Р Е Ш Е Н И Е
№ 206
гр. Габрово, 29.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 287 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и е образувано по жалба на „******“
ЕООД – гр. Габрово против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 10854 от 17.09.2020 година, издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция за приходите.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, немотивирана, неправилна,
необоснована, в разрез с целите на закона; липсват мотиви за издаване на
заповедта, като само са преписани законовите изисквания за издаването ѝ;
не са посочени конкретни фактически основания за издаването ѝ – какви
конкретно органът счита, че биха били неблагоприятните последици за фиска и
държавата, нито вреди; липсват мотиви какви са критериите, по които е преценена
като налична опасност за фиска. Оспорващото дружество твърди, че става въпрос
за чисто формално нарушение – неиздаване на фискален бон на малка стойност –
11.20 лева, като не са преценени и съпоставени значителните затруднения и
разходи, които ще коства на дружеството отстраняването
на стоките от магазина, което следва да стори по силата на чл. 187, ал. 2 от ЗДДС. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане
на всички разноски, направени по делото – платена държавна такса и заплатен
адвокатски хонорар.
В открито съдебно заседание оспорващото дружество не се
представлява.
Ответната страна Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на Националната агенция за приходите се представлява в открито съдебно
заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт /л. 33/,
оспорва се жалбата, по същество се прави
искане за отхвърляне на оспорването, претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, включително тези в административната преписка, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 11.09.2020 година за времето от 11:08 до 13:20 часа е била извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – заведение за бързо хранене, находящо се в гр. Габрово, ул. „****“ № 3 и стопанисвано от оспорващото дружество.
Според резултатите от проверката, материализирани в Протокол за извършена проверка в обект сер. АА, бланков № 0007539, от 11.09.2020 година /л. 10-12/, в 11:08 часа от орган по приходите посредством служебен телефонен номер на мобилен телефон е направена поръчка на храна, приета от служител на оспорващото дружество на телефон за поръчки на храна, посочен за връзка с търговския обект в гр. Габрово, находящ се на горепосочения адрес. Като адрес за доставка е посочен адрес в гр. Габрово, от който е направена и поръчката. В 11:45 е получено контролно обаждане за потвърждаване на доставката, като в този момент на посочения адрес за доставка пристигнал индивидуализиран в протокола автомобил, брандиран с логото на фирмата, като в хода на проверката било установено, че автомобилът е собственост на управителя на дружеството. Поръчаната храна била предадена от шофьора на автомобила, като в него бил и управителят на дружеството – Е.Б.. След плащане от посочено в протокола лице на храната на стойност 11.20 лева, бил получен документ, наподобяващ фискален бон, издаден от фискално устройство с индивидуален № ZK049205 и № на фискалната памен 50055073, издаден в 11:16 часа на 11.09.2020 година /л. 16/. След като органите по приходите, участвали в поръчката и приемането на храната се легитимирали, автомобилът, с който била извършена доставката, тръгнал от адреса. На същата дата – 11.09.2020 година – след 12:00 часа била извършена проверка и на търговския обект, находящ се на посочения по-горе адрес в гр. Габрово, при която е изведен междинен Х отчет № 090676-11.09.2020 и КЛЕН за дата 11.09.2020 година, от които се установило, че за поръчка на стойност 11.20 лева не е издавана фискална касова бележка. В Протокола е посочено, че „******” ЕООД с ЕИК ****** едновременно с плащането не е предоставило на клиента фискална касова бележка от фискално устройство, въведено в експлоатация за обекта, модел “Tremol ZM-KL”, № на фискалното устройство ZK 105768 и № на фискална памет 50179445, нито от кочан с ръчни касови бележки, с което е нарушило разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. При проверката към Протокола е съставен опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката /л. 13/, като са приложени и отчети и фискални бонове /копие/ от наличното в обекта и работещо фискално устройство /л. 16-21/. Събрани са Декларация за стопанисвани обекти от задължено лице /л. 14/ и Справка за лицата, работещи по трудови/нетрудови / граждански/ правоотношения в обекта /л. 15/.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ във връзка с ал. 3 във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която да съдържа посочване на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС са формулирани така: „Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.“. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, наричана по-долу за краткост „Наредбата“.
По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“, т.е. при установено нарушение от вида на процесното, принудителна административна мярка се налага от административния орган без право на преценка дали да наложи мярката или не. Несъстоятелен е доводът на оспорващото дружество, че установеното нарушение е формално такова. С неиздаването на валидна фискална касова бележка за извършена продажба на стока приходите от продажбата са укрити и дължимият за продажбата данък върху добавената стойност и съответният корпоративен данък няма да бъдат внесени в бюджета, в което се изразява и вредата от деянието.
Доказателствено средство за правнорелевантния факт на получаване на плащането и момента му е протоколът за проверка от 11.09.2020 година, а тогава възниква задължението на лицето по чл. 3 от Наредбата за издаване на фискалната бележка /чл. 25, ал. 2 от Наредбата/. Щом е установено извършването на плащане, за лицето по чл. 3 от Наредбата е възникнало задължението за документиране на продажбата, чието неизпълнение е основание на мерките за административна принуда по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Установената в случая продажба на храна от проверения търговски обект, за която не е издадена валидна фискална касова бележка от фискалното устройство, въведено в експлоатация в обекта, е обоснована с годно доказателствено средство - протокол, съставен при условията и реда на чл. 50 от ДОПК, обективиращ действията на органите по приходите, от длъжностни лица в кръга на правомощията им, по установения ред и форма. Протокол за извършена проверка в обект сер. АА, бланков № 0007539, от 11.09.2020 година е съставен в присъствието на управителя на оспорващото дружество, стопанисващо обекта, който е присъствал по време на проверката и е подписал протокола, като е посочил, че има искания, възражения и бележки, но реално такива не е формулирал и изложил. Протоколът е официален свидетелстващ документ, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, поради което е годно доказателствено средство за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК.
Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз „до 30 дни“. Действайки при условията на оперативна самостоятелност относно срока за прилагане на ПАМ в рамките на законоустановения в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС максимум до 30 дни, издателят на процесната заповед изрично е посочил, че продължителността на срока е съобразена с вида и обема на упражняваната в съответния обект дейност, както и със степента на обществената опасност на деянието. Изрично е посочено, че срокът е подходящ с оглед постигане целите на мярката, посочени в заповедта, както и с оглед осъществяване на превенция срещу превръщането на установеното противоправно поведение в трайна практика. В мотивите на заповедта е посочено, а се установява и от събраните доказателства, че е налице опит за въвеждане в заблуждение на клиентите, като им се представя документ, съдържащ надпис „фискален бон” и наподобяващ такъв документ, който обаче съдържа невярна информация – като издател на документа е посочено друго, макар и реално съществуващо, търговско дружество, а информацията за фискалното устройство – индивидуален № и № на фискалната памет е за изведено от употреба фискално устройство на трето дружество. Настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед не е в колизия с преследваната от закона цел, както и с принципа на съразмерност в административния процес, уреден в чл. 6 от АПК. Съгласно чл. 187, ал. 4, изр. последно от ЗДДС при повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му - при тази уредба в ЗДДС, определянето на продължителност на принудителната административна мярка за първо нарушение за 14 дни не се явява несъразмерно по чл. 6 от АПК. Определеният срок е подходящ с оглед необходимостта работата в обекта да бъде съобразена със законовите изисквания, свързани с въвеждането в експлоатация на фискално устройство за обекта.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1, каквато е процесната, се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По делото е представена Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 година на Изпълнителния директор на НАП /л. 22/, според която определени да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС са директорите на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка№ 10854 от 17.09.2020 година, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция за приходите, е издадена от компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП и представената Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 година на Изпълнителния директор на НАП /л. 22/, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона, което обуславя извода за законосъобразност на акта и съответно неоснователност на оспорването.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3-4 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответната страна, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за настоящата инстанция, изчислен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразен с вида и количеството на извършената дейност от процесуалния представител на ответната страна, както и с продължителността на производството пред настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „******“ ЕООД – гр. Габрово против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10854 от 17.09.2020 година, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция за приходите.
ОСЪЖДА „******“ ЕООД – гр. Габрово с ЕИК ****** да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: