Р
Е Ш Е Н И Е №
260088 / 14.9.2020г.
гр.
П., 14.09.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесети август, две хиляди и двадесета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Цветелина Малинова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2004 по описа на ПРС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация П.“ АД срещу В.Д.Т.
/конституиран на мястото на починалия първоначален ответник С.С.Б. с
определение от 23.10.2019 г./, с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове, за признаване на установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 1 451,04 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. П.,
ул. „***, с абонатен № ***, законната лихва за забава върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 02.11.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 164,58 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.07.2016 г. до 22.10.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 7658/2018 г. по
описа на Районен съд П., е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения
по чл. 410 ГПК от 05.11.2018 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Сочи, че съгласно Общите условия през процесния
период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна
енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Твърди, че
от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа, нито към
момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца,
следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно чл. 41, ал. 1
от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума.
С оглед на изложеното моли съда да уважи
така предявените искове. Претендира разноски.
В съдебно заседание поддържа така изложеното
в исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
В.Д.Т. не е подал писмен отговор на исковата молба. В хода на производството по
ч. гр. дело № 07658/2018 г. по описа на съда длъжникът не е депозирал
възражение по чл. 414 ГПК с обосновани оспорвания на вземанията, а препис от
заповедта за изпълнение му е връчен по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК.
В съдебно заседание поддържа вече
изложеното в отговора на исковата молба.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано
от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия
в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата
молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с
това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните
имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
По делото са приети Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД от
29.04.2008 г., действали през процесния период. Тези правила уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на топлинна енергия,
присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П.. В
конкретния случай, отношенията то така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86,
вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада
в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да
е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните не е
спорно, че сградата, в която се намира процесният жилищен имот, е присъединена
към топлопреносната мрежа. Не са спорни и обстоятелствата относно реалната
доставка на топлинна енергия за исковия период на посочената от ищеца стойност.
Спорно между страните е единствено обстоятелството дали ответникът има
качеството „потребител“ на топлинна енергия.
От договор от ***г., рег. № ***г. за
покупко-продажба на жилище по реда на чл. 117 ЗТСУ, се установява, че трето
лице – Д.Н.Т., е придобило собствеността върху процесния апартамент.
Видно от удостоверение за наследници,
изх. № ***г., Д.Н.Т. е починал на ***г., като негови наследници по закон са
съпругата му С.С.Б. и сина му В.Д.Т..
От Декларация по чл. 14 ЗМДТ се
установява, че на 12.10.2012 г. С.С.Б. е декларирала за целите на данъчното
облагане правото на собственост върху процесния имот, с посочено придобивно
основание договора за продажба от 1977 г. В декларацията е отразено, че имотът
е съсобствен с ответника В.Т.. Декларацията, подадена по реда на чл. 14 ЗМДТ,
има характера на подписан /което не се оспорва/ от ответника частен документ по
см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно
правнорелевантното обстоятелство, че автор на волеизявлението, съдържащо се
пред подписа, е лицето, подписало документа.
От представеното удостоверение № ***г.
се установява, че на С.С.Б. е починала на ***г., като единствен неин наследник
по закон е ответникът В.Д.Т..
Видно от уведомление от 10.08.2020 г. от
Община П. за процесния имот е била подадена декларация по реда на чл. 14 ЗМДТ
от С.С.Б. (починала) и ответника В.Д.Т.. При справка от страна на общинската
администрация в информационния масив на Дирекция МДТ е установено, че след
смъртта на С.Б. имотът не е бил предеклариран.
При тези обективни данни, преценени в
съвкупност, съдът намира, че по делото бе установено, че в релевантния период
собственици на топлоснабдения имот са били ответникът и неговият наследодател. В
този смисъл, при установено съществуващо право на собственост в исковия период,
по делото безспорно се установи наличието на облигационна връзка между страните
– възникнала по силата на закона, при предварително обявени Общи условия.
От представените по делото писмени
доказателства (и доколкото липсва спор), се установява, съществуването на
изискуемо задължение в полза на ищеца на посоченото в исковата молба основание,
както и че за процесния период дължимите се суми за главница и лихви са в
размер на предявените искове. В случая не се твърди осъществено плащане от
страна на ответника, нито се представят доказателства в този смисъл. Предвид
изложеното, предявеният иск за главницата се явява основателен и следва да бъде
уважен до предявения размер от 1451,04
лева. При този извод, основателна е и акцесорната претенция, тъй като задължението
за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при
неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане.
Изложеното дава основание на настоящия
съд да приеме, че предявените искове са основателни и доказани, поради което
следва да бъдат уважени в претендирания от ищеца размер.
По
разноските:
При този изход от спора на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да заплати сторените от ищцовото
дружество разноски в размер на 135 лева в рамките на исковото производство,
съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, които следва да му бъдат присъдени.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в заповедното
производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и доказаните в
заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 82,31 лв., които също
следва да му бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА
изискуемо вземане срещу В.Д.Т., ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес ***, за сумата в размер на 1451,04 лева,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. П.,
ул. „***, с абонатен № ***, законната лихва за забава върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 02.11.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 164,58 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.07.2016 г. до 22.10.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 7658/2018 г. по
описа на Районен съд П., е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения
по чл. 410 ГПК от 05.11.2018 г.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.Д.Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ********* сумата
от 135,00 лева – разноски пред
Районен съд П. в исковото производство.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.Д.Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********
сумата от 82,31 лева – разноски пред
Районен съд П. в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..
СЪДИЯ_________________