Решение по дело №4431/2003 на Софийски градски съд

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 09.01.2013 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав:              

                                                                           

Съдия: Евгени Г.

 

при секретаря Ю.Ш., разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. №  4 431 по описа за 2011 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) на И.Б.К.,***, Л.  Л.К.,***, и Д.Л.К.,*** и постоянен адрес в гр. С., ул. „К.П.” *, ет. 1, срещу „Д.” ЕООД, с адрес на управление в гр. С., ул. „К.Т.Н.” **, за обявяване за окончателен на предварителен договор от 15.01.1998 г. за покупко-продажба на недвижими имоти.

Предмет на предварителния договор са били следните недвижими имоти:

1.             Апартамент No. 16, мазе No. 15 и 5,54% идеални части от общите части на сградата и от дворното място, върху което е построена. Апартаментът се намира на ет. 4 в жилищната сграда на ул. „В.К.” No. **** в гр. С.. Той е с площ от 124,40 кв. метра и се състои от входно антре, дневна, кухненски бокс, три спални, баня с тоалетна, мокро помещение, тоалетна и две тераси. Неговите съседи са: улица, общи части, апартамент No. 17 и двор. Мазето е с площ от 4,97 кв. метра. Неговите съседи са: мазе No. 14, мазе No. 10 и от две страни коридор. Мястото, в което е построена сградата, представлява УПИ XX-52,53 от кв. 173а по плана на гр. С., местност „Л.”. Неговите съседи са: УПИ XIX-56, ул. „В.К.”, УПИ XXII-49, имот пл. No. 51 и имот пл. No. 54;

2.             Апартамент No. 17, мазе No. 14 и 2,72% идеални части от общите части на сградата и от дворното място, в което тя е построена. Апартаментът се намира на ет. 4 в жилищната сграда на ул. „В.К.” No. **** в гр. С.. Апартаментът е с площ от 64,24 кв. метра и се състои от входно антре, дневна с кухненски бокс, спалня, дрешник, баня с тоалетна, тоалетна, тераса. Неговите съседи са: общи части, апартамент No. 16, двор, стълбище. Мазето е със съседи: мазе No. 13, мазе No. 9, мазе No. 15 и коридор. Дворното място е описаното в т. 1;

3.             Гараж 2 и 1,137% идеални части от общите части на сградата и дворното място, в което е построена. Гаражът се намира на приземния етаж на жилищната сграда на ул. В.К.” No. **** в гр. С.. Дворното място е описаното в т. 1.

 

[2] ОСЪЖДА И.Б.К., Л.  Л.К. и Д.Л.К. да заплатят на основание чл. 60 от ГПК (отм) 595,00 лева държавна такса по сметка на СГС.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в четиринадесетдневен срок от уведомлението за изготвянето му.

 

[4] Ако ищците обжалват решението, с въззивната си жалба те следва да представят доказателство, удостоверяващо внасянето на 497,50 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е гражданско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.     На ищеца

 

[5] И.Б.К., Л.Л.К. и Д.Л.К. заявяват в искова молба от 12.12.2003 г., че с ответника «Д.» ЕООД (Д.) са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот[1]. Д. е следвало да прехвърли на ищците собствеността на имота на 30.07.1998 г. Тъй като той не го е направил, ищците молят съда да обяви предварителния договор за окончателен (вж. исковата молба, л. 4).

 

2.     На ответника

 

[6] Ответникът Д. не е оспорил предявения иск (вж. протоколите от с. з. на 14.04.2004 г., л. 26, на 11.05.2012 г., л. 93, и на 26.10.2012 г., л. 126).

 

3.   На третите встъпили лица

 

[7] Третите встъпили лица Н. Б.в Г. и К.Я.Г.-Г. са оспорили предявения иск. Те са заявили, че не Д. е собственик на имота, а те. Затова те молят съда да отхвърли иска (вж. протокола от с. з. на 26.10.2012 г., л. 126).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[8] На 15.02.1995 г. от собствениците на описаното в § 1 от решението дворно място е било прехвърлено на Д. правото на строеж за построяването на жилищна сграда (вж. нотариалния акт, л. 11-13). На 28.08.1996 г. Н.Г. и К.Г.-Г. са придобили правото на строеж за двата апартамента, описани в § 1 от решението и правото на собственост за гаража, описан пак там (вж. решението на СГС, л. 69-79, което е влязло в сила).

 

[9] На 15.01.1998 г. Л.К. и И.К. от една страна и Д. от друга са сключили договор. По него Д. се е задължил  да изгради обектите, описани в § 1, и да прехвърли собствеността за тях на Л. и И. К. (вж. договора, т. 2, л. 11). Не се спори, че Д. е изградил обектите, описани в § 1, но не е прехвърлил собствеността за тях на ищците.

 

[10] Ищците са заплатили 400,00 лева държавна такса (вж. л. 1) и 1 200,00 лева на адвокат (вж. л. 4). Д. е заплатил 100,00 лева на адвокат (вж. л. 24).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[11] И., Л. и Д. К. са предявили срещу Д. иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на предварителен договор за окончателен. Искът е неоснователен и съдът го отхвърля.

 

1. По иска по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите

 

[12] Съгласно чл. 19, ал. 3 ЗЗД, всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателен договор. Когато задължението е да се прехвърли право на собственост върху имот, съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърлянето на собствеността на имота, включително дали отчуждителят е собственик на имота (вж. чл. 363 от ГПК). Следователно, предпоставките за уважаването на иска са: 1. ответникът да е собственик на недвижим имот; 2. наличие на валиден предварителен договор между ищеца и ответника за продажба на този недвижим имот; 3. да не е сключен окончателен договор; 4. ищецът да иска от съда обяването му за окончателен; 5. ищецът да е  изправен относно изпълнението на задълженията си по предварителния договор; 6. процесният имот да е в степен на завършеност, позволяващ сделки с него (груб стореж).

 

[13] Съдът установи, че собственик на процесните недвижими имоти е не Д., а третите встъпили лица Н.Г. и К.Г.-Г.. Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.

 

2. По разноските

 

[14] Ответникът и третите встъпили лица не търсят разноски. Съдът установи, че ищците са внесли 400,00 лева държавна такса при дължима такса от 995,00 лева. Затова на основание чл. 60 от ГПК (отм) съдът следва да осъди ищците да заплатят 595,00 лева държавна такса.

 

Съдия: