Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл.258 и сл ГПК. С решение № 11 от 10.02.2010г. по гр.д.№ 865/2009г. Районен съд С. е отхвърлил иска на „П. Б./.” С. за установяване на задължение на Б. Т. К. ЕГН * от гр.С. в размер на ...лв. главница, представляваща остатък от задължение по запис на заповед издаден от Е.Г. Я.,като обезпечение по договор за П. д. № 042-207416/21.06.06г. и авалиран от Б. Т. К. ,ведно със законната лихва от 05.08.2009г. до окончателното изплащане на сумата ,като неоснователен. Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът ,които в предвидения за това срок го обжалва. Във въззивната жалба се твърди,че неправилно съдът е приел възражението на ответника авалист относно нищожността на записа на заповед поради неопределеност на падежа.Твърди,че неправилно е прието записа на заповед да е с два падежа-на предевяване и на определен ден.Твърди записа да е издаден на предевяване, като фиксираната в него крайна дата касае единствено предевяването му.Посочва,че след предевяването му е настъпила изискуемостта на претендираното вземане.Моли за решение с което да се отмени обжалваното и се постанови друго,с което се приеме за установено,че ответникът дължи на банката сумите и направените в производството разноски от 111.90Ùв.,претендира разноските за двете инстанции. От ответника по жалба не е подаден писмен отговор,не е заемано становище.Представена е писмена защита с която се твърди,че не дължи изпълнение по издадения запис на заповед поради нищожността на същия поради противоречие с чл.536,ал.1 вр.535,т.3 вр.чл.486,ал.1 ТЗ.Моли за оставяне в сила на постановеното решение. Окръжният съд като съобрази оплакванията в жалбата,становищата на страните и развитите доводи и след като обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срок срещу валиден съдебен акт от надлежна страна в процеса и като такава е процесуално допустима.Разгледана по същество е основателна. Производството пред Районен съд С. е образувано по искова молба на „П. Б. /Б.” С. с искане по реда на чл.422 ГПК да бъде установено със сила на пресъдено нещо съществуването на вземане в размер на 5588.88лв. което Банката има към солидарния длъжник Б. Т. К. и произтичащо от издаден запис на заповед от главния длъжник Е. Г. Я. в полза на ищеца на 21.06.06г. за сумата от 13 935.01лв.,платима при предевяване с краен срок 07.07.2011г. ,и съотв. предявен на 27.07.09г. Посочва записа на заповед да е издаден като обезпечение по Договор за банков кредит № 042-207416/21.06.06г. сключен между банката като кредитор и Е.Г.Я. като кредитополучател и М. Г. Я. като солидарен длъжник. По този договор банката е отпуснала на Я. сумата от 10000лв.Посочено е,че кредитополучателят и солидарният длъжник системно не спазвали договора ,поради което на 27.07.09г. записа е предявен на издателя му Е.Г.Я. Със заявление по чл.417 ГПК остатъка по кредита е обявен за предсрочно изискуем. От ответникът К. в съдебно заседание е оспорена исковата претенция с твърдение записа да е нищожен поради посочване на падежа с две дати. По делото е изслушано заключение на съдебно икономическа експертиза,вещото лице по която е установило размера на дължимата сума по процесния договор за банков кредит към момента на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение да е 5588.88лв. от които 5450.43лв. просрочена главница и наказателна лихва върху нея за периода 22.07.-04.08.2009г.- 64.92 лв. За да отхвърли предявения иск Районният съд е приел ,че в процесната ценна книга са налице два начина за определяне на падежа,поради което записа на заповед е нищожен и не може да породи задължения за ответника. Окръжният съд приема следната фактическа обстановка: Безспорно е ,че със заявление от 05.08.09г. ищецът е поискал по реда на чл.417 ГПК издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в размер на 5588.88лв. по представен запис на заповед от 21.06.06г. с издател Е. Г.Я. и авалист Б. Т. К. като част от задължение за 13 935.01лв. Представения запис на заповед е посочен да е на предевяване, с краен срок не по-късно от 07.07.2011г., предявен е на 27.07.2009г. на длъжника Е.Я.. С разпореждане № 631/10.08.09г.по ч.гр.д.№ 735/09г.