Решение по дело №277/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 131
Дата: 13 август 2020 г.
Съдия: Христо Иванов Крачолов
Дело: 20205000000277
Тип на делото: Касационно частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 131

 

гр. Пловдив, 13.08.2020 год.,

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

         ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен състав, на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО  КРАЧОЛОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  РАНЧЕВ

                                                                                       ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

                                                                  

с участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора ИВАН ДАСКАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО КРАЧОЛОВ, НД/В/№ 277 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производство по реда на глава 33 НПК.

 

  С присъда № 81/05.12.2019 г. Хасковският районен съд по НОХД 938/2019 г. е ПРИЗНАЛ подс. Ж.В.П., със снета по делото самоличност, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 08.02.2019 г.  в град Х.управлявал МПС - лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с рег. № .., след употреба на наркотични вещества - амфетамин, установен по надлежния ред с техническо средство „Drager Drug Test 5000“ с № ARJM-0048 - престъпление по чл. 343б ал. 3 НК, поради което и на основание чл. 343б ал. 3 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 2 НК му е НАЛОЖИЛ наказание лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим, както и кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в размер на 450.00 лева.

 

          На основание чл. 343г вр. чл. 343б ал. 3 вр. чл. 37 т. 7 НК съдът е НАЛОЖИЛ на  подс. Ж.В.П. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от  ДЕВЕТ МЕСЕЦА.

 

          На основание чл. 59 ал. 1 т. 1 НК съдът е ПРИСПАДНАЛ времето, през което подсъдимият е бил задържан със Заповед от 08.02.2019 г. по  ЗМВР, като 1 ден задържане  се  зачита за  1 ден лишаване от свобода.  

     

На основание чл. 59 ал. 4 от НК, при изпълнение на наложеното на  подс. Ж. П. наказание лишаване  от правото да управлява МПС, е ПРИСПАДНАТО времето, през което същият е бил лишен по административен ред  от  възможността да упражнява  това свое право, считано от 08.02.2019 година.

 Подсъдимият Ж.В.П. с въззивна жалба е обжалвал в срок така постановената от Районен съд Хасково присъда, като неправилна, постановена при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Искал е отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да бъде признат за НЕВИНОВЕН по обвинението за престъпление по чл. 343б ал. 3 НК.

         С решение № 32/16. 03. 2020 г. Окръжен съд Хасково е потвърдил присъда № 81/05.12.2019 г., постановена по НОХД 938/2019 г. на РС Хасково.

 

По реда на чл. 424 НПК, в Апелативен съд Пловдив е депозирано искане за възобновяване на НОХД 938/2019 г. по описа на РС Хасково от осъдения Ж.В.П., чрез неговия защитник адв. А.П..

Иска се отмяна на така постановената присъда и връщане на делото за ново разлеждане.

          

Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно.

 

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено следното:

 

ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.

 

За да постановят атакуваните съдебни актове, Хасковският районен и Хасковският окръжен съд са обсъдили внимателно и задълбочено събраните по делото доказателства и са приели за безспорно установена фактическата обстановка, която накратко се изразява в следното:

На 08.02.2017 г. около 1:30 ч. – 2:00 ч. осъденият Ж.П. и св. К. Д., след като посетили коплекс „В.” в гр. Х., решили да се прибират с автомобил Ф. ДК № ... Той бил управляван от осъдения. В района на ул. Д. били спрени за проверка от полицейски патрул в състав – св. Р. Т. и св. И. М.. След проверка самоличността на водача и зададен конкретен въпрос, той откровено отговорил, че е изпушил една цигара марихуана. Тъй като проверката за употреба на наркотични вещества била технически възможна да се извърши само в сградата на РУ – Х., Ж.П. бил помолен да се насочи с автомобила натам, а полицейските служители го последвали с патрулната кола. Пред управлението осъденият излязъл отвън, а св. К. Д. останал в купето. Веднага след това пристигнали и полицейските служители, които въвели водача за проверка.

Междувременно в управлението пристигнали св. В. Д. и св. В. Г. – „мл. автоконтрольори” в сектор „Пътна полиция”, които били обучени да провеждат тестове за употреба на наркотични вещества. За времето от 02:48 ч. до 02:52 ч. такъв бил проведен и изследването получило номер 172. Техническото средство показало положителен резултат за употреба на наркотично вещество „амфетамин”. Издаден е и талон № 0043107 за провеждане на медицинско изследване, с което да се провери резултатът от техническото средство.

Осъденият отказал да отиде на медицинско изследване, а в талона собственоръчно записал „Приемам показанията”. Издаден е акт за установяване на адимнистративно нарушение, производството по което е прекратено, поради това че деянието съставлява престъпление.

Описаната по-горе фактическа обстановка решаващите съдилища са приели за безспорно установена след внимателен и задълбочен анализ на гласните, писмени и веществени доказателства по делото. В мотивите на атакуваната присъда е даден ясен и убедителен отговор на всички доводи на защитата. Въззивната инстанция е извършила изключително прецизна проверка на първостепенния съдебен акт и също обстойно е отговорила на всички възражения, които са направени в депозираната пред нея жалба и поддържани по време на съдебното заседание.

 

Не може да се сподели доводът, който се поддържа в искането за възобновяване, според който обвинението, респ. присъдата се обосновават на доказателства, които не са събрани по предвидения в НПК ред. В тази насока напълно правилно Хасковският окръжен съд е приел, че употребата на наркотично вещество, в случая, е доказана по несъмнен начин с напълно годни по смисъла на НПК средства, а именно разпечатка от теста на техническото средсство, АУАН и талона за медицинско изследване, които са писмени доказателства, приобщени по съответния процесуален ред по време на проведеното съдебно следствие.

Проверката с Drager Drug Test 5000 с № ARJM-0048 е с техническо средство, регламентирано в Наредба № 1/2017 г. Констатациите, направени с него, и резултатите от тях са надлежно отразени в цитираните по-горе писмени доказателства. Лабораторното изследване не е задължително в настоящия казус, понеже водачът изобщо не е осопорил показанията на техническото следство и е приел резултата от изследването. Следователно, напълно правилно за меродавно е прието показанието на техническото средство.

Не е без значение и обстоятелството, че извършването на проверката с техническото следство е направено от специално обучени за това служители на реда, като св. В. Г. /л. 55 гърба НОХД/ подробно и компетентно e пояснил процедурата по извършване на проверката. Неговите показания изцяло кореспондират с думите на полицейските служители, които са спрели осъдения за извършване на проверката. Още пред тях Ж.П. е споделил, че е употребил наркотично вещество, споменавайки обаче за марихуана. Поради това и след обявяване на резултата от изследването с техническо средство е напълно логично и последващото му поведение - да се съгласи с показанията на уреда и данните от проверката.

 

Липсва и твърдяното нарушение при изготвянета на протокола от изследването. Това възражение подробно е обсъдено във въззивното решение. Правилно е преценено, че проверката е започнала в 02:48 ч. и е приключила в 02:52 ч. Действието е извършено от св. В. Г., който е подписал и протокола, в каквато насока са и показазанията му, депозирани пред Хасковския районен съд. В тях той отново е потвърдил, че времето за тестване е около 5-7 минути, след включването на уреда и изписване на съобщение, че е готов за работа. Спазено е изискването устната кухина на тестваното лице да бъде чиста от храна и други вещества, които могат да повлияят на резултата.

 

Не може да бъде споделено и възражението на защитата, което се поддържа и пред настоящата инстанция, че е нарушена разпоредбата на чл. 15 ал. 7 от Наредба № 1/2017 г.

Пловдивският апелативен съд счита, че в случая, след като водачът се е съгласил с резултатите от направения тест с техническо средство и това е било манифестирано ясно и недвусмислено, не е било необходимо да се съпровожда тестваното лице, само да се документира от медицинско лице направеният отказ, по аргумент от чл.6 ал.3 ал.9. Впрочем, систематическото място на хипотезата по чл. 15 ал. 7 от Наредбата показва, че тя би намерила приложение, ако след резултата с техническото средство и надлежно издаден талон, лицето се отправи в медицинско заведение и там откаже извършване на изследване. Тогава ще бъде необходимо започването на прегледа и отказът от него да бъде документиран в съответния медицински журнал.

Както правилно е посочил въззивният съд, съгласно действаща наредба, управлението на МПС след употреба на наркотични вещества може да се извърши с всички допустими от закона средства, което е сторено в случая.

По отношение възраженията в искането, досежно обсъждане показанията на разпитаните свидетели, е необходимо да се посочи, че обосноваността на проверяваните съдебни актове е извън предмета на производството по възобновяване. Дотолкова, доколкото това е свързано с формиране вътрешното убеждение на предходните инстанции, Апелативният съд счита, че всички събрани гласни, писмени и веществени доказателства са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на този анализ са направени напълно законосъобразни правни изводи. Внимателно е анализирана защитната версия на Ж.П. в обясненията му, депозирани по време на досъдебното производство, които са надлежно приобщени в хода на съдебното следствие пред първостепенния съд, предвид обстоятелството че същият не е бил открит до приключване на делото на посочения адрес. Те са съпоставени с показанията на полицейските служители и твърденията на св. К. Д. и са изложени убедителни съображения защо така лансираната защитна теза остава изолирана от останалите доказателства, събрани по делото, и не може да бъде възприета.

 

          С оглед на изложеното по-горе, Пловдивският апелативен съд и

 

Р   Е   Ш   И:

      ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ж.В.П., депозирано чрез неговия защитник, за възобновяване на ВНОХД 689/2019 г. с решение № 32/16.03.2020 г. на Окръжен съд Хасково и НОХД № 938/2019 г. с присъда № 81/05.12.2019 г. на РС Хасково.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и неподлежи на обжалване или протест.

 

                                     

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       

 

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:1.                          

 

 

 

                                                                                                  2.