МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №2857/2016г. ПО ОПИСА НА
СГС,НК,18 СЪСТАВ
Против
подсъдимият Б.В.А. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.343 ал.3,
предл. 3, алт.2, б. „Б“, предл. 1, вр. с ал.1 вр. с чл.342 ал.1, предл.3 от НК,
за това, че на
05.08.2011 г., около 01.00 ч., в гр.
С., на бул. „България“, в района на автобусна спирка СКГТ, Площад „Р.“, № ****,
при управление на моторно превозна средство – лек автомобил марка „БМВ 323 ЦИ“
с peг. № ****, е нарушил правилата за движение, чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите
са длъжни ди контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“ и чл.21, ал.2, вр.с ал.1 от ЗДвП, „При избиране на скоростта на
движение на водача на пътното превозно средство, е забранено да превишава
стойността на скоростта, сигнализирана с пътен знак „В 26“ в населено място, в
района на произшествието — 70 км./час, като се е движел с превишена скорост
97.13 км./час, поради което загубил контрол над управляваното МПС, автомобилът
загубил странична устойчивост, навлязъл в средната лента, занесъл се и
осъществил удар с автомобил АУДИ А-4 с рег.№ С 66-21 ХС, с които действия, по
непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице П.Б. Т. и Н.И.С..
В
съдебно заседание, представителят на СГП поддържа повдигнатото обвинение.
Намира, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка се подкрепя от
събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, проверен в
хода на съдебното следствие. Счита, че по делото са събрани достатъчно
доказателства, както за причината и механизма на настъпилото пътно-транспортно
произшествие /ПТП/, така и за вината на подсъдимия за реализирането му,
изразила се в неизпълнението на вменените му задължения съгласно ЗДвП – да не
превишава допустимата за района на местопроизшествието скорост, както и да
контролира управляваното от него пътното превозно средство, като вследствие на
това по непредпазливост е причинил тежък престъпен резултат. Намира, че
подсъдимият А. следва да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение,
като му бъде наложено наказание лишаване от свобода в срок от три години, с
оглед на превеса на смекчаващите вината му обстоятелство, като изпълнението на
определеното наказания да бъде отложено по реда на чл.66 от НК за срок от пет
години. По отношение на кумулативно предвиденото наказание – налагане на
лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност счита, че
подсъдимият следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от четири
години.
Повереникът
на частните обвинители А.Д., И.И. и В.И. – адв. Б. изцяло поддържа внесеното за разглеждане обвинение
пред настоящия съдебен състав. Счита, че обвинението е доказано по несъмнен
начин от изготвените и приетите по делото експертизи, установяващи механизма на
деянието. Застъпва становище, че на мястото, където е осъществен удара между
двата автомобила максимално разрешената скорост за движение е 50 км/ч, а не 70
км/ч (тъй като дори по бул. България от кръстовището с бул. „ Ив.Гешов“, посока
Бояна, в началната част на този участък да е разрешена 70 км/ч, то тя се
елиминира от входа към бензиностанция „Шел“) от което следва, при настъпилото
ПТП подсъдимият е управлявал автомобила си с между 30 и 40 км/ч. над максимално
позволената за конкретния пътен участък. Моли съда, в случай, че признае
подсъдимият за виновен да определи едно справедливо наказание.
Повереникът
на частните обвинители К.Т. и Л.Т. – адв. Ц. счита,
че описаният от обвинението механизъм на ПТП, противоправното и виновно
поведение на подсъдимия, както и наличието на причинно-следствена връзка между
неговото поведение и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на двамата
пешеходци са доказани по един категоричен и безспорен начин. Намира, че от
заключенията на приетите по делото експертизи се установява факта, че
подсъдимият е имал техническа възможност да предотврати произшествието в
случай, че се e съобразил с пътната настилка, с другите участници в движението,
както и с максимално разрешената за конкретния пътен участък скорост за
движение, с оглед на което намира за доказана и вината на подсъдимия. Заявява,
че очаква осъдителна присъда, с която подсъдимият А. да бъде признат за виновен
по повдигнатото му обвинение. Прави искане на подсъдимия да бъде наложено
наказание при спазване целите на специалната и генералната превенция, след като
бъде съобразен и тежкия общественоопасен резултат. Счита, че би било
справедливо постановяване на осъдителна присъда с наложено наказание лишаване
от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно.
Защитникът
на подсъдимия – адв. Е., счита, че настоящото съдебно производство се е провело
при условия, при които е било нарушено правото на защита на подсъдимия и
неговите защитници. Твърди, че приложените в том 8 от ДП сертификати на
автомобилите, участвалия в ПТП не са били преведени, като видимо в информацията
в тях е много повече, отколкото тази в предоставените от „В.К.“ ООД и „П. БГ“
ЕООД становища във връзка техническата характеристика на автомобилите. Наред с
това застъпва теза, че въпросните становища са издадени от некомпетентен орган,
видно от приложено писмо по делото от „Д.“ ООД, от което се установява, че по
въпроси, свързани с техническите данни на автомобили „БМВ“, единствено „БМВ –
Фертрийбс – клон България са компетентни. Застъпва се тезата, че в становището
на „В.К.“ ООД, даващо отговор за конкретните характеристики на процесния
автомобил, е видно, че същият не е индивидуализиран, като в посоченото становище
липсва последната цифра от номера на шасито. С оглед горните обстоятелства
защитникът на подсъдимия намира приетата по делото комплексна петорна
трасологическа и автотехническа експертиза за необоснована, изготвена при
липсващи входящи данни. Излага становище, че в посочената експертиза,
автомобилът, които е управляван от подсъдимия – марка БМВ модел „323 СИ“ е
посочен като модел „325 СИ“, като моделите са не само различни по вид, но и по
технически характеристики. Твърди се, че в експертизата има непреведени на
български език пасажи, което е попречило на защитниците на подсъдимия да се
запознаят в цялост със съдържанието на експертизата и да упражнят ефективна
защита. Излагат се доводи за нарушение на един от основните принципи в
наказателния процес, а именно производството да се води на български език.
Твърди се, че е нарушен и друг от основните принципи на наказателния процес,
залегнал в чл. 13 от НПК с оглед постановения отказ за извършване на оглед по
реда на чл. 285 от НПК на автомобилите в присъствието на трасолози, въпреки
противоречивите изводи на вещите лица, изготвили трасологическата експертиза.
Излагат за доводи, че заключението на приета по делото КМАТЕ е необективно.
Прави се искане, с случай, че съдът кредитира заключението на оспорената комплексна
петорна трасологическа и автотехническа експертиза, да вземе под внимание
факта, че изводите на експертите, изложени в него не са категорични, както и
обстоятелството, че заключението противоречи на извода на приетата по делото допълнителна
КМАТЕ, че липсват обективни данни л.а. БМВ, управляван от подсъдимия да е
загубил страничната си устойчивост, така както в описано в обвинителния акт.
Излагат се доводи, че не се доказани твърдените в обвинителния акт действия на
подсъдимия върху органите на управление на автомобила, които от своя страна да
доведат до тази недоказана загуба на устойчивост. Твърди се, че недоказана е
останала тезата, затъпена в обвинителния акт, че подсъдимият е заявил пред св. К.
и А., че е натиснал спирачка, колата му е поднесла и той е загубил управление
над нея. В края на пледоарията си защитникът на подсъдимия застъпва становището,
че с оглед изключващите се заключения и факти повдигнатото обвинение на
подсъдимия се явява недоказано, с оглед на което прави искане същият да бъде
оправдан изцяло. Излага се тезата, че е недопустимо съдебен състав да не приема
доказателства, извършени от други съдебни състави при предишно разглеждане на
делото. Твърди се, че като е игнорирал събраните при предходното разглеждане на
делото доказателства, настоящият съдебен състав отново е ограничил правото им
на защита.
Защитникът
на подсъдимия – адв. Й. излага доводи в посока недоказаност на обвинението в
частта относно загубата на контрол над автомобила от страна на подсъдимия,
непосредствено преди осъществилия се удар с л.а. „Ауди“, с оглед абсолютната
категоричност на убеждението на разпитаните в съдебно заседание вещи лица и
предвид заявената условност на експертите, изготвили комплексната петорна
автотехническа и трасологическа експертиза по същия въпрос, които в своето
заключение дават само възможни варианти за причината за настъпване на
разглежданото произшествие. Поддържа доводите, изложени от адв. Е., като счита
обвинението за недоказано с оглед дълбоката противоречивост на събраните по
делото доказателства. Алтернативно прави искане, в случай, че съдът приеме
подсъдимият за виновен по така повдигнатото му обвинение, да бъде взето под
внимание отговорното му поведението след деянието, за което дават сведения всички
свидетели, като наказанието бъде определено при превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Моли в случай на осъдителна присъда на подсъдимия да бъде
наложено наказание в предвидения закона минимум, за което да бъде приложен чл.
66 от НК.
В
правото си на последна дума, подсъдимият А. не се признава за виновен за
настъпилото пътно транспортно произшествие. Моли съда за справедлива присъда.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
Б.В.А. е роден на *** ***, с ЕГН **********,
със средно образование, неженен, неосъждан,
трудово ангажиран. Правоспособен водач на МПС.Притежава свидетелство за
управление на МПС № *********, категория „В“ и „М“ на отчет в гр. С..
На
05.08.2011 г. около един часа след полунощ свидетелят Л.С., управляващ лек
автомобила марка „Ауди“ А4 с рег. № *******, се движел по бул. „Академик И. ***.
На светофара на бул. „ Академик И. *** С. завил на дясно и продължил движението
си по бул. „България“ като се движел в средната пътна лента. Управляваният от
него автомобил
бил собственост на св. А.В.Д., но
фактически бил закупен от С., като именно той го ползвал, въпреки че сделката
все още не била оформена документално пред нотариус. По същото време и място
зад св. С. се движел и подсъдимият А., които управлявал собствения си лек автомобил
марка „БМВ 323 ЦИ”с peг. № *******. Нормално за този час почти нямало движение.
Пътното платно на бул. „България”, по което се движели подсъдимият и св. С. било,
предназначено за еднопосочно движение с три пътни ленти, всяка с широчина 3.80,
разделени една с друга с прекъсната единична осова линия М3 в участька от
кръстовището на бул „Академик Ив. Гешов” до кръстовището с бул. „Гоце Делчев”. От
ляво на платното за движение имало тревна площ с широчина 2,50 м. а след нея
трамвайно трасе. На
булевард „България” на кръстовището с
бул „Академик Ив. Гешов“ бил поставен пътен знак В 26, който разрешавал
движение с максимална скорост от 70 км/ч. На около 430 метра от кръстовището се
намирала бензиностанция. Входът и изходът на бензиностанцията били към бул
„България“. От другата страна имало излаз за улица „Кюстендил“. На около 130
метра от входа на бензиностанцията, в посока на движението на двата автомобила (бул. „Гоце Делчев“), имало уширение на пътното платно със
спирков навес,
където се намирала автобусна спирка
на СКГТ Площад „Р.“ № ****, след нея имало тревна площ 2.50 м. и тротоар широк
4.70 м. В дясно от тротоара от същата страна имало тревна площ с дървета.Към
посочената дата и час пътната настилка в този участък била мокра, добре
осветена (с работещо улично осветление), без дупки и неравности.
Св.
С. наближавал бензиностанцията „Шел“ на бул. „България“, преди спирката на СКГТ
Площад Р.,когато забелязал светлини зад него, които постепенно се преместили
вляво. Това бил автомобилът на подсъдимия А., които предприел маневра изпреварване, като се придвижил от дясната
пътна лента в лявата. На св. С. му предстояло да направи лек ляв завой. Преминал
завоя и продължил напред. Автомобилът на подсъдимия А. се движел попътно на л.а. „Ауди“ в лявата пътна лента със
скорост от 97.13 км. При достигане на спирка СКГТ Площад
„Р.“ автомобилът на подсъдимия започнал да загубва странична устойчивост, като
лявата му задна ъглова част започнала да изпреварва предната и автомобилът
навлязъл в
съседната дясна /средна/ пътна лента за движение.Това занасяне и
осъществилата се ротация на автомобила на подсъдимия в посока на часовниковата
стрелка, довела до допълнително по-интензивно отклоняване на масовия център на
дясно и по-ранно навлизане на предната дясна част на автомобила в средната
лента на движение, където се движел л.а. „Ауди“, управляван от св. С..Последвал
удар между предната лява част на автомобила на св. С. (левия ъгъл на предната
броня), движещ се
с 96.84 км/ч., с предната дясна
врата на БМВ-то на подсъдимия, който се
осъществил с средната лента на платното за движение на бул. „България“ за
посоката на движение на процесните автомобили, като надлъжно на платното за
движение, ударът се е осъществил на разстояние 27м. преди линията на ориентира
(началото на бл. 1 в ж.к. „Белите Брези“), отчетено надлъжно на платното за
движение и напречно на платното за движение на разстояние от 9 м. наляво от
бордюра на тротоара в зоната на автобусната спирка (наляво за посока на
движение към бул. „Гоце Делчев“. Вследствие на удара двата автомобила загубили
устойчивостта си на движение и в процес на равнинни движения и въртене напред и
надясно за посоката им на движение, те излезли от пътното платно. В следствие
на това въздействие, вратата на автомобила на обвиняемия се огънала навътре, с
неправилна форма, а цялата предна броня на ударения автомобил „Ауди“ се
изместила от ляво надясно. По дясната врата на БМВ – то останали следи и от
номера на предната броня на л.а. Ауди. Автомобилите достигнали до десния
тротоар в зоната на автобусната спирка, преминали през бордюра на тротоара и
след движение по самия тротоар навлезли в тревната площ, като по пътя
осъществили удари в различни елементи – кошчета, тръби, дървета и др. Свидетеля
С. се опитал да стабилизира движението на автомобила си след удара, като хванал
здраво волана, но не успял. Затворил очи и останал така до спирането на
движението на автомобила му. В края на движението си по тротоара автомобилът на подсъдимия със страничната си предна лява
част осъществил силен удар с движещите
се по тротоара пешеходци – П.Б. Т. и Н.И.С.. Малко преди това същите били на
гости на свидетелката Д.С.. Към 00:30 часа на 05.08.2011 г. те тръгнали да се
прибират пеша към дома си, тъй като живеели сравнително близо до дома на св. С..
Т. и С. били с гръб към автомобилите, когато същите се сблъскали и напуснали пътното платно, леко извърнати един към друг.От удара телата
на пешеходците били изхвърлени на значително разстояние от мястото на сблъсъка.
Осъществяването на ударите с пешеходците било с посока на въздействие отзад напред
и отляво надясно, в зоната на предната лява странична част на лекия автомобил
(преден ляв капак, предно стъкло отляво, предна лява колона купе). Ударите на
пешеходците се осъществили в зоната на средата на тротоара, на разстояние в
надлъжно направление 17 м. след ориентира /началото на бл. 1 в ж.к. „Белите
Брези“/ за посока към бул. „Гоце Делчев“ при скорост на управлявания от подсъдимия
автомобил от 76.5 км/ч. Поради високата скорост ни автомобила на подсъдимия,
телата на пострадалите били подхвърлени на капака на БМВ-то, ударили се в
предното стъкло и накрая били изхвърлени в градинката между тротоара и блока. При
сблъсъка с автомобила управляван от подс. А. на двамата пострадали били
причинени множество тежки наранявания, които довели до смъртта им.
На
мястото на катастрофата се събрали множество хора,преобладаващият брой живущи
на близо,които били събудени от ПТП. Въпреки това, никой от присъстващите не преместил пострадалите лица, с оглед
констатираното им тежко състояние до идването на медицинските екипи. Докато
чакали полицията св. А. намерила регистрационна табела на булеварда до
храстите, почти до бордюра в най-дясната лента, която по-късно предала на
полицейските служители.
Непосредствено
след инцидента подсъдимият А. се свързал по телефона със св. Д.П., с което бил
заедно малко преди настъпилото ПТП. По телефона му обяснил, че е претърпял
катастрофа и го помолил да дойде на мястото на инцидента. Св. Д.П. пристигнал на
посоченото място след около половин час, заедно със своя баща св. В.П.. Двамата
установили, че подсъдимият е видимо притеснен, като почти не можел да говори,
както и че има леки драскотини по ръката и една по лицето, след което отишли да
огледат автомобила му, за да разберат какво е станало. Установили удар по
предното стъкло и удар отзад и отдолу. В това време на мястото на
произшествието се появило неустановено по делото лице, което започнало да снима
с любителска видеокамера, като се приближило до колата на подсъдимия А.. Св. Д.
П. се притеснил, че приятелят му (подс. А.) можело да бъде злепоставен, тъй
като не знаел с каква цел е там човекът с камерата, поради което свалил предния
регистрационен номер на автомобила на подсъдимия и го прибрал в купето под
седалката на шофьора. Опитал да свали и задната регистрационна табела, но не
успял. Не счел за нужно да споменава това обстоятелство пред полицаите, които
пристигнали впоследствие.
На постъпилото обаждане на тел. 112 пръв
на мястото пристигнал автопатрул на 06
РУП – СДВР, състоящ се от свидетелите Е. *** Ш.. Същите установили
самоличността на водачите на катастрофиралите автомобили, като сложили ленти,
за да изолират местопроизшествието изчакали пристигането на оперативната група.
На място пристигнали и служители на МВР – Пожарна безопасност, с оглед дадените
сведения от св. С. за наличие на газова уредба в управлявания от него автомобил.
Същите установили, че няма проблеми с газовата уредба. След това последователно
на мястото на местопроизшествието след около 30-40 минути пристигнали два
медицински екипа. С помощта на служителите от пожарна безопасност пострадалите
били качени и съответно транспортирани – пострадалият С. до ВМА, където след
извършени няколко операции в 03.10ч. била констатирана смъртта му, а
пострадалата Т. била откарана в УМБАЛСМ „Пирогов“, където била констатирана
смъртта ѝ.
Вследствие на разпръснатите по пътното
платно на бул. „България“ в процесния участък части от катастрофиралите
автомобили, както отломки от указателни табели,
стойки на кошчета за боклук и др. настъпило ПТП с участието на св. М.К.
– таксиметров шофьор, който управлявал л.а. собственост на фирма „Й.***“ АД.
Същият пътувал по бул. „България“ в посока кв. „Бояна“, като малко преди
бензиностанцията „Шел“, движещ се преди него микробус настъпил отломка,
представляваща част от желязна тръба, която хвръкнала срещу неговия автомобил. Св. К. натиснал спирачка, за да не пробие
тръбата предния прозорец, но тръбата попаднала под автомобила му и пробила
резервоара. Свидетелят изчакал идването полицейските служители, като за
процесния инцидент бил съставен протокол за ПТП.
Подс. А. и св. С. били проверени за
употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест - дрегер“ 7410+ № 0030,
като не се установило наличие на алкохол в издишвания от тях въздух.
На
процесната дата към 03.05 бил извършен оглед на
местопроизшествието от разследващ полицай при сектор РТП – СДВР, в присъствието
на поемните лица В.А. и Е.К. и експерт при СДВР, при който били
иззети следните веществени доказателства: кора от броня, рег. табела с № *******,
декоративна решетка, два броя дамски чехли, два броя джапанки, пластмасова
лайсна, биологична следа – обтривка от червеникаво-кафява материя, биологична
следа – 1 бр. листо с петно от червеникаво-кафява материя.
На
процесната дата около 05.00 бил извършен оглед на
катастрофиралите автомобили от
разследващ полицай при сектор РТП – СДВР, в присъствието на поемните
лица В.А. и Е.К. и експерт при СДВР, при
който били иззети 2 бр. биологични следи от предното стъкло на автомобила на
подсъдимия. При огледа се установило, че лек автомобил „БМВ 323 ЦИ“ бил с
откъснато задно ляво колело, намиращо се в непосредствено под автомобила и с
деформации по цялата му лява част. Деформирани били преден ляв калник, лява
врата с липсващо странично огледало, счупено било страничното стъкло на лявата
врата, деформиран бил и задния ляв калник, а въздушните възглавници на предна
лява врата били отворени. Била деформирана и задна броня от ляво. Задната част
на ауспуха е намерена откъртена и увиснала. Предният регистрационен номер липсвал,
предното стъкло на автомобила било намерено напукано в лявата му част, пред
волана с ясно изразена пукнатина на предното стъкло. Предната му дясна врата
била също деформирана и сгъната към купето, прагът бил деформиран, като
липсвало и предното дясно стъкло. Лек автомобил „Ауди“ А4 с рег. № ******* бил
намерен на четирите си колела, в
тревната площ пред бл. №5 в ж.к. „Бели Брези“ и в района на процесното ПТП,
като предната му част сочила в посока обратно
на бл. № 1, като липсвала предната регистрационна табела и долната
декоративна решетка от предната броня на автомобила, както и декоративните
решетки в средната и лявата част на предната броня на лек автомобил „Ауди“.
Предният ляв калник на лекият автомобил бил също деформиран в лявата си предна
част в областта на преден ляв фар. Деформиран бил в лявата си предна част и
предния капак на автомобила. Предната броня, вляво също била деформирана и
пробита. Стъклата на автомобила били видимо здрави и без видими следи по тях.
Задната лява врата на автомобила била деформирана, както и веждата до нея.
Задното ляво колело било изкривено, като задният му край бил видимо навътре.
Лявата джанта била откъртена и гумата била спаднала. Деформиран бил задният
капак вляво, както и задният десен калник и задното дясно колело.
Според
заключението на извършената трасологическа експертиза (с оглед наличните по
двата автомобила деформации) се е осъществил удар, между предната лява част на
лекия автомобил „Ауди“ с дясната врата на лек автомобил „БМВ”, като се
установило сходство по морфологични признаци между микрочастиците „бяло
вещество“, иззето от дясната врата на л.а БМВ с регистрационен номер ******* и
слоеве от боята, иззета от предния капак на л.а. „Ауди“ А4 с регистрационен
номер *******, съгласно заключението на извършената физикохимическа експертиза
Съгласно
назначената в в хода на досъдебното производство повторна тройна
съдебно-трасологическа експертиза първоначалното съприкосновение между двата
автомобила е станало между левия ъгъл на предната броня на л.а. „Ауди“ и
дясната врата на л.а. „БМВ“, като въздействието върху бронята на л.а. „Ауди“ е
било отзад напред от ляво надясно, а върху вратата на л.а. „БМВ“ косо, с посока
отпред-назад и навътре, като след първоначалния сблъсък, съприкосновението е
продължило по бронята на л.а. „Ауди“ до мястото за поставяне на табела и върху
дясната врата на л.а. „БМВ“, като въздействието е било с посока от ляво надясно
за л.а. „Ауди“ и за вратата на л.а. „БМВ“ косо, с посока отпред-назад и отвън
навътре. Следите от сблъсъка върху л.а. „Ауди“ са оставени последователното по
описания по-горе начин /от левия ъгъл на предната броня до мястото за на
поставяне на регистрационна табела върху предната броня/, при три взаимни
разположения на автомобилите: с частично завъртане на л.а. „БМВ“ спрямо л.а.
Ауди“; с частично завъртане на л.а. „Ауди“ спрямо л.а. „БМВ“; с частично
завъртане на двата автомобила едновременно. Следите от сблъсъка върху предната
дясна врата на л.а. „БМВ“ са по-изявени, в по-голямата си част са статични,
причинени от преместващ се натиск върху вратата косо, с посока отпред-назад и
отвън навътре.
Вследствие
на осъществилия се удар с автомобила на подсъдимия по отношение на пострадалата
П. Т. били констатирано следните травматични увреждания с оглед изводите на изготвената СМЕ на труп:
1. Закрита черепно-мозъчна травма изразяваща се в: кръвонасядане по вътрешната
повърхност на меката черепна покривка в челната и теменната област с вид на
множество пръснати и сливащи се кръвонасядания, разположени на обширна площ;
повсеместен субарахноиден кръвоизлив - по-изразен по базата на мозъка;
кръвонасядане на клепачите на двете очи; разкъсно-контузна рана на горния
клепач на ляво око; охлузване на лявата половина на лицето - клепачите на ляво
око, изпъкналата част на лявата скулна област и лявата буза, състоящото се
множество успоредни една на друга жлебовидни драскотини; разкъсно- контузна
рана под десния край на долната устна с напречно разположение; дълбоко
охлузване под брадичката отдясно и централно, с кръвонасядане в околните меки
тъкани; 2. тежка закрита гръдно-коремна травма - широко косо разположено
лентовидно кръвонасядане на гърба с ограничени дълбоки охлузвания и
повърхностни рани, рани с основно косо до напречно разположение и забелване на
епидермиса в посока отгоре-надолу и отляво- надясно, с оформен подлежащ /със
същите размери и посока/ подкожен деколман /травматичен „джоб“/ изпълнен с кръв
и размачкана подкожна тлъстина; кръвонасядане на гърба с обща тънка и
прекъсната на места лентовидна форма в областта кореспондираща да е подлежаща
на задната хоризонтална „презрамка“ на аси проникване на счупените ребра в
гръдната кухина; Масивно кръвонасядане на средостението /инерционна травма/;
контузия по задната повърхност на лявата камера на сърцето; масивно кръвонасядане
на меките тъкани в областта на счупванията; зацапвания и жлебовидни охлузвания
на коремната стена отляво; множествени и значителни разкъсвания на слезката;
разкъсване на черния дроб; кръвоизлив в коремната кухина /хемоперитонеум/;
масивно кръвонасядане на мастните капсули на бъбреците и ретроперитонеалното
пространство /по-изразено отляво/; 3.Тежка травма на опорно-двигателния апарат –
открито счупване на лявата раменна кост, като морфологията на счупването и
посоката на разкъсването на околните меки тъкани, обуславят основно направление
на въздействалия травмиращ предмет в посока отзад-напред; кръвонасядания по страничната лява повърхност на ляво бедро; двойно ивичесто
кръвонасядане по задната повърхност на дясно бедро; контузия на левия глезен с
кръвонасядане и ограничени охлузвания по външно-пищялна област, закрито
счупване с изкълчване на лявата глезенна става с изместване в посока напред на
костите на подбедрицата, с отломъчни фрактури на дисталните епифази на двете
кости на лявата подбедрица с посока на „отнасянето им“ напред и леко надясно. Според
експертите посочените травматични увреждания представлявали тежката съчетана
травма, която по своята морфология локализация и тежест се явила несъвместима с
живота, и е причината за смъртта на пострадалата.
Експертите
установили, че преди смъртта си пострадалото лице П. Т. не е била повлияна от
алкохол или други упойващи вещества, което се доказва от отрицателните
резултати на химическия анализ на кръвта.
Съгласно
заключението на химическата експертиза №384/22.08.2011 г. при изследването на
изпратената проба кръв, взета от трупа на П.
Т., не се доказва наличие на Алкалоиди (синтетични и опиеви наркотични
вещества), с според заключението на химическата експертиза № А-444/05.08.2011
г. при изследването на изпратената проба кръв и урина не се доказва наличие на алкохол или други летливи редуциращи вещества
/ацетон и метанол/.
Вследствие
на осъществения удар с автомобила на подсъдимия по отношение на пострадалия Н.С.
били констатирани следните травматични увреждания, съгласно изводите на
изготвената СМЕ на труп:
тежка множествена травма изразяваща
се в: 1. черепно-мозъчна травма – контузия на главата вдясно слепоочно,
счупване на кости от черепната основа в дясна средна черепна ямка, контузия на
мозъка с кръвоизливи под твърдата и меките мозъчни обвивки; 2. гръдно-коремна
травма - изразяваща се в двустранно счупване на ребра; контузия и разкъсване на
левия бял дроб; двустранен хемоторакс /излив на кръв в плевралната, гръдната
кухина/; контузия на черния дроб с повърхностни напуквания на капсулата му
вляво; състояние след разкъсване на далака, наложило оперативното му
отстраняване; хемоперитонеум /излив на кръв в коремната кухина/; 3, травма на
опорно-двигателния апарат – изразяваща се във вътреставно счупване на костите
на дясна подбедрица и счупване на лява ключица. Състояние след тежък
травматичен и хеморагичен шок. Според вещите лица изготвили експертизата непосредствена
причина за смъртта на С. е била тежката множествена травма и последвалото я
коматизно и шоково състояние. Независимо от активното лечение на базата на
тежката травма и последвалото я шоково състояние, е настъпила непреодолима
дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Съгласно заключението на експертите
получените травми при инцидента на 05.08.2011 г. и настъпването на смъртта имат
пряка и непрекъсваща се причинно-следствена връзка, като описаните травматични увреждания
се дължат на действие със значителна травмираща сила на твърди тъпи предмети.
Според експертите получаването на уврежданията можело да се обясни със
съобщенията в предварителните сведение за механизма на осъществилото се ПТП.
Съгласно
изготвената СМЕ на Н.С., същият преди смъртта си е бил повлиян от действието на
алкохол, като се е намирал в началните стойности на лека степен на алкохолно опИ.е.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
До гореустановената фактическа обстановка,
съдът достигна след прецизен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства
и доказателствени средства а именно: свидетелските показания на М.Д., Е.А. включително
частично прочетените ѝ показания от досъдебното производство по реда на чл.281,
ал.4 вр. с ал.1, т.2 от НПК (л.96, т. I от ДП), Л.С., Е.К., Е.С., включително прочетените му в
цялост показания от досъдебното производство по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК (л. 130 – л.131, т. I от ДП), М.К., Д.П., включително прочетените му
частично показания от досъдебното производство по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК (л. 111, т. I от ДП), В.П.,
включително прочетените му частично показания от досъдебното производство
по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК (л. 136 – л.137, т. I от ДП), Б.Д., А.Д., Д.С., В.А.,
включително прочетените му в цялост показания от досъдебното производство по
реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК (л. 116 – л.117, т. I от ДП), И.Ш., включително
прочетените му в цялост показания от досъдебното производство по реда на
чл.281, ал.1, т.2 от НПК (л. 150 – л.152, т. I от ДП), В.Л., включително
прочетените му в цялост показания от досъдебното производство по реда на
чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от НПК (л. 109 – л.110, т. I от ДП), констативен
протокол № К719 от носно настъпило ПТП от 05.08.2011г. (л.34, т. I от ДП), протоколи
за оглед на местопроизшествие ведно със скица и фотоалбум (л. 35 – л.52, т. I на
ДП), протокол за доброволно предаване от 11.08.2011 г. ведно с фотоалбум (л. 17
– л.25 т. II от ДП), протокол
за доброволно предаване от 10.08.2011 г. ведно с фотоалбум (л. 27 – л.34 т. II от ДП), протокол от 10.08.2011 за
доброволно предаване на надлежно заверени документи, касаещи лек автомобил
„Ауди“ А4, с рег. № ******* (л. 36 – л.46, т. II от ДП), протокол за доброволно предаване от
11.08.2011 г. с който са представени надлежни заверени документи за л.а. „БМВ“ 323 ЦИ, с рег. № ******* (л.47 – л.51, т. II
от ДП), писма от БМВ Г.Б.“ (л. 130 – л.131, т. II, и л.139, т. II от ДП/), писмо от „Д.К.“ АД (лист
133, т. II от ДП), писмо от „К.А.“ ЕООД, (л. 135 т. II от ДП),
писмо от П. И.А. БГ – С.-запад (лист 141, т. II от ДП), писмо от С.О. ведно
със скици (лист 143-147, т. II от ДП), писмо от
С.О., р-н „Лозеенец“ ведно с удостоверение за родство до първа степен на
починалата П. Т. и заверено копие от акт за смърт на Т., удостоверение за наследници на Т. (л. 30-31 и
34, т. III от
ДП), заверено копие от удостоверение за раждане на Л.Т. (л. 36, т. III от ДП), Писмо от С.О., р-н Кремиковци ведно с удостоверения
за родствени връзки и заверено копие от акта за смърт на починалия С. (л. 56 – 57
т. III от ДП), писмо от СДВР - „ОПП“ (л. 3 – л.5, т. IV от ДП), ведно с разпечатка от АИФ на ОПП – СДВР
относно регистрирани нарушения и наложени наказания по ЗДвП спрямо Л.С. и Б.А.
(л. 6 – л. 13, т. IV от ДП), писмо от
СДВР – ОПП относно настъпили ПТП в района на бул. „България“ от кръстовището с
Акад. И. ***. Делчев“ ведно копия от
протоколи за ПТП (л. 55 – л. 58 т. IV от ДП), протоколи за доброволно предаване
от 25.08.2011г. (л.61, т. IV от ДП) и от 17.08.2011г. (л. 76, т. IV от ДП), писма
от мобилните оператори ведно с разпечатка на проведени телефонни разговори от
мобилни телефони (л. 16 - 151 т. V от ДП), писма – справки от „ОКЕЙ С.“ АД, от С.А.
и „К.-С“ АД (л. 6-9 т. VI от ДП), писмо от „П. БГ“ ЕООД (л. 130, т. VIII от ДП), писмо от
„В.К.“ ООД, в едно с приложение (л.133 – 134, т. VIII от ДП), характеристика,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (л.39 и л.40,
т. VI от ДП), справка за съдимост за подсъдимия А., наличните по делото
веществени доказателства, иззети при извършени огледи на местопроизшествието на
05.08.2011 г., както изготвените и приети по делото експертизи: съдебно-медицински
експертизи /СМЕ/ по отношение на починалите Т. (ведно с
изготвен фотоалбум – л. 21 – 24 т. III от ДП) и С. (л. 3-12 и л. 38-42 т. III от ДП), ведно с
представените пред съда аутопсионна скица към СМЕ на труп на П. Т. (л.267 – л.
282 т. II от СП) и 4 бр. схеми с наранявания на трупа на Н.С. (л.262 – л.266,
т. . II от СП), автотехнически експертизи /АТЕ/ на катастрофиралите автомобили (л.2 – л.15 т. II от ДП), комплексна медико-автотехническа
експертиза, ведно със скица /КМАТЕ/ (л. 55 – л.72, т. II от ДП), допълнителна КМАТЕ (л. 104-111, т. II от ДП), трасологическа експертиза, ведно с изготвен към
нея фотоалбум (л. 158 –161 т. II от ДП),
физико-химически
експертизи (л. 184 – л. 186 т. II от ДП), съдебнохимически експертизи (л.13 и л. 14 от т. III от ДП), биологични експертизи (л.68-69,
т. III от ДП и л. 73-74, т. III от ДП), технически експертизи ( л.66 – л.71 и л.83 – л.86 т. IV от ДП), повторна тройна съдебно-трасологическа експертиза ведно с фотоалбум (л.17 –
л.33, т.VIII от ДП) и комплексна петорна трасологична и автотехническа експертиза, ведно с
приложения – скици и фотоалбум (л.46 – л.103 т.VIII от ДП).
От събраните по делото гласни доказателствени
средства се установяват
обстоятелства около конкретния пътен участък на осъществилото се ПТП, относно
конкретните метеорологични и пътни условия, същите носят и пряка
доказателствена информация относно разположението на преустановилите движението
си катастрофирали автомобили и това на пострадалите лица, относно състоянието и
действията на двамата водачи непосредствено след настъпилия инцидент, както
относно намерените разпилени в процесния пътен участък останки от автомобили
указателни табели и кошчета за боклук. Относно посочените обстоятелства не е
налице спор между страните, като същите се явяват
безспорно установени и с оглед факта, че свидетелските показания в
горепосочените части кореспондират със заключенията на приетите по делото
експертизи, както и с изготвените непосредствено след инцидента протоколи за
оглед, ведно със скица и фотоалбуми. Констатираните
от съда незначителни противоречия в показанията разпитаните свидетели, както и
частичната липса на спомен относно обстоятелства, свързани с процесния инцидент,
за които същите са свидетелствали пред разследващите органи, са преодоляни чрез
прочитането на показанията на свидетелите, дадени от непосредствено след
настъпилото ПТП, на досъдебното фаза на процеса. С оглед горните констатации,
може да се направи извод, че събраните по делото гласни доказателствени
средства помагат за изясняване на цялостната фактическа обстановка по случая,
но не и до установяване на обстоятелства от
съществено значение за предмета на доказване по делото, предвид факта, че разпитаните свидетелите не са били
преки очевидци на осъществилото се ПТП. В това отношение изключение правят
единствено показанията на св. С., който като участник в осъществилото се ПТП е
дал конкретни сведения относно случилите се на пътя събития по време на
инцидента.
Относно показанията на св. С., настоящият съдебен състав намира, че същите не са в
състояние да дадат надеждна доказателствена информация относно механизма на случилото
се ПТП. Аргумент в тази посока се явява фактът, че същият в показанията си
заявява единствено, че е възприел удар в лявата част на автомобила си от
движещия в съседната лява пътна лента автомобил на подсъдимия, след което
автомобилът му се завъртял, а той натиснал спирачки и затворил очи. Съдът се
доверява на посоченото от св. С. относно движението на автомобилите преди
осъществилия се удар между тях, като въз основа на дадените от св. С. показанияя
гради и фактическите си изводи в тази част. Пред съда св. С. заявява, че в процесната вечер
се движел по бул. „Академик И. ***, на светофара на бул. „ Академик И. *** , завил надясно и продължил движението си по бул.
„България“ като се движел в средната пътна лента, когато видял, че има фарове
на автомобил, който в следващия момент предприел маневра по изпреварване.
Според твърденията на свидетеля осъществилият се удар между тях станал при
навлизането на автомобила на подсъдимия в средната пътна лента. Показанията на
св. С. носят пряка доказателствена информация относно установеното на
местопроизшествието след преустановяване на движението на автомобилите, както и
относно предприетите от него и подсъдимото лице действия непосредствено след
инцидента. Така посочените обстоятелства съдът намира за достоверни, тъй катосе подкрепят от събрания по делото доказателствен
материал. От показанията на свидетеля С. съдът
не кредитира твърдението
му че по време на инцидента,
същият се е движил със скорост около 70 км/ч., доколкото заявеното от него не отговаря
на заключението на приетата по делото комплексна петорна трасологична и
автотехническа експертиза, съгласно което скоростта на водачът на лекия
автомобил „Ауди“ А4 с рег. № ******* е изчислена на 96.84 км/ч. В тази връзка
следва да се отчете фактът, че в подкрепа на експертното заключение се явяват и
събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно показанията на
св. Е.С. и св. В.А., св. И.Ш. и св. Е.С., в които същите заявяват, че
непосредствено след инцидента св. С. им е споделил, че се движел със скорост от
около 100 км/ч.
Съдът даде вяра и на показанията
на свидетелите А.,А. и К.. Показанията на посочените свидетели в хода на съдебното следствие, допълнени с изложеното от тях пред
органите на досъдебното производство по реда на чл. 281 от НПК (по отношение на
св. А. – частично, по отношение на св. А. (в цялост) предвид установената липса
на спомен за обстоятелства, за които вече са свидетелствали на досъдебната фаза,
носят пряка доказателствена информация относно описанието на местопроизшествието
след преустановяване на движението на катастрофиралите автомобили, описват
разположението на авариралите автомобили, местоположението и състоянието на
пострадалите лица, както и състоянието и действията на двамата водачи. От
посочените свидетелски показания безспорно се установява, че водачите на
катастрофиралите коли са били силно притеснения и в шок, както и конкретно
предприетите действия от страна на подсъдимия за сигнализиране на органите на
реда и извикване на медицинска помощ за тежко пострадалите лица чрез обаждане
на тел. 112. В подкрепа на последното обстоятелство са показанията на св. С., както и предоставената разпечатка на
разговорите, проведени от мобилния телефон на подсъдимия към инкриминираната
дата и час. Така разгледаните показания съдът приема за обективни,
безпристрастни, подробни, кореспондиращи със събраните по делото доказателства
(изготвените протоколи за оглед на местопризшествие), с оглед на което им се
доверява изцяло. От показанията на св. В.А. и св. Е.К., ангажирани по делото
като поемни лица при извършените огледи на местопрестъплението се установява,
че въпросните процесуално-следствени действия са изготвени съобразно
изискванията на чл. 155-156 от НПК и представляват годно доказателствено
средство за отразените в тях обстоятелства.
Показанията на пристигналите на място
полицейски служители – св. Е.С. и св. И.Ш., допълнени
на основание чл. 281 от НПК, с показанията, дадени от тях на досъдебната фаза
на процеса, с оглед констатираната липса на спомен за
голяма част от обстоятелствата, за които са свидетелствали пред органите на
разследването, настоящият съд намира за обективни, безпристрастни и
непротиворечи, съпоставени с останали
събран по делото доказателствен материал. В показанията свидетелите правят
подробно описание на местопроизшествието, като свидетелстват за два аварирали
автомобила със сериозни повреди, информация за намерените двама пострадали в
тревната площ след тротоара, както и за наличието на изкъртени кошчета,
разпилени парчета от автомобилите, пречупено дърво. Показанията на полицейските
служители са в подкрепа на установеното от показанията на св. Е. А.., св. В.А. и св. Е.К. обстоятелство, че водачите са били видимо притеснени и
загрижени за пострадалите лица. От показанията на посочените свидетели се
установява за настъпването на последващо леки ПТП в резултат на намиращите се
на пътното платно останки от кошчета за боклук, стойки на указателни табели и
части от автомобили. В тази посока са и показанията на св. М.К. (таксиметров
шофьор), станал участник именно в такова пътно произшествие вследствие на
отхвръкнала срещу неговия автомобил голяма, желязна тръба, която пробила
резервоара му. В показанията си полицейските служители С. и Ш. свидетелстват и
за наличието на пътя на регистрационна табела с номер ********, както и факта,
че същата не е била на нито една от катастрофиралите коли. За намирането на
същата свидетелства и св. А.. В тази връзка от показанията на разпитаните по
делото свидетели – В.Л. и М.Д. се установява, че въпросната регистрационна
табела е на автомобил, притежаван от св. В.Л., който към момента на загубването на табелата е бил управляван от лицето Х.
Т., както и че въпросния автомобил не е участвал в процесното ПТП.
От показанията на свидетелите Д.П. и на неговия баща В.П., съдът гради фактическите си изводи относно причината,
поради която предната регистрационна табела на автомобила на подсъдимия е
намерена в купето на колата, а не
на мястото ѝ.. От показанията на Д.П. и В.П. се потвърждава и факта, че
на местопроизшествието е била намерена регистрационна табела от трети автомобил.
Фактическите си изводи относно спорните по
делото обстоятелства, а именно относно механизма на осъществяване на процесното
ПТП, причината за последвалия удар между
двата автомобила, възможността осъществилия се удар между двата автомобила да
бъде предотвратен, причините за смъртта на пострадалите лица, техническата
изправност на автомобилите, съдът изгражда въз основа на протоколите за оглед и
придружаващите ги скица и фотоалбуми, както и въз основа на заключенията на
приетите по делото експертизи: автотехнически
експертизи на претърпелите
ПТП автомобили, трасологическа експертиза, СМЕ на труп, комплексна петорна
трасологична и автотехническа експертиза, повторна тройна съдебно-трасологическа
експертиза, както от заключенията на КМАТЕ /частично/ и допълнителна КМАТЕ
/частично/.
Изводите си конкретно за механизма на
осъществяване на процесното ПТП между автомобила на подсъдимия и „БМВ“ 323 ЦИс
рег. № ******* и л.а. „Ауди“ А4 с рег. №
*******, съдът основава на заключението на комплексна петорна трасологична и автотехническа експертиза. Противно на
доводите на защитата, че изводите на експертите, изготвили комплексната петорна
експертиза са силно разколебани с оглед заключението на трасолозите, на което същите са се позовали, в съдебно заседание вещите лица, заявяват
категорично, че не намират основание за
съмнение на изводите на вещите лица, изготвили повторната трасологична
експертиза, като изцяло им се доверяват,
като разясняват
и обстоятелството, че е извършен оглед на
процесните автомобили от трасолозите сред тях, при който не са констатирани
разлика в това, което е видимо на снимковия материал от представените
фотоалбуми, изготвени към момента на произшествието, както и в огледния
протокол.
От заключението на комплексна петорна
трасологична и автотехническа експертиза безпротиворечиво се установява, че достигайки
до мястото на произшествието двата автомобила са се движили попътно, като лек
автомобил Ауди е бил в средната пътна лента, а лек автомобил БМВ – в лява пътна
лента, както и че до осъществилият се контакт (удар) между предната лява част
на Ауди с предна дясна врата на л.а. БМВ, управляван от подсъдимото лице (станал причина за осъществилото се ПТП), се е стигнало в резултат на действията
на подсъдимия с органите за управление на автомобила, при скорост на движение
по-висока от максимално разрешената за съответния пътен участък (а именно 97.13
км/ч.) и в процес на
загуба на странична устойчивост. В продължение на изводите
си вещите лица са установили, че след удар по между им (който е бил и
единствен), автомобилите са загубили устойчивостта си на движение и в процес на
равнинни движения, масовите им центрове, са се
движели напред и надясно за посоката им на движение, достигнали до десния
тротоар в зоната на автобусната спирка, преминали са през бордюра на тротоара и
след движение по тротоара са навлезли в затревената площ след десния тротоар.
При това движение за всеки от автомобилите са се осъществил удари на елементи
от автомобилите с трайно закрепени (и не закрепени) тръби, кошчета, указателни
табели, широколистни дървета, като в процес на движение на л.а. БМВ се е
осъществил и удар на страничната му предна лява част с намиращите се, движещите
се по тротоара пешеходци П. Т. и Н.С..
Съдът даде вяра на техническите изводи в
заключението на разгледаната експертиза, според което причина за настъпването
на ПТП са субективните действия на подсъдимия с органите на управление при
скорост на движение по-висока от максимално разрешената за съответния пътен
участък, вследствие на което лекият автомобил е започнал за загубва странична
устойчивост, като се е стигнало до положение при което задната лява ъглова част
на автомобила, управляван от подсъдимия е започнала за изпреварва предната,
като автомобила е на влязъл в средната пътна лента. Според експертите наличните
по делото данни, разположението на автомобилите на пътното платно, формата и
начина на деформиране на контактуващите зони от автомобилите, при удара между
тях определят еднозначно, че автомобилът „БМВ“ е навлязъл от лявата в средната пътна лента в процес
на загуба на устойчивостта си на движение и ротация в посока на часовата
стрелка.
Настоящият съдебен състав се довери изцяло
на изводите на експертите и относно установената скорост на процесните
автомобили към момента на първоначалния удар, а именно 96.84 км/ч за л.а. Ауди
и 97.13 км./ч. за управлявания от подсъдимия л.а. БМВ, относно точното място на
осъществилия се удар върху пътното платно между процесните автомобили, както и
относно мястото на удара между автомобила на подсъдимия и пешеходците.
Въз основа на заключението на комплексна
петорна трасологична и автотехническа експертиза, съдът гради изводите си и
относно опасната зона за спиране, както и относно
обстоятелството, че процесното ПТП е било предотвратимо от техническа гледна
точка от страна на подсъдимия А.. Според вещите лица водачът на л.а. БМВ
(подсъдимото лице) е имал техническата възможност да предотврати настъпилото
ПТП, предвид факта, че по делото няма данни, които да определят наличието на
техническа неизправност на леките автомобили (вероятността за техническа
неизправност на автомобилите е била категорично изключена с оглед приетата по
делото КМАТЕ, в която част настоящият съдебен състав кредитира), които да
доведат до възникване и протичане на произшествието и с оглед констатацията, че
загубата на страничната устойчивост на л.а. БМВ в конкретния случай е била
следствие на действията на подсъдимото лице с органите за управление на
автомобила, при скорост на движение по-висока от максимално разрешената за
съответния пътен участък. При тези действия (както беше посочено и по-горе в
настоящото изложение) се е стигнало до положение при което задната лява ъглова
част на автомобила, управляван от подсъдимия е започнала за изпреварва
предната, получило се е нарушаване на страничната устойчивост на автомобила,
изразяваща се в занасяне и промяна на направлението на автомобила от лява към
средна пътна лента. С оглед горното, според експертното заключение към момента на навлизане на
автомобила на подсъдимия в средната пътна лента при реалните скорости на двата
автомобила, водачът на л.а. „Ауди“ не е имал техническа възможност да
предотврати удара, осъществил се между двата автомобила, като същият извод е
направен и при управление на л.а. „Ауди“ при скорост от 70 км/ч. Спорд изводите
на експертите, едва при скорост на автомобила „Ауди“ от 50 км/ч. или по ниска
от тази стойност (каквато скорост същият не е имал задължение да поддържа)
водачът на автомобила би имал техническа възможност да предприеме спиране и
предотврати удара с автомобила на подсъдимия.
Относно максимално
разрешената скорост за конкретния пътен участък, в които се е осъществило
процесното ПТП, съдът приема, че същата е
именно 70 км/ч.Съдът
не кредитира изводът на приетата
по делото КМАТЕ, че максимално разрешената скорост в участъка от входа на
бензиностанцията, която е преди местопроизшествието до кръстовището на бул.
„България“ с бул. „Гоце Делчев“ е 50 км/ч. В заключението си експертите са
стъпили на тезата, че пътният знак В26, забраняващ движението със скорост, по
висока от 70 км/ч., намиращ се на бул. „България“, на кръстовището с бул. „Ак.
И. Гешов“ важи до следващото кръстовище, което според вещите лица е именно улицата
без име на входа на бензиностанцията (означена
на картата на гр. С. като Площад „Р.“), с оглед на което след
бензиностанцията разрешената максимална скорост на автомобилите е обичайната за
населено място, а именно 50 км/ч, при положения че няма други изисквания, като
същото продължава до кръстовището на бул. „България“ с бул. „Гоце Делчев“. Според
съда въпросното отклонения при входа и
изхода на бензиностанцията не отговарят напълно на възприетата представа за
кръстовище, като приема, че разрешената
скорост в района на ПТП е тази определена за целия булевард, а именно 70 км/ч.
съгласно Наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства
по улиците, площадите и пътищата на територията на С.О., Приложение № 8 към чл.
30, ал. 3.
От всички приети
по делото експертни заключения изследвали механизма на ПТП се
извличат непротиворечиви изводи, че именно подсъдимият
А., управляващ лек автомобил „БМВ“ 323
ЦИ с рег. № *******, е осъществил инициален удар с пешеходците П. Т. и Н.С.,
след който се е стигнало и до тежкия резултат, а именно смъртта на двете
пострадали лица. Вещите лица, изготвили допълнителната КМАТЕ са стигнали до
извода, че при съпоставка на констатираните травматични увреждания с повредите
на инкриминирания автомобил на подсъдимия се установява, че травматичните
увреждания на главата, както и по задната и лявата повърхности на тялото на Т.
за получени от директното въздействие на
детайлите на автомобила (преден капак и долната част на средата на челното
стъкло) при различни фази на осъществилото се ПТП– инициален удар (в областта на
долните крайници), възкачване на тялото върху автомобила и
удар на същото с областта на гърба и главата в преден капак и долната част на
средата на челното стъкло. При съпоставката на установените травматични
увреждания на пострадалото лице Н.С. вещите лица са стигнали до извода, че
инициалният удар за С. е бил отзад и леко отдясно, т.е. травмиращата сила
причинила уврежданията е въздействала отзад – напред и отдясно – наляво, въз
основа на който са стигнали до заключението, че пешеходецът С., движейки се по
тротоара в посока към бул. „Гоце Делчев“ се е намирал с „гръб“ към л.а. „БМВ“
и леко обърнат надясно. Въз
основа на установената посока на въздействие върху телата на двамата по
процесния автомобил, а именно отзад-напред за Т. и отляво-надясно за св. С. и
като се имат предвид уврежданията от контакта на пострадалите по автомобила
вещите лица са стигнали до извода, че най-вероятно пешеходците са се движели по
тротоара в посока от бул. „И. *** и са се намирали с гръб на автомобила на
подсъдимия, като са били близо един до друг, а към момента на удара са били
полуобърнати с лице един към друг, като С. е бил отляво, а Т. до него отдясно
за посока на движение на процесния лек автомобил. В същата посока са и изводите
на вещите лица, изготвили комплексна петорна трасологична и автотехническа
експертиза, които са заключили, че характера на увреждането на пешеходците и
следите по процесния автомобил определят осъществяване на ударите с пешеходците
с посока на въздействие отзад – напред и отляво на дясно, в зоната на предната лява
странична част на лекия автомобил – преден ляв калник, предно стъкло отляво,
предна лява колона купе. В подкрепа на обстоятелството, че именно автомобилът
на подсъдимия осъществил инициалния удар с пешеходците се явява и заключението на биологичната експертиза, доказала наличието на
човешка кръв по предно челно стъкло на л.а. „БМВ“ с рег. № *******.
Фактическите
си изводи за конкретните увреждания на пострадалите пешеходци след процесния
удар с автомобила на подсъдимия съдът гради въз основа на заключенията на
изготвените на досъдебното производство СМЕ, в едно с приложените е хода на
съдебното следствие аутопсионна скица на труп на П. Т. и 4 бр. схеми с наранявания на трупа на Н.С.. От същите се установява и
конкретна причина за смъртта на двамата пострадали. По отношения на пострадалата П. Т. вещите лица са
заключили, че посочените травматичини увреждания
представляват тежката съчетана травма, която по своята
морфология локализация и тежест се явила несъвместима с живота, и е причината
за смъртта на пострадалата
. По отношение пострадалото лице С. от
заключението на експертите се установява, че получените травми при инцидента на
05.08.2011 г. и настъпването на смъртта има пряка и непрекъсваща се
причинно-следствена връзка, както и че описаните травматични увреждания се
дължат на действие със значителна травмираща сила на твърди тъпи предмети, като
получаването им може да се обясни със съобщенията в предварителните сведение за
механизма на процесното пътно-транспортно произшествие. Съдът кредитира заключението на
изготвените СМЕ, като приема същите са обосновани и пълни и конкретни. За съда не възникват каквито и да е съмнения за тяхната правилност, с оглед обстоятелствата, че изводите си експертите са защитили
по убедителен начин при разпита си в съдебно заседание.
Съдът даде вяра на заключението на КМАТЕ, според което
към датата на деянието (процесния инцидент),
автомобилите, управлявани
от подсъдимият и от св. С. са били технически изправни. Съдът намира изводите
на експертите в тази част за задълбочени и компетентни, защитени по убедителен
начин и в съдебно заседание.
Съдът гради фактическите си изводи относно параметрите на пътното
платно в участъка на процесното ПТП, както и относно осветеността пред фронта
на автомобилите в момента непосредствено преди осъществилото се ПТП въз основа
на заключението на изготвената КМАТЕ, в която част съдът намира за компетентно
и обективно изготвена, кореспондираща по непротиворечив начин с изготвения
протокол за оглед на местопроизшествието от разследващите органи, както и с
показанията на разпитаните по делото свидетели, появили се на
местопроизшествието непосредствено след осъществилия се пътен инцидент.
Съдът не кредитира заключението на
изготвените и приетите по делото КМАТЕ и допълнителната такава по отношение на
установената скорост на двата автомобила, непосредствено преди настъпване на
инициалния удар между тях, както и изводите относно следващото обосноваване на
мястото на удара, последвалата динамика на движение на двете МПС, относно
опасната зона на спиране и относно конкретната причина за възникване на
инциалния удар между л.а. марка „БМВ“, управляван от подсъдимото лице и л.а.
марка „Ауди“, управляван от св. С.. В тази част посочените две заключения не
намират опора в изводите на приетата по делото последна комплексна петорна трасологична
и автотехническа експертиза, стъпила на заключението на изготвената по делото
повторна тройна съдебно-трасологическа експертиза, на данните от протоколите за
оглед, като и на точните
техническите характеристики
на двата автомобила. В тази връзка следа да се посочи, че некредитираните от
съда части на заключенията на КМАТЕ и допълнителна КМАТЕ (относно конкретния
механизъм на осъществяване на процесното ПТП) вещите лица са основали много от
своите изводи на твърденията на подсъдимото лице, дадени от него в хода на досъдебното производство
в качеството му на свидетел,
които от своя страна се явяват негоден доказателствен
източник.От своя
страна заключението на комплексната петорна експертиза се базира на установените следи, намерените находки и
причинените увреждания на пострадалите лица.. Според него, установеното ъглово разположение на л.а. БМВ, при удара с „Ауди“ е
определящо за извода , че л.а. БМВ е
навлязъл от лявата в средната пътна лента в процес на загуба на устойчивостта
си на движение и ротация в посока на часовата стрелка. В своето заключение вещите лица са посочили, че от събраните
по делото данни, най-вече разположението, формата и начина на деформиране на
контактуващите зони на автомобилите при удара между тях еднозначно се налага извода, че автомобил БМВ (управляван от подсъдимия) е навлязъл
от лявата в средната пътна лента в процес на загуба на устойчивостта си на
движение и ротация в посока на часовниковата стрелка. От своя страна ротацията
на автомобила в посока на часовниковата стрелка е довело до допълнително по интензивно отклоняване на масовия
център на дясно и по-ранно навлизане на предната дясна част на автомобил БМВ в
лентата за движение на л.а „Ауди“. Според вещите лица загубата на странична
устойчивост в конкретния случай се дължала именно на действия на водача на БМВ
(подсъдимото лице) с органите за управление на автомобила при скорост на
движение по-висока от максимално разрешената за конкретния пътен участък, при
които действия задната лява ъглова част на автомобила е започнала за изпреварва
предната, като се е получили нарушаване на страничната устойчивост на
автомобила, изразяваща се в занасяне и промяна на направлението на БМВ от лява
към средна пътна лента. От заключението на комплексната петорна експертиза безспорно се установява, че за водачът на
л.а. „БМВ“-подсъдимия
ударът е бил предотвратим, като същият е имал възможност да се движи със
скорост равна или по-ниска от максимално разрешената за съответния пътен
участък, с оглед атмосферните условия на пътя. Същият е можел да възприеме
движещия се в непосредствена близост до него в средната пътна лента автомобил
„Ауди“ и да намали скоростта на движение чрез предала на газта или спирачния
педал, да превключи по-ниска предавка и като борави плавно с кормилния кръг да
пропусне движещия се в средната пътна лента автомобил, а след това да реализира
плавно престрояване от лява в средна лента без загуба на странична устойчивост,
като по този въпрос не са налице противоречия в заключенията на двете
експертизи, независими от различията в описания от тях механизъм на
осъществяване на пътното произшествие.
Съдът кредитира в цялост така разгледаното
заключение на комплексна петорна трасологична и автотехническа експертиза, като
обосновано, задълбочено и съобразено с деформациите на автомобилите и травматичните
увреждания на пострадалите.
По отношение на възраженията на защитата в
посока необоснованост на заключението с оглед обстоятелството, че вещите лица
се позовали на становище, издадено от некомпетентен орган, а именно становище
от „В.К.“ ООД, вместо от „БМВ Фертрийбс“ (относно техническите параметри на
процесния автомобил на подсъдимия А.), както и предвид факта, че в становището
на „В.К.“ ООД (взето под внимание от вещите лица при изготвеното на
експертизата) въпросният автомобил на подсъдимия не е била индивидуализиран,
предвид факта, че липсвала последната цифра от номера на шасито, съдът намира същите за неоснователни. Относно липсата на последната цифра
номера на шасито в предоставеното от „В.К.“ ООД становище настоящият съдебен
състав, счита, че е налице допусната техническа грешка от страна на издателя, който
е пропуснал да изпише последната цифра от номера на рамата на автомобила,
доколкото до възражението на защитата, че същото е издадено от некомпетентен
орган – то видно от заключение на експертизата на стр. 6 и 7 дадените параметри
на автомобила от страна на „В.К.“ ООД са аналогични на основните технически
характеристики на базовия модел на автомобила съгласно специализираната
литература, както и съгласно базата данни и интернет базата данни. В тази
връзка следва да спомене, че въпросните технически характеристики нямат определящо
значение за крайните изводи на експертите. Относно доводите на защита, че в
експертизата са включени материали на чужд език, които не са предявени на
страните и не са преведени, то според съда, както ясно са посочили и вещите лице
по време на изслушването си, това е само разшифровка на данни за автомобила,
които вещите лица следва да посочат автентично (както са им представени), като
същите не са от значение за крайното им заключение, а истинските параметри на
автомобилите са инкорпорирани в заключението на експертизата на български език.
Съдът намира за неоснователни и
възраженията на защита за необоснованост на приетата по делото комплексна петорна трасологична и
автотехническа експертиза, доколкото изводите им стъпват на данните от изготвената
по делото тройна съдебно-трасологическа експертиза. Според защитниците на
подсъдимия А. въпросната експертиза е изготвена необективно, предвид
невключването на „възлова“ следа за делото, намираща
в предния ляв ъгъл на бронята на л.а. „Ауди“, която променя значително ъгъла на
удара между двата автомобила.
Пред съда вещите лица са описали подробно как са провели изследването, какви м. са
използвали, за да достигнат до крайните изводи, изложили са и сведения, че са направили констатациите си след
непосредствен оглед на л.а. „Ауди“, както и че в заключението са посочили
всички установени деформации, като са посочили и обяснения за техния произход. Експретите трасолози сред
тях лично са направили оглед на автомобилите без да установят каквото и да е
различие в това, което е видимо на снимковия материал от фотоалбумите, които са
им предоставени.
Съдът изцяло кредитира изготвения
протокол за оглед на процесните автомобили, непосредствено след инцидента, като
намира, че същият е изготвен съобразно изискванията на чл. 155-156 от НПК и
представлява годно доказателствено средство за отразените в него обстоятелства,
като в подкрепа на горното са и показанията на св. В.А. и св. Е.К. (участвали при изготвянето му като поемни
лица), Според съда не са налице каквито
и да е доказателства в подкрепа на тезата на защитата, че са налице деформации
по автомобилите, които не са отразени в огледния
протокол и които са убягнали от вниманието на експертите, извършили оглед и
изследване на автомобилите и обективирали изводите си в изготвените заключения.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимият Б.А. е
осъществил състава на престъплението по чл.343, ал. 3 пр. 3, б. „Б“ вр. ал.1,
вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, а именно същият на 05.08.2011г. около 01.00 ч. в
гр.С. на бул.България, в района на автобусна спирка на СКГТ Площад Р., при
управление на л.а. БМВ СА 4434СВ е нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в чл. 20, ал.1 и чл. 21, ал. 2 вр. с ал.1 от ЗДвП в резултат на което
по непредпазливост е причинил смъртта на П.Б. Т. и Н.И.С., както от обективна, така
и от субективна страна.
Разпоредбата
на чл. 20, ал.1 от ЗДвП задължава водачите на МПС да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват.
По делото бе безспорно установено, че
автомобил на подсъдимия е навлязъл от лявата в средната пътна лента в процес на
загуба на устойчивостта си на движение, която в конкретния случай е била
резултат от действията на подс. А. с органите за управление на автомобила при
скорост на движение по-висока от максимално разрешената за конкретния пътен
участък. По този начин подсъдимият е нарушил и правилото на чл. 21, ал.2, вр. с
ал.1 от ЗДвП (вр. пътен знак В26), а именно при управлението на своя автомобил
подсъдимият е нарушил забраната да се движи със скорост над 70 км/ч. По делото
безспорно се установи, че пътен знак
Б26 е бил поставен в района на кръстовището на бул. „България“ с бул. „Акад.
Иван Гешов“, като същият е разрешавал движение на водачите на МПС със скорост
до 70 км/ч. Съгласно заключението на комплексна
петорна трасологична и автотехническа експертиза, на която съдът изцяло се
доверява, като обективно и компетентно изготвена, автомобилът, управляван от
подсъдимия, към момента на първоначалния контакт при удара с лекия автомобил
„Ауди“, се е движел със скорост от 97.13 км/ч.
Вследствие
на посочените действия от страна на подсъдимото лице (навлизане от лявата в
средната пътна лента в процес на загуба на устойчивост на движение, резултат от
действията на подс. А. с органите за управление на автомобила при скорост на
движение по-висока от максимално разрешената) се е стигнало до инциалния удар между л.а. марка „БМВ“, управляван от
подсъдимото лице и л.а. марка „Ауди“, управляван от св. С., като вследствие на
удара автомобилите са загубили устойчивостта си на движение и в резултат на
равнини движения на масовите им напред и надясно за посоката им на движение, се
стигнало до силен удар на страничната предна част на автомобила на подс. А. с
намиращите се на тротоара пешеходци, в резултат на който настъпил и тежкия
резултат – смъртта на пострадалите лица.
С
оглед горните обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че подс. А. е нарушил
правилата за движение по пътищата ,визирани в чл. 20, ал.1 и чл. 21, ал. 2 вр. с ал.1 от ЗДвП.. Вярно
е, че превишената за даден участък от пътя скорост в повечето случаи, може да
доведе до загуба на контрол над управляваното МПС.Нарушаването на чл.21 от ЗДвП
обаче не значи, че не е допуснато и нарушение на общото правило по чл. 20, ал.
1 от ЗДвП, което изисква от водачите на МПС да упражняват всячески контрол над
управляваното от тях МПС/вж Решение № 325/16.06.11 г.
на ВКС, І Н.О./
Като
не е изпълнил задълженията си като участник в движението, подсъдимият А. е
нарушил правилата за движение по пътищата и виновно е предизвикал настъпването
на процесния инцидент с необратим резултат за пешеходците. От друга страна, подсъдимият А. е имал техническа възможност да
предотврати процесното ПТП. По делото няма данни, които да определят наличие на
техническа на неизправност на леките автомобили, водещи до възникване и
протичане на произшествието. Загубата на странична устойчивост е била в резултат
именно от действията на подсъдимия с органите за управление на автомобила при
скорост по-висока от максимално разрешената за конкретния пътен участък. От
друга страна, подсъдимото лице е имал възможност да се движи със скорост равна
или по-ниска от скоростта ограничена за съответния пътен участък и съобразена с
конкретните пътни условия. Подсъдимият е можел да възприеме движещия се в непосредствена
близост до него (в средната пътна лента) автомобил и да намали скоростта на
движение, да превключи на по-ниска предавка, да борави плавно с кормилния кръг
и да пропусне движещия се в средната пътна лента автомобил и едва след това да
реализира престрояване от лява в средна пътна лента без загуба на устойчивост. В
действителност експертите изготвили петорната експертиза са установили, че при
движение на л.а Ауди (управляван от св. С.) със скорост от 50 км/ч. или
по-ниска, спрямо момента, в който л.а. „БМВ“ е започнал да навлиза с средната
пътна лента, водачът на л.а. „Ауди“ е имал техническа възможност да предприеме
спиране и да предотврати удара, то според съда това обстоятелство (възможността създадената опасност да бъде преодоляна от другия участник в
движението) само по себе си не оказва влияние на причинната връзка между
допуснатите нарушения на правилата за движение от страна на подсъдимото лице и
настъпилия съставомерен резултат, каквато няма съмнение, че е налице. В тази връзка следва да се посочи, че предвид
обстоятелството, че максимално разрешена скорост за съответния пътен участък е била
70 км/ч. и с оглед изводите на експертите, че при движение на водачът на л.а.
„Ауди“ с тази скорост, същият не е имал техническа възможност да предотврати
удара между двата автомобила, то според съда не е налице независимо съпричиняване на процесното ПТП от страна на св. С..
Няма
никакво съмнение, че допуснатите нарушения на правилата за движение от страна
на подсъдимото лице са в непосредствена причинна връзка със съставомерния
резултат.
От
субективна страна деянието е извършено от подс. А. виновно,
при форма на вината непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. 1 от НК, като подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Подсъдимият е бил е длъжен и е могъл да предвиди, че в конкретната пътна
обстановка –
управление на автомобила през тъмната
част на денонощието, при мокра пътна настилка, в близост до район със спирка на
градския транспорт, при максимално допустима скорост 70 км/ч, превишаването й с
повече от двадесет километра в час, в процес на маневра по изпреварване, ще
доведе до загуба на управление над управляваното от него моторно превозно
средство и ще застраши живота, както на себе си, така и намиращите се наблизо в
района на спирката пешеходци.
Според
съда няма основание за изключване на вината му при условията на чл. 15 от НК.
Подсъдимият
А. е пренебрегнал основни задължения на водачите на МПС, които като
правоспособен шофьор е следвало да спазва. За подсъдимият не са съществували
никакви основания здравословни, психофизични или други, които да му попречат да
реагира правилно и да избегне удара с намиращия се непосредствено до него л.а.
„Ауди“. Вярно е, че законът не го задължава да реагира правилно, но изисква
спазването на правилата за движение, които подсъдимият А. е нарушил – не е упражнил непрекъснат контрол върху превозното средство и управлявал
същия с превишена скорост. По този начин подсъдимият виновно е причинил
вредоносният резултат – смъртта на
пострадалите пешеходци.
Съдът
счете, че не са налице предпоставките за приложението на чл.343а от НК спрямо
подсъдимия. Основното изискване, за да е налице привилегията на този текст, е
деецът да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия и
помощта да е била необходима. В конкретният случай, бе установено, че
подсъдимият е позвънил на тел.112 и съобщил за случилото се ПТП, което обаче не
е достатъчно, тъй като това е негово задължение, наред със задължението му да
остане на местопроизшествието. По тази причина, безспорно установеното
обстоятелство, че подсъдимият е останал на местопроизшествието и се е обадил на
тел.112 не могат да се приемат като необходима помощ, доколкото се касае за
нормативно уредни задължения за водача, неизпълнението на които води до
по-тежко квалифициране на деянието.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За
извършеното престъпление по чл.343, ал.3 пр.3, алт. 2, б. „б“ вр. ал.1, вр.
чл.342,ал.1 пр.3 от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода” за
срок от три до десет години, с оглед
обстоятелството, че това наказание е предвидено към датата на деянието и преди
изменението на чл. 343, ал. 3 б. „б.“ НК (с ДВ бр. 74/2015 г.), като същото се
явява по-благоприятно и следва да намери приложение по силата на уредения в чл.
2, ал. 2 НК принцип. Съгласно цитирания текст, ако до влизане в сила на
присъдата последват различни закони, прилага се най-благоприятният за дееца.
Настоящата редакция предвижда по-висок максимум – до петнадесет години лишаване
от свобода, поради което новият закон се явява по-неблагоприятен в сравнение с
действалия към датата на деянието.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид следното:
Висока
е степента на обществена опасност на извършеното, която се определя от ръста и
динамиката на престъпленията по транспорта, както и факта, че подсъдимият е
нарушил основни правила за движение по пътищата.
С
оглед индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимият А., съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства – положителните
характеристични данни, чистото съдебно минало, трудовата му ангажираност,
младата му възраст, като не намери, че са налице отегчаващи такива. Настъпилите
съставомерни последици (смъртта на двамата пешеходци) са отчетени от
законодателя при определяне на наказанието при осъществен състав на
престъплението.
Те обуславят по-тежката правна
квалификация и не могат да влошат допълнително положението на подсъдимия,
разглеждани повторно, но вече като отегчаващо обстоятелство, с оглед на което
съдът не намери, че са налице отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, поради което му наложи наказание, при превес на смекчаващите, а
именно в определения от закона минимум от три години „лишаване от свобода“.
Съдът,
счете, че изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не са от
категорията на многобройните, а липсва и изключително такова, при което и
най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко.
Съдът
прие, че по отношение на подсъдимия А. са налице материално-правните
предпоставки на чл. 66 от НК. Съдът като прецени обществената опасност на
извършеното,доколкото се касае за флагрантно пресъпление,с
тежък резултат ,в съвкупност с тази на подсъдимия, достигна до извода, че условното осъждане би
осъществило, визираните в чл.36 от НК цели на наказанието. Изтъкнатите по-горе смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, разгледани в контекста на възрастта му, изтеклия период от време
от датата на деянието до постановяване на настоящата присъда, установената
скорост, с който същия се е движел, която не надвишава значително максимално
разрешената, не изискват реално изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
за постигане на поправянето му. В разглеждания случай ефективното изтърпяване
на наказанието от подсъдимия не се налага, тъй като обективно липсва
необходимост той да се изолира обществото, за да се въздейства положително
върху него.Подсъдимият не е лице със завишена степен на обществена опасност..
Действително ръстът на престъпления по транспорта е висок, но според съда
решаващият критерий за отлагане изтърпяването на наказанието се обуславя именно
от това, дали е обществено оправдано и целесъобразно за действителното
поправяне на подсъдимия и за постигане целите на наказанието, той реално да го
изтърпи. Според настоящият съдебен състав не
може да се очаква, че наказание, чиято строгост надхвърля необходимото за
поправяне на дееца, ще въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите членове на обществото и ще насърчи общественото съзнание към
положителни промени чрез примера на продължителна изолация в затвор. Само
справедливо по вид, размер и начин на изтърпяване наказание може да изпълни и
превантивната функция на наказателната репресия. Според настоящият съдебен състав самият факт
на обвинението, на водения наказателния процес, както последващото осъждане и
налагането на определено наказание, е от естеството да окаже върху подсъдимия А.
и върху останалите членове на обществото достатъчно интензивно репресивно и
възпитателно-поправително въздействие. При това условното осъждане притежава и
този специфичен предупредителен момент, че запазва възможността за привеждане в
изпълнение на наказанието в случай, че подсъдимият в изпитателният срок извърши
ново престъпление – обстоятелство, което безспорно указва върху него
положително мотивационно въздействие.
В
тази връзка, съдът отложи на основание чл.66 от НК, изпълнението на наложеното
наказание – „лишаване от свобода“ за срок от пет години, считано от влизане на
присъдата в сила. При определяне на размера на изпитателният срок, съдът изходи
от обстоятелството, че НК изрично подчертава в случая на условното осъждане, преобладаващото
значение на задачата за поправяне на подсъдимия и прие, че отлагателния срок ще
окаже интензивно поправително въздействие върху подсъдимия и останалите членове
на обществото.
Определеният максимален изпитателен
срок позволява да се разгърне напълно предупредителния потенциал на условното
осъждане, предвид факта, че през цялото му времетраене ще бъде налице реална
заплаха подсъдимият да изтърпи така отложеното наказание лишаване от свобода.
.
Съдът лиши на основание чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК подсъдимия А. от право
да управляват МПС за срок от шест години, считано от влизане на присъдата в
сила. При определяне на размера на допълнителното наказание, именно в
максимално предвидения съгласно чл. 49, ал.2 от НК, съдът отчете както факта, че
се касае за две нарушения на правилата за движение, извършени от подсъдимия,
довели до тежкия резултат – смъртта на двамата пешеходци, така и факта, че
същият вече бил санкциониран в миналото като водач на МПС /видно от справката –
картон на водача от СДВР – л.4, т. IV от ДП/. Отнемането
на възможността на подсъдимия да управлява МПС за продължителен период от
време, какъвто е срокът от шест години, е от
естеството да укаже поправително действие върху подсъдимия като водач на МПС,
както и ще отнеме възможността му да извърши ново нарушение на правилата за
движение.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, подсъдимия
А. беше осъден да заплати направените разноски в размер на 15365.77 /петнадесет
хиляди триста шестдесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки/ лева – възнаграждения
за вещи лица по сметката на СГС, както и по 5 /пет/ лева за всеки служебно
издаден изпълнителен лист на основание чл.189 ал.3 от НПК и Тарифа № 1 т.7 към ЗДТ.
Воден от гореизложените
съображения,съдът постанови присъдата си.
Председател: