Решение по дело №196/2024 на Административен съд - Силистра

С решение № 173 / 12.03.2024 г. по адм. дело № 1539 / 2023 г. Силистренският районен съд (СРС) е отменил заповед № РД 04-400-27 / 29.08.2023 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) – Силистра.

Касаторът – директорът на ОДЗ – Силистра – моли съда да отмени първоинстанционното решение на СРС и да реши спора по същество, като отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт, а при условията на евентуалност – да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Ответникът "Екопродукт" ООД, ЕИК *********, оспорва касационната жалба.

Прокурорът дава заключение, според което първоинстанционното решение е законосъобразно.

Съдът прие за установено следното:

Със заповед № РД 04-400-27 / 29.08.2023 г. касаторът, на основание чл. 34, ал. 1 във вр. с ал. 8 ЗСПЗЗ е наредил да се изземе от ответника следния имот от държавния поземлен фонд: имот с идентификатор 57577.68.16 (от който са обработваеми 0,700 дка), находящ се в землището на [населено място], общ. Ситово; задължил е също така ответника, на основание чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ, да внесе по сметка на Министерството на земеделието и храните сумата 84,00 лв., представляваща трикратния размер на средното рентно плащане в размер на 40,00 лв./дка, за землището на [населено място], общ. Ситово.

СРС е отменил гореописаната заповед, като част от обосновката на отмяната се свежда до следните разсъждения: „... установяването на факта на ползването на процесния имот от жалбоподателя е в тежест на административния орган ... В конкретния случай административният орган не ангажира никакви доказателства в подкрепа на възприетата в атакуваната заповед фактическа обстановка, нито такива се съдържат в административната преписка по нейното издаване, поради което следва да се приеме, че посочените в заповедта фактически основания не са се осъществили и същата е издадена в противоречие с материалните разпоредби на закона. Сам по себе си констативен протокол № 1 / 22.05.2023 г. не доказва ползването, тъй като не съдържа яснота относно начина, по който комисията, извършила проверката на имотите, е направила своите констатации. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство единствено за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, но не и за формираните от длъжностното лице изводи, поради което съдът намира, че в конкретния случай протоколът от 22.05.2023 г. установява единствено обработването на имота – засяването му с едногодишни полски култури, но не и лицето, което е осъществило обработките. В писмената си защита ответникът заявява, че изводите му се базират на еднаквата обработка на почвата на процесния имот и съседни имоти, ползвани от жалбоподателя, и че имотът се намира в голям земеделски масив, стопанисван от жалбоподателя и до него няма осигурен пътен достъп, а се достига единствено през другите ползвани от жалбоподателя имоти. Тези твърдения, освен че са заявени несвоевременно, не са подкрепени от каквито и да било доказателствени средства, а отделно от това и не са коментирани по никакъв начин при извършваните проверки. Представените от ответника по жалбата извлечение от кадастралната карта на масива и ортофотокарта, освен че са представени едва с писмените бележки по делото и не следва да бъдат коментирани от съда, но и не са в състояния да установят по категоричен възприетата от административния орган фактическа обстановка“.

Мнозинството от настоящия състав намира касационната жалба за основателна. В нея са изразени следните оплаквания: «Районният съд не е ценил допуснатите и събрани относими доказателства в производството и не е очертал фактическата обстановка, от която да се извлече годен от правна страна извод, сочещ към потвърждаване на оспорената заповед. ... Видно от ортофотокартата процесният имот с идентификатор № 57577.68.16 е обграден от гора и само 0,700 дка, находящи се в източната част на имота, са обработваеми и е в съседство с един единствен имот с идентификатор № 57577.68.15, обработван от „Екопродукт“ ООД, съгласно договор през стопанската 2022 / 2023 г. ... процесният имот се обработва като част от неговия земеделски масив и достъпът до него е възможен единствено през неговите имоти. Самостоятелното обработване на имота от трето лице би било невъзможно и би го отграничило от съседните имоти на представената по делото ортофотокарта, а отделно от това би било фактически затруднено и икономически нецелесъобразно. Също така начинът на обработка и видът култура, установени както при извършената теренна проверка, така и видно от ортофотокартата недвусмислено показват, че точно този земеделец е обработвал процесиите декари. Единственият в случая имащ достъп до въпросния имот е „Екопродукт“ ООД и само той е можел и си е позволил да го разоре и да го засее».

Горецитираният пасаж от касационната жалба съдържа посочване на доказателствени средства (ортофотокарта, договор) и доказателствени факти (преграден достъп до процесния имот от гора, единствено възможен достъп до процесния имот от съседен имот, обработката на съседния имот и на целия масив от ответника по касация, идентичност на начина на обработка и вида на засятата култура в двата съседни имота), насочени към установяването на правнорелевантен факт, а именно, – че ответникът ползва земя от държавния поземлен фонд. Същите доказателствени средства и доказателствени факти са посочени в приложената по първоинстанционното дело писмена защита. Неправилно СРС е приел, че тези факти и доказателства не трябва да бъдат обсъждани, щом са представени след края на устните състезания. Установените в гражданския процес преклузивни срокове относно доказването не намират приложение в административния процес. За последния са типични принципите на истинността, законността и хипертрофично уреденото служебно начало, които се ползват с тотален превес спрямо диспозитивното начало и състезателността. Ето защо след постъпването на писмената защита районният съд е трябвало да отмени определението за даване ход на устните състезания, да насрочи съдебно заседание, като наложи глоба по повод необходимостта от провеждането на такова заседание вследствие несвоевременното посочване на доказателствени средства и доказателствени факти, да укаже на административния орган, че трябва да завери приложените към писмената защита доказателствени средства, след което да се произнесе по тяхното приемане. Освен това на административния орган е следвало да бъдат дадени указания относно доказателствените средства, които сочи, но не представя, а също и указания за доказателствената тежест относно доказателствените факти, посочени в писмената му защита по първоинстанционното дело, за които съдът приеме, че са недоказани. Като не е сторил това, СРС е извършил съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което прави постановеното от него решение неправилно. Ето защо решението трябва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, за да бъдат отстранени описаните по-горе процесуални нарушения.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 173 / 12.03.2024 г. по адм. дело № 1539 / 2023 г. на Силистренски районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Силистренски районен съд.

Решението е окончателно.

Особено мнение на докладчика по делото Валери Раданов:

Касационната жалба, с която е сезиран Административен съд – Силистра, има въззивно съдържание. Оплакванията за съществени нарушения на съдопроизводствените правила са бланкетни и поради тази причина са негодни да предизвикат проверка за наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Защото касационните основания трябва да бъдат формулирани посредством точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението (чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК). С други думи касаторът е следвало: а/ да посочи изрично конкретните доказателствени средства, които не са приети и/или обсъдени от СРС; б/ да заяви изрично, че не са му дадени указания във връзка с представянето на доказателствени средства, които само е посочил; в/ да изрази изрично недоволство от пропуска на първата инстанция да му даде указания относно фактите, които не е доказал, изреждайки поотделно и подробно всеки един от тези факти; г/ да се мотивира защо счита, че твърдените от него нарушения са от съществено значение за правилността на въззивното решение. Такива формулировки в касационната жалба няма. Следователно не са налице надлежно изразени оплаквания за нарушенията, представляващи повод за отмяна на първоинстанционното решение. Неумението на касатора да изпише касационната си жалба съобразно изискванията на закона обаче не следва да бъде компенсирано от служебната активност на касационната инстанция, при положение че последната не разполага с правомощието да проява такава активност относно процесуалните нарушения. Макар диспозитивното начало в административния процес да доведено от нормотвореца до едно почти имагинерно съществуване, то все пак има своята територия, част от която е очертана в касационното производство посредством чл. 218 АПК. Несъобразяването с това съдопроизводствено начало обуславя неправилността на настоящото касационното решение.