Р E Ш Е Н И Е
№ 501
гр.Плевен, 13.10.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти септември две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Николай
Господинов
Членове: Елка Братоева.
Катя
Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 559 по описа на Административен съд -
Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260052
от 10.05.2021 г., постановено по анд № 1104/2020 г., Районен съд – Ловеч е отменил
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство Серия К №3031267, издаден от ОД на МВР – Ловеч, с който на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, на П.М.П. ***, ЕГН **********,
е наложено административно наказание глоба в размер на 650 лева за нарушение по
чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 13.07.2019 г. в 15,29
часа в обл. Ловеч, път II-35, км 44+200, при движение в посока Троян, при въведено временно
ограничение на скоростта – 40 км/ч, въведено с ПЗ В-26, с МПС ***** – товарен
автомобил с регистрационен номер *****, при разрешена скорост 40 км/час с
автоматизирано техническо средство /АТС/ „ARH CAM S1“ е установена скорост 98 км/час –
скоростта е превишена с 58 км/час.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от ОД на МВР-Ловеч, чрез юрисконсулт
Р., с доводи за неправилност на постановеното решение. Счита за неправилни
изводите на РС, че мястото на извършване на нарушението е в населено място. Сочи,
че пътят е околовръстен на гр.Ловеч и не минава през населеното място. Същият е
извън пределите на града, което е видно от писмо на община Ловеч, съгласно
което участъкът от републикански път II-35, км 44+200 попада извън регулацията на гр.Ловеч, южно
разположен спрямо строителните граници на града. Счита, че действията на контролните
органи са съобразени с разпоредбата на §6, т.49 от ДР на ЗДвП и са в полза на
водачите и гражданите, като поставените пътни знаци Д11 и Д12 са без значение,
тъй като не е налице застроена със сгради територия. Моли съда да се отмени съдебното
решение и да се потвърди електронния фиш.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не
взема становище по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба –
П.М.П. се явява лично и моли съда да остави в сила оспореното решение.
Постъпила е и молба от упълномощения от П. адв.И., който оспорва жалбата, моли
съда да остави в сила оспореното решение, претендира присъждането на разноски
за адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за неоснователност на
касационната жалба с оглед на събраните доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
По жалбата срещу ЕФ е било образувано анд № 1139/2019
на РС-Ловеч, с решението по което № 260037/09.10.2020 г. ЕФ е бил отменен. При
инстанционен контрол, с решение № 188/08.12.2020 г. по канд №198/2020 г. на
Административен съд Ловеч решението на РС е било отменено, като делото е
върнато на друг състав на РС със задължителни указания. Пред РС е образувано анд
№ 1104/2020 г. Постановеното решение на РС по това дело е било обжалвано с
посочената по-горе касационна жалба, като с оглед на факта, че Административен
съд Ловеч не е могъл да сформира надлежен съдебен състав, с определение № 8068/05.07.2021
г. по дело 6442/2021 на ВАС, делото, образувано по касационната жалба на ОД на
МВР-Ловеч, е изпратено на настоящия съд, където е образувано настоящето дело.
С оспореното решение РС е приел за установено, че ЕФ е издаден от компетентен орган – ОД
МВР Ловеч, на чиято територия е извършено нарушението, в
шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Въз основа на
събраните писмени доказателства въззивният съд е приел, че преносимата система
за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации,
тип ARH CAM S1, е одобрен тип средство за измерване, вписано в
регистъра под №5126 със срок на валидност до 07.09.2027 година и през
периода 10-14.06.2019 година й е била извършена последваща техническа
проверка, което се доказва от приложения Протокол от проверка
№28-С-ИСИ/14.06.2019 г. на БИМ. В приложената снимка №11743С0/0024587 се
съдържа информация за това къде се е намирала системата за видеоконтрол
(географски координати), разстоянието, от което е засечен автомобилът,
отчетената скорост, допустимата скорост, часът и датата на отчитане на
нарушението. Съдът е изложил съображения, че при издаване на ЕФ са отчетени
и допустимите отклонения при измерване на скоростта, като измерената
скорост е била намалена с 3%, закръглена до цяло число в полза на нарушителя. РС
е счел, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015
г., видно от представения Протокол с рег. № 906р-5159 от 15.07.2019
г. по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверяващ
използването на процесното техническо средство на 13.07.2019 година, от който е
видно къде е било разположено техническото средство – на км.44+200 от път
ІІ-35, както и че е контролирал МПС-та, движещи се в посока от гр.Плевен към
гр.Троян. Приел, че от формална страна електронният фиш съдържа всички
изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Същият е издаден от ОДМВР
Ловеч, което е изрично посочено в титулната част, а от приложения
към административнонаказателната преписка списък с намерени фишове се
установява, че същият е издаден на 24.09.2019 година.
По делото са представени от ОПУ гр. Ловеч с писмо с
вх. №261197/02.03.2021 г. заверено копие на Протоколи от 22.05.2018 г.,
28.05.2018 г. и 05.07.2019 г., както и схема на път II-35 от км 43+720 до
км.44+360, от които съдът установил, че към дата 13.07.2019 г. в участъка от
км.37+000 до км 46+105, вкл. км. 44+200 е била въведена временна организация на
движение съгласно Заповед №РД-11-19/09.05.2018 г. за въвеждане на ВОБД и
Заповед № РД-11-28/28.06.2019 г. за удължаване на срока, поради което РС е счел,
че възраженията относно влизането в сила на заповедта за временна организация
на движение са неоснователни, тъй като видно от представените, приети и вложени
като доказателства по делото писмени доказателства, към момента на извършване на
нарушението е бил налице знак за ограничение на скоростта до 40 км/ч, а
съгласно чл.6 т.1 от ЗДвП, участниците в движението са длъжни
да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Въззивният съд направил извод, че фактите по делото са
установени изцяло въз основа на събраните писмени доказателства, които
кореспондират и с приложените към делото веществени доказателства – разпечатка
от видеоклип № 11743С0/0024587 /л.8 по анд №1139/2019 г. на РС Ловеч/ заснет от
видеосистемата за контрол на скоростния режим ARH CAM S1, № 11743с0. На него
ясно се вижда автомобилът и регистрационният му номер, като фиксираната скорост
е 101 км/час. След като бил приспаднат толеранса от 3 % (допустимата техническа
грешка при измерването), наказуемата скорост е била определена на 98 км/час и
въз основа на нея е било изчислено превишаването на разрешената в конкретния
пътен участък скорост с 58 км/час. Техническото средство, с което е засечена
скоростта – видеосистемата за контрол на скоростния режим ARH CAM S1, № 11743с0
е конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и самия
автомобил. Така че, ако автомобилът не се е движел с превишена скорост, то той
е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажирал
доказателства, които убедително да оборват данните от вещественото доказателство.
Съдът приел, че на разпечатката от видеоклипа ясно е видно, че в момента на
заснемането и засичането на скоростта, автомобил с рег.№ *****е бил сам на
пътя, като нито в неговото, нито в насрещното платно за движение е имало друг
автомобил, за да съществуват съмнения чия скорост системата е измерила. РС е
приел за доказано и обстоятелството, че към този момент в участъка е имало
въведена временна организация на движението от 40 км/ч. /л.10 от анд №1139/2019
г./ Това обстоятелство установил от представените снимки на разположението на
системата ARH CAM S1 и въведеното с пътен знак В26 ограничение на скоростта от
40 км/ч в началото на пътния тунел. И на двете, в горния ляв ъгъл е налична
информация за времето, когато са били направени, като това е датата 13.07.2019
г., т.е. същата, когато е било заснето и нарушението от автомобила на
жалбоподателя. Тези доказателства съдът приел за кореспондентни и с данните от
представения протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на
МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /л.8 от анд №1139/19 г.
на РС Ловеч/, както и с представените от ОПУ Ловеч писмени доказателства. В
него също е посочено, че въведеното ограничение на скоростта в контролирания
участък е било 40 км/час. Изискването за съставяне на протокол по чл.10 от
Наредбата приел, че не е самоцелно, тъй като протоколът удостоверява, че на
посочената в ЕФ дата и час е било използвано мобилно АТСС, което е било
разположено на конкретен участък от път, отворен за обществено ползване и са
били проверявани МПС, движещи се в конкретна посока. Протоколът съдържа
характеристиките на официален свидетелстващ документ и според въззивния съд е
доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, на това с
какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограничението на скоростта (ако
такова е въведено със съответния пътен знак за контролирания участък),
автомобилът на който е поставено мобилното АТСС и други изисквания по
наредбата, поради което направените в тази връзка възражения приел за
неоснователни. Според въззивния съд са налице
безспорни доказателства по делото и че автоматизираното техническо средство, с
което е била засечена скоростта на автомобила е било сертифицирано- видно от
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017
г. на Български институт по метрология и от протокол от проверка №
28-С-ИСИС/14.06.2019 г. на ГД „МИУ” при БИМ, системата за контрол на скоростта
е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а
също е била преминала първоначална и последваща периодична проверка на
годността, като е отговаряла на изискванията на Закона за измерванията. С оглед
на тези съображения РС е направил извод, че категорично и безспорно се
установява, че на 13.07.2019 г., в 15:29 часа, на второкласен път ІІ-35, при км
44+200, при движение в посока гр. Троян с автомобилът на жалбоподателя е било
извършено нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като същият е
преминал през този участък от пътя (регулиран с пътен знак В26 и ограничение на
скоростта до 40 км/ч) със скорост от 98 км/час.
Съдът приел, че основният спорен момент в
производството е дали деянието е извършено в или извън очертанията на
населеното място. От посоченото в електронния фиш място на извършване на
нарушението – път ІІ-35, при км 44+200 се установява, че наказващият орган е
приел, че е извършено в извън населено място, поради което е приложил и
санкционната разпоредба на чл.182, ал.2 от ЗДвП, в хипотезата на т.6 от същата,
с оглед стойностите на установеното превишение на скоростта. Доводите на
жалбоподателя, изразени чрез процесуалния му представител са, че мястото на
извършване на нарушението попада в рамките на населеното място гр. Ловеч,
независимо, че път ІІ-35 е част от републиканската пътна мрежа.
Съгласно дадените с отменителното решение на АС-Ловеч
указания, въззивният съд е изискал от ОПУ гр. Ловеч справка, в която да бъде
посочено води ли се път II-35, км 44+200 в регулацията на гр. Ловеч и какво е
разположението спрямо строителните граници на града, придружено с извадка от
кадастралната карта, съответно от кого е извършена регулацията му с пътни
знаци. В отговор е получено писмо с вх. № 261197/02.03.2021 г. от ОПУ Ловеч, от
което е видно, че Път II-35 Плевен -
о.п. Ловеч - Троян - Кърнаре от км 37+440 до км 44+834 е в участъка
сигнализиран с пътни знаци Д11 „Начало на населено място и селищно
образувание" и Д12 „Край на населено място и селищно образувание", с
които е обозначен гр. Ловеч по обходния път на града, трасе на път II-35, както и че процесния участък от пътя - км 44+200 е в границите на гр. Ловеч.
Посочено е, че относно разположението му спрямо строителните граници на гр.
Ловеч, както и извадка от кадастралната карта, коректна информация може да
предостави община Ловеч. От своя страна от Община Ловеч във връзка с
разпореждане на съда, е депозирала писмо с вх. №260963/17.02.2021 г. от което е
видно, че участъкът от Републикански път II -35, км. 44+200 попада извън
регулацията на гр. Ловеч, южно разположен спрямо строителните граници на града,
както и че от Републикански път II-35, е част от републиканката пътна мрежа на
България, поради което е указано на съда да се обърне към ОПУ Ловеч по компетентност, относно регулацията му с
пътни знаци. РС е изискал справка и от Агенция по геодезия, картография и кадастър,
касаеща предоставянето на информация за разположението на околовръстен път II,
км. 44+200 спрямо строителните граници на гр. Ловеч, и в частност да отговорят
на въпроса част ли е този участък от пътя от населеното място, или не, както и
да представят писмени доказателства в тази насока, като по делото е входирано
писмо с вх. №261491/22.03.2021 г. от АГКК, от което е видно, че кадастралните карти
и кадастралните регистри не съдържат информация за номера на пътищата и
километрите, поради което с оглед представените им данни поземленият имот не
можело да бъде идентифициран, като са уведомили съда да се обърне за информация
към ОПУ Ловеч.
С оглед събраните по делото писмени доказателства, РС
е намерил, че процесното място Републикански път II – 35 км 44+200 е част от
околовръстния път на град Ловеч и попада в строителните граници на град Ловеч,
като следователно е част от населеното място, с оглед на което е основателно
възражението за неправилно приложение на санкционната правна норма. Видно от
писмото на ОПУ – Ловеч, км 44+200 от път ІІ-35 се намира в границите на град
Ловеч, т.е. в населено място, поради което наказанието според въззивния съд е
следвало да бъде наложено на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, а не по чл.182
ал.2 т.6 от ЗДвП, тъй като мястото на извършване на нарушението попада в
рамките на населеното място гр. Ловеч, независимо, че път ІІ-35 е част от
републиканската пътна мрежа.
РС-Ловеч изложил още мотиви, че в разпоредбата на чл.3, ал.2 от Закона за административно-териториалното устройство
на Република България (ЗАТУРБ) е дадена легална дефиниция на понятието
„населено място”, съгласно която, това е исторически и функционално обособена
територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни
граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна
инфраструктура. Съгласно чл.18 от същия закон, територията на населеното място
включва селищна територия на населеното място (територия определена от
строителните граници на населеното място), и извънселищна територия на
населеното място – определена от границите на землището на населеното място,
т.е. това е територията, ограничена между строителните граници на населеното
място и външните граници на землището. В този смисъл се позовал на нормата на §
5, т.6 от ДР на ЗУТ, която дефинира понятието „територия на населеното място”,
а именно: селищна територия, обхваната от границите му (строителните му
граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. От своя
страна съдът съобразил, че в разпоредбата на § 6, т.49 от ДР на ЗДвП също е
дадена дефиниция на „населено място“, а именно: застроена със сгради територия,
при която началото и краят са обозначени със съответни пътни знаци. От
събраните по делото доказателства се установява, че мястото на извършване на
нарушението – км 44+200 попада в отсечката от път ІІ-35, от км 43+720 до
44+600, която отсечка представлява околовръстен път на гр. Ловеч и началото и
краят ѝ съответно са сигнализирани с пътни знаци Д11 (начало на населено
място) и Д12 (край на населено място). В този смисъл, околовръстният път на гр.
Ловеч, на който е било установено и нарушението, предмет на разглеждане в
настоящето производство, изцяло отговаря на заложените в разпоредбата на § 6,
т.49 от ДР на ЗДвП критерии, и РС на това основание приел, че е извършено в
населено място. Така дадената дефиниция за „населено място“ в ЗДвП не се
конкурира с тази по чл.3, ал.2 от ЗАТУРБ. Същата е за целите на Закона за
движение по пътищата и именно в този смисъл е ползвано понятието „населено
място“ в разпоредбите на чл.21, ал.1 и чл.182 от ЗДвП.
С оглед на тези съображения РС е приел, че изложената
в обстоятелствената част на обжалвания ЕФ фактическа обстановка не кореспондира
изцяло с установените по делото факти, тъй като мястото, където е било
установено и заснето на 13.07.2019 г., в 15:29 часа нарушение на скоростния
режим, попада в населено място (гр. Ловеч), съгласно дефиницията на това
понятие по § 6, т.49 от ДР на ЗДвП. Поради тази причина и в следствие на
непълно изяснената фактическа обстановка по случая, според въззивния съд наказващият
орган неправилно е приложил материалния закон, като е санкционирал П. на
основание чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП. Предвид обстоятелството, че нарушението е
било извършено в населено място, то приложимата санкционна норма е била тази по
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
РС е приел, че така установените в хода на съдебното
производство и посочени по-горе несъответствия във фактическата обстановка по
случая са довели до неправилно приложение на материалния закон и като последица
водят до незаконосъобразност на издадения ЕФ.
РС е намерил за неоснователно възражението, че
неправилно отговорността за описаното в електронния фиш нарушение е ангажирана
за нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с чл.21, ал. 1 от ЗДвП. Предвид
обстоятелството, че скоростта на движение е била ограничена с пътен знак и е
различна от посочената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, направил извод, че правилно е
квалифицирано нарушението като такова по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл.21, ал.
1 от ЗДвП, която разпоредба предвижда, че когато стойността на скоростта, която
не следва да се превишава (в случая 40 км/час), е различна от посочената в ал.
1 на чл. 21 (90 км/час), това се сигнализира с пътен знак. Именно забраната да
не превишава въведеното с пътния знак ограничение е нарушил жалбоподателят и в
този смисъл дадената цифрова квалификация на нарушението е правилна.
По изложените съображения РС-Ловеч отменил оспореният
ЕФ.
Според настоящата касационна инстанция оспореното
решение е правилно по резултата си.
Основното оплакване и предмет на установяване в
производството пред РС е свързано с мястото
на извършване на нарушението и по-конкретно дали то е било в населено или извън
населено място.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗАТУРБ територия на
населеното място е селищната територия, определена от строителните му
граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището. Следователно
„населено място“, доколкото в ЗДвП няма дефиниция на понятието за нуждите на
този закон, е територията на селището, определена от строителните му граници. Поставянето
на пътна табела Д11 не създава населено място и не придава на път, който реално
не е в строителните граници на населено място, статут на „път в населено място“
по смисъла на ЗДвП.
И при двете разглеждания на делото пред Районен
съд-Ловеч, са събрани противоречиви доказателства, от които не може да се
направи еднозначен извод, дали мястото на превишение на скоростта е в или извън
населено място, т.е. дали е в или извън строителните граници на населеното
място.
В приобщеното по анд 1139/2019 год. на РС-Ловеч писмо
на Областно пътно управление се сочи, че
път II-35 Плевен-о.п.Ловеч-Троян е второкласен път от
републиканската пътна мрежа. По посока на нарастващия километраж /от Ловеч към
Троян/ км.44+200 се намира преди табели Д11 и Д12, начало и край на населено
място, при км.44+836, от което следва , че км.44+200 се намира в границите на
гр.Ловеч.
От друга страна, от приобщеното по анд 1104/2020 год.
на РС-Ловеч писмо от община Ловеч се установява, че участъкът от републикански
път II-35, км.44+200 попада извън регулацията на гр.Ловеч,
южно разположен спрямо строителните граници на града. Републикански път II-35 е част от републиканската пътна мрежа на България.
По последното цитирано дело е приобщено писмо и от
АПИ-л.17, от което се установява, че път II-35 Плевен-о.п.Ловеч-Троян-Кърнаре от км.37+440 до
км.44+834 е в участъка, сигнализиран с пътни знаци Д11 и Д12, с което е
обозначен гр.Ловеч по обходния път на града, трасе на път II-35, следователно км.44+200 е в границите на гр.Ловеч.
Посочено е обаче още в писмото, че относно разположението му спрямо
строителните граници на гр.Ловеч, АПИ не разполага с информация.
Налага се извод, че са налице няколко удостоверителни
документа, носещи противоречива/различна по съдържание информация относно факта дали мястото на
нарушението се намира в или извън рамките на населеното място. Всички цитирани
по-горе документи съставляват официални удостоверителни документи, издадени от
длъжностни лица в кръга на службата им и удостоверяващи факти от значение за
спорното право. Всички те се ползват с материална доказателствена сила за
отразените в тях факти, не са оспорени и не са оборени посредством други
приобщени по делата доказателства. Въпреки усилията на въззивния съд, по делото
не е приобщена схема на участъка и или други относими доказателства, от които
да стане ясно дали пътят е част от населеното място, и по-конкретно как е
ситуиран околовръстния път в процесния участък км. 44+200 спрямо строителните
граници на града. На л.24 от анд 1104/2020 год. е приложен снимков материал, от
който е видно, че пътят е ограден с мантинели, и около него не са налице
сгради, а има само храсти и дървета. Но
тази снимка не е годно доказателство по смисъла на процесуалния закон и не може
да бъде носител на информация, годна да удостовери относимите факти.
Ето защо и при наличие на няколко противоречиви по
съдържанието си документа, недаващи еднозначен отговор на въпроса дали мястото
на превишението на скоростта е в или извън строителните граници на населеното
място, което има значение и за приложимата санкционна норма, деянието се явява
недоказано от гледна точка на всички негови съставомерни признаци, което влече
отмяна на оспорения ЕФ, какъвто резултат е постановил и решаващия съд. Неговото
решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.
Ответникът е претендирал разноски за касационната
инстанция, но не е представил доказателства, че е направил такива, поради което
разноски за производството пред Административен съд-Плевен не му се присъждат.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260052 от 10.05.2021 г., постановено по анд №
1104/2020 г. на Районен съд – Ловеч
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/