РЕШЕНИЕ
№ 250
гр. Кюстендил, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20251500500345 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258
и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Постъпила е въззивна жалба с вх.№6412/03.06.2025 г. от *** *** ***, *** ***
*** и *** *** ***, като наследници на Л. Е. С., с адрес: гр. К., ул. „**********“ №*,
чрез пълномощника адв. П. Ч. от САК, насочена срещу Решение №548/05.05.2025 г. на
Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д. №578/2024 г. по описа на същия съд.
С обжалваното решение РС – Кюстендил е осъдил, на основание чл. 274, ал. 1, т.
1, пр. 1 от КЗ /отм./ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, всеки от ответниците*** *** ***, с
ЕГН: **********, *** *** ***, с ЕГН: **********, *** *** ***, ЕГН: **********, с
адрес: гр.К., ул. "************" № *, в качеството си на наследник по закон на Л. Е.
С., притежавал ЕГН **********, починал на ** ** **** г., да заплати на
"Застрахователно дружество Евроинс" АД, п.к. 1592 - София, бул. "Хр.Колумб" № 43,
ЕИК: *********, представлявано от Й. Ц. - изпълнителен директор и Р. Б. -
изпълнителен директор, по 1/3 (една трета) от сумата в размер на 10 000 лева,
представляваща част от изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 30 000
лева по застрахователна претенция № **********/11.12.2015 г. за виновно причинени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
(07.03.2024г.) до окончателно изплащане на сумата. Осъдил е ответниците на заплатят
на ищцовото дружество сумата от 555 лева, представляваща направени разноски в
производството, а "Застрахователно дружество Евроинс" АД, е осъдено да заплати по
сметка на Районен съд – Кюстендил сумата от 85 лева, дължима за възнаграждение
вещото лице.
1
Обжалваното решение се приема за неправилно, като се навежда възражение, че
към момента на завеждане на исковата молба е изтекъл абсолютният давностен срок за
претендиране на този вид отговорност, който, според въззивниците, бил тригодишен,
съгласно разпоредбата на чл.378, ал.1 от КЗ. Отделно от изложеното възражение се
акцентира и на неправилното изчисление на института на погасителната давност, тъй
като датата на застрахователното събитие била 29.04.2015 г., от което следвал и
изводът, че е изтекла и общата петгодишна давност за реализиране на ищцовата
претенция.
Алтернативно, при невъзприемане на доводите за изтекла погасителна давност
относно процесното вземане, се излагат съображения за неоснователност на исковата
претенция, като се твърди, че не се установяват факти и неправомерни действия,
осъществени от наследодателя на въззивниците, довели до причиняване на телесни
увреждания на В. С. и респ. наличие на причинно – следствена връзка между
действията на водача на МПС и претендирания вредоносен резултат. Възразява се
срещу извършеното от първостепенния съд позоваване на разпоредбата на чл.300 от
ГПК във връзка с влязла в сила Присъда по НОХД №1487/2015 г. по описа на КнРС,
като се сочи, че приетата в производството по въззивна проверка на присъдата, а
именно в образуваното ВНОХД №458/2020 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил,
комплексна съдебна и автотехническа експертиза категорично отричала виновното
поведение от страна на Л. Е. С. – наследодател на въззивниците. По настоящото
производство не било изяснено какъв е бил предметът на воденото гражданско дело
№11010/2015 г. на СГС, както и по какъв начин било заплатено застрахователното
обезщетение на пострадалата В. С.
Въз основа на изложените съображения се поддържа искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен предявения
иск.
Заявява се доказателствено искане за изискване и прилагане към материалите на
настоящото производство на ВНОХД №458/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Кюстендил и гражданско дело №11010/2015 г. по описа на СГС, което е било оставено
без уважение, поради ограниченията на чл. 266 от ГПК и липсата на надлежни доводи
в обратен смисъл.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна – ЗД „ЕВРО ИНС“ АД, чрез пълномощника юрк. Я. Н. – Ц.
Излага се становище за неоснователност на въззивната жалба като се сочи, че
давностният срок при процесния иск е 5 годишен и започва да тече от датата на
заплащане на застрахователното обезщетение и встъпване в правата на застрахованото
лице.
Сочи се и деликтно поведение на управлявалия МПС Л. Е. С., установимо от
приложения по делото Констативен протокол за ПТП, от който било видно, че С.
управлявала превозното средство с алкохол над допустимото количество.
Ето защо се поддържа искане за потвърждаване на обжалваното решение като
правилно.
Претендират се разноски за въззивната инстанция за заплатено юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез писмено
становище на ангажирания процесуален представител адв. П. Ч. от САК. Въззиваемата
страна също не изпраща представител, но в писемно становище не нейният
2
пълномощник е изразено мнение, че въззивната жалба е неоснователна.
При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства, намира,
следното от фактическа страна:
Районен съд-Кюстендил е бил сезиран с искова молба, депозирана от
"Застрахователно дружество Евроинс" АД, п.к. 1592 - София, бул. "Хр.Колумб" № 43,
вписано в ТР при АВ с ЕИК: *********, представлявано от Й. Ц. - изпълнителен
директор и Р. Б. - изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Я. Н. - Ц., насочена
против наследниците на *** *** ***, *** *** ***, с ЕГН: **********, *** *** ***, с
ЕГН: **********, *** *** ***, ЕГН: **********, с адрес: гр.К., ул. "*************"
№ *.
Заявено е било искане за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото
дружество, на основание чл.500, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ главница в размер на 10 000 лева,
представляваща част от изплатеното обезщетение в размер на 30 000 лева за виновно
причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендирани са били направените разноски в исковото производство и
юрисконсултско възнаграждение.
Поддържано е било, че на 29.04.2015 г. в района на гр.К., на ул. "*********"
настъпило ПТП, причинено от водач на лек автомобил с марка "*******", с ДК№
********, в резултат на което пешеходецът В. Н. С. претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се болки и страдания от настъпилото при този инцидент счупване на дясна
бедрена кост в горния й край. Това пътно произшествие било констатирано от органите
на ПП КАТ с Констативен протокол за ПТП с пострадали № 1139р-487/30.04.2015 г., от
който било видно, че водачът на автомобила бил виновен за настъпилото ПТП, тъй
като не пропуснал преминаващия през пешеходната пътека, пешеходец, с оглед на
което му нанесъл телесни увреждания, като контролните органи били установили по
надлежния ред, че лицето, което е управлявало МПС-то, било с концентрация на
алкохол в кръвта над установената по закон норма - 0,98%.
Посочено е било, че между ищеца и собственика на лекия автомобил бил
сключен застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" № 07114001920273/22.07.2014 г., валиден към датата на процесното
ПТП. Поради това била образувана застрахователна претенция №
**********/11.12.2015 г. за обезщетяване на претърпените от В. С. от произшествието,
неимуществени вреди.
Тъй като Л. Е. С., ЕГН **********, починал на **.**.**** г., бил издаден акт за
смърт № 1490/11.12.2023 г. в гр. С., а ответниците *** *** ***, *** *** *** и *** ***
***, като негови наследници, следвало да възстановят съобразно наследствения дял на
всеки от тях на „ЗД Евроинс“ АД, на основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ, главница в размер
на 10 000 лв., частично от 30 000 лв., представляващи изплатено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди по щета № **********/11.12.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане.
Обоснован бил правен интерес от предявяване на иска срещу водача на
застрахования автомобил, тъй като според чл.477, ал.1 КЗ застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ било всяко лице, което извършва фактически действия по
3
управление/ползване на застрахованото МПС на законно основание.
По силата на спогодба от 01.02.2019 г. за изплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 30 000 лева, то било изплатено в цялост по сметка на
правоимащото лице на 11.03.2019 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответниците са поддържали възражения за нередоност на исковата молба, поради
съдържащите се в нея противоречия между фактическите твърдения и искането към
съда, доколкото никъде не били описани и установени факти и неправомерни
действия, осъществени от ответниците, с възможен престъпен или деликтен резултат,
довели до причиняване на телесни увреждания на В. С. и наличие на
причинноследствена връзка между действията на водача на МПС-то и претендиран
вредоносен резултат Липсвало и влязло в сила съдебно решение или присъда по
отношение на водени административни или наказателни производства спрямо водача
Л. С., а позоваването на фактите, описани в констативен протокол от 30.04.2015 г., по
никакъв начин не представлявали валидно правно основание за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Оспорен е механизмът, причинно-следствената връзка и настъпилите
увреждания при процесното ПТП.
Позовали са се и на това, че към момента на завеждане на исковата молба бил
изтекъл абсолютният давностен срок за претендиране на договорна отговорност,
респективно на обезщетение, съгласно чл.378, ал.1 от КЗ. Поискали са отхвърляне на
претенцията като просрочена по давност или същата да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана поради липса на валидно правно основание за присъждане
на претендираната сума. Претендирани саи разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
В хода на производството пред КРС са приети приложените с исковата молба
писмени доказателства, от анализа на които се установява, че на **.**.**** г., около
**.** часа, в гр.К., на кръстовище образувано между ул.”*******” и ул.”********”,
при управление на МПС – лек автомобил марка „*****” модел „*****” с ДК №
********, на пешеходна пътека, намираща се на ул.”*********”, Л. Е. С. е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП; чл.47 от ЗДвП;
чл.119, ал.1 от ЗДвП и с това по непредпазливост е причинил на пешеходеца В. Н. С. от
гр.К. средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на дясна бедрена кост, която
е довела до трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник и деянието е
извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта си 0.98 на хиляда,
установено по надлежния ред. За това престъпление по чл.343, ал.3, пр.1 и последно,
б.”а”, пр.1 във вр.с ал.1, б.”б”, пр.2, чл.342, ал.1, пр.3 НК (в редакцията на ДВ
бр.24/31.03.2015г.), той е бил признат за виновен, поради което и при условията на
чл.54 НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 (една)
година и 6 (шест) месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК е
отложено за изпитателен срок от 3 (три) години, видно от присъда от 07.10.2016 г.,
постановена по НОХД № 1487/2015 г. по описа на КРС.
Липсва спор по това, че към дата на процесното пътно транспортно
произшествие - 29.04.2015 г., управляваният от Л. Е. С. лек автомобил е имал валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по Застрахователна полица №
07114001920273, като същата е приобщена по делото.
Видно от приложеното по делото Удостоверение 0 11-03-2413/04.12.2024 г.,
4
издадено от Община Кюстендил, Л. Е. С. е починал на **.**.***** г. като е оставил
наследници по закон Я. Д. – ******, д. Е. – **** и М. Е. – *******
Не се спори и по това, че пред ищцовото дружество е била заявена претенция за
заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като по силата на
договор за спогодба от 01.02.2019, сключен между „ЗД Евроинс“ АД като
застраховател и В. Н. С., чрез А. Б. К. като бенефициер, застрахователното дружество
се е задължило да изплати на бенефициера сумата от 30 000 лева, като обезщетение за
всички претърпени вреди в следствие на настъпило на 29.04.2015 г. ПТП, виновен за
което е бил водачът Л. Е. С., в това число неимуществени и имуществени вреди,
пропуснати ползи, дължими лихви и разноски. Посочено е, че В. Н. С. в качеството си
на пострадало лице е предявила срещу „ЗД Евроинс“ АД граждански иск за
получаване на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди, въз основа на който е образувано гр.д. № 11010/2015 г. по описа на Софийски
градски съд.
Приобщено по делото е пълномощно с нотариална заверка на подписа от
25.01.2019 г., рег. № 0220 на нотариус Е. П., рег. № *** на НК на РБ, по силата на което
В. Н. С. е упълномощила А. Б. К. да я представлява пред „ЗД Евроинс“ АД с право да
сключи извънсъдебно споразумение за претърпените от упълномощителката
имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП от 29.04.2015 г.
и които са предмет на гр.д. № 11010/2015г. по описа на СГС, за сумата от 30 000 лева,
както и да се откаже от иска по горепосоченото дело пред СГС. Изрично е предвидена
възможността обезщетението да бъде преведено по банкова сметка на пълномощника.
Изготвен е бил и доклад по щета № **********/11.12.2015 г. /л.23 от делото/,
като за застрахователното събитие, настъпило на 29.04.2015г. с автомобил рег. №
******, от застрахователя е определено следното: застрахователна стойност към датата
на сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ и към датата на събитието – 1
200 000 лева; стойност на щетата – 25 400 лева; транспортни разходи – 4 600 лева;
дължимо обезщетение – 30 000 лева. Вписано е предложение
застрахованият/увреденото лице да има право на застрахователно обезщетение „на
основание: гр.д. № 11010/15г.,5с-в,СГС, окончателно“. Посочено е застрахователното
обезщетение следва да се изплати по банков път на А. Б. К.
Според отразеното в платежно нареждане от 11.03.2019 г. ищцовото дружество
изплатило по сметката на пълномощника на пострадалата сумата в размер на 30 000
лева с посочено основание „************ гр д 11010 15 г В С..
По делото е прието заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
от вещо лице М. В., според което с платежно нареждане от 11.03.2019 г., номер на
операцията **************, по банкова сметка BG *************, „**************“
АД на А. Б. К. е преведена сумата в размер на 30 000 лева като сметката е заверена на
същата дата. Според предоставена от ищеца информация на 13.08.2014 г. по банков
път е заплатена сума в размер на 239 лева. Тази сума отговаря на договорената по
застрахователна полица № *********** застрахователна премия.
С регресна покана рег. № ИМ-315/17/12.02.2024 г. от „ЗД Евроинс“АД и на
основание чл.500, ал.1, т.1 и чл.433, т.3 от КЗ, наследниците на Л. Е. С. са поканени да
възстановят на дружеството изплатеното застрахователно обезщетение относно щета
№ **********/**.**.**** г., в седемдневен срок от датата на получаване на поканата, с
оглед установена употреба на алкохол, но няма данни тази покана да достигнала до
адресатите й.
5
Въз основа на приетите и обсъдени доказателства първоинстанционният съд е
приел, че искът Е ОСНОВАТЕЛЕН.
С оглед изхода на спора е разпределил и отговорността за разноски.
Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства, като и
искания за събиране такива не са били поддържани.
Преценявайки гореизложеното, съдът приема следното от правна страна:
В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението, което се атакува, е и допустимо-постановено е при наличие на
положителните и липса на отрицателни процесуални предпоставки за правото на иск,
като сезираният съд се е произнесъл по иск, който му е родово подсъден.
По правилността: Съгласно нормата на чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и
прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС.
В случая с въззивната жалба са повдигнати въпросите изтекъл ли е абсолютният
давностен срок за претендиране на този вид отговорност; установени ли са факти и
неправомерни действия, осъществени от наследодателя на въззивниците, довели до
причиняване на телесни увреждания на В. С. и респ. наличие на причинно –
следствена връзка между действията на водача на МПС и претендирания вредоносен
резултат; налице ли са условията на чл.300 от ГПК във връзка с влязла в сила Присъда
по НОХД №1487/2015 г. по описа на КнРС, в контакста на събраните в хода
производството по ВНОХД №458/2020 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил,
комплексна съдебна и автотехническа експертиза, които отричали виновното
поведение от страна на Л. Е. С. – наследодател на въззивниците, както и значимо за
правния спор ли е воденото гражданско дело №11010/2015 г. на СГС.
За да се изяснят посочените въпроси следва да се вземе предвид, че законът,
уреждащ спорното правоотношение в случая, е чл. 274, ал. 1, т. 1 от отменения Кодекс
за застаховането (КЗ (отм.)), явяващ се приложим, т.к. към момента на настъпване на
произшествието, във връзка с което ищецът е изплатил застрахователно обезщетение,
действащ е бил застрахователния договор по застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" сключен при действието на отменения КЗ. В т.см. е и Решение №
20/02.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК и мн.др. Нормата предвижда
регресното право на застрахователя по тази застраховка да получи от застрахования
платеното на пострадалото, респективно увреденото лице обезщетение, ако е
осъществено някое от предвидените в посочената разпоредба основания - умисъл,
употреба на алкохол, наркотици и др. Макар и да не е част от застрахователното
правоотношение, то възниква по силата на закона при наличие на някое от
регламентираните в действащата правна уредба основания и когато застрахователят се
освобождава от отговорност по застрахователния договор /към застрахования/ на
основания, посочени в закона. Досежно застрахования то се поражда от момента на
6
деликта, тъй като законодателят свързва наличието на посочените основания именно с
този момент. Наличието на предвидените в чл. 274 от КЗ (отм.), аналогичен и със сега
дийстващия чл. 500 от КЗ, основания за възникване на регресното право не
освобождава обаче застрахователя от отговорността по риска "Гражданска
отговорност" към третото увредено лице, поради което той дължи обезщетяване на
вредите, претърпени от него, а моментът на плащането на обезщетението на
увреденото лице определя не възникването, а изискуемостта на регресното притезание.
В тази хипотеза, за да възникне регресното право на застрахователя, е
необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: Валидно сключен
договор за застраховка "Гражданска отговорност", осъществен деликт от
застрахованото лице (виновно и противоправно деяние, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата), наличие на алкохол в кръвта му с концентрация над допустимата
по закон норма, плащане на застрахователното обезщетение от ищеца – застраховател
по застраховка "Гражданска отговорност" на собственика на увреденото МПС, респ. на
застрахователя на собственика по имуществена застраховка. В тежест на ищеца,
съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, е да докаже пълно и главно наличието на тези
предпоставки.
При тези основни и заначими за правния спор постановки, в случая страните не
спорят, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност, като видно от приобщените доказателства то е
материализирано в застрахователна полица № 07114001920273, със срок на валидност
от 09.08.2014 г. до 09.08.2015 год.
Не е спорно и това, че в срока на застрахователно покритие е настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск – твърдяното
ПТП. Това е видо и от прибощения Протокол за ПТП с пострадали лица вх. № 439р-
487 от 30.04.2015 г.
Досежно факта на изплащането на застрахователното обезщетение е приложено
платежно нареждане от 11.03.2019 г. ищцовото дружество изплатило по сметката на
пълномощника на пострадалата сумата в размер на 30 000 лева с посочено основание
„********* гр д 11010 15 г В С.“, като според заключение по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза на вещо лице М. В., това платежно нареждане е с номер на
операцията *************, като с него по банкова сметка ****************,
„***************“ АД на А. Б. К. е преведена сумата в размер на 30 000 лева, а
сметката е заверена на същата дата.
Наличието на деликтно поведение от застрахования водеч се установява с
приложената присъда от 07.10.2016 г., постановена по НОХД № 1487/2015 г. по описа
на КРС, с която Л. Е. С. е бил признат за виновен, в това, че на 29.04.2015 г., около
13.00 часа, в гр.К., на кръстовище образувано между ул. „************” и ул.
„************”, при управление на МПС – лек автомобил марка „*******” модел
„**********” с ДК № **********, на пешеходна пътека, намираща се на
ул.”********”, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП; чл.47 от ЗДвП; чл.119, ал.1 от ЗДвП и с това по непредпазливост е причинил
на пешеходеца В. Н. С. от гр. К. средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура
на дясна бедрена кост, която е довела до трайно затрудняване на движенията на десен
долен крайник и деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол
в кръвта си 0.98 на хиляда, установено по надлежния ред - престъпление по чл.343,
ал.3, пр.1 и последно, б.”а”, пр.1 във вр.с ал.1, б.”б”, пр.2, чл.342, ал.1, пр.3 НК (в
редакцията на ДВ бр.24/31.03.2015г.), поради което и при условията на чл.54 НК му е
7
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година и 6 (шест)
месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за изпитателен
срок от 3 (три) години. Този именно съдебен акт обвързва гражданския съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието и по силата на чл. 300 от ГПК е
задължителна за него относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. В този смилъл не се съзира логическа
причина да се твърди, че не се усатонвяват неправомерни действия „от моя
доверител“, както се акцентира и във въззивната жалба. Не се налага анализ на
събраните в хода на водените наказателни съдебни производства доказателства, т.к. по
тях е постановен влязъл в сила съдебен акт, който обвързва гражданския съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В т.см. са и
задължителните указания по прилагането на закона в т. 15 от Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С присъдата по
горепосоченото наказателно дело са установени
авторството, противоправността и вината в поведението на водача на
автомобила, който е нарушил правилата за движение по пътищата
и от това са настъпили вредните последици за пострадалото лице. С нея е изяснен и
квалифициращият елемент „пияно състояние“ по чл. на чл. 343, ал. 3 от НК, който е
обусловил и по-тежка наказателна отговорност поради непрадпазливото причинаване
на телестна повреда на пешеходеца В. Н. С. И след като наследодателят на
въззивниците е понесъл наказателната отговорност за реализираното деяние, в
рамките на настоящото производство, както вече се посочи, не могат да бъдат
изследвани същите факти, изяснени в рамките на наказателното производство, респ.
въпросът дали експертизите по него сочат или не на деликтно поведение, не може да
бъде преразглеждан и изследван тук, както се сочи във въззивната жалба.
За прецизност следва да се отбележи още, че воденото гражданско дело
№11010/2015 г. на СГС, което се твърди от ищеца, че е образувано по исковата молба
на В. Н. С. имуществени вреди, е без правна значимост на настоящия спор, т.к. фактът
на плащане на застрахователно обезщетение на пострадалото лице не е бил спорен,
като то е установено както с приложените писмени доказателства, така и със
неоспораното заключение на вещото лице М. В.
Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че исковата претенция е основателна.
По силата на чл. 60 от закона на наследството исковата сума се дължи от наследниците
на деликветнта, които не се оспорвали както в първоинстанционното производство,
така и пред въззивния съд, че са приели наследството, оставено от наследодателя им.
В този смисъл е и депозираният отговор на исковата молба, с който е направено
изрично волеизявление за оспорване на иска и е взето становище по отношение на
задължението на наследодателя, претендирано от ищеца. С извършването на това
правно действие и изразяване на становище по задължението като част от
наследството, също може да се направи извод, че наследството е било прието. Така
всеки от наследниците, с оглед и разпоредбите на чл. 5 и чл. 9 от Закона за
наследството, следва да отговаря пред застрахователя, който надлежно е упражнил
регресното си право, съобразно размера на дяловете си. При липса на твърдения за
диференциран ред на приемане на наследството, по аргумент от посочените
разпоредби на закона, следва да се приеме, че ответниците са придобили по 1/3 ид.ч.
от наследството на своя съотв. съпруг и баща Л. С.
Основателно поради горното е и искането за присъждане на законна лихва върху
8
главницата, с начална дата 07.03.2024 г. – датата на депозирането на исковата молба,
т.к. по силата на чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Тук е налице
забава в плащането на вземането, въпреки отправената покана и липсата на
доброволно погасяване на претендираната сума.
Основателността на претенцията налага необходимост от изследването на
спорния и пред въззивния съд въпрос погасено ли е по давност правото на иск. В този
смисъл значимо е трайно възприетото в съдебната практика становище, че регресните
искове на застрахователя се погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна
давност по чл. 110 от ЗЗД, която започва да тече от момента, в който застрахователят,
изплати обезщетенията на правоимащите лица, като, както вече се посочи, регресното
право на застрахователя срещу деликвента възниква по силата на закона, а не от
застрахователния договор. В т.см. Решение № 147 от 12.11.2014 г. по т. д. № 3708/2013
г. по описа на ВКС, ТК, II т.о.; Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12 /
2009 г., II т.о., ТК; Решение № 173 30.10.2009 г. по т.д. № 455/2009 г. на ВКС, ТК, II
т.о.; Решение № 212 от 24.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 447/2009 г., II т.о., ТК; Решение
№ 131 от 7.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 80/2010 г., I т.о., ТК, решение № 2/02.02.2011 г.,
II ТО, по т.д. № 206/2010 г. на ВКС. Приема се, че доколкото условията за предявяване
на регресното плащане са свързани с изпълнение на договорните задължения на
застрахователя, за него по регресния иск, за разлика от общата суброгация, започва да
тече давност от момента на встъпването в правата на удовлетворения застрахован. Че
началният момент на давността относно регресния иск на застрахователя е моментът, в
който застрахователят е платил застрахователното обезщетение на третото увредено
лице, а не моментът на настъпване на застрахователното събитие се приема и в ППВС
7/77 – т. 14. Този извод на съдебната практика за началния момент на давността е
отчетен от законодателя и в действащия КЗ (чл. 378, ал. 6 КЗ), който с пар. 3 от ПЗР от
него е уредил, че за застрахователни събития, възникнали при действието на
отменения КЗ, са приложими нормите на чл. 378, ал. 1-6 и 9 и чл. 379 от действащия
КЗ. Това е изключение от общият принцип, че материалноправната норма урежда
фактическия състав, осъществил се по време на действието й, като в новия закон е
изрично уредено обратно действие на новата правна норма. В т.м. е Решение №
20/02.04.2021 г., по т. дело № 2695 по описа за 2019г. на ВКС Търговска колегия, Второ
отделение. Това следва и от същината на регресното право, което възниква тогава,
когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор
/към застрахования/ на основания, посочени в закона – умисъл, употреба на алкохол,
наркотици и др., но изискуемоста на вземането възниква от момента на плащането на
обезщение.
В случая плащането е извършетно на 11.03.2019 г., респ. петгодишният
давностен срок изтича на 11.03.2024 г. – при действието на новия КЗ. И т.к. исковата
молба е постъпила в КРС с пощенско клеймо от 07.03.2024 г., следва да се приеме, че
правото на иск не е погасено по давност.
При посочените мотиви исковата претенция е основателна и правото на иск
досежно нея не е погасено по давност към момента на сезирането на съда.
До идентични крайни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради
което въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея
решение, включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно -
потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
Относно разноските: Неоснователността на въззивната жалба е предпоставка за
9
присъждане на деловодни разноски в полза на въззиваемата страна. Такива се
претендират за юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи по реда
на чл. 78, ал. 8 изр. 1 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, като се отчита фактическата и правна сложност на
делото, паричната оценка на предмета му и ефективното участие на юрисконсулта в
него. В случая ще се отчете и това, че разглеждането на делото приключи в едно
съдебно заседание, без усложнения по фактите и правото, налагащи завишението по
ал. 2 от цитираната наредба, с оглед на което в полза на възиваемото дружество ще се
присъди сумата от 100 лв., която е минималната, предвидена в посочената норма.
По обжалваемостта: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК от
обхвата на касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на
иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с
изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху
недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за
иска за собственост. Претендираните от застрахователя регресни права срещу
наследниците по закон на делинквента произтичат от сключен застрахователен
договор, който е абсолютна търговска сделка по см. на чл. 1, ал.1, т. 6 от ТЗ, респ.
делото следва да бъде квалифицирано като търговско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1
от ГПК. Всяка една от предявените претенции е с цена на иска под законоустановения
праг за касационен контрол по търговски дела от 20 000 лв. по чл. 280, ал. 1, т. 3 от
ГПК, поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване – в т.см.
и Определение № 315/2019 г. по т. д. № 926/2019 г. на II т. о., Определение № 21/2020 г.
по ч. т. д. № 2604/2019 г. на II т. о., Определение № 612/2022 г. по т. д. № 2344/2022 г.
на I т. о. на ВКС; Определение № 2778/28.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1373/2024 г., I т.
о., ТК.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №548/05.05.2025 г. на Районен съд – Кюстендил,
постановено по гр.д. с електронен номер№ 20241520100578 по описа на същия съд за
2024 г., с което на основание чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ /отм./ във връзка с чл. 45 от
ЗЗД, всеки от ответниците *** *** ***., с ЕГН: **********, *** *** ***., с ЕГН:
**********, *** *** ***, ЕГН: **********, с адрес: гр.К., ул. „**********“№ *, в
качеството си на наследници по закон на Л. Е. С., притежавал ЕГН **********,
починал на 11.12.2023 г., са осъдени да заплатят на „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД, п.к. 1592 - София, бул. „Хр.Колумб“ № 43, ЕИК: *********,
представлявано от Й. Ц. - изпълнителен директор и Р. Б. - изпълнителен директор, по
1/3 (една трета) от сумата в размер на 10 000 лева, представляваща част от
изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 30 000 лева по
застрахователна претенция № **********/**.**.**** г. за виновно причинени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
(07.03.2024г.) до окончателно изплащане на сумата, осъдил е и ответниците на
заплатят на ищцовото дружество сумата от 555 лева, представляваща направени
разноски в производството, а „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, е осъдено да
заплати по сметка на Районен съд – Кюстендил сумата от 85 лева, дължима за
10
възнаграждение вещото лице, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА *** *** ***., с ЕГН: **********, *** *** ***, с ЕГН: **********,
*** *** ***, ЕГН: **********, с адрес: гр.К., ул. „**********“ № *, да заплатят на
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, п.к. 1592 - София, бул. "Хр.Колумб" № 43,
ЕИК: *********, представлявано от Й. Ц.- изпълнителен директор и Р. Б. -
изпълнителен директор, сумата в размер на 100,00 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване – арг. от чл. 280, ал. 3, т.
1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11