Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1613
13.05.2020 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на
петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието
на секретаря Малина Петрова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 7720 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от П.И.И., ЕГН ********** против „Белпрего” ООД, ЕИК
*********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно
основание по чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД.
Ищцата твърди,
че с договори № *** ***, ответникът като туроператор организирал две
туристически пътувания до Сиде, Анталия в Република Турция. Потребителят избрал
от програмните предложения конкретен
хотел при настаняване на 24.05.2019 г. и напускане на 31.05.2019 г. за 7
нощувки и изхранване на база – ultra all inclusive, а по втория договор за
периода 15.09.2019 г. – 22.09.2019 г. Била договорена цена по първия от общо
1610,60 лева, включваща пакет от 1593 лева и мед. застраховка, а по втория –
1633,60 лева – с пакет от 1616 лева и мед. застраховка. Ищцата следвало да
заплати капаро от 477,90 лева по първия и 490 лева по втория. На 30.11.2018 г.
платила по 500 лева капаро по двата договора.
Поради
неочаквана ситуация в семейството, се наложило да се откаже от организираните
пътувания. Уведомила за това туроператора с писмо от 21.03.2019 г., като същото
следвало да се счита и за изявление за прекратяване на договорите, поради
невъзможност да се реализират почивките.
Съгласно
раздел VII, чл. 19, ал. 2 от договорите, потребителят имал право да се откаже
от пътуването при определен вид неустойка. Ищцата се възползвала от
възможността за отказ по чл. 19, ал.2, т.1, б. „а”, съгласно която – ответникът
следвало да задържи такса резервация в размер на 40 лева по всеки договор,
поради отмяна на пътуването до 60 дни преди датата на отпътуване.
С оглед
горното, на ищцата следвало да бъде възстановена сумата от общо 920 лева по
двата договора, респ. по 460 лева за всеки, като се удържи сумата от общо 80
лева, съгл. анулационните условия. Въпреки направените многократни опити за
уреждане на отношенията, сумите не били възстановени, поради което се моли за
присъждането им, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата
молба в съда – 17.05.2019 г. до окончателното погасяване. Претендират се
разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
исковете.
Договорите
били сключени при условията на преференциални цени с включени отстъпки за ранно
записване и при цена, без калкулирана надценка за печалба на туроператора.
Неустойките за предсрочно прекратяване от потребителя били регламентирани в чл.
19, ал.3, б.”а”. След изтичане на 24 часа от сключване на договорите и до 60
дни преди датата на отпътуване – съответно 15.03.2019 г. и 10.07.2019 г.,
ищцата дължала неустойка в размер на платеното капаро и по двата договора.
Предвид изложеното се моли за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата,
че: между страните са сключени твърдените договори, по които ищцата е платила
капаро от по 500 лева за всеки; че същите са прекратени след нейно изявление,
поради лична невъзможност да осъществи организираните почивки, достигнало до
адресата, с искане за възстановяване на част от платените суми /вж. доклад на
делото – л.74-75/.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази
и ги съпостави с приетите писмени доказателства.
Налице са
валидни облигационни правоотношения по договори за организирано туристическо
пътуване. Съобразно сключения с № 4011 от 30.11.2018 г. /л.6-12/, ищцата
избрала дестинация - Сиде, Анталия в Република Турция, в конкретен хотел, при
настаняване на 24.05.2019 г. и напускане на 31.05.2019 г. за 7 нощувки и
изхранване на база – ultra all inclusive, с цена от общо 1610,60 лева,
включваща пакет от 1593 лева и мед. застраховка. Следвало да плати капаро в срок
от 24 часа след направата на резервацията в размер на 477,90 лева, като превела
500 лева. Съгласно втория договор с № *** /л.14-20/ - резервирала пътуване до
същата дестинация, в избран хотел за периода 15.09.2019 г. – 22.09.2019 г., при
обща цена от 1633,60 лева – с пакет от 1616 лева и мед. застраховка. Платила
капаро в размер на 500 лева.
Предвид отказа
от пътуванията по желание на потребителя и предсрочно прекратяване на
договорите, се спори коя е приложимата хипотеза на чл. 19 от договорите –
раздел „Анулационни условия“, респ. дължи ли се връщане на част от капарото или
не.
В тази насока
ответникът въвежда защитното възражение, че сумите не подлежат на връщане, т.к.
ищцата се е възползвала от предложените резервации с включени отстъпки за ранно
записване и преференциални цени, поради което и предвид момента на отказа от
пътуване – съгл. ал.3, б. „а“ на чл. 19 – дължи неустойка в размер на платеното
капаро. Представя писмени доказателства /оферти с конкретни параметри –
л.50-63/, от които се установява, че за различните видове стаи в избраните
хотели, са посочени различни цени в зависимост от периода на настаняване.
Изрично е описано, че при ранно записване
и заплащане на оферираните стаи – се правят отстъпки в процентно отношение от
офертната цена. Видно от цените по договорите и оферираните такива, предложените
стойности на ищцата са формирани на база взета
предвид отстъпка за ранно записване от 20 % и 35 % , с вкл. печалба за
ответника от 7 %.
От
доказателствата се установява, че ответникът е превел на „Сонар тур“ – Турция,
пълната стойност на направената резервация по първия договор на 06.02.2019 г. и
50 % по втория на 11.01.2019 г. В приложените списъци на направилите резервации
потребители съвсем ясно са описани – избраният хотел, срок на престой, пълна
цена, вид и бр. стаи, дати на настаняване и напускане, процент на плащане и пр.
В тази насока невярно е твърдението в писмената защита на ищцата, че не се
установявало, че в тези списъци фигурират именно нейните резервации – т.к. трите
й имена фигурират /макар и изписани с латински букви/, като всички останали
елементи от процесните договори са точно описани.
Спори се дали
ищцата е била наясно, че сключва договорите при съответни отстъпки от цените,
поради ранно записване. В тази връзка от ответника са ангажирани гласни
доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля – В. А. – служител на
длъжност „***“. Твърди, че познава ищцата и съпруга й. От около 5 години била
клиент на дружеството. Била със статут на „ВИП клиент“, ползвала по – специални
цени и отстъпки. Винаги имало такива при организираните пътувания, от които се
възползвала. Всички резервации, които правела, били „ранни записвания“ и имала
отстъпки в различни проценти. Знае за процесните договори, присъствал при
разговора с друг служител, който разяснил всички аспекти на офертите и
отговорил на зададените му множество въпроси. Резервациите били направени и ищцата
попитала за отстъпките. Позвънили на управителката, която разрешила, както
винаги, процент отстъпка за двете пътувания. Ищцата се съгласила, платила
капаро.
Един ден заедно
със съпруга си посетили туроператора и заявили, че искат да се откажат от
договорите. Ответникът обаче вече бил превел суми на турския си партньор и
нямало как да върне капарото. Пояснява, че принципът на ранните записвания е,
че няма връщане на капарото, защото се превежда на турските партньори. Тъй като
процесните резервации били ранни, имало отстъпка от 35 % до 45 % от
стандартната цена. Освен тях, ищцата ползвала и допълнителни отстъпки, т.к.
била „ВИП клиент“. Лично й разяснил при сключване на договорите, че ще се
ползва както от преференциите на ранните записвания, така и от отстъпката на
самия туроператор. Именно при тези условия били сключени договорите. Допълва,
че предложил застраховка „отмяна на пътуването“, при която застрахователят щял
да възстанови 100 % от сумата, при отказ на потребителя, но ищцата и съпругът й
отказали да се възползват от нея.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля, т.к. са ясни, конкретни, последователни,
непротиворечиви и житейски логични, вкл. като съобрази изискването на чл. 172 ГПК. Няма причина да не бъдат възприети, т.к. са непосредствени и кореспондират
на останалите доказателства по делото, като не се опровергават от други ангажирани.
Не се споделят възраженията на ищцата и в писмената защита за тяхната
недопустимост, поради наличие на забрана по чл. 164, ал.1 ГПК. Няма законова
пречка – при наличие на писмени договори, за обстоятелствата около сключването
им; смисъла и значението на част от постигнатите уговорки, респ. за изясняване
на действителната обща воля на страните, да се допускат св. показания /вж. напр.
Решение № 237/25.10.2017 г. по гр.д. № 5093/2019 г. на ВКС, IV г.о./.
Предвид така
установената фактическа обстановка, съдът приема, че при сключване на
договорите, ищцата несъмнено е била наясно, че встъпва в правоотношенията, при
условия на ранно записване за избраните почивки, като се е възползвала от
предложените от ответника отстъпки от стандартните цени, на които той е имал
право като туроператор. Дори и без да се ползват данните от св. показания и
двата релевантни факта – ранно записване
и ползвани отстъпки, са доказани от останалите доказателства. Като се
съобрази датата на сключване на договорите – 30.11.2018 г. и периодите на
избраните почивки, е видно, че резервациите са направени значителни периоди
предварително, при което е налице „ранно записване“. Да се приеме противното,
при положение, че от 30.11.2018 г. до избраните дати на настаняване има
съответно – шест и десет месеца, е фактически и житейски алогично. Досежно
факта на ползвани отстъпки – установява се от ценовата листа на турския
туроператор, посочената и ползвана преференция от ответника като партньор и
математическа сметка на цената с и без отстъпки, съпоставена с цените по двата
процесни договора. В този смисъл, неподкрепени с доказателства са доводите на
ищцата в писмената защита, че цените, записани в договорите, съответствали на обявените
такива в сайта на отв. дружество към 30.11.2018 г. Такива данни по делото няма,
докато отв. ангажира доказателства, че от предоставените му цени са направени съответните
отстъпки, сл. което са формирани посочените в договорите стойности.
За
обстоятелството, че ищцата е била наясно, че ползва отстъпки, както поради
ранното записване, така и доколкото е специален клиент за ответника, се
кредитират св. показания. Дори да не е била обаче, е подписала договорите при
доказаното им съдържание. Част от него са уговорените цени, които са формирани
при направени отстъпки, предвид ранните резервации. Следователно, дори да не е
била наясно за ползваните преференции /което според съда не е така/,
направените записвания са ранни, предвид периодите от скл. на договорите до
началото на почивките, а туроператорът доказва по категоричен начин, че
предложените цени са при съответни преференции.
С оглед горното,
съдът приема, че поради ранното записване с включени отстъпки, приложима в
отношенията между страните е разпоредбата на чл. 19, ал.3, б.”а” от договорите.
След изтичане на 24 часа от сключването им и до 60 дни преди датата на
отпътуване – съответно 15.03.2019 г. и 10.07.2019 г., ищцата дължи неустойка в
размер на платеното капаро. Няма основание за връщането му, нито за приложение
на цитираната от ищцата хипотеза на чл. 19, ал.2, т.1, б. „а”, т.к. по делото
се доказа наличие на специални предпоставки, които изключват възможността за
възстановяване на претендираните части от платеното. Тя не се е възползвала от
предложената й застраховка „отказ от пътуване“, каквато възможност изрично
фигурира и в текста на договорите.
За пълнота –
въведените едва в писмената защита възражения, че в разрез с изискванията на
чл. 82 и чл. 83 ЗТ, ищцата не била запозната със стандартния формуляр за
предоставяне на информация по туристическото пътуване, като отв. не предоставил информация, съгл. прил. 1 и
прил. 2, преди скл. на договора, са несвоевременни
и преклудирани. Не са били формулирани в хода на производството и
ответникът не се е защитавал по тях, съотв. не е разпределяна док. тежест, поради
което и съдът не дължи мотиви по същество. Дори да се приеме различно
становище, в договорите изрично е записано, че неразделна част са ОУ, като са
сключени на база информацията на туроператора по чл. 80, изискванията на чл. 81
и на чл. 82 ЗТ, с които потребителят, преди
сключване на договорите, е
предварително запознат. С подписването им, ищцата се е съгласила с тези
условия и е декларирала, че описаните изисквания са спазени, а необходимата
информация – предоставена. Поради това, освен преклудирани, възраженията са и
неоснователни. Договорите съдържат цялата изискуема от чл. 82-84 ЗТ информация,
като твърдението, че в тях следвало да бъде посочено изрично, че се сключват
при преференциални условия /изявление в о.с.з – л.74/, не се споделя, т.к.
подобно изискване, още повече, което да води до някакъв порок на договорите,
посочените норми на ЗТ не съдържат. И
поради това, доп. уговорки между страните са установими и чрез св. показания.
Предвид изложеното,
предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода
на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за плащане на 350 лева – адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС /по
отношение на което не е направено възражение за прекомерност до преклузивния за
това срок – приключване на устните състезания по делото/.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от П.И.И., ЕГН **********
против „Белпрего” ООД, ЕИК ********* искове за присъждане на общо 920 лева - сбор от по 460 лева, представляващи подлежащи
на връщане платени суми за капаро по договори № *** за организирани
туристически пътувания, ведно със законната лихва, считано от постъпване на
исковата молба в съда – 17.05.2019 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА П.И.И., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на
„Белпрего” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера,
ул. „Шипка“ № 1, вх.1, ет. 1, ап. 1, сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/ - разноски за настоящото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