№ 302
гр. Плевен, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ХРИСТО СТ. ТОМОВ
при участието на секретаря E. ПЛ. Д.
като разгледа докладваното от ХРИСТО СТ. ТОМОВ Въззивно гражданско
дело № 20244400500384 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 438/ 12. 04. 2024 год., постановено по гр. дело № 3741/
2023 год., Плевенският районен съд е признал за установено на основание чл.
422 във вр.с чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 ал. 1
от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, че С. Т. Д. от гр. Плевен дължи на В. И. Й. от гр.
Плевен сума в размер на 6 785, 21 лв., от която 4 105, 32 лв. представляващи
лихва за забава за периода от 30. 11. 2019 год. до 01. 06. 2022 год. /остатък след
плащането от 16. 06. 2023 год./, 1 158, 44 лв. представляващи лихва за забава
за периода от 01. 06. 2022 год. до 27. 09. 2022 год., 449, 69 лв. представляващи
лихва за забава за периода от 27. 09. 2022 год. до 29. 11. 2022 год., 1 061 лв.
представляващи лихва за забава за периода от 29. 11. 2022 год. /датата на
депозиране на заявлението до 28. 04. 2023 год.-датата на заплащане на сумата
от 19 500 лв.- част от присъдената главница/, 12, 88 лв. представляващи лихва
за забава за периода от 28. 04. 2023 год. до 05. 05. 2023 год. /датата на
изплащане на сумата от 3 900 лв.- част от присъдената главница/ и 2, 63 лв.
1
представляващи лихва за забава за периода от 05. 05. 2023 год. до 09. 05. 2023
год. /датата на заплащане на сумата от 1 900 лв.- част от присъдената
главница/, считано от дата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в
съда- 29. 11. 2022 год. до окончателното изплащане на сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение № 3458/ 30. 11. 2022 год. по ч. гр. д. № 6306/
2022 год. по описа на Плевенския районен съд. Със същото решение съдът е
осъдил С. Т. Д. от гр. Плевен да заплати на В. И. Й. от гр. Плевен направените
разноски в исковото производство в размер на 271, 41 лв. за държавна такса,
200 лв. за депозит за вещо лице и 1 200 лв. за адвокатско възнаграждение. Със
същото решение съдът е осъдил С. Т. Д. от гр. Плевен да заплати на В. И. Й.
от гр. Плевен направените разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №
6306/ 2022 год. по описа на Плевенския районен съд в размер на 771, 82 лв. за
държавна такса и 1 100 лв. за адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от С. Т.
Д. от гр. Плевен. В същата се изразява становище, че обжалваното решение е
неправилно, тъй като първоинстанционният съд не е съобразил представените
писмени доказателства за заплатени суми в размер на 1 900 лв. и 5 000 щатски
долара и не е приложил разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД. Въззивницата моли
окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на Плевенския районен
съд и постанови ново решение по съществото на спора, с което отхвърли като
неоснователен предявения иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемия В. И. Й. от
гр. Плевен, в който се изразява становище за неоснователност на депозираната
въззивна жалба.
В открито съдебно заседание на 27. 06. 2024 год. въззивницата се
представлява от адв. Р. М., който моли окръжния съд да уважи подадената
въззивна жалба и отмени изцяло първоинстанционното решение.
В открито съдебно заседание на 27. 06. 2024 год. въззиваемият се
представлява от адв. Г. Г., която моли окръжния съд да потвърди изцяло
обжалваното решение.
Плевенският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна
2
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта- в обжалваната му
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно- постановено е от съд, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание. Същото е допустимо,
доколкото са били налице положителните предпоставки за предявяване на
иска и са липсвали процесуални пречки за разглеждане на спора по същество,
а произнасянето на съда е било в рамките на предмета на делото.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 422 във вр. с чл.
415 от ГПК, предявен от В. И. Й. от гр. Плевен против С. Т. Д. от гр. Плевен,
за сумата от общо 6 785, 21 лв., представляваща лихва за забава върху
непогасена главница по договор за паричен заем от 25. 10. 2019 год., отразен в
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 107, том I, рег. № 3545,
дело № 99/ 2019 год. по описа на нотариус Д.Н. с район на действие
Плевенския районен съд.
В хода на съдебното дирене ответницата е изложила доводи за пълно
погасяване на задължението й по горния договор, като се е позовала на
платежни нареждания от 05. 09. 2020 год. и 15. 04. 2021 год., с които по сметка
на ищеца са били преведени суми в размер на 1 900 лв. и 5 000 щатски долара.
Тези доводи са отхвърлени от първоинстанционния съд с мотива, че
посочените по- горе суми са неотносими към предмета на спора и касаят
други отношения между страните. Така направеният извод е неправилен.
С оглед противоречието в тезите на страните относно задължението,
което е било погасено с превода на процесните суми от 1 900 лв. и 5 000
щатски долара, в тежест на ищеца по установителния иск е било да установи,
че плащането е било извършено на различно правно основание от твърдяното
от ответницата. В тази връзка следва да се съобразят разясненията, дадени в
решение № 1183 от 04. 12. 2008 год. по гр. дело № 4557/ 2007 год., I г. о.,
според което основанието, на което е извършено едно плащане, т. е.
причината, поради която плащането е било извършено, е от съществено
значение в отношенията между платеца и получилото плащането лице, като
меродавна за това е волята на платеца. Разпоредбата на чл. 76 ал. 1 от ЗЗД
3
намира приложение само при наличието на няколко еднородни задължения, т.
е. ако по делото е установено по категоричен начин, че действително
извършилият плащането длъжник е имал към момента на плащането няколко
еднородни задължения към същия кредитор. При липса на такива
доказателства следва да се приеме, че е погасено онова задължение, за което
се установява, че е съществувало към момента на плащането, тъй като ако
длъжникът има към кредитора си само едно задължение, то всички извършени
спрямо кредитора плащания касаят именно този дълг. Освен това
извършеното от длъжника спрямо кредитора плащане би могло да се приеме,
че е извършено на основание, различно от намерението за погасяване на дълга
само ако такова основание е установено. Следователно при наличие на спор
между длъжника и кредитора относно основанието, на което е извършено
плащането, в тежест на всеки един е да установи наличието на основанието,
на което твърди, че плащането е било извършено. В конкретния случай
въззивната инстанция приема, че по делото не е установено наличието на
друго парично задължение на ответницата към момента на двата превода- 05.
09. 2020 год. и 15. 04. 2021 год.- извън процесното, произтичащо от договора
за паричен заем от 25. 10. 2019 год., отразен в нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека. Единствено в обясненията на ищеца, дадени пред
първоинстанционния съд по реда на чл. 176 от ГПК, се съдържат сведения за
отпуснат заем на ответницата през м. декември 2019 год. в размер на 5 000
евро, но доказателства в тази насока не са представени, а и изявленията на
страната за изгодни за нея факти нямат доказателствена сила. При това
положение следва да се приеме, че със сумите от 1 900 лв. и 5 000 щатски
долара е извършено погасяване на задължението на ответницата именно по
договора за паричен заем от 25. 10. 2019 год., а не по друго правоотношение.
Не може да доведе до друг извод обстоятелството, че преводите са извършени
по сметка на ищеца в „Райфайзенбанк /България/“ АД, а не по сметката,
отразена в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, която е в
„Инвестбанк“ АД. Погасяването на парично задължение се извършва чрез
заплащането на определена парична сума. По делото се установи, че сметката,
по която е извършено плащането, принадлежи на ищеца и същият не е
оспорил получаването на сумите. Поради това не може да се говори за
неточно изпълнение без необходимото погасително действие. Следва да се
отбележи и друго: отразената в нотариалния акт за ипотека сметка на
4
кредитора в „Инвестбанк“ АД е релевантна в отношенията между страните в
случай, че задължението на заемателката се изпълни в рамките на уговорения
срок- до 30. 11. 2019 год. В случая е безспорно, че ответницата не е погасила
задължението си на падежа, поради което последващите й действия по
изпълнението не са обвързани в такава степен с клаузите на сключения
договор. Съгласно заключението на вещото лице К.А. при съобразяване на
преведените от ответницата суми в размер на 1 900 лв. и 5 000 щатски долара
задължението й по процесния договор за паричен заем от 25. 10. 2019 год. би
било изцяло погасено, като биха останали надплатени суми.
Тук е мястото да се отбележи, че до извода за пълно погасяване на
задължението на ответницата би се стигнало и в хипотеза, при която по делото
беше установено съществуването на две или повече парични задължения към
момента на превода на процесните суми. В този случай, доколкото в
платежните нареждания не е посочено основанието за преводите, щеше да
намери приложение правилото на чл. 76 ал. 1 от ЗЗД и би следвало да се
приеме, че двете суми касаят погасяване на най- обременителното
задължение- това, произтичащо от договора за паричен заем, обезпечен с
договорна ипотека.
В заключение може да се обобщи, че решение № 438/ 12. 04. 2024 год.,
постановено по гр. дело № 3741/ 2023 год. по описа на Плевенския районен
съд, е неправилно, несъобразено с разпоредбите на закона и необосновано на
доказателствата по делото, поради което същото следва да бъде отменено
изцяло. Следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с
което предявеният от В. И. Й. от гр. Плевен против С. Т. Д. от гр. Плевен
положителен установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК следва да
се отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК в полза на
въззивницата следва да се присъдят направените деловодни разноски пред
първата инстанция в размер на 520 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, както и разноските пред въззивната инстанция в размер на
138, 74 лв., представляващи заплатена държавна такса. Направените от
въззивницата разноски по изп. дело № 20239060400574 по описа на частен
съдебен изпълнител Виктор Стоянов не подлежат на присъждане в
настоящото производство.
5
По изложените съображения Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 438/ 12. 04. 2024 год., постановено по гр. дело №
3741/ 2023 год. по описа на Плевенския районен съд, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В. И. Й. от гр. Плевен,
ЕГН **********, против С. Т. Д. от гр. Плевен, ЕГН **********, иск по чл.
422 във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване за установено вземането на ищеца
за сумата от 6 785, 21 лв., от която 4 105, 32 лв. представляващи лихва за
забава за периода от 30. 11. 2019 год. до 01. 06. 2022 год. /остатък след
плащането от 16. 06. 2023 год./, 1 158, 44 лв. представляващи лихва за забава
за периода от 01. 06. 2022 год. до 27. 09. 2022 год., 449, 69 лв. представляващи
лихва за забава за периода от 27. 09. 2022 год. до 29. 11. 2022 год., 1 061 лв.
представляващи лихва за забава за периода от 29. 11. 2022 год. /датата на
депозиране на заявлението/ до 28. 04. 2023 год. /датата на заплащане на сумата
от 19 500 лв.- част от присъдената главница/, 12, 88 лв. представляващи лихва
за забава за периода от 28. 04. 2023 год. до 05. 05. 2023 год. /датата на
изплащане на сумата от 3 900 лв.- част от присъдената главница/ и 2, 63 лв.
представляващи лихва за забава за периода от 05. 05. 2023 год. до 09. 05. 2023
год. /датата на заплащане на сумата от 1 900 лв.- част от присъдената
главница/.
ОСЪЖДА- на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК- В. И. Й. от гр. Плевен,
ЕГН **********, да заплати на С. Т. Д. от гр. Плевен, ЕГН **********,
направените деловодни разноски пред първата инстанция в размер на 520 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА- на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК- В. И. Й. от гр. Плевен,
ЕГН **********, да заплати на С. Т. Д. от гр. Плевен, ЕГН **********,
направените деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 138,
74 лв., представляващи заплатена държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7