Решение по дело №662/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Административното дело е образувано по жалба на Н.А.А.,*** чрез адв. Ф.П., съдебен адрес: *** срещу решение № 2153-14-49/27.07.2023 година на директора на ТП на НОИ Плевен.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е постановено при нарушение на закона, тъй като неправилно е прието, че периодът на работа – 06.08.1979 г. – 01.06.1981 г. и от 28.04.1984 г. - 15.11.1993 г. като шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 т. в Автостопанство № 9 гр. Пордим, преобразувано в „САТТ“ ЕООД гр. Пордим, не е зачетен от втора категория труд. Намира, че с оглед постановеното решение на РС Плевен № 636/08.05.2018 г. по гр. дело № 606/2018 г. правилно е установено, че през този период лицето е работило в горепосоченото предприятие и следва този стаж да бъде зачетен от втора категория с оглед характера на извършваната работа. Намира, че предвид пожар, който е унищожил документите, то със свидетелски показания може да се установи характер на извършвана работа. Моли за отмяна решението и потвърденото с него разпореждане и присъждане на разноски.

В съдебно заседание оспорващият – Н.А.А.,*** се явява лично и с адв. Ф.П., която поддържа жалбата и намира, че по безспорен начин от свидетелските показания на колеги на оспорващия и главен счетоводител на осигурителя се установява, че периодът на работа - 06.08.1979 г. – 01.06.1981 г. и от 28.04.1984 г.- 15.11.1993 г. е като шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 т. в Автостопанство № 9, преобразувано в „САТТ“ ЕООД гр. Пордим, следва да бъде зачетен като стаж от втора категория, тъй като същият е управлявал тежкотоварен автомобил над 12 т. с цел да обслужва кариера Мерково, национален обект. Намира, че безспорно се установява, че при пожар е изгорял архив на предприятието и са възстановени трудови книжки от специална комисия и с оглед решение на РС Плевен, то тези периоди са признати за трудов стаж, като от събраните доказателства пред АС Плевен този стаж е от втора категория с оглед тонаж на управляван от лицето автомобил. Моли за отмяна на решението и разпореждането и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът – директорът на ТП на НОИ Плевен, се представлява от юрк С., която намира жалбата за неоснователна, тъй като въпреки гласните доказателства и писмени такива не се установява, какви точно товарни автомобил е управлявало лицето, с какъв тонаж. Представеното от сектор ПП при ОД на МВР Плевен удостоверение не установява тонаж на автомобили и не може да се приеме, че същите са от такъв тонаж, даващ право стажът да бъде зачетен като положен при условия на втора категория. Моли за отхвърляне на жалбата.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 2113-14-2242/21.11.2022 г. /лист 18 по делото/ А. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 696 от КСО. Към заявлението са представени документи за трудов/осигурителен стаж, подробно описани .

С разпореждане№ 6/13.01.2023 година с начална дата 18.11.2022 година на лицето е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 617,58 лева, като е признат осигурителен стаж от трета категория в размер на 39 години 2 месеца.

С разпореждане № 25/19.05.2023 година на ръководител ПО при ТП на НОИ е преизчислена пенсията на лицето от 01.04.2023 година и е посочено, че стажът от втора категория е 2 години 04 месеца 24 дни и стаж от трета категория в размер на 40 години 05 месеца и 20 дни или превърнат към трета категория в размер на 43 години 5 месец 20 дни и размер на пенсията е 618,73 лева.

Срещу разпореждането е подадена жалба от лицето с доводи, че неправилно е зачетен стаж от втора категория, тъй като следва период на работа в Автостопанство № 9 гр.Пордим от 06.08.1979 година до 1993 година да бъде признат за стаж от втора категория. Посочва, че е налице съдебно решение и стажът в периода 06.08.1979 година до 01.06.1981 година и от 28.04.1984 година до 15.11.1993 година да бъде зачетен като такъв от втора категория, тъй като е управлявал камион над 12 тона.

Постановено е процесното решение на 27.07.2023 година, в което се посочва, че не може този стаж да бъде признат за такъв от втора категория, тъй като за периода от 01.12.1992 година до 10.1993 година е налично удостоверение обр. УП 3 от 16.01.2018 година в „САТТ“ ЕООД гр.Пордим и се посочва длъжност „шофьор“, но няма посочен тонаж на автомобила.

Посочва се, че с оглед представено съдебно решение № 636/08.05.2018 г на РС Плевен на лицето са зачетени периодите 06.08.1979 г. – 01.06.1981 г. и от 28.04.1984 година до 15.11.1993 година за стаж от трета категория, тъй като липсват данни относно тонаж на управляван автомобил и счита, че правилно е зачетен стажът на А..

С решение № 636/08.05.2018 година по гр. дело № 606/2018 г. по описа на РС Плевен е признато за установено по отношение на ТП на НОИ Плевен, че през периода 06.08.1979 г. – 01.06.1981 г. и 28.04.1984 г. – 15.11.1993 г. Н.А.А. е работил на длъжността „шофьор“ в Автостопанство № 9 гр. Пордим, преобразувано в „САТТ“ ЕАД гр. Пордим, което време се признава за трудов стаж.

Представено е копие препис на трудова книжка на л. 11 и сл. по делото, в която за процесния период е отбелязано, че лицето е било шофьор 06.08.1979 г. – 01.06.1981 г. от втора категория труд, и в периода 28.04.1984 г. – 15.11.1993 г. също „шофьор“ втора категория в Автостопанство – 9 гр.Пордим

По делото е представено удостоверение от ОД на МВР –Плевен, отдел „Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, в което се посочват превозните средства, които са били собственост на „Автотранспорт 9“ гр. Пордим, преобразувано в „САТТ“ ЕООД и в него са посочени -МПС „***“ - рег ***, регистриран на 15.04.1980 г. и прекратена регистрация на 21.03.1985 г. , МПС „*** Европа“ с регистрация № **** - влекач с прекратена регистрация на 26.11.1998 година и МПС с рег. ****- влекач -*** влекач и *** ****с рег. ****.

По делото е представено удостоверение № 326/13.02.2002 г. от кмета на Община Пордим, в което се посочва, че при възникнал пожар на 02.01.1993 година е изгоряла част от архивата на ДФ „СААТ“ гр. Пордим до м. 12 на 1992 година и не могат да бъдат издадени документи за предишни периоди, които да послужат за пенсиониране.

По делото е представено удостоверение обр. УП -3 № 5507-10-90 от 16.01.2018 година за А. ***, в което се посочва, че от 01.12.1992 година до 10.1993 година работи като „шофьор“.

По делото като свидетели са разпитани Н.И.Н., И.Д.Д.и Р.Б.Б. именно относно установяване на условията на труд през периода 06.08.1979 година до 01.06.1981 година и от 28.04.1984 година до 15.11.1993 година, вид на управляван автомобил.

Свидетелят Н. Н. заяви, че е започнал работа на 26.10.1981 година и е работил до 1995 година и за периода на работа са били шофьори на товарни автомобили „***“, „***“ с ремаркета „*** и са били над 12 тона, а прицепите от 18 тона , като оспорващият през 1989 година е управлявал прицеп –влекач. Посочва, че ***, която е управлявал А. е била с номер 1911, а *** с рег. № 1894, доколкото си спомня. Посочва, че са обслужвали кариера в с. Пелишат, извозвали за „Свилоза“, за Белене, Троян.

Свидетелят И.Д.Д.посочва, че е постъпил през 1981 година в Автостопанство № 9 гр.Пордим и А. е работил там и първо е карал „***“ – 16 тона и всички са управлявали тежкотоварни автомобили. Посочва, че ***та е 8 тона и ремарке е 8 тона. Напуснал работа през 1995 година, но оспорващ е напуснал преди него и от 1981 година до 1993 година е работил заедно с А., не си спомня регистрация на автомобили, управлявани от оспорващия.

Свидетелката Р. Б. е била главен счетоводител на дружеството в процесния период и посочва, че в личен състав са посочвали или категория труд или тонаж на управлявани автомобил в трудова книжка на работниците. Посочва, че А. е управлявал „***“ , „***“ с ремарке и „***“ с прицеп и това са камиони над 12 тона .Посочва, че основната дейност е била товарна и са имали постоянни обекти , като при предявяване на трудова книжка, налична като копие по делото, посочва, че това не е подписът й, документите след пожара са възстановени по указание на Министерство на труда, с декларации и трима свидетели.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по см. на чл. 117, ал. 3 от КСО – директорът на ТП на НОИ –Плевен

Съдът намира, че решението е постановено в установената писмена форма, при спазване на административно-производствените правила и е мотивирано с оглед установените факти.

Съдът обаче намира, че е налице неправилно приложение на материалния закон и неправилно не е прието от пенсионния орган, че стажът в периодите 06.08.1979 година - 01.06.1981 година и от 28.04.1984 година - 15.11.1993 година е стаж от втора категория.

Предвид посочените спорни периоди приложимият нормативен акт е Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (Обн., ДВ, бр.102 от 29.12.1967 г., отм., бр. 39 от 7.04.1998 г., в сила от 01.01.2000 г.), и това е така, т.к. на основание §2 от ПМС № 75 от 1998 г. за отменяне на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (Обн., ДВ, бр.123 от 1998 г.), трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране /съкратено ПКТП/. Съгласно § 9, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.

Съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст.

Стажът за периода 06.08.1979 година до 01.06.1981 година и от 28.04.1984 година до 15.11.1993 година е приет съгласно съдебно решение на РС Плевен за такъв, положен на длъжност „Шофьор“, като съдът намира, че същият следва да бъде определен като положен при условията на втора категория труд.

В случая са налице данни, че архивът на дружеството за част от процесния период (до 01.12.1992 година) е изгорял при пожар и не може да се установи по ведомости конкретни данни за управляван автомобил, тонаж на същия, но са налични данни, от които може да се установи, че А. е бил именно шофьор на тежкотоварни автомобили.

В трудовата книжка на лицето за процесния период е отбелязано, че стажът е от втора категория, като тези данни се потвърждават и от свидетелските показания на Н. и Д., които след 1981 година до напускане на оспорващ работят с него и заявяват, че е управлявал само тежкотоварни автомобили, каквото е заявлението и на гл. счетоводител.

Свидетелката Б. – главен счетоводител в дружеството също потвърждава, че лицето е управлявало тежкотоварни автомобил – “***“, „***“, а с оглед писмо от ОД на МВР Плевен за регистрирани товарни автомобили на „Автостранспорт 9“ гр. Пордим преобразувано в „САТТ“ ЕООД, гр. Пордим, то е налице отбелязване, че автомобили модел „***“, „***“ и прицепи, влекачи са били собственост на дружеството в процесиния период и са бракувани през различни период, които обхващат и процесните, като с оглед отбелязването в трудовата книжка на А., че трудът е втора категория, то съдът намира, че са налице доказателства относно вид, модел и тонаж на автомобила.

По отношение на периода от 02.12.1992 година до 15.11.1993 година, за който е налице удостоверение обр. УП -3, съдът намира, че следва да се има предвид отбелязване в трудова книжка, където е посочено, че трудът като „Шофьор“ е втора категория и независимо, че трудовата книжка е издадена през април 1993 година, след възстановява на данни след пожар, то и за период след 1.12.1992 година е налице посочване на втора категория труд и оформяне с подпис на главен счетоводител и директор т.е. налице е оформяне по съответния ред на документа и не е налице оспорване от административния орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 10 КСО, в редакцията й в сила от 01.01.2017 г., категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания. За установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му. В случая за периодите е представено писмено доказателство – трудова книжка, издадена от работодателя, при който е положен трудът, и по време на полагането му и при наличието й, е допустимо със свидетелски показания да докажат условията на труд, а именно управление на товарен автомобил над 12 т., като съдът кредитира свидетелските показания на Д. и Н.Н. за периода от 1981 година до 15.11.1993 година, а на свидетелката Б. и за периода преди 1981 година, че А. в процесния период е бил шофьор именно на товарни автомобили над 12 т..

От втора категория е трудът съгласно т. 53а от ПКТП отм. на водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползуване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната. В случая фирмата е транспортна, с оглед съдебно решение № 636/08.05.2018 г. по гр. дело 606/2018 по описа на РС Плевен, с което е признато за установено по отношение на ТП на НОИ, че А. е заел длъжност „шофьор“ в периода 06.08.1979 г. – 01.06.1984 г. и 28.04.1984 г. – 15.11.1993 г. в „Автотранспорт 9“ гр. Пордим, преобразувано в „САТТ“ ЕАД, гр. Пордим, като с оглед вписване в трудова книжка от работодателя , че това е труд положени при условията на втора категория и свидетелските показания , то условията на полагане на труд са такива като за втора категория.

Съдът намира с оглед горепосочените доказателства, че се установява безспорно, че А. за периода 06.08.1979 г. – 01.06.1984 г. и 28.04.1984 г. – 15.11.1993 г. е управлявал товарен автомобил над 12 т. и следва стажът да бъде зачетен като такъв от втора категория по см. на т. 53а от ПКТП.

Воден от горното, съдът намира, че оспореното решение на Директора на ТП на НОИ -Плевен и потвърденото с него разпореждане на ръководител "ПО" са постановени в противоречие на материално-правните разпоредби на КСО относно определяне на категория на осигурителния стаж, като следва делото да бъде върнато на административният орган като преписка за произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона .

С оглед изхода на делото, искането на оспорващия за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът намира, че ТП на НОИ - Плевен следва да заплати на Н.А.А.,*** разноски в размер на 500 лева - договорено и внесено възнаграждение за един адвокат.

Предвид горепосоченото и на основание чл. 172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд -Плевен, шести състав

РЕШИ:

Отменя решение № 2153-14-49/27.07.2023 година на директора на ТП на НОИ Плевени потвърденото с него разпореждане № 25/19.05.2023 г. на ръководител „ПО“.

Връща административната преписка на ТП на НОИ - Плевен за произнасяне съгласно указанията на съда.

Осъжда ТП на НОИ - Плевен да заплати на Н.А.А.,*** разноски в размер на 500 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия:	/П/