Р Е Ш Е Н И Е
№ 94, гр. Д., 03.05.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Д.КИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети април
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
При участието на секретаря Павлина Пенева, разгледа
докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 107 по описа на Д.кия окръжен
съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е образувано по реда на чл.
258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, вх. № 2814/ 08.02.2018 г., подадена от
процесуалния представител на ищеца „***“
ЕООД със седалище и адрес на управление с. О., общ.
Д., с ЕИК ***, против решение № 79/ 19.01.2018 г., постановено
по гр. д. № 1921/ 2017 г. по описа на РС гр. Д., с к оето са били отхвърлени
претенциите му против Д.М.М. ***, с ЕГН **********,
както следва: за заплащане на
сумата от 13 900 лв., част от постановената от
Районния съд сума от 20 000
лв., съставляваща
част от цялото вземане в размер на 60 000 лв.,
представляваща обезщетение на имуществена вреда, причинена от ответника не при
или по повод изпълнение на трудовите
задължения в качеството му на работник при ищцовото дружество и
изразяваща се в повреда на полуремарке - цистерна
„***“ – *** с рег. № ** ** ** **на 02.07.2016 г.
при изплакване на цистерната от остатъци от превозвано с нея мляко,
претендирана като стойност на вещта преди увреждането, ведно със законната
лихва от датата на увреждането 02.07.2016 г. до окончателното изплащане; при
условията на евентуалност за заплащане на сумата
от 13 900 лв., част от постановената от Районния съд сума от 20 000 лв., 20 000 лв.,
представляваща част от цялото вземане в размер на 45 000 лв.,
представляваща обезщетение на имуществена вреда, причинена от ответника не при
или по повод изпълнение на
трудовите задължения в качеството му на
работник при ищцовото дружество и изразяваща се в повреда на полуремарке-цистерна
„***“ – *** с рег. № ** **** **на 02.07.2016 г., при изплакване на цистерната от остатъци от
превозвано с нея мляко, претендирана като стойността, с която е намаляла стойността на
вещта в
следствие на увреждането, ведно със законната лихва от датата на
увреждането 02.07.2016 г. до окончателното изплащане, и с което решение в
тежест на ищеца са възложени сторените от ответника разноски. Съобразно
изложените в жалбата оплаквания, решението било незаконосъобразно, необосновано
и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Неправилно
съдът приел, че увреждането било извършено при или по повод вменените на
ответника трудови задължения, поради което отговорността му следвало да се
реализира по реда на КТ. Ищецът установил при условията на пълно и главно
доказване, че именно действията на ответника по затваряне клапаните на
цистерната при измиването и са довели до нейната деформация, което измиване е
било извън неговите трудови задължения. Гласните доказателства сочели, че в
процедурата по подготовка за измиване ответникът нямал правомощия и такава
работа не му била възлагана. Негово задължение е било включването на шланговете
на цистерната към Централната измивна система и включването и с бутон от
командното табло в мандрата. Подготовката по извършването измиването на
цистерната било задължение на водача, който го изпълнил, в каквато насока били
и неговите показания. Възражение за разпореждане на измиване от непосредствен
ръководител не е било въведено с отговора на исковата молба и не е било
поддържано от ответника. Доказателствата по делото не били обсъдени от съда в
цялост. Увреждането настъпило от самоволни действия на ответника, без да са му
били разпоредени и без да е притежавал необходимия опит и знания, поради което
носи отговорността за причиненото увреждане. Настоява се за отмяна на решението
е уважаване ищцовите претенции до размера на сумата от 13 900 лв., ведно
със следващата се законова лихва. Претендират се разноски за две съдебни
инстанции.
По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по
въззива страна Д.М.М., чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен
отговор, в който се противопоставя на възведените в жалбата оплаквания и
настоява за потвърждаване на решението.
Препис от обжалваното решение е било връчено на
ищеца на 29.01.2018 г. Въззивната жалба е подадена на 08.02.2018 г., попада в
срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Първоинстанционното производство е образувано по
предявени от „***“ ЕООД със седалище и
адрес на управление с. О., общ. Д., с ЕИК ***, против Д.М.М. ***, с ЕГН **********,
при условията на обективно евентуално съединяване претенции, както следва: за
заплащане на сумата от 20 000 лв., представляваща част от цялото
вземане в размер на 60 000 лв., представляваща обезщетение на имуществена
вреда, причинена от ответника не при или по повод изпълнение на трудовите задължения в качеството му на работник при
ищцовото дружество и изразяваща се в повреда на полуремарке - цистерна „***“ – ***
с рег. № ** ** ** **на 02.07.2016 г. при
изплакване на цистерната от остатъци от превозвано с нея мляко, претендирана
като стойност на вещта преди увреждането, ведно със законната лихва от датата
на увреждането 02.07.2016 г. до окончателното изплащане; и при условията на
евентуалност - за заплащане на сумата
от 20 000 лв., представляваща част от
цялото вземане в размер на 45 000 лв., представляваща обезщетение на
имуществена вреда, причинена от ответника не при или по повод изпълнение на трудовите задължения в качеството му на работник при
ищцовото дружество и изразяваща се в повреда
на полуремарке-цистерна „***“ – *** с рег. № ** **** **на 02.07.2016 г.,
при изплакване на цистерната от остатъци от превозвано с нея мляко,
претендирана като стойността, с която е
намаляла стойността на вещта в следствие на увреждането, ведно със законната
лихва от датата на увреждането 02.07.2016 г. до окончателното изплащане.
Съобразно изложените в исковата молба твърдения, между страните било налице
трудово правоотношение, по силата на което ответникът изпълнявал длъжността
„машинен оператор пастьоризиране на мляко/ млечни продукти/ в мандрата на ищеца
в с. О., общ. Д.. На 02.07.2016 г. ответникът е решил сам да извърши измиване
на собствената на ищеца полуремарке – цистерна за превоз на мляко. Независимо,
че това било задължение на водача на превозното средство, ответникът предприел
действия по изплакване на цистерната без това да влиза в длъжностната му
характеристика и без да му е възлагано от съответното длъжностно лице, които
нарушавали технологичния режим и последователност на изплакването. В резултат
на тези действия цистерната се деформира, напуква и става напълно негодна за
превоз на млечни продукти. Поради това на 22.07.2016 г. ищецът закупува нова
цистерна на стойност 30 000 лв. Стойността на увредената цистерна възлиза
на 117 349. 80 лв. с ДДС, като стойността и към момента на увреждането
възлиза, според ищеца, е в размер на 60 000 лв. От тази стойност ищецът
претендира 20 000 лв. като част от цялото вземане, претендира и законната
лихва върху сумата, считано от датата на увреждането. При условията на
евентуалност е изложил твърдения, че след увреждането цистерната е притежавала
остатъчна стойност от 45 000 лв., поради което претендира част от
вземането в размер на 20 000 лв. ведно със следващата се законна лихва,
считано от датата на увреждането до пълното изплащане на главницата, претендира
разноски и адвокатско възнаграждение.
По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът Д.М.М.,
чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който се е
противопоставил на основателността на заявената претенция с твърденията, че
съгласно длъжностната характеристика на ищеца нему е било възложено
провеждането на режим на миене и дезинфекция на апарати и съоръжения след приключване
на работния процес. Така измиването на цистерната било възложено на ответника
по принцип, а не инцидентно. Работодателят не е осигурил система за измиване на
цистерни, поради което е била измивана при ръчен режим. Цистерната не
разполагала с двойно действащи клапи, поради което при разширяване или свиване
на въздуха по време на измиване не е имало техническа възможност за
предотвратяване настъпването на уврежданията, сочени от ищеца. Самата цистерна
била в недобро състояние и преди инцидента, тъй като при предходно миене била
деформирана и отремонтирана. Настоява за отхвърляне на иска, претендира
разноски и адвокатско възнаграждение.
С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите
и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по делото
доказателства, Д.кият окръжен съд приема за установено от фактическа страна
следното:
По силата на трудов договор № **/ 16.02.2016 г. Д.М.М.
е изпълнявал длъжността „Машинен оператор пастьоризиране на мляко“ в отдел
„Млекопреработване“ при „***“ ЕООД. Съгласно т. 7 от длъжностната му
характеристика ответникът е имал задължение да провежда режим на миене и
дезинфекция на тръбопроводи, танкове, апарати и съоръжения след приключване на
работния процес с ЦИС /централна измивна система/, съгласно инструкции за миене
и дезинфекция.
Дружеството – работодател притежава полуремарке-цистерна
„***“ – *** с рег. № ** **** **, която е регистрирана за превоз на мляко и
млечни продукти, закупена на 29.04.2010 г. Автомобилът се управлява от водач Д.Д..
На 02.07.2016 г. в около 16.30 ч. ответникът и
водача на млековоза предприели измиването му. Д.М.М. включил ЦИС към цистерната
ЦИС и затворил капаците върху цистерната, за да не се разлива миещия разтвор
/сода каустик/. Поради затварянето на капаците и разликата в налягането вътре в
цистерната и външното такова, тя се раздула, след това се свила навътре и се
деформирала и по нея се образували пукнатини. Работодателят правил опит да я
отремонтира, но безуспешно.
От заключението на вещото лице по назначената от
първоинстанционния съд СТЕ се установява, че при огледа на цистерната е
установил деформации и заварки по първата и по третата секции на цистерната за
мляко, а повредите в нея не позволяват отремонтирането и ползването и по
предназначение. Вещото лице е посочило, че пазарната стойност на полуремаркето
след увреждането му, предвид техническото му състояние и възможност за ползване
е била 28 300 лв. и това е стойността на шасито, което може да се ползва
самостоятелно. Допълнително вещото лице е отговорило, че стойността на
полуремаркето възлиза на 42 200 лв., като разликата, в размер на
13 900 лв., е стойността на увредената цистерна.
Собственикът на увредената цистерна заявил щета
през ЗАД „*** З.“ Застрахователното дружество не е изплатило застрахователно
обезщетение.
Пред първоинстанционния съд ответникът е дал по
реда на чл. 176 ал. 1 от ГПК обяснения, че според длъжностната си
характеристика е имал задължение за измива танковете и съоръженията в самата
мандра. ЦИС, с която предприятието разполагало, не била предназначена за
измиване на цистерни, но независимо от това била ползвана и за тяхното измиване
по нареждане на технолога на предприятието. Задълженията на ответника, като
работник, боравещ с ЦИС, били да включи маркучите и щланговете към цистерната,
да прецени необходимото количество разтвор за измиването и и да включи самата
ЦИС. Преките му ръководители му обяснили технологията по измиването. На
02.07.2016 г. нямал конкретно разпореждане да мие цистерната. Предварително
били определени дните, на които да се мие. Включил шланговете на ЦИС към
цистерната и се качил да затвори капаците и, тъй като силно алкалният разтвор
за измиване /сода каустик/ не следвало
да се излива или да пръска извън цистерната. При изпускането на разтвора от
цистерната настъпила деформацията и, сгънала се навътре.
Всяка от страните е ангажирала гласни доказателства
в подкрепа на твърденията си.
В показанията си св. Д.С.Д., шофьор на цистерната,
е посочил, че на въпросната дата оставил да я мие ответникът, понеже той
работел с ЦИС за вътрешни танкове, която използвали и за цистерни. Това било
разпореждане на работодателя и на технолога на предприятието по нареждане на
работодателя. Свидетелят му казал да я измие. Ответникът и неговите колеги
оператори във връзка с измиването имали задължение да закачат маркучите и да
пуснат програмата, като преценят с какъв разтвор да мият /основен, киселинен,
само с вода/ и какво количество разтвор да се влее в цистерната. Задължение на
шофьора било да отвори капаците на цистерната, защото били с клапани и при затварянето им се образувал вакуум, в
резултат на който цистерната можела да се деформира. При конкретното измиване
той ги оставил отворени. Видял, че ответникът три пъти се качва върху
цистерната, но не знаел, че ги е затворил.
Св. М.П.М., управител на мандрата, е заявил, че Д.М.М.,
като оператор на ЦИС, е имал задължение да мие с нея не само вътрешните танкове
за мляко, но и цистерните. Неговото задължение било да включи системата и да
започне процеса на миене. Задължението за отваряне на капаците били на шофьора.
Измиването на цистерните било технологично, а не ръчно.
Св. К.Г.К., бивш работник в същата мандра при „***“
ЕООД е заявил, че ответникът отговарял за ЦИС и за миене и подготовка на всички
съдове в мандрата, както и на цистерните за съхранение на мляко. Това ставало
по нареждането или със знанието на работодателя. Виждал многократно ответникът
да мие цистерните.
Св. М.К.К., също бивш служител на ответника, е
заявила, че ответникът е отговарял за приемането на млякото, като след
одобряване на показателите му, то се източвало, след което цистерната следвало
да бъде измита. На около две седмици миели цистерната с ЦИС. Разпореждане за
това давал шофьора, тъй като му било наредено от работодателя. Свидетелката
чувала подобно разпореждане и от технолога на предприятието, която възлагала на
ответника и другите оператори на ЦИС да мият цистерните.
При така изложените фактически данни Д.кият окръжен
съд достига до следните правни изводи:
Предявеният от „***“ ЕООД против Д.М.М. иск с
правно основание чл. 203 ал. 2 пр. 3 от КТ, вр. чл. 45 от ЗЗД, е процесуално
допустим, доколкото отношенията между тях са били трудови и страните са
легитимирани да участват в процеса. Решението е постановено от законен съдебен
състав в рамките на предоставените му от ГПК правомощия, поради което при
извършената служебна проверка въззивната инстанция намира обжалваното решение
за валидно и допустимо.
Относно правилността му, Окръжният съд намира
следното:
За да отхвърли предявения иск, първостепенният съд
е приел, че измиването на цистерната е било извършено в рамките на трудовия
процес след доставка на мляко и въпреки липсата на нарочна писмена заповед за
извършване на миенето и дезинфекция на цистерната от ответника М., то той е
изпълнявал нареждане на прекия си началник /технолога/ г-жа Г. да извършва
такава дезинфекция с наличната в предприятието централна измивна система за
миене на вътрешните танкове, на която е бил оператор.
Тези изводи противоречат на събраните по делото
доказателства. Нито един от свидетелите не твърди, че на конкретната дата
ответникът е получил разпореждане от прекия си ръководител, каквито
доказателства, че технологът Г. е била пряк началник на Д.М.М., изобщо липсват,
да измие цистерната. Затова и мотивите на Районният съд не се споделят от
настоящия въззивен състав.
Независимо от това, обжалваното решение е правилно
като краен резултат, предвид следното:
За да се ангажира пълната имуществена отговорност
на работника съобразно гражданския закон, т. е. съобразно разпоредбата на чл.
45 от ЗЗД относно непозволеното увреждане, законодателят, в нормата на чл. 203
ал. 2 от КТ, изисква наличието на три
алтернативни хипотези: вредата да е причинена умишлено или да е в резултат на
престъпление или да не е при или по повод изпълнението на трудовите задължения.
Твърденията на работодателя – ищец се субсумират в
алтернативата на чл. 203 ал. 2 пр. 3 от КТ – че вредата, изразяваща се в
деформиране на цистерната за превоз на мляко и млечни продукти „***“ – *** с
рег. № ** **** **е настъпила, за която вреда страните не спорят, в резултат на
действията на ответника, които действия не са били при или по повод
изпълнението на трудовите му задължения. Според изложените в исковата молба
твърдения ответникът сам е решил да извърши изплакването на цистерната, без
това да влиза в трудовите му задължения по длъжностна характеристика и без да
му е възлагано от длъжностно лице, при което грубо е нарушил технологичния
режим и последователност на извършените действия по изплакването. В първото по
делото заседание и по реда на чл. 143 ал. 1 от ГПК ищецът е уточнил, че никога
на ответника не е било възлагано измиване на цистерната, процесното измиване е
станало в отсъствие на водача и на другото длъжностно лице, отговорно за
измиването. Уточнено е, че мястото на работа на ответника е в мандрата, там се
съхранявали танковете, които той е имал задължение да измива и никога – извън
нея. Тези твърдения и съгласно правилото на чл. 154 от ГПК ищецът носи тежестта
да докаже при условията на пълно и главно доказване.
Гласните доказателства по делото са
безпротиворечиви и еднопосочни, че дружеството – работодател е разполагало с
централна измивна система за танкове и съоръжения вътре в мандрата, която е
била използвана и за миене на цистерни. В тази връзка са показанията и на
свидетелите на ищеца Д.Д. – шофьор на млековоза и М.М.– управител на мандрата.
Ответникът е бил оператор на ЦИС и като такъв е имал задължение, възложено му
от работодателя, да мие не само танковете в мандрата, но и цистерните за мляко.
Това се е случвало регулярно и задължението за миене на цистерните е било
възложено изобщо на операторите на ЦИС, между които и Д.М.М.. Следователно и в
съответствие с т. 9 от длъжностната характеристика на ответника да изпълнява и
други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността, на него му е било
вменено в трудовите задължения измиването на всички танкове, съоръжения,
включително и цистерни, използвайки ЦИС. Неговите задължения са били свързани
със свързването на ЦИС с цистерната, настройването и за вида измиване /с
алкален, киселинен разтвор или с вода/, определяне количеството измивен разтвор
и включването на ЦИС. Именно при и по повод изпълнението на тези трудови
задължения на 02.07.2016 г. ответникът е предприел миене на процесната
цистерна. В този смисъл гласните доказателства опровергават изцяло твърденията
в исковата молба, че в трудовите задължения на ответника не е било включено
измиване на цистерната и той сам и самоволно е предприел миенето и.
Самият ответник е признал в обясненията си пред
работодателя, а и в обясненията си, дадени по реда на чл. 176 от ГПК пред
първоинстанционния съд, че в процеса на измиване е затворил капаците на
цистерната, в резултат на което и при източване на препарата се е породил
вакуум и цистерната се е деформирала. Тези действия, от една страна, са
извършени от него отново при и по повод изпълнение на трудовото му задължение
по измиване на цистерната с ЦИС, за да не се разпръсква силно алкалния разтвор,
в случая сода – каустик. Освен това, обаче, доказателствата по делото сочат, че
водачът на цистерната е присъствал на място. Самият св. Д.Д. признава, че е
видял ответникът три пъти да се качва върху цистерната. При положение, че
страните не спорят, че задължение на шофьора е било да отвори капаците на
цистерната, то негово задължение е било и да се убеди, че тези капаци стоят
отворени през цялото времетраене на измиването. След като е видял, че
ответникът се качва върху цистерната, е трябвало или да го спре, или да извърши
проверка след него и да отвори повторно капаците. Доколкото измиването с ЦИС
представлява сложен автоматизиран процес, в който участват повече от едно лице
/водачът на цистерната и оператора на ЦИС/, то всеки от тях носи отговорност.
При всички положения обаче доказателствата по делото сочат, че действията на
ответника по затваряне клапите на цистерната са били при или по повод
изпълнение на трудовите му задължения за измиването и с ЦИС, което би довело до
реализиране на ограничената му имуществена отговорност съгласно чл. 203 ал. 1
от КТ, какъвто иск не е предявен. Горното води на извода, че предявеният от „***“
ЕООД против Д.М.М. иск за реализиране на пълната му имуществена отговорност
като работник е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния
съд. Тъй като както главният, така и евентуалният иск се основават на едни и същи
твърдения, че вредата за работодателя е причинена от работника не при или по
повод изпълнение на трудовите му задължения, то и евентуалният иск е
неоснователен и правилно е бил отхвърлен от първостепенния съд.
Неоснователността на главните искове води до неоснователност и на иска за лихви
върху забавеното плащане на главните парични задължения. Решението
следва да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно като краен
резултат, включително и в частта му за
разноските.
При настоящото разглеждане на спора и съобразно
неговия изход на въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените във
второинстанционното производство разноски в размер на 1 440 лв. адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 79/ 19.01.2018 г.,
постановено по гр. д. № 1921/ 2017 г. по описа на РС гр. Д..
ОСЪЖДА „***“ ЕООД
със седалище и адрес на управление с. О., общ. Д., с ЕИК ***, да заплати
на Д.М.М. ***, с ЕГН **********, сумата от 1 440 лв. /хиляда четиристотин
и четиридесет лева/, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване при
условията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.