На основание §2, ал.1 от ГПК в сила от 01.03.2008 г., настоящото производство продължава да се движи по реда на ГПК от 1952 г. /отм./ . С решение № 84/23.10.2008 г.,постановено по гр.д. № 180/2008 г., Кърджалийският районен съд е осъдил Община Кърджали да предаде на Мария Петрова Колева ,владението на 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор 40909.110.225 по кадастралната карта на гр. Кърджали, одобрена със Заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, при съседи на имота: поземлен имот 40909.110.228; 40909.110.64 и 40909.110.226. Съдът е осъдил Община Кърджали да заплати на ищцата и сумата в размер на 13 275 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за ползване на 1/2 ид.част от поземлен имот с идентификатор 40909.110.225 по кадастралната карта на гр. Кърджали, със стар идентификатор № 6229, за периода от 29.03.2003 г. до 29.02.2008 г.,ведно със законна лихва за забава от предявяването на иска – 29.02.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1 368.39 лв., представляваща разноски по делото. Настоящото производство е образувано по повод въззивна жалба, депозирана от недоволния от решението изцяло, ответник в първоинстанционното производство, Община Кърджали. В жалбата се твърди,че атакуваното решение е незаконосъобразно. Жалбодателят твърди,че процесният имот представлява част от озеленени площи , заемащи пространството пред сградата на Общинска администрация, гр. Кърджали, и в този смисъл било налице реализирано мероприятие. Моли настоящата инстанция да отмени обжалвания акт. В съдебно заседание, жалбодателят Община Кърджали, редовно призован, не изпраща представител. В съдебно заседание, ответникът по жалбата, Мария Колева, чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага съображения в този аспект. Претендира разноски за настоящата инстанция. Окръжният съд, действуващ в качеството си на въззивна инстанция, по повод депозираната жалба, прие за установено следното : Жалбата като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от това е допустима , поради което следва да бъде разгледана по същество. Пред компетентния, първоинстанционен Кърджалийски районен съд са предявени от Мария Петрова Колева против Община Кърджали, в обективно съединение,следните искове - такъв с правно основание чл.108 от ЗС, такъв с правно основание чл.59 от ЗЗД, с цена 13 275 лв. за периода, считано от 29.02.2003 г. до завеждане на исковата претенция, както и такъв с правно основание чл.86 от ЗЗД, за присъждане на законна лихва върху търсената сума от завеждането на исковата претенция до окончателното й изплащане. Първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства. Доколкото пред настоящата инстанция не се представят нови, то и въззивният съд въз основа на така събраните доказателства изгради своите фактически и правни изводи. В производството въз основа на приобщените като писмени доказателства Нотариален акт за собственост на недвижим имот,съставен на основание чл.483, ал.1 от ГПК,с № 5/ 13.04.2000 г., т.І , рег.№ 1009, н.д. № 52/2000 г. на Нотариус с рег. № 279 на НК, вписан под № 74, т.І / 13.04.2000 г. в Службата по вписванията при РС, гр.Кърджали, и скица № 4315/03.12.2007 г. на Агенция по геодезия,картография и кадастър, се установява, че ищцата е собственик 1/2 идеална част от урбанизиран незастроен имот с площ 300 кв.м., със стар идентификатор № 6229, и с нов идентификатор № 40909.110.225 по кадастралната карта на гр. Кърджали, одобрена със заповед № РД- 18-66/18.10.2006 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастър, при граници на имота : поземлени имоти № 40909.110.228, № 40909.110.64 и № 40909.110.226. В производството не е спорно обстоятелството, че имотът представлява част от зелените площи, заемащи пространството пред сградата на Общинската администрация, гр. Кърджали. Установено е по делото, и че имотът се владее и ползува като такъв. Установено е по делото и обстоятелството, че въпреки желанието на ищцата , отразено в заявление с вх.№ 94-00-75 / 21.05.2001 г. и нотариална покана от 28.02.2002 г., отправени до Кмета на Община Кърджали , последният не е въвел във владение ищцата и не е сключил договор за наем с последната, а й е предложил ред за осъществяване на замяна на имота , собственост на ищцата с имот- общинска собственост. / писмо изх. № 94-00-30818.03.2002 г. / Тези констатации правят депозираната от ищцата претенция с правно основание чл.108 от ЗС, досежно 1/2 идеална част от собствеността на процесния имот, основателна. Установява се в производството, и че размерът на дължимото се обезщетение под формата на неоснователно обогатяване от ответника за сметка на ищцата /за 1/2 ид.част от собствеността/ за търсения период от 59 месеца, течащ от 28.02. 2003 г. и до датата на предявяване на исковата претенция - 29.02.2008 г., изчислен от вещото лице, изготвило заключението по назначената СТЕ ,на база Наредбата за определяне на месечните наемни цени на терени, общинска собственост,възлиза на 13 275 лв. Този извод пък обосновава основателността и на претенцията на ищцата с правно основание чл.59 от ЗЗД, което пък от своя страна обуславя и основателността на претенцията по чл.86,ал.1 от ЗЗД, досежно търсената законна лихва върху признатата в производството за дължима главница от 13 275 лв. Или първоинстанционният съд като е стигнал до така формираните и формулирани в предходните абзаци изводи, е постановил едно правилно решение досежно предявените в обективно съединение искове с правно основание чл.108 от ЗС, чл.59 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД. Досежно присъдените на ищцата разноски обаче атакуваното първоинстанционно решение се явява неправилно. От представения на л.15 от делото, договор за правна помощ и съдействие, се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. е за осъществяване от адв. Дърмонска на правна защита на две лица – ищцата Мария Колева и на ищцата, по отношение на която с влязло в сила определение, е прекратено производството по делото, Уляна Кирякова. Последното иде да рече, че ищцата Колева не е заплатила за правната помощ сумата в посочения и присъден й от първоинстанционния съд размер от 200 лв. ,а само в половин размер на договореното адв.възнаграждение. Или решението в частта му за разноските следва да бъде отменено за разликата от 1 268.39 лв. до 1 368.39 лв. И при този изход на делото обаче , разноски за настоящата инстанция се следват доколкото такива изрично са поискани и доказани от ответника по жалбата, Мария Колева, в размер на 400 лв. Водим от изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 84/ 23.10.2008 г.,постановено по гр.д. № 180/2008 г.,В ЧАСТТА МУ с която Община Кърджали е осъдена да заплати на ищцата Мария Петрова Колева ,сумата в размер на 1 368.39 лв., представляваща разноски по делото, за РАЗЛИКАТА от 1 268.39 лв. до 1 368.39 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 84/ 23.10.2008 г.,постановено по гр.д. № 180/2008 г., в останалата му част. ОСЪЖДА Община Кърджали, гр. Кърджали, бул. „България” № 41, да заплати на Мария Петрова Колева, с ЕГН **********, от гр. Пловдив,бул. „Източен” № 22, ет.4, ап.15, сумата в размер на 400 лв., съставляваща разноски пред въззивната инстанция. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в тридесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.
|