Решение по дело №2004/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260088
Дата: 14 септември 2020 г. (в сила от 16 декември 2020 г.)
Съдия: Ивайло Юлиянов Колев
Дело: 20191720102004
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е         260088 / 14.9.2020г.

 

гр. П., 14.09.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД П., Гражданско отделение, I състав, в открито заседание на двадесети август, две хиляди и двадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО КОЛЕВ

 

При секретаря Цветелина Малинова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2004  по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация П.“ АД срещу В.Д.Т. /конституиран на мястото на починалия първоначален ответник С.С.Б. с определение от 23.10.2019 г./, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 1 451,04 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. П., ул. „***, с абонатен № ***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 02.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 164,58 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 22.10.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 7658/2018 г. по описа на Районен съд П., е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от 05.11.2018 г.

Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Сочи, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Твърди, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума.

С оглед на изложеното моли съда да уважи така предявените искове. Претендира разноски.

В съдебно заседание поддържа така изложеното в исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В.Д.Т. не е подал писмен отговор на исковата молба. В хода на производството по ч. гр. дело № 07658/2018 г. по описа на съда длъжникът не е депозирал възражение по чл. 414 ГПК с обосновани оспорвания на вземанията, а препис от заповедта за изпълнение му е връчен по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК.

          В съдебно заседание поддържа вече изложеното в отговора на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД.  Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД от 29.04.2008 г., действали през процесния период. Тези правила уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П.. В конкретния случай, отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът  е длъжен да заплаща дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.

При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.

В настоящия случай между страните не е спорно, че сградата, в която се намира процесният жилищен имот, е присъединена към топлопреносната мрежа. Не са спорни и обстоятелствата относно реалната доставка на топлинна енергия за исковия период на посочената от ищеца стойност. Спорно между страните е единствено обстоятелството дали ответникът има качеството „потребител“ на топлинна енергия.

От договор от ***г., рег. № ***г. за покупко-продажба на жилище по реда на чл. 117 ЗТСУ, се установява, че трето лице – Д.Н.Т., е придобило собствеността върху процесния апартамент.

Видно от удостоверение за наследници, изх. № ***г., Д.Н.Т. е починал на ***г., като негови наследници по закон са съпругата му С.С.Б. и сина му В.Д.Т..

От Декларация по чл. 14 ЗМДТ се установява, че на 12.10.2012 г. С.С.Б. е декларирала за целите на данъчното облагане правото на собственост върху процесния имот, с посочено придобивно основание договора за продажба от 1977 г. В декларацията е отразено, че имотът е съсобствен с ответника В.Т.. Декларацията, подадена по реда на чл. 14 ЗМДТ, има характера на подписан /което не се оспорва/ от ответника частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа, е лицето, подписало документа.

От представеното удостоверение № ***г. се установява, че на С.С.Б. е починала на ***г., като единствен неин наследник по закон е ответникът В.Д.Т..

Видно от уведомление от 10.08.2020 г. от Община П. за процесния имот е била подадена декларация по реда на чл. 14 ЗМДТ от С.С.Б. (починала) и ответника В.Д.Т.. При справка от страна на общинската администрация в информационния масив на Дирекция МДТ е установено, че след смъртта на С.Б. имотът не е бил предеклариран.

При тези обективни данни, преценени в съвкупност, съдът намира, че по делото бе установено, че в релевантния период собственици на топлоснабдения имот са били ответникът и неговият наследодател. В този смисъл, при установено съществуващо право на собственост в исковия период, по делото безспорно се установи наличието на облигационна връзка между страните – възникнала по силата на закона, при предварително обявени Общи условия.

От представените по делото писмени доказателства (и доколкото липсва спор), се установява, съществуването на изискуемо задължение в полза на ищеца на посоченото в исковата молба основание, както и че за процесния период дължимите се суми за главница и лихви са в размер на предявените искове. В случая не се твърди осъществено плащане от страна на ответника, нито се представят доказателства в този смисъл. Предвид изложеното, предявеният иск за главницата се явява основателен и следва да бъде уважен до предявения размер от  1451,04 лева. При този извод, основателна е и акцесорната претенция, тъй като задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане.

Изложеното дава основание на настоящия съд да приеме, че предявените искове са основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени в претендирания от ищеца размер.

По разноските:

При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да заплати сторените от ищцовото дружество разноски в размер на 135 лева в рамките на исковото производство, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, които следва да му бъдат присъдени.

Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 82,31 лв., които също следва да му бъдат присъдени.

В светлината на гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу В.Д.Т., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата в размер на 1451,04 лева, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. П., ул. „***, с абонатен № ***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 02.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 164,58 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 22.10.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 7658/2018 г. по описа на Районен съд П., е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от 05.11.2018 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.Д.Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ********* сумата от 135,00 лева – разноски пред Районен съд П. в исковото производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.Д.Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ********* сумата от 82,31 лева – разноски пред Районен съд П. в заповедното производство.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..

 

 

СЪДИЯ_________________