е разпоредил издаването на заповед за незабавно изпълнение за посочената сума- остатък от задължение за плащане в размер на 13 935.01лв. , както и за законната лихва върху нея считано от 05.08.09г. до окончателното изплащане и за 111.90лв. разноски по делото.По подадено възражение срещу заповедта с определение на съда от 03.09.09г. и на осн.чл.420 ГПК е спряно принудителното изпълнение по изп.д.№ 243/09г. на ЧСИ с рег.№ 729 .Предявена е и исковата претенция на дружеството съгл. нормата на чл.422 ГПК .В производството пред Районния съд е представен договор за кредит № 042-207416/21.06.06г. с кредитополучател Е. Я. и солидарен длъжник М.Я. за сума в размер на 10000лв.с график за погасяване на кредита, както и анекс № 1 към посочения договор от 23.03.2009г. ,с който като солидарен длъжник е посочен и Г.Я.. При така изложеното от съвкупната преценка на обсъдените доказателства се установява наличие на каузална облигационна връзка между банката и другия солидарен длъжник-Е. Я. ,възникнала по договор за заем от 21.06.06г. и наличие на редовен запис на заповед с издател Е. Я.,обезпечаващ вземането на заемодателя по договора.При така поетото задължение за плащане по менителничния ефект каузата съществува ,но стои извън съдържанието на документа, като кредитора по същия е приел да събере вземането си на основание ценната книга.Такава възможност е дадена с разпоредбата на чл.417 т.9 ГПК .При безспорност на каузално отношение по ценната книга- установеното заемно отношение в производството за установяване съществуването на вземането на кредитора поради оспорване от солидарния длъжник К., съдът кредитира заключението на вещото лице като обосновано и неоспорено от ответника досежно размера на задължението .Съдът намира за основателни и доказани твърденията на ищеца,че издадения запис за заповед от Я. и авалиран от К. отговаря на изискванията в нормата на чл.535 ТЗ при съдържащи се реквизити за ценната книга. Падежа на плащане е определен съгл. чл.486,ал.1,т.1 ТЗ с изрично посочване „на предевяване” и фиксирана крайна дата за предевяването.При безспорност на предевяването му преди нея, а именно на 27.07.09г. следва да се приеме,че ценната книга удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срищу задължилия се и авалиралия това задължение.С оглед на изложеното предявения установителен иск е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.Като е стигнал до извод за определяне на падежа по два начина в процесната ценна книга,респ. до недействителност на записа и до отхвърляне на исковата претенция, съдът е постановил неправилен съдебен акт. По изложените съображения въззивната инстанция приема,че жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена. Обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго,с което да се приеме за установено съществуване на вземане на „П. Б./Б.” С. по отношение на Б. Т. К. за сумата от ....лв. по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на запис на заповед от ....г. ,ведно с посочените законни последици и разноски в заповедта. При този изход на спора и на осн.чл.78,ал.1 ГПК на жалбоподателя се дължат направени в производството пред двете инстанции разноски в размер на 169.40лв. Водим от горното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК,Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 11 от 10.02.09г. по гр.д.№ 865/09г. на СвРС, вместо което постановява: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуване вземане на „П. Б./. С.,със седалище и адрес на управление С. общ.С., бул.”Х.Б.” . срещу Б. Т. К. ЕГН * от гр.С.,ул.”П.Е.Ч.” 4 по издаден запис на заповед от .....г. в полза на банката от Е.Г. Я. ЕГН * от гр.С. и авалиран от Б. Т. К. ЕГН * от гр.С. за сумата от ....лв. ведно със законната лихва от 05.08.09г. до окончателното изплащане и за сумата от 111.90лв. разноски по делото съгл. заповед за изпълнение на парично задължение № 631/10.08.2009г. по ч.гр.д.№ 735/09г. на Районен съд С.. ОСЪЖДА от Б. Т. К. ЕГН * от гр.С.,ул.”П.Е.Ч.” 4 да заплати на на „П. Б./. С.,със седалище и адрес на управление С. общ.С., бул.”Хр.Б.” 1. сумата от 169.40лв. разноски за двете инстанции. Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |