Р
Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
28.06.2018 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
|
Районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
29.05. |
Година |
2018 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Вергиния Еланчева |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Марияна Динкова |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
съдията |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
АН |
дело номер |
453 |
по
описа за |
2018 |
година. |
|||||||||||||||
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1300-000190/15.03.2018г.,
издадено от Началник на сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което са наложени
административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.185
от ЗДвП и по т.2.- „глоба” в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2
предл.1 от ЗДвП, на Е.Р.К. ***, с ЕГН **********, за извършени нарушения: по
т.1 - на чл.20, ал.1 от ЗДвП и по т.2 - на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена от Е.Р.К., чрез
упълномощен защитник, който намира същото за неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Сочи, че съставения акт не бил съобразен с реалната
фактическа обстановка. Жалбоподателят не бил управлявал товарния автомобил в
несъответствие с пътните условия и състоянието на пътя. Произшествието се
случило при извършване на дейност по снегопочистване на стръмна заледена част
от пътя, като случилото се не било по негова вина. Жалбоподателят не бил
извършил твърдените нарушения, тъй като контролирал пътното превозно средство,
което управлявал и нямало индикации да се е движил със скорост, несъобразена с
обстоятелствата по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Моли съдът да отмени обжалваното
наказателно постановление.
Жалбоподателят в съдебно заседание се явява лично и със защитника си, който
поддържа жалбата. Доразвива изложените в същата доводи и моли съдът да
постанови решение, с което да отмени атакуваното постановление като
незаконосъобразно и необосновано.
Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не
се явява и не се представлява. Депозирал е писмено становище, с което оспорва
жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното
постановление.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно
призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се
представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 26.02.2018г. свидетелите А.А.
и С.Б. - служители в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, били на работа съгласно
утвърден график. Сутринта на същата дата служител от ОДЧ ги уведомил за
настъпило ПТП по пътя за гр.Ардино. Свидетелите А. и Б. посетили веднага
мястото на произшествието на път III 865, км.56+900м.,
където установили, че е настъпило ПТП с участници товарен автомобил „Мерцедес
Актрос“ рег.№ К 9971 ВА, управляван от жалбоподателя Е.Р.К., и лек автомобил „Опел
Астра“ рег.№ К 7845 АК с водач св.М.Х., който бил спрял в края на пътното
платно. Контролните органи изяснили механизма на настъпилото ПТП, тъй като
двете превозни средства и водачите им все още били на място. Констатирали, че
на 26.02.2018г. около 09.20 часа на път III 865, км.56+900м.,
община Кърджали, жалбоподателят управлявал снегопочистващ товарен автомобил „Мерцедес
Актрос“ рег.№ К 9971 ВА, като не се съобразил с релефа на местността и
състоянието на пътя, а впоследствие загубил и контрол над превозното средство, което
тръгнало на заден ход и блъснало спрелия лек автомобил „Опел Астра“ рег.№ К
7845 АК. Вследствие на това настъпва ПТП с материални щети по автомобила „Опел
Астра“. Мястото на произшествието представлявало стръмен заледен участък от
пътя, на завой. По повод така установените нарушения, срещу жалбоподателя бил
съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.20, ал. 1 и ал.2
от ЗДвП, който той подписал и получил с възражение. На 06.03.2018г. Е.Р.К. депозирал и писмено възражение срещу съставения
АУАН от 26.02.2018г. След извършена проверка същото не било уважено и на 15.03.2018г. наказващият орган издал обжалваното постановление, с което наложил на жалбоподателя административни наказания: по т.1.- „глоба” в
размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП и по т.2.- „глоба” в размер на 200
лв. на основание чл.179, ал.2 предл.1 от ЗДвП, за извършени нарушения: по т.1 -
на чл.20, ал.1 от ЗДвП и по т.2 - на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на гласните
доказателства - показания на свидетелите А.А., С.Б. и М.Х., както и писмените доказателства,
приети по делото - Акт за установяване на
административно нарушение № 190 от 26.02.2018г., който като редовно съставен се
ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Справка за
извършена проверка по подадено възражение срещу АУАН от 26.02.2018г.; Докладна
записка, изготвена на 09.03.2018г. от актосъставителя А.А.; Справка за
нарушител/водач на жалбоподателя; Протокол за ПТП № 1575795 от 26.02.2018г.;
Писмено възражение против АУАН от 26.02.2018г.; Писмено възражение против Протокол
за ПТП от 26.02.2018г.; Заповед Рег.№ 8121з-952 от 20.07.2017г. на МВР,
установяваща компетентността на актосъставителя и наказващият орган.
При така приетото за установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество,
тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок съгласно
чл.59, ал.2 от ЗАНН.
По т.1 от наказателното
постановление: Разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП задължава водачите
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Контролът върху управлението се изразява
в постоянното внимание на водача за техническо овладяване на автомобила отвътре,
т.е. да владее работата върху техническите органи, елементи и системи за
неговото управление. Безспорно се установи по
делото, че с поведението си на процесната дата и място жалбоподателят Е.К. е
нарушил посочената норма, тъй като не е осъществил непрекъснат контрол над
управляваното от него МПС. Затова
правилно е прието, че е налице самостоятелно деяние по чл.20, ал.1 от ЗДвП,
което също е в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП. При дадената правилна
квалификация на извършеното административно нарушение законосъобразно е
приложена санкционната разпоредба на
чл.185 от ЗДвП, според която за нарушение на този закон и на издадените въз основа
на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба до 20 лв. В такъв размер
е и наложеното на жалбоподателя административно наказание, което настоящия съд с оглед
обстоятелствата по делото счита за справедливо. Ето защо в тази част наказателното постановление се явява законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
По т.2 от
наказателното постановление: На жалбоподателя е
вменено и нарушение по чл.20, ал.2 от
ЗДвП, която разпоредба задължава водачите на пътни
превозни средства при избиране скоростта на движение да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Съобразената
скорост се определя само и единствено от факторите и условията на пътя,
примерно изброени в чл.20, ал.2 от ЗДвП. Тя трябва да осигури
безопасност за участниците в движението, поради което при нарушение на
правилото по чл.20, ал.2 от ЗДвП конкретната стойност на
съобразената скорост не е константна величина, а зависи от различните
фактори, с които водача на МПС е
задължен да се съобрази. Санкционната норма на чл.179,
ал.2 от ЗДвП гласи, че този който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява
престъпление. За да е съставомерно деянието по този текст е необходимо от обективна
страна да е допуснато конкретно нарушение на правилата за движение от тези
визирани в чл.179, ал.1 или ал.2 от ЗДвП, а също така, това нарушение да е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. От доказателствата по
делото се установява, че жалбоподателя управлявайки товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ рег.№ К 9971 ВА при
избиране на скоростта на движение не се е
съобразил с посочените изисквания в чл.20, ал.2 от ЗДвП,
а именно с релефа на местността и състоянието на пътя. Именно това негово нарушение е
станало и причина за настъпване на ПТП. Затова правилно е била ангажирана отговорността му на
основание чл.179, ал.2 предл.1 от ЗДвП. Наложеното наказание е в единствено
възможния законов размер и съда няма правомощия да го намали, предвид правилото
на чл.27, ал.5 от ЗАНН. Ето защо, наказателното постановление в тази част следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
При извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН
и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно,
отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушенията са пълно описани
с всички относими към състава признаци, посочени са времето, мястото и
обстоятелствата, при които са били извършени. Затова неоснователни се явяват
твърденията на жалбоподателя за
незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление. Подобни
нарушения от страна на административнонаказващият орган, включително в
процедурата по установяване на нарушението и налагане на конкретното наказание,
съдът не констатира. Авторството на деянието също е установено по несъмнен
начин от показанията на свидетелите А.А., С.Б. и М.Х., последният от които е и
очевидец на нарушението. Фактът, че нарушенията са били извършени от
жалбоподателя, който управлявал снегопочистващ автомобил, не го оневинява.
Напротив, като такъв от него се изисква по-голяма отговорност за спазване на правилата за движение. Не на последно място, следва
да се посочи, че няма пречка да бъде реализирана отговорност на водача
едновременно по чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като двете нарушения не
се припокриват, нито пък взаимно се изключват с оглед конкретното инкриминирано
поведение на жалбоподателя. В този смисъл е и практиката на ВКС по прилагането
на тези разпоредби.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1300-000190/15.03.2018г.,
издадено от Началник на сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което са наложени
административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 20 лв. на основание
чл.185 от ЗДвП и по т.2.- „глоба” в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2
предл.1 от ЗДвП, на Е.Р.К. ***, с ЕГН **********, за извършени нарушения: по
т.1 - на чл.20, ал.1 от ЗДвП и по т.2 - на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр.
Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14- дневен срок от съобщаването
на страните, че е изготвено.
Районен
съдия: