Решение по дело №1493/2016 на Окръжен съд - Пловдив

          

           Р  Е  Ш  Е   Н  И   Е № 1070

 

 

                                         гр.Пловдив, 15.07.2016г.

 

В    И М Е Т О    Н А      Н А Р О Д А

 

Пловдивският  окръжен съд, ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ, в  закрито  заседание   на  петнадесети юли, през   две  хиляди и  шестнадесета   година   в  състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА АНДРЕЕВА

                                                                         НЕДЯЛКА СВИРКОВА                                                    

като   разгледа  докладваното  от  председателя  ч.гр.д.№1493 по описа на  ПОС  за  2016г., за  да  се произнесе, взе  предвид следното:

 

            Производството е  образувано по жалба с вх.№18935/21.06.2016г.  от Д.Х.М. с ЕГН-**********, Ц.Й.Х. с ЕГН-**********,*** и от  Х.Г.Г. и Н.А.Г.,*** против Постановление от 01.12.2015г. по изп.д.№79/2015г. по описа на ЧСИ Сурпик Татарян с район на действие ПОС, с което е оставена без уважение молба с вх.№2953/12.08.2015г. за отменяне на следните такси по изпълнителното дело: такса за въвод във владение – 240лв; такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 219.26лв;  разноски за транспортни разходи  в  размер на 36.00лв и адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на  обжалваното постановление по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се  отмяна на обжалвания акт, като вместо това същият бъде отменен, евентуално бъдат намалени присъдените от ЧСИ такси и разноски по изпълнителното дело.

Ответниците по жалбата – взискатели в изпълнителното производство  Х.И.П. и Д.И.П. *** оспорват жалбата и наведените в нея доводи, по съображения изложени в депозираното възражение.Молят жалбата де се остави без уважение.

            В депозираните на основание чл.436 ал.3 ГПК  мотиви, ЧСИ Сурпик Татарян е изразил становище относно допустимостта, но неоснователността на жалбата.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото  доказателства, намира   за  установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок от страна имаща правен интерес да обжалва, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е  неоснователна.

Изпълнително дело №79/2015г. по описа на ЧСИ Сурпик Татарян  с район на действие Окръжен съд гр.Пловдив  е образувано по молба на   взискателите Х.И.П. и Д.И.П., въз основа на изпълнителен лист издаден  на 15.01.2015г. от Районен съд гр.Карлово, на основание Решение №476/25.11.2014г. постановено по гр.д.№1697/2013г.  срещу Д.Х.М. с ЕГН-**********, Ц.Й.Х. с ЕГН-**********,***, П.Х.Х. и от  Х.Г.Г. и Н.А.Г.,*** за предаване  на владението  на Х.И.П. и  Д.И.П. по отношение на  недвижим имот от 14кв.м. Жалбоподателите са осъдени да заплатят на взискателите и  обезщение  на основание чл.59 ЗЗД в размер на 504.00лв за периода от 14.12.2010г. до 14.12.2013г., както и направени по делото разноски  в размер на 1 030лв.

Предмет на настоящата жалба е отказа на ЧСИ Татарян  да отмени  следните такси по изпълнителното дело: такса за въвод във владение – 240лв; такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 219.26лв;  разноски за транспортни разходи  в  размер на 36.00лв и адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. Твърди  се, че такса  за въвод във владение не се дължи, доколкото въвод не  е извършен от Съдебния  изпълнител, тъй като решението на съда е изпълнено и владението практически  е предадено от длъжниците на взискателите, но  жалбоподателите не разполагат  с документ за предаването. Не се дължи и заплащане на  такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, тъй като тази такса се дължи  при провеждане на  действия по изпълнението на парични вземания  и съответно тя се начислява върху събраната сума, а настоящия случай не е такъв.Такса за пътни разноски също не се дължат, тъй като за тях следва да бъде изготвен документ по  Закона за счетоводството, а такъв документ не е представен на длъжниците. Що се касае до размер на адвокатското възнаграждение, същият или следва да бъде отменен или намален, поради прекомерност  с оглед на фактическата и правна сложност на делото, и действително извършените действия по него от страната.  
            Настоящият съдебен състав намира наведените доводи за неоснователни по следните съображения:

Таксата за въвод във владение е регламентирана в т.22 от ТТРЗЧСИ, като минималния определен  размер е  200лв, с  начислено ДДС е  240лв  т.е.  определеният  размер за  въвода  е  в  минималния размер по Тарифата за  такси и разноски. Що се касае до възражението, че не е било необходимо извършване на въвод, тъй като практически  длъжниците  са  предали владението на  процесните 14кв.м. след влизане на решението в  сила, то  следва да бъде отбелязано, че възражението се явява неоснователно, доколкото от една страна липсва  приемо – предавателен  протокол или  друг акт  удостоверяващ предаването, а  от друга предвид на това, че извършване на въвод  практически е осъществено от съдебния изпълнител, тъй като на  място  са констатирани  частична  преградна стена, наличие на строителни материали и  арматурно желязо трайно забито в земята, както и  предмети собственост на  длъжниците, което  реално  е наложило извършването посочените на изпълнителни действия .

Възражението, че не се дължи заплащане на  такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, също  се  явява неоснователно. Освен  въвода във владение, по изпълнителния лист има за събиране и парична сума, включително и претендираното  от взискателя  адвокатско възнаграждение, върху която сума общо  от   2034лв, правилно  е   начислена по  т.26 ТТРЗЧСИ таксата  на съдебния изпълнител от  219.26лв

По отношение на пътни разноски в размер на 36лв, следва да се отбележи, че такива се дължат от длъжниците, предвид на това, че от данните по делото е  установено, че  ЧСИ  е посетил  три пъти гр.Карлово е, във  която връзка е направил пътни  разноски Пловдив – Карлово и обратно.

По отношение на  присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, следва  да  бъде  отбелязано, че  таксата за  образуване на изпълнително дело е  200лв, към  него  е  прибавен минималния размер  за  адвокатско възнаграждение по Тарифата за  извършване на въвод във  владение на 14кв.м., редуциран  на половина т.е  половината от  300лв -150лв,  към  която  сума  е   прибавен и мининалния размер за полагащото се адвокатско възнаграждение за събиране на   сумата  от 1 534.00лв. Формираният  сбор адвокатско възнаграждение е по минимума на Тарифата, поради което  същият не  се явява прекомерен, и не следва да бъде редуциран.

Мотивиран от гореизложеното, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо съдът

 

                                              Р   Е   Ш   И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№18935/21.06.2016г. от Д.Х.М. с ЕГН-**********, Ц.Й.Х. с ЕГН-**********,*** и от  Х.Г.Г. и Н.А.Г.,*** против Постановление от 01.12.2015г. по изп.д.№79/2015г. по описа на ЧСИ Сурпик Татарян с район на действие ПОС, с което е оставена без уважение молба с вх.№2953/12.08.2015г.

 

Решението  не подлежи на обжалване.

         

          

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: