , че за лъжесвидетелстване се носи наказателна отговорност. Възможното логично обяснение за нейното поведение да последва Н. , веднага след като пиян е напуснал дома й, и спешно да звъни на свои дежурни колеги да открият жалбоподателя , въпреки че последният само ден преди това е упражнил спрямо нея домашно насилие, е сериозното нейно притеснение ,че бащата на децата й ще посегне на живота си.

Неоснователно е възражението за немотивираност на акта от фактическа страна. Заповедта по чл. 72, ал. 1, и т. 3 от ЗМВР се издава при условията на незабавност, поради което не е необходимо подробно и изчерпателно описание на всички данни относно деянието и поведението на лицето, още повече че според ТР № 16/31.03.1975 г. на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт в друг документ, част от адм. преписка. От значение е лицето да е разбрало на какво основание е задържано и в какво се изразяват деянието и действията му, които полицейският орган счита, че са извършени. В контекста на изложеното вписаното в процесната заповед фактическо основание за нейното издаване- опасност на живота на задържания и за живота на други лица кореспондира с нормативно определения фактически състав на упражненото от ответника публично право по полицейско задържане .

Правилна е правната теза на РС-Варна за материална законосъобразност на обжалваната заповед . Съгласно посочената като правно основание за нейното издаване норма на чл. 72, ал. 1, т. 3 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност.

Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при изчертателно изброени законови предпоставки. Органите на МВР осъществяват държавното управление в сферата на опазване на обществения ред, противодействие на престъпността, гарантиране правата и свободите на гражданите, спазване на законността и защита на собствеността, и има три функции – защитна – защита правата и свободите на гражданите; принудителна – осъществяване на държавната принуда; превантивна – предотвратяване и пресичане на престъпления и други правонарушения, която се осъществява чрез индивидуална и обща превенция.

Обоснованите откъм доказателствени източници фактически констатации на районния съд са съотнесени към относимата за случая правна регламентация. Правилен е крайния извод на предходната съдебна инстанция за законосъобразност на постановеното полицейско задържане спрямо А. Н.. Поведението на касационния жалбоподател в нощта на задържането е било неадекватно, същият е бил във видимо нетрезво състояние, емоционално превъзбуден и говорещ несвързано, като сам е приканвал полицейските служители да го задържат, „за да не направи някоя глупост със себе си или жена си“. Това поведение правилно е възприето от полицейския орган като излагащо на явна опасност неговия живот. Дори съществуването на този юридически факт , без данни за създадена опасност за други лица, е достатъчен да обоснове законност на взетото решение от ответника за задържането на жалбоподателя.

Отделните хипотези на чл. 72, ал 1, т. 3 от ЗМВР са посочени от законодателя в условията на алтернативност /използван е съюзът „или“/ и с оглед установеното по делото поведение на касатора, представляващо опасност за неговия живот, доказано се явява наличието на материалноправното основание по чл. 72, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, въз основа на което е издадена оспорената заповед за задържане, поради което същата не страда от порока по чл. 146, т. 4 от АПК.

Освен това според трайната съдебна практика за законосъобразността на задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е достатъчно в полицейските органи да е налице убеденост, че действията, които лицето извършва , реализират хипотезата на посочената разпоредба. В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства по категоричен начин се установява поведение на Н. , застрашаващо собствения му живот – Н. е бил в неадекватно състояние вследствие употребата на алкохол, след като ден преди това е упражнил домашно насилие спрямо Балинова , във връзка с което е било образувано съдебно производство пред РС-Варна по ЗЗДН.

Разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР регламентира мерки за полицейска принуда с оглед обезпечаване дейността на тези полицейските органи, осигуряване на обществения ред и преустановяване на недопустимото поведение на гражданите. Констатираните по делото факти водят до извод, че с налагането спрямо касационния жалбоподател на предвидената в закона мярка за административна принуда , изразяваща се в задържане за 24 часа, е преустановено поведение по застрашаване на собствения му живот. Горното обосновава правилността на достигнатия от ВРС извод за съответствието на заповедта с целта на закона.

Правилна е констатацията на районния съд, че при задържането на Н. не е допуснато нарушение на нормите на чл. 5 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/. Съгласно чл. 5, параграф 1, изречение второ от КЗПЧОС, никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изброените случаи и в съответствие с процедури, предвидени от закона. В чл. 5, параграф 1, буква „b“ от КЗПЧОС е посочено, че такива са случаите на законен арест или лишаване от свобода на лице за неизпълнение на законно съдебно решение или с цел осигуряване на изпълнение на задължение, предписано от закона. В случая задържането на жалбоподателя се е изразявало в принудителното му отвеждане в полицейското управление с цел опазване на собствения му живот, което предвид състоянието и поведението му, по гореизложените съображения, без съмнение не е могло да бъде извършено по друг начин. Правото на свобода по чл. 5, параграф 1 от КПЗПЧОС може да бъде ограничено само в изрично посочените случаи в тази разпоредба и само в съответствие с процедури, предвидени от закона. Изискването за законоустановеност на задържането е спазено, тъй като процесното задържане е изрично предвидено в чл. 72, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, на което основание именно е издадена заповедта за задържане.

В обобщение правилно е решението на РС-Варна за законосъобразност на постановеното спрямо жалбоподателя полицейско задържане.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във вр. с чл. 72, ал. 4, изречение второ от ЗМВР, Административен съд – Варна, ІV-ти тричленен състав,

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1676/26.11.2023 г., постановено по АНД № 20233110201946/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.