Р Е Ш
Е Н И Е
№:234 06.03.2023 г. гр.
Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХХV-ти състав
На шести февруари, две хиляди двадесет и трета
година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Тодор Икономов
Секретар:
Вяра Стоянова
като
разгледа докладваното от Тодор Икономов
административно
дело № 2132 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 186, ал. 4 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба от „Група
овощари Карнобат“ ООД с ЕИК: *************, подадена против Заповед за налагане
на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-163-0088181
от 21.09.2022 г., издадена от началник
Отдел "Оперативни дейности" Бургас, Дирекция "Оперативни
дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно
управление на НАП,
потвърдена с Решение № ГДФК-148/21.10.2022 г. на директора на Дирекция "Оперативни
дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно
управление на НАП.
В жалбата се излагат доводи, че
оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с
материалноправните разпоредби и целта на закона. Жалбоподателят счита, че
заповедта не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като не са
изложени конкретни фактически съображения за налагането на мярката. Излага
твърдения, че е нарушено правото му на защита, тъй като към момента на
постановяване на ПАМ не е издадено наказателно постановление. Твърди, че
оспорения акт е издаден в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа
на съразмерност. По подробно изложени доводи претендира отмяна на заповедта. Не
претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание оспорващият,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административният орган, редовно
призован, не се явява в съдебно заседание, и не изпраща процесуален
представител.
Административен съд - Бургас, след
като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становището на
административния орган, събраните по делото относими към спора доказателства и
извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване е ЗНПАМ № ФК-163-0088181
от 21.09.2022 г., издадена от началника на Отдел "Оперативни
дейности" Бургас, Дирекция "Оперативни дейности", Главна
дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП. С
оспорената заповед, на дружеството жалбоподател, на основание чл. 186, ал. 3 във връзка с, ал.
1, т. 1, буква "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект - склад за плодове/офис, находящ се в гр. Карнобат, промишлена
зона север, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
По делото е установено следното от
фактическа страна:
На 19.09.2022 г. в 12:30 часа, в
хода на извършена проверка на търговски обект - склад за плодове/офис, находящ
се в гр. Карнобат, промишлена зона север, стопанисван от жалбоподателя, е
констатирано, че при извършена контролна покупка на 12 кг. ябълки на стойност 18
лв., заплатени в брой от проверяващия екип преди легитимация, не е издадена
фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство,
нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката.
Сумата е заплатена от Христо Димов Георгиев, главен инспектор по приходите, а
плащането е прието от Натали Петрова Петрова на длъжност технолог. След
легитимация на органите по приходи, от фискалното устройство е отпечатан дневен
финансов отчет № 0003494/19.09.2022 г., видно от който горепосочената продажба
не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Резултатите от
проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка Серия АА № 0088181
от 19.09.2022 г. (л. 22 от делото), съставен на основание чл. 50 и чл. 110, ал.
4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Въз основа на установените факти,
административният орган е приел, че оспорващият не е спазил реда и начина за
издаване на съответен документ за продажба, с което е нарушил чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., което
е основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за
прилагане на ПАМ.
За издаване на заповедта и срокът на
наложената ПАМ са изложени мотиви, че същият е определен в рамките на
оперативната самостоятелност на административния орган, като са взети предвид
тежестта на нарушението и последиците от него, вида и характера на търговската
дейност, среднодневните обороти, декларираните финансови резултати по години,
включително и констатираното при проверката наличие на касова разлика в размер
на 20 лева между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ.
Административният орган е приел, че създадената организация на работа позволява
част от оборота да не се отчита през фискалното устройство и липсва организация
за създаване на условия, търговския обект да се ръководи и в съответствие с
изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Изложил е мотиви, че
невъзможността да се проследяват реализираните обороти обосновава
необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Прието е, че
неспазването на горепосоченото законово задължение винаги води до отрицателни
последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи, не се отразяват обороти и
по този начин се стига до намаляване на данъчната основа, а с това и до
отклонение от данъчно облагане.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 168,
ал. 1 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспорената заповед на началника на
Отдел "Оперативни дейности" Бургас, Дирекция "Оперативни
дейности", ГД "Фискален контрол" в Централно управление на НАП,
е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията,
предоставени му със заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. (л.72), издадена от
изпълнителния директор на НАП. Съгласно
т. 1 на цитираната заповед са делегирани правомощия на началниците на отдели
„Оперативна дейност“ в Дирекция „Оперативна дейност“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да издават ЗНПАМ. По делото е приета като
доказателство и заповед № 1340/11.04.2022 г. на изпълнителния директор на НАП,
с която издателят на процесната ПАМ – Атанас Кафеджиев е преназначен на
длъжност началник на отдел "Оперативни дейности" Бургас, Дирекция
"Оперативни дейности", ГД "Фискален контрол" в Централно
управление на НАП, считано от 11.04.2022 г.
При издаване на заповедта е спазена
установената от закона форма и не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. В чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е предвидено,
че принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед на
органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Следователно
процесната заповед следва да отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в
заповедта. Процесната заповед съдържа задължителните законоустановени
реквизити- наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата,
начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалване, и подпис на
физическото лице, персонализиращо административния орган. Противно на
изложеното в жалбата, административният орган подробно е описал фактическите
основания за издаване на процесната ПАМ, които в случая са именно, че при
извършената проверка в търговския обект, дружеството не е изпълнило законовото
си задължение за издаване на фискална касова бележка от монтираното и работещо
в обекта фискално, или ръчна касова бележка от кочан.
Оспореният административен акт е
издаден и в съответствие с материалния закон. Налице са материалноправните
предпоставки за налагане на ПАМ.
Съгласно разпоредбата на чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба
по чл. 118. С чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е разпоредено задължение за всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Със сходно съдържание е и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.. В чл. 25, ал. 1, т. 1 от посочената Наредба е
предвидено, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно чл. 25,
ал. 6 от Наредбата, фискалната касова бележка в случаите по, ал. 1 се издава
при извършване на плащането, като лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с
получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова
бележка.
От събраните по делото доказателства
е установено по несъмнен начин, че оспорващият търговец не е изпълнил
задължението, вменено с разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл.
3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. , както и че е нарушил императива
на чл. 25, ал. 1, т. 1 от същия нормативен акт, като не е издал фискална касова
бележка от фискалното устройство за извършена продажба. Това обстоятелство е
удостоверено от Протокол за извършена проверка (ПИП) в обекта Серия АА № 0088181
от 19.09.2022 г., който е съставен по установения ред, в предписаните,
съобразно чл. 50, ал. 2 от ДОПК, форма и съдържание и от компетентни длъжностни
лица. Така съставеният ПИП е официален документ и се
ползва с материална доказателствена сила, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК, в
който е предвидено, че протоколът, съставен по установения ред и форма от орган
по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за
извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и
обстоятелства. Констатациите в протокола не са оборени от установените факти в
хода на съдебното производство. Събраните доказателства кореспондират с
констатациите на приходните органи. В протокола е удостоверено, че при
заплащане на сумата не е издадена фискална касова бележка от монтирано и
работещо в обекта фискално устройство. Това обстоятелство се установява и от
дневния финансов отчет, отпечатан от фискалното устройство, видно от който
процесната продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален
бон. Обстоятелствата по извършената контролна покупка: закупени стоки, плащане
на сумата, приемане на плащането, са удостоверени в съставения протокол и са
описани в достатъчна степен в оспорената ЗППАМ, поради което са неоснователни твърденията
на оспорващия, заявени в противоположен смисъл.
Предвид на гореизложеното следва да
се приеме, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС за налагане на процесната мярка. Тук следва да се посочи,
че при налагане на този вид принудителна административна мярка, органът действа
при условията на обвързана компетентност като при установеното по надлежен ред
и от надлежен орган неиздаване на касов бон при извършена продажба, органът е
длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции. Заповедта е мотивирана именно с наличие предпоставките
за прилагане на ПАМ.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че след като на дружеството за извършеното
нарушение не е издадено наказателно постановление,
административният орган не е следвало да издава процесната заповед. В нормата
на чл. 186, ал. 1 ЗДДС изрично се
сочи, че ПАМ се прилага, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции. От анализа на цитираната разпоредба се налага извода, че ирелевантно
за издаване на заповед като процесната е приключването на образувано срещу
дружеството административнонаказателно производство. Касае се за две различни
производства, които се развиват независимо едно от друго и които се провеждат
по различен процесуален ред - АПК и ЗАНН.
Определеният срок на действие на
принудителната административна мярка - запечатване на обекта за срок от 14 дни,
е мотивиран. Същият е обоснован с вида на нарушението, вида и характера на
извършваната търговска дейност, среднодневните обороти, декларираните финансови
резултати по години и констатираното наличие на касова разлика между наличните
парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ. В случая неиздаването
фискален бон безспорно води до невъзможност за проследяване на реализираните
обороти, неотчитане на реалните приходи в обекта, и от там до негативни
последици за фиска.
От изложеното се налага извод, че
накърнените обществени отношения във връзка с отчитане на реализираните обороти
от стопанския субект не се свеждат само до сумата 18 лева /за която не е
издаден документ за продажба/, тъй като предвид установената отрицателна касова
разлика, неиздаването на съответния документ за продажба не е единственото
нарушение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.. В тази връзка обосновано касовата разлика е била отчетена при
определяне на срока на продължителност на мярката. Описаните в оспорената
заповед фактически обстоятелства са напълно достатъчни да обосноват налагането
на ПАМ по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, като в тази
връзка оспореният административен акт е надлежно мотивиран.
Наред
с изложеното съдът счита, че относно срока на действие на ПАМ не разполага с
компетенции за контрол - такъв е допустим само по отношение на
законосъобразното упражняване на оперативната самостоятелност, като в случая то
е налице, предвид определената с оспорената заповед продължителност на срока в
рамките на законовите предели и в съответствие с целта на закона. Изцяло в
правомощието на органа е по целесъобразност да определи срока на наложената
ПАМ, като в случая са изложени конкретни мотиви. В приложения срок мярката в
достатъчна степен защитава обществените интереси и постига целите на закона
относно превъзпитание на нарушителя. В случая не е нарушен принципа за
съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като
определеният 14-дневен срок за налагане на мярката е в разумно съотношение на
пропорционалност между охраняваните с прилагането на ПАМ обществени отношения,
касаещи данъчното облагане и засегнатите интереси на дружеството.
Оспорената
заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Наложената принудителна
административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН- за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях. В случая със запечатване на
търговския обект за посочения срок ще бъде постигнато преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, ще бъде осигурено необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на търговската дейност като
прекият резултат ще бъде правилно отчитане на реализираните обороти и
недопускане на вреди за фиска.
Изложените
доводи от жалбоподателя, че периода в който е наложена мярката е предхождан от
период с постоянно налагани от правителството ограничителни мерки, които са
ограничили продажбите в обекта, както и че тежката икономическа ситуация в
страната, високата цена на електроенергията и природния газ са се отразили
върху приходите и разходите на дружеството са неотносими към
законосъобразността на процесната ПАМ. Независимо от икономическата ситуация в
страната и размер на приходите и разходите на дружеството жалбоподател, същото
е длъжно при упражняване на търговска дейност да спазва данъчното
законодателство като отчита всяка една извършена продажба по съответния законов
ред.
След като наложената ПАМ запечатване
на обекта за срок от 14 дни е законосъобразна, законосъобразна се явява и
разпоредената забрана за достъп до обекта, на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
С оглед на изложеното, приложената
от административния орган ПАМ е законосъобразно наложена.
В гореизложения смисъл е и
практиката на Върховен административен съд на Република България: Решение
№ 1148 от 2.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3260/2022 г., VIII о.; Решение № 216
от 10.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5728/2022 г., I о.; Решение № 11372 от
8.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5289/2022 г., I о.; Решение № 11167 от
6.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3109/2022 г., I о. Решение №
4728 от 17.05.2022 г. по адм. д. № 8318/2021 г., I о.; Решение № 4067 от
28.04.2022 г. по адм. д. № 7456/2021 г., VIII о.;
Решение №
3255 от 06.04.2022 г. по адм. д. № 6700/2021 г., I о.; Решение № 3064 от
01.04.2022 г. по адм. д. № 6973/2021 г., VIII о.; Решение № 2745 от 23.03.2022
г. по адм. д. № 952/2022 г., I о.; Решение № 2068 от 04.03.2022 г. по адм. д. №
6529/2021 г., I о.; Решение № 12459 от 07.12.2021 г. по адм. д. № 4709/2021 г.,
I о.; Решение № 12012 от 24.11.2021 г. по адм. д. № 3786/2021 г., I о.; Решение
№ 11476 от 11.11.2021 г. по адм. д. № 4832/2021 г., I о.; Решение № 10871 от
28.10.2021 г. по адм. д. № 3131/2021 г., VIII о.
По изложените съображения,
оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора,
фактическата и правна сложност на същия, както и неявяването в съдебно
заседание на процесуален представител на ответника, на основание чл. 143, ал. 3
от АПК, оспорващият следва да бъде осъден да заплати на административния орган,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ във вр с чл. 24 от НЗПП.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Група
овощари Карнобат“ ООД, ЕИК: **********, против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-163-0088181 от 21.09.2022 г., издадена
от началник Отдел "Оперативни дейности" Бургас, Дирекция
"Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" в
Централно управление на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-148/21.10.2022 г. на
директора на Дирекция "Оперативни дейности", Главна дирекция
"Фискален контрол" в Централно управление на НАП.
ОСЪЖДА „Група
овощари Карнобат“ ООД, ЕИК: **********, да заплати на Национална агенция за
приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: